Египет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение етикет: премахнати източници/бележки
към версия от 03:19, 4 април 2024 на Carbonaro.
Етикет: Ръчна отмяна
(Не са показани 39 междинни версии от 24 потребители)
Ред 3:
| кратко-име = Египет
| официално-име-бг = Арабска република Египет
| официално-име = {{lang|ar|جمهوريّة مصرