Египет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение етикет: премахнати източници/бележки |
Carbonaro. (беседа | приноси) към версия от 03:19, 4 април 2024 на Carbonaro. Етикет: Ръчна отмяна |
||
| (Не са показани 39 междинни версии от 24 потребители) | |||
Ред 3:
| кратко-име = Египет
| официално-име-бг = Арабска република Египет
| официално-име = {{lang|ar|جمهوريّة مصرالعربيّة}}
| девиз =
| химн = [[Химн на Египет|بلادي، بلادي، بلادي]]
| химн-файл = Bilady, Bilady, Bilady.ogg
| демоним = [[египтяни]]н
| карта =
| карта-описание = Местоположение на Египет (тъмнозелено) и [[халаибски триъгълник|халаибският триъгълник]] (светлозелено)
| столица = [[Кайро]]
| най-голям-град = Кайро
| управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[
▲| религия = [[ислям]] ({{small|85 – 90%}})
▲| управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Полупрезидентска република|полупрезидентска]] [[република|конституционна република]]
| лидер1 = [[Президент на Египет|Президент]]
| настоящ-лидер1 = [[Абдел Фатах Сиси]]
| лидер2 = [[Министър-председател на Египет|Министър-председател]]
| настоящ-лидер2 = [[Мустафа Мадболу]]
| законодателна-власт = Парламент
| горна-камара = Сенат
| долна-камара = Камара на представителите
| събитие-вид = Формиране
| събитие-бел = *
| събитие1 = [[Първа династия на Древен Египет|Първа династия]]
| събитие-дата1 = ок. 3150 г. пр.н.е.
| събитие2 = Хедиват
| събитие-дата2 =
| събитие3 = [[Египетски султанат|Султанат]]
| събитие-дата3 =
| събитие4 = [[Кралство Египет|Независимост]]
| събитие-дата4 =
| събитие5 = [[Юлска революция в Египет|Юлска революция]]
| събитие-дата5 =
| събитие6 = Конституция
| събитие-дата6 =
| площ = 1 010 407
| площ-място = 29-о
| води% = 0,632
| население-година =
| население =
| население-място =
| население-градско = 42,7
| население-градско-място = 139-о
| население-гъстота-място =
|
| БВП = 1,809 трлн. [[щатски долар|USD]]
| БВП-
| БВП
| БВП-на-човек-място
| БВП-
| БВП-
| БВП-ном-
| БВП-ном-
| БВП-ном-на-човек-място
|
▲| Джини-година = 2015
| Джини-категория = {{color|orange|среден}}
| Джини-място =
| ИЧР-година =
| ИЧР =
| ИЧР-категория = {{color|green|висок}}
| ИЧР-място =
| продълж-живот = 71,8 години
| продълж-живот-място = 111-о
Ред 68 ⟶ 70 :
| валута = [[Египетска лира]]
| валута-код = EGP
| часова-зона =
| отместване-UTC = +2
| формат-дата =
| климат = [[Горещ пустинен климат|горещ пустинен]]
| организации = [[ООН]], [[Африкански съюз|АС]] и др.
Ред 76 ⟶ 79 :
| TLD = [[.eg]], [[مصر.]]
| телефонен-код = +20
| ITU префикс = SSA-SSM
| сайт =
| забележки =
}}
'''Арабска република Египет''' ({{lang|ar|جمهورية مصر العربية}}, ''джумхурийят миср ал арабийя'')<ref>{{икона|ar}} [http://www.sis.gov.eg/Newvr/consttt%202014.pdf Конституция на Арабска Република Египет (2014 г.)]</ref> или само '''Египет''' е [[държава]] в североизточната част на [[Африка]] с населени места, съсредоточени предимно край течението на река [[Нил]]. Голяма част от страната се заема от пустинята [[Сахара]]. На юг достига пясъчните пустини на [[Судан]], на север граничи със [[Средиземно море]], на запад с Либия, а на изток с [[Червено море]], известно с кораловите си рифове.
Ред 85 ⟶ 90 :
== Имена ==
Името на
Народите на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]] и Близкия Изток използват друго название – „Миср“ ({{lang|ar|مِصر}}; {{lang|he|מִצְרַיִם}}, ''населено място, град''). Възможно е етимологията му да е свързана с населеността на Египет и големия брой близко разположени градове. На съвременен [[египетски арабски език]] то звучи като „Маср“ ({{lang|arz|مَصر}}).
В Древен Египет неговите жители наричали страната си Та-Кемет ({{lang|egy|km.t}}, ''черна земя''), по цвета на плодородната почва в долината на [[Нил]], противоположно на ''червената земя'' ({{lang|egy|dšṛt}}) на [[пустиня]]та. В съвременния [[коптски език]] това се е съхранило и се произнася като „Кеме“ ({{lang|cop|ⲕⲏⲙⲉ}}).<ref>Н. С. Петровский, В. В. Матвеев „Египет – сын тысячелетий“. Детгиз. Ленинград. 1959.
== История ==
Ред 108 ⟶ 113 :
В [[Трети преходен период на Древен Египет|третия преходен период]] се редуват времена на възход и упадък, управляват фараоните от 21 до 24 династия. През 945 г. пр.н.е либийският военачалник [[Шешонк I]] се провъзгласява за фараон, а за своя резиденция избира град [[Бубастис]]. Той превзема [[Йерусалим]] и го разграбва.
[[Късен период на Древен Египет|Късният период на Древен Египет]] е свързан с последния разцвет на местни владетели – [[Псаметих I]] успява отново да обедини Древен Египет, а неговият син [[Нехо II]] прокарва канал, свързващ Нил с [[Червено море]]. Но Египет губи могъществото си и се превръща в обект на агресия от страна на съседните народи – либийци и етиопи. През VII в. пр.н.е. той попада временно под властта на [[Асирия]], а в 525 г. е присъединен към Персийската империя на [[Ахемениди]]те и става персийска [[сатрап]]ия. През 341 г. пр.н.е. персите отново нахлуват в Египет и го подлагат на разграбване.▼
▲[[Псаметих I]] успява отново да обедини Древен Египет, а неговият син [[Нехо II]] прокарва канал, свързващ Нил с [[Червено море]]. Но Египет губи могъществото си и се превръща в обект на агресия от страна на съседните народи – либийци и етиопи. През VII в. пр.н.е. той попада временно под властта на [[Асирия]], а в 525 г. е присъединен към Персийската империя на [[Ахемениди]]те и става персийска [[сатрап]]ия. През 341 г. пр.н.е. персите отново нахлуват в Египет и го подлагат на разграбване.
През 332 г. пр.н.е. армията на [[Александър Македонски]] навлиза в Египет. След разделянето на империята му между [[диадохи]]те, Древен Египет се пада на пълководеца [[Птолемей I|Птоломей Лаг]] – основател на гръко-македонската династия на [[Птолемеи]]те (305 – 30 г. пр.н.е.).
Ред 115 ⟶ 119 :
=== Елинистичен и римски Египет ===
[[Файл:Denderah3_Cleopatra_Cesarion.jpg|мини|Царица [[Клеопатра VII]] и синът ѝ от Юлий Цезар, [[Цезарион]], в храма Дендера]]
[[
Последният владетел от династията на Птолемеите е [[Клеопатра VII]], която извършва самоубийство, след като [[Октавиан Август]] завладява Александрия и нейната армия от наемници се разбягва. По време на управлението на Птолемеите често избухвали въстания сред египтяните срещу нежелания чужд режим и тези граждански войни спомагат за упадъка на царството и анексирането му от Рим през 30 пр.н.е. Римската провинция [[Египет (римска провинция)|Египет]] включва по-голямата част от днешен Египет без [[Синайски полуостров|Синайския полуостров]]. Египет граничи с провинциите [[Крит и Киренайка]] на запад и [[Юдея (римска провинция)|Юдея]] и [[Арабия (римска провинция)|Арабия]] на изток. За отбелязване е, че [[
[[Християнство]]то идва в Египет чрез [[Марк (евангелист)|Св. Марко Евангелист]] през 1 век.<ref name="georgetown">{{cite web |url=http://berkleycenter.georgetown.edu/resources/countries/egypt |title=Egypt |publisher=Berkley Center for Religion, Peace, and World Affairs |accessdate=14 декември 2011 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111220145046/http://berkleycenter.georgetown.edu/resources/countries/egypt |archivedate=20 декември 2011 |dead-url=yes |df=dmy-all
=== Египет през Средновековието (7 век – 1517) ===
Ред 134 ⟶ 138 :
==== Абасиди ====
[[Файл:ساحة_مسجد_احمد_بن_طولون.jpg|мини|Джамията Ibn Tulun Mosque в Кайро]]
Периодът на управление на [[Абасидски халифат|Абасидите]] е запомнен с въвеждането на нови данъци и въстание на
==== Фатимидски халифат и мамелюци ====
Ред 142 ⟶ 146 :
Към края на 13 век Египет лежи на пътя от Европа и Средиземно море към Червено море, Индия, Малая и Индокитай.<ref name="Abu-Lughod">{{cite book|last=Abu-Lughod|first=Janet L.|title=Before European Hegemony: The World System A.D. 1250 – 1350|location=New York|publisher=Oxford University Press|year=1991|origyear=1989|pages=243 – 244|isbn=978-0-19-506774-3|chapter=The Mideast Heartland|url=https://books.google.com/books?id=rYlgGU2SLiQC&pg=PA244}}</ref> Избухналата [[Черната смърт|чумна епидемия]] в средата на 14 век унищожава около 40% от населението на страната.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/egypt/57.htm|title=Egypt – Major Cities|publisher=Countrystudies.us|accessdate=8 февруари 2013}}</ref>
Мамелюците управляват Египет като
=== Османски Египет (1517 – 1867) ===
Ред 148 ⟶ 152 :
Османският владетел Селим I поставя неголям гарнизон в Кайро и Египет става част от [[Османската империя]] като [[еялет]] ''Египет и Судан'' ({{lang|tr|Eyālet-i Mıṣr}}) (1517 – 1867).
В състава на Османската империя Египет се управлява от паши наместници, изпращани от Константинопол. Въпреки това
Египет остава почти автономен регион на Османската империя до нахлуването на френските войски под командването на Наполеон при неговата [[Египетска кампания]] през 1798 г. Целта му е да прекъсне британските пътища към Индия. Франция се стреми към френско господство в Близкия изток, за да може да се свърже с мюсюлманския враг на британците в Индия – Типу Султан. След поражението, нанесено на французите от британския флот в Абукирския залив, при което почти всички френски кораби са пленени или потопени, в Египет започва вътрешна борба за надмощие между [[Османски турци|османските турци]], египетските мамелюци, управлявали от векове и [[Арнаути|албански наемници]], наети от Османската империя. Египетската кампания на Наполеон повишава интереса към древната история на Египет. Тя е не само военно, но и научно начинание: генералът организира екип от 167 учени, инженери, печатари, геометри, астрономи, художници, журналисти и др. По време на експедицията са събрани и изнесени във Франция много паметници на историята и образци на древноегипетското изкуство
Ред 172 ⟶ 176 :
През 1875 г. Египет успява да избегне [[банкрут]] едва след като Исмаил паша продава държавния дял от акциите в канала на британското правителство. Тежкото финансово положение на страната след три години довежда до акредитирането на френски и британски пратеници ревизори към правителството, които „притежавайки финансовата власт и подкрепени от акционерите на канала, упражняват реалната власт.“<ref>Nejla M. Abu Izzeddin, ''Nasser of the Arabs'', стр. 2</ref> Европейците придобиват все по-голямо влияние и се радват на големи привилегии в сравнение с местното население. Допълнителни несгоди като епидемии по добитъка през 1880-те, наводнения и войни влошават още повече икономиката и увеличават зависимостта на Египет от чуждестранни заеми.<ref>{{cite book|author=Baten, Jörg|title=A History of the Global Economy. From 1500 to the Present.|date=2016|publisher=Cambridge University Press|page=217, p.224 Figure 7.6: „Height development in the Middle East and the world (male)“ and p.225|isbn=9781107507180}}</ref>
Владетелите от династията на Мохамед Али управляват Египет като квази независима държава,
=== Британски протекторат (1882 – 1952) ===
Ред 211 ⟶ 215 :
==== Управление на Садат (1970 – 1981) ====
[[Файл:Egyptianbridge.jpg|мини|ляво|250п|Египетски войски прекосяват Суецкия канал към синайската пустиня по време на [[Война от Йом Кипур|войната от Йом Кипур]], 1973]]
Насър умира през 1970 г. и на негово място е избран [[Ануар Садат]]. Дотогава Египет е на страната на Съветския съюз в [[Студена война|Студената война]], но Садат преминава към страната на САЩ и прогонва съветските съветници през 1972. Той стартира икономически реформи, като същевременно ограничава действията на религизоната и гражданската опозиция. През октомври 1973, Египет и Сирия започват изненадващо [[Война от Йом Кипур|войната от Йом Кипур]], целяща възвръщане на завзетата 6 години по-рано територия от страна на Израел. Първоначално израелците губят позиции, но впоследствие вземат надмощие и войната изпада в патова ситуация. След приета резолюция от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] военните действия са спрени и започват преговори.<ref>{{cite web|title=The 1973 Arab-Israeli War: Arab Policies, Strategies, and Campaigns|url=http://www.globalsecurity.org/military/library/report/1997/Jordan.htm|author=[[USMC]] Major Michael C. Jordan|publisher=GlobalSecurity.org|year=1997|accessdate=20 април 2009}}</ref> С посредничеството на САЩ е подписан египетско-израелски мирен договор, останал в историята като договор от [[Кемп Дейвид]], а подписалите го Ануар Садат и [[Менахем Бегин]] получават [[Нобелова награда за мир]].
[[Файл:Begin,_Carter_and_Sadat_at_Camp_David_1978.jpg|мини|Подписването на договора от Кемп Дейвид: Менахем Бегин, [[Джими Картър]], [[Ануар Садат]]]]
След 1975 г. Садат променя икономическата политика в посока на намаляване на правителствената регулация и насърчаване на чуждестранните инвестиции. Чрез намалени данъци и вносни мита са привлечени инвеститори, но те са предимно в нискорискови печеливши сектори като туризма и строителството.<ref>Amin, Galal. ''Egypt's Economic Predicament: A Study in the Interaction of External Pressure, Political Folly, and Social Tension in Egypt, 1960 – 1990'', 1995</ref> Макар че политиката на Садат има за цел да стимулира развитието на средна класа, от нея имат полза преди всичко богатите. Поради премахването на субсидиите за основните храни през 1977 избухват хлебни бунтове.
Ред 220 ⟶ 224 :
След 1981 г. президентския пост заема [[Хосни Мубарак]] – професионален военен от Египетските военновъздушни сили, останал на поста почти тридесет години. Считан е за един от най-влиятелните лидери в региона, известен с умерената си позиция по палестинско-израелския конфликт. По време на неговото управление политическата сцена се доминира от Националната демократическа партия, основана през 1978 от Садат. През 1990-те години е прието законодателство, което ограничава свободата на сдружаване и изразяване и въвежда драконовски мерки за нарушенията. В резултат почти цялата власт е в ръцете на военните, парламентарните действия губят значение, а възможностите за политически прояви са силно ограничени. Зачестяват терористичните атаки срещу християни копти, чуждестранни туристи и правителствени чиновници. Основна движеща сила за нарастване на насилието е ислямистката група Ал-Гамаа ал-исламия, която се свързва с атаките срещу известни писатели и интелектуалци, и срещу чуждите туристи.
Мубарак отстъпва властта след 18-дневни протести по време на [[Египетска революция (2011)]]<ref>{{cite news|title=Egypt Calls In Army as Protesters Rage|url=http://www.nytimes.com/2011/01/29/world/middleeast/29unrest.html
==== Революция и последици (2011 – 2014) ====
Ред 233 ⟶ 237 :
На 25 януари 2011 започват [[Египетска революция (2011)|масови протести]] срещу правителството. На 11 февруари 2011 президентът Мубарак подава оставка и напуска Кайро. При новината на площад [[Тахрир]] хората ликуват.<ref name="Egypt State Information Service">{{cite web|url=http://www.sis.gov.eg/En/Story.aspx?sid=53709|title=The Supreme Council of the Armed Forces: Constitutional Proclamation|date=13 февруари 2011|publisher=Egypt State Information Service|accessdate=5 март 2011|quote=The Chairman of the Supreme Council of the Armed Forces shall represent it internally and externally.}}</ref> След това властта е взета от [[Въоръжени сили на Египет|военните]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-12443678|title=Egyptian Parliament dissolved, constitution suspended|publisher=BBC|date=13 февруари 2011|accessdate=13 февруари 2011}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-12433045|title=Egypt crisis: President Hosni Mubarak resigns as leader|publisher=BBC|date=11 февруари 2010|accessdate=11 февруари 2011}}</ref> [[Мохамед Хусейн Тантауи]], председател на Върховния съвет на въоръжените сили, става ''de facto'' временен [[държавен глава]].<ref name="Egypt State Information Service"/><ref>{{cite journal|last=Hope|first=Christopher|last2=Swinford|first2=Steven|date=15 февруари 2011|title=WikiLeaks: Egypt's new man at the top 'was against reform'|journal=The Daily Telegraph|accessdate=5 март 2011|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/wikileaks/8326225/WikiLeaks-Egypts-new-man-at-the-top-was-against-reform.html|ref=harv}}</ref> На 13 февруари 2011 военните разпускат парламента и суспендират конституцията.<ref>{{cite web|last=Memmott|first=Mark|url=https://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2011/11/28/142840895/egypts-historic-day-begins-peacefully-turnout-high-for-elections|title=Egypt's Historic Day Proceeds Peacefully, Turnout High For Elections|publisher=Npr.org|date=28 ноември 2011|accessdate=8 февруари 2013}}</ref>
През март е проведен конституционен референдум и през ноември 2011 г. са проведени парламентарни избори. Изборната активност е висока и места в парламента (Учредително събрание) получават [[Ислямизъм|ислямистки]] групи: Партията на свободата и справедливостта, свързана с [[Мюсюлмански братя|Мюсюлманско братство]], печели 47%, а хардлайнерите от партия Нур – 25%. Основна задача на парламента е приемането на нова конституция. На 24 юни 2012 г. за президент е избран [[Мохамед Морси]].<ref name="Associated Press">{{cite news|url=https://news.yahoo.com/rallies-against-egypt-presidents-powers-104941461.html|title=Rallies for, against Egypt president's new powers|work=Associated Press|date=23 ноември 2012|accessdate=23 ноември 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20121129033632/http://news.yahoo.com/rallies-against-egypt-presidents-powers-104941461.html|archive-date=2012-11-29}}</ref>
Либералните и светски ориентираните депутати напускат парламента и предприемат съдебно оспорване на законността му, защото смятат, че в конституцията ще бъдат възприети строго ислямистки практики, докато религиозните привърженици на Мюсюлманско братство застават зад Морси.<ref name="Associated Press"/> На 22 ноември 2012 президентът Морси издава декрет, с който всички негови нормативни актове не подлежат на съдебно оспорване и премахва възможността работата на парламента да бъде прекратена от съда.<ref>{{cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/9699801/Violence-breaks-out-across-Egypt-as-protesters-decry-Mohammed-Morsis-constitutional-coup.html|first=Richard|last=Spencer|date=23 ноември 2012|accessdate=23 ноември 2012|title=Violence breaks out across Egypt as protesters decry Mohammed Morsi's constitutional 'coup'|work=The Daily Telegraph|location=London}}</ref>
На 30 ноември събранието приема проект за конституция без гласовете на отсъстващите депутати и президентът определя дата за референдум, с който да бъде приета. Това предизвиква мащабни протести в страната.<ref>{{cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/9699801/Violence-breaks-out-across-Egypt-as-protesters-decry-Mohammed-Morsis-constitutional-coup.html|first=Richard|last=Spencer|date=23 ноември 2012|accessdate=23 ноември 2012|title=Violence breaks out across Egypt as protesters decry Mohammed Morsi's constitutional 'coup'|work=[[The Daily Telegraph]]|location=London}}</ref> На 5 декември 2012 стават сблъсъци между десетки хиляди привърженици и противници на Морси.<ref>{{cite web|url=https://foreignpolicy.com/2013/01/28/think-again-the-muslim-brotherhood/|title=Think Again: The Muslim Brotherhood|publisher=Al-Monitor|date=28 януари 2013|accessdate=7 декември 2016}}</ref> Морси предлага „национален диалог“ с лидерите на опозицията, но отказва да отмени референдума.<ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/2013/07/04/world/middleeast/egypt.html|title=Army Ousts Egypt's President; Morsi Denounces 'Military Coup'|work=The New York Times|date=3 юли 2013|accessdate=3 юли 2013|first=David D.|last=Kirkpatrick|archive-url=https://web.archive.org/web/20130704010457/http://www.nytimes.com//2013//07//04//world//middleeast//egypt.html|archive-date=2013-07-04}}</ref>
На 26 декември 2012 г. Мюсюлманско братство се опитва да институционализира спорната конституция. В обществения референдум на 15 – 22 декември 2012 г. конституцията получава 64% подкрепа, но в гласуването вземат участие само 33% от електората.<ref>{{Cite news|title=Egyptian constitution 'approved' in referendum|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-20829911|work=BBC News|date=23 декември 2012|accessdate=23 декември 2012}}</ref> Тя заменя временната конституция на Египет от 2011 г., приета след революцията.
Ред 243 ⟶ 247 :
На 3 юли 2013, след вълна от протести военните извършват [[Държавен преврат в Египет (2013 г.)|държавен преврат]], свалят Морси и установяват извънредно положение. Главният съдия на Висшия конституционен съд на Египет, Адли Мансур, става временен президент на Египет.
С подкрепата на военните властите започват преследвания на ислямистите и техните поддръжници, като пращат в затвора и убиват хиляди протестиращи.<ref name="Reuters">{{cite web|title=Egyptian court sentences Muslim Brotherhood leader to life in prison|url=https://af.reuters.com/article/topNews/idAFKBN0FA0BL20140705|publisher=Reuters|date=4 юли 2014|accessdate=29 юли 2014|архив_дата=2014-07-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140729133559/http://af.reuters.com/article/topNews/idAFKBN0FA0BL20140705}}</ref><ref>{{cite web|title=Abuse claims rife as Egypt admits jailing 16 000 Islamists in eight months|url=https://www.independent.co.uk/news/world/africa/abuse-claims-rife-as-egypt-admits-jailing-16000-islamists-in-eight-months-9195824.html|publisher=The Independent|date=16 март 2014|accessdate=29 юли 2014}}</ref> Много от водачите и активистите на Мюсюлманско братство са осъдени на смърт или затвор след серия от масови съдебни процеси.<ref name="Reuters"/><ref>{{cite web|title=Egypt sentences 683 to death in latest mass trial of dissidents|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/egypt-sentences-683-to-death-in-latest-mass-trial-of-dissidents/2014/04/28/34e0ca2c-e8eb-4a85-8fa8-a7300ab11687_story.html|publisher=The Washington Post|date=28 април 2014|accessdate=29 юли 2014}}</ref><ref>{{cite web|title=Egyptian court sentences 529 people to death|url=https://www.washingtonpost.com/world/egypt-sentences-529-to-death/2014/03/24/a4f95692-6992-461e-aaf1-9bc84908a429_story.html|publisher=The Washington Post|date=24 март 2014|accessdate=29 юли 2014}}</ref>
На 18 януари 2014 г. временното правителство приема нова по-светска конституция след референдум, в който тя е одобрена от 98,1% от гласувалите при 38,6% избирателна активност<ref name="bbc.com">{{cite web|title=Egypt election: Sisi secures landslide win|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-27614776|publisher=BBC|date=29 май 2014|accessdate=29 юли 2014}}</ref> – по-висок процент от 33% активност на референдума по време на Морси. Според нея президентът се избира за срок от четири години и може да изпълнява 2 мандата. Парламентът може да отстрани президента. Конституцията дава гаранция за равенство между половете и [[свобода на религията]]. Военните запазват правото да назначат националния министър на отбраната за следващите два пълни президентски мандата след влизането на конституцията в сила. Според конституцията политическите партии не могат да се основават на „религия, раса, пол или география“.<ref name="BBC2">{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25796110|title=BBC News – Egypt referendum: '98% back new constitution'|last=BBC|date=18 януари 2014|work=BBC Online|accessdate=19 януари 2014}}</ref>
Ред 255 ⟶ 259 :
[[Файл:Crop_limit,_Nile_Valley-2.jpg|мини|[[Нил]]ската долина в близост до [[Луксор]]]]
[[Файл:Qesm_Marsa_Alam,_Red_Sea_Governorate,_Egypt_-_panoramio_(6).jpg|мини|Скалист пейзаж в [[Марса Алам]]]]
Египет е разположен предимно между 22° и 32° северна ширина и 25° и 35° източна дължина. С площ от 1 001 450 km² тя е на 31-во място по територия в света.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html|title=World Factbook area rank order|publisher=Cia.gov|accessdate=29 декември 2018|archive-url=http://web.archive.org/web/20171123021853/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html|archive-date=2017-11-23|архив_дата=2014-02-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140209041128/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html}}</ref> Поради извънредно безводния климат населените места са съсредоточени по протежение на тясната долина на Нил и в делтата, като на практика около 99% от населението използва около 5,5% от общата площ на страната.<ref>{{cite web|url=http://iodeweb1.vliz.be/odin/bitstream/1834/383/1/Hamza.pdf |title=Land use and Coastal Management in the Third Countries: Egypt as a case |format=PDF |accessdate=3 ноември 2011}}</ref> По други данни 98% от египтяните живеят на 3% от територията.<ref>{{cite book|last1=Fouberg|first1=Erin H.|last2=Murphy|first2=Alexander B.|author3=de Blij|title=Human Geography: People, Place, and Culture|url=https://books.google.com/books?id=ThFncGxOrzEC&pg=PT91|accessdate=10 февруари 2013|date=4 декември 2009|publisher=John Wiley & Sons|isbn=978-0-470-57647-2|page=91}}</ref>
Египет граничи с [[Либия]] на запад, [[Судан]] на юг и с [[ивицата Газа]] и [[Израел]] на изток. Египет играе важна роля в геополитиката поради стратегическото си положение: той е разположен на два континента, включва Суецкия провлак между Африка и Азия и съдържа важен плавателен път ([[Суецки канал|Суецкия канал]]), който свързва Средиземно море с Индийския океан през Червено море.
Ред 263 ⟶ 267 :
По-големи населени места са съвременната египетска столица [[Кайро]], вторият по големина град [[Александрия]], градовете [[Асуан]], [[Асют]], [[Махала ел-Кубра]], [[Гиза]], [[Хургада]]; [[Луксор]]; Ком-Омбо; [[Порт Сафага]]; [[Порт Саид]]; [[Шарм еш-Шейх|Шарм ел Шейх]]; [[Суец]], [[Заказик]] и [[Миня]]. [[Оазис]]ите включват [[Бахария]], Дахла, [[Фарафра]], Харга Мура и [[Сиуа]]. [[Протекторат]]ите включват Национален парк [[Рас Мохамед]], Зараник и Сиуа.
На 13 март 2015 г. са обявени планове за нова столица на Египет на изток от Кайро.<ref name="BBC3">{{cite news|title=Egypt to build new administrative and business capital|url=http://www.bbc.co.uk/news/business-31874886|work=BBC News|date=13 март 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.dailystar.com.lb/Opinion/Commentary/2015/Apr-20/294995-faced-with-myriad-challenges-egyptians-are-promised-a-new-capital.ashx|title=Faced with myriad challenges, Egyptians are promised a new capital|author=Maria Golia|date=20 април 2015|publisher=dailystar.com.lb|accessdate=21 април 2015|архив_дата=2018-12-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181229221957/http://www.dailystar.com.lb/Opinion/Commentary/2015/Apr-20/294995-faced-with-myriad-challenges-egyptians-are-promised-a-new-capital.ashx}}</ref>
Страната се разделя грубо на 4 области, [[Горен Египет]], [[Среден Египет]], [[Долен Египет]] и [[Нубия]].
Ред 271 ⟶ 275 :
Голяма част от валежите в Египет падат през зимните месеци.<ref>Soliman, KH. ''Rainfall over Egypt''. Quarterly Journal of the Royal Meteorological Society, vol. 80, issue 343, p. 104.</ref> Южно от Кайро, средногодишното количество на валежите е между 2 и 5 mm, и то през интервал от много години. На много тясна ивица на северното крайбрежие валежите може да достигнат 410 mm<ref>{{cite web|url=http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=60326&refer= |title=Marsa Matruh, Egypt |publisher=Weatherbase.com |accessdate=3 ноември 2011}}</ref> основно между октомври и март. [[Сняг]] пада на Синайската планина и част от северните крайбрежни градове като Дамиета, Балтим и Сиди-Барани, и по-рядко в Александрия. На 13 декември 2013 г. за първи път от много десетилетия в Кайро пада малко количество сняг.<ref>{{cite news |title= Biblical snowstorm: Rare flakes in Cairo, Jerusalem paralyzed by over a foot |first= Jason |last= Samenow |work= The Washington Post |date=13 декември 2013 |url= https://www.washingtonpost.com/blogs/capital-weather-gang/wp/2013/12/13/rare-snow-in-cairo-jerusalem-paralyzed-in-historic-snow/}}</ref> [[Слана]] също се образува понякога в центъра на Синай и среден Египет. Египет е най-сухата и най-слънчевата страна в света, и по-голямата част от повърхността ѝ е заета от пустиня.
[[Файл:Sand_Dunes_(Qattara_Depression).jpg|мини|В депресията Катара, северозападен Египет]]
Египет е с необичайно горещ, слънчев и сух климат. През лятото средната температура е висока в северната част на страната, но много висока в останалата част. На брега на Северно море непрекъснато духат прохлаждащи средиземноморски ветрове, които помагат температурите да са по-търпими, особено в разгара на лятото. [[Хамсин]] е горещ, сух вятър, който произлиза от безкрайните пустини на юг и духа през пролетта или началото на лятото. Той носи нажежен пясък и прах, и обикновено вдига дневните температури над 40 °C, а понякога и над 50 °C във вътрешността, при това относителната влажност на въздуха може да падне до 5% или дори по-малко. Именно когато духа
Преди построяването на [[Асуанска язовирна стена|язовира Асуан]], Нил ежегодно наводнява големи райони (разговорно разливът се нарича ''дар на Нил'') и обогатява почвите. Това дава в продължение на много години възможност за възпроизводими реколти.
Евентуалното покачване на морското равнище поради [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] може да застраши гъсто населената крайбрежната ивица в Египет и да има сериозни последици за икономиката на страната, селското стопанство и промишлеността. В съчетание с влошаване на демографската ситуация, значително повишаване на морското равнище може да превърне милиони египтяни в екологични бежанци до края на 21 век, според някои експерти по климата.<ref>{{cite web|url=http://www.irinnews.org/Report.aspx?ReportId=77240 |title=Contingency planning for rising sea levels in Egypt | IRIN News, March 2008 |publisher=Irinnews.org |accessdate=25 август 2010|archive-url = http://web.archive.org/web/20100217162425/http://www.irinnews.org/Report.aspx?ReportId=77240 |archive-date = 2010-02-17}}</ref><ref>{{cite news|last=EL DEEB and KEATH|first=Sarah and Lee|title=Islamist claims victory in Egypt president vote|url=http://hosted.ap.org/dynamic/stories/M/ML_EGYPT?SITE=AP&SECTION=HOME&TEMPLATE=DEFAULT&CTIME=2012-06-17-23-11-03|work=Associated Press|accessdate=18 юни 2012}}</ref>
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на Египет}}
Египет има най-старата парламентарна традиция в [[арабския свят]], като първото народно събрание е създадено през 1866 г. То е разпуснато след британската окупация от 1882 г., като британците оставят само един консултативен орган. След обявяването на независимостта през 1923 г. новоприетата конституция установява [[кралство Египет|парламентарна монархия]].<ref name="pogar">{{cite web|last=Brown|first=Nathan J.|title=Mechanisms of Accountability in Arab Governance: The Present and Future of Judiciaries and Parliaments in the Arab World|url=http://www.undp-pogar.org/publications/governance/nbrown/potential.html
Според последната египетска конституция от 2014 г.<ref>[http://www.sis.gov.eg/Newvr/Dustor-en001.pdf Неофициален превод на английски на египетската конституция от 2014]</ref> Арабска република Египет е демократична [[република]], в която държавна религия е [[ислям]]ът, а официалният език е [[Арабски език|арабски]]. Конституцията признава държавна и частна форми на собственост и гарантира равенството на всички египтяни пред закона и защитата им срещу произволна намеса на държавата в съдебния процес. Утвърждава се правото на хората на мирно сдружаване и организиране на асоциации и съюзи, както и правото им на глас. Конституцията забранява основаването на партии на религиозна, расова, полова и географска основа.
Ред 300 ⟶ 304 :
== Административно деление ==
{{Основна|Административно деление на Египет}}
През 1960 е приет Закон за местната администрация, според който са предвидени три нива на административно управление: области (губернаторства), наречени мухафази (''muhafazat'', ед. число – ''muhafazah''), отделни окръзи (''марказес'' ед.число – ''markaz'') и селища ''qariyyah''. На всяко административно ниво има два съвета: изборен и назначен (изпълнителен орган), като те са под контрола на централното правителство.
Страната е разделена на 27 губернаторства. Пет големи града – Кайро, Александрия, Порт Саид, Суец и Луксор – имат статут на губернаторства. Губернаторът се назначава и освобождава от президента на Египет. Той има най-голямата изпълнителна власт в рамките на губернаторството, отговаря за осъществяването на политиките и ръководи държавните служители, но няма власт над съдиите.<ref name="EB"/>
Ред 306 ⟶ 310 :
== Население ==
[[Файл:Egypt 2010 population density1.png|мини|ляво|Плътност на населението в Египет през 2010 г. (души на km<sup>2</sup>)]]
Египет е страната с най-многочислено население в Близкия Изток, и трета по население на континента Африка, с около 95 милиона жители към 2017 г.<ref name="popclock">{{cite web |url=http://www.capmas.gov.eg/?lang=2 |title=Population Clock |date=27 април 2013 |publisher=Central Agency for Public Mobilization and Statistics |accessdate=27 април 2013}}</ref> Населението нараства бързо между 1970 и 2010 поради напредъка на медицината и нарастването на производителността в селското стопанство.<ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/in_depth/6496585.stm |title=The limits of a Green Revolution? |publisher=BBC News |date=29 март 2007 |accessdate=25 август 2010}}</ref><ref>{{cite web |author=8 April 2000 by admin |url=http://www.foodfirst.org/media/opeds/2000/4-greenrev.html |title=Food First/Institute for Food and Development Policy |publisher=Foodfirst.org |date=8 април 2000 |accessdate=25 август 2010 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090714215036/http://www.foodfirst.org/media/opeds/2000/4-greenrev.html |archivedate=14 юли 2009 |df=
{{Прираст на населението
Ред 327 ⟶ 331 :
|2013 |84 314 |+2,12
|2017 |94 798 |+2,97
|footnote=Населението по години (хил.)<ref name="pop1882-2006">{{cite web|title=Population in Censuses by Sex & Sex Ratio (1882 – 2006)|url=http://www.sis.gov.eg/newvr/egyptinfigures/Tables/1-%20السكان/9.pdf|publisher=Egypt State Information Service|достъп_дата=2019-01-05|архив_дата=2019-08-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190819071150/http://www.sis.gov.eg/newvr/egyptinfigures/Tables/1-%20السكان/9.pdf}}</ref><ref name="capmas.gov.eg">{{cite web|title=الجهاز المركزي للتعبئة العامة والإحصاء|url=http://www.capmas.gov.eg/Pages/ShowPDF.aspx?page_id=%20/Admin/Pages%20Files/2017109143840cns.pdf|work=www.capmas.gov.eg|accessdate=13 октомври 2017}}</ref>
|align=right}}
Страната е силно [[Урбанизация|урбанизирана]], като населените места са концентрирани около Нил, неговата делта и Суецкия канал. В демографско отношение се открояват две категории: жителите на големите градски центрове и фелахите – фермери, обитаващи селата. Цялата обитаема площ е 77 041 km<sup>2</sup> (около 6% от площта), но за сметка на това е гъсто населена: демографската плътност {{lang|en|physiological density}} е над 1200 души на квадратен километър, подобна на [[Бангладеш]]. Населението в долината и делтата на Нил, които са дом на огромното мнозинство от египтяните, образува доста хомогенна група, чиито доминиращи физически характеристики са резултат от смесването на местното африканско население с тези от арабски произход.
99,6% от населението са етнически египтяни.
== Икономика ==
[[Файл:2014_Egypt_Products_Export_Treemap.png|мини|Износ по продукти (2014)<ref>[http://atlas.cid.harvard.edu/explore/tree_map/export/egy/all/show/2014/ Харвардски атлас на икономическата сложност]</ref>]]
Основни сектори в икономиката на Египет са селското стопанство, медиите, петролната индустрия, природният газ и туризмът. В стопанството и най-важно място заема производството и преработката на [[памук]]. Отглеждат се още зърнени култури, [[захарна тръстика]] и др. Основните източници на приходи са Суецкият канал, туризмът и парични преводи от египтяните, работещи в чужбина.<ref>[http://www.undp.org.eg/Default.aspx?tabid=75 Egypt Country Profile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130601071446/http://www.undp.org.eg/Default.aspx?tabid=75 |date=2013-06-01 }} {{cite web|url=http://lexicorient.com/e.o/egypt_2.htm|title=Egypt: Economy|publisher=LookLex Encyclopedia|accessdate=21 август 2008
[[Транспорт]]ът е сравнително слабо развит. Най-големите пристанища са [[Александрия]], [[Порт Саид]] и [[Суец]]. През последните десетилетия в Египет силно се разви туризмът във връзка с много исторически забележителности – древните пирамиди, храмовете и др.
Ред 343 ⟶ 347 :
Египет има развит енергиен пазар, основан на въглища, нефт, [[природен газ]] и [[хидроенергетика]]. Значителните залежи на въглища в североизточната Синай се добиват в размер на около 600 000 тона на година. В западните райони на пустинята, [[Суецки залив|залива Суец]] и делтата на Нил се добиват нефт и газ. Египет има огромни запаси от газ, които се оценяват на 2180 km<sup>3</sup>, до към 2012 г. изнасян в много страни. През 2013 г. египетската компания за петролни продукти „General Petroleum Co“ решава да намали износа на природен газ, за да избегне енергийна криза. По този начин, макар че произвежда собствен нефт и газ, от 2008 г. Египет е нетен вносител на петрол и бързо се превръща и в нетен вносител на природен газ.<ref>{{cite web|url=http://www.ameinfo.com/egypt-reduce-natural-gas-exports-avoid-343607 |title=Egypt to reduce natural gas exports to avoid energy crisis |publisher=AMEinfo.com |accessdate=6 юли 2013 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130803013304/http://www.ameinfo.com/egypt-reduce-natural-gas-exports-avoid-343607 |archivedate= 3 август 2013 |df= }}</ref>.
{{double image|right|San Stefano Grand Plaza, Alexandria, Egypt.jpg|220|Flickr - archer10 (Dennis) - Egypt-2A-007.jpg|220|San Stefano Grand Plaza в [[Александрия]] (ляво) и изглед от модерен [[Кайро]]}}
[[Преки чуждестранни инвестиции|Преките чуждестранни инвестиции]]
[[Файл:Smartvillagelandscape.JPG|ляво|мини|Смарт Вилидж, [[бизнес парк]] в град [[Мадинат ас-Садис мин Уктубар]] (''Град 6 октомври'') създаден през 2001 г. за улесняване на растежа на [[Високи технологии|високотехнологичния]] бизнес]]
След революцията от 2011 г. обаче Египет претърпява драстичен спад както на чуждестранните инвестиции, така и на приходите от туризъм, последвани от 60% спад на валутните резерви, 3% спад в растежа и бързо обезценяване на египетския паунд.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/may/16/egypt-worst-economic-crisis-1930s|title=Egypt suffering worst economic crisis since 1930s|publisher=Guardian|accessdate=18 юни 2013|location= London|first= Patrick|last= Kingsley|date= 16 май 2013}}</ref> Все пак през септември 2018 г.
Една от основните пречки пред египетската икономика е ограниченото разпределение на богатство към населението, като много египтяни критикуват правителството за повишените цени на основните стоки, докато техният [[жизнен стандарт]] и покупателна способност остават относително ниски. Египтяните често посочват корупцията като основна пречка за по-нататъшен икономически растеж.<ref name="Irinnews.org">{{cite web|url=http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=27105|title=IRIN Middle East | Egypt: Corruption hampering development, says opposition report | Breaking News|publisher=Irinnews.org|accessdate=25 август 2010|archive-url = http://web.archive.org/web/20090930033147/http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=27105 |archive-date = 2009-09-30}}</ref><ref>{{cite web|author=Rania Al Malky|url=http://www.egypttoday.com/article.aspx?ArticleID=2978|title=et – Full Story|publisher=Egypttoday.com|accessdate=25 август 2010|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090208233152/http://www.egypttoday.com/article.aspx?ArticleID=2978|archivedate=8 февруари 2009
[[Файл:USS_America_(CV-66)_in_the_Suez_canal_1981.jpg|мини|[[Суецки канал|Суецкият канал]]]]
Най-известните мултинационални компании в Египет са „Orascom Group“ и „Raya Contact Center“. Секторът на [[Информационни технологии|информационните технологии]] (ИТ) се разширява бързо през последните няколко години, като много стартиращи фирми продават [[аутсорсинг]] услуги в Северна Америка и Европа, като работят с компании като Microsoft, Oracle и други големи корпорации, както и с много малки и средни предприятия. ИТ секторът се развива и от нови египетски предприемачи с правителствено насърчаване.
Ред 353 ⟶ 357 :
Приблизително 2,7 милиона египтяни работят в чужбина – главно в [[Либия]], [[Саудитска Арабия]], [[Персийски залив|Персийския залив]] и Европа – и допринасят за развитието на страната чрез парични преводи (7,8 милиарда долара през 2009 г., а през 2012 достигат 21 милиарда долара според Световната банка)<ref>{{cite web|url=http://gulfnews.com/business/economy/global-remittance-flow-grows-10-77-to-514-billion-in-2012-world-bank-1.1172693|title=Global remittance flow grows 10.77% to $514 billion in 2012: World Bank|author=Saifur Rahman|date=април 2013|publisher=Gulf News|accessdate=18 юни 2013}}</ref>.
В египетското общество разпределението на доходите е умерено неравномерно, като приблизително 35 – 40% от населението печели по-малко от еквивалента на 2 долара на ден, докато само около 2 – 3% могат да се считат богати.<ref>{{cite web|url=https://foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1|title=Egypt Over the Brink, interview with Tarek Osman|authors=Lauren E. Bohn, Sarah Lynch|publisher=Foreignpolicy.com|date=8 февруари 2011|accessdate=8 февруари 2013|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20130522032651/http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1|archivedate=22 май 2013|df=dmy-all|архив_дата=2013-05-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130522032651/http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1}}CS1 maint: Uses authors parameter {{cite web|url=https://foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1|title=Egypt Over the Brink, interview with Tarek Osman|authors=Lauren E. Bohn, Sarah Lynch|publisher=Foreignpolicy.com|date=8 февруари 2011|accessdate=8 февруари 2013|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20130522032651/http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1|archivedate=22 май 2013|df=dmy-all|архив_дата=2013-05-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130522032651/http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1}}</ref>
== Култура ==
Ред 372 ⟶ 376 :
=== Музика ===
Египетската музика е богата смесица от местни, средиземноморски, африкански и западни елементи. В Античността египтяните са свирели на арфи и флейти, включително и два местни инструмента –
=== Фестивали ===
Ред 378 ⟶ 382 :
== Спорт ==
Футболът е
Египетският хандбален тим също е поставил рекорд – за състоялото се 34 пъти Африканско хандбално първенство, Египет се класира пет пъти на първо място (включително и 2008), пет пъти на второ място, четири пъти на трето място и два пъти се подрежда на четвърто място. Отборът печели 6-о и 7-о място през 1995, 1997 на Световното мъжко хандбално първенство, и два пъти печели 6-о място на олимпиадите през 1996 и 2000.
| |||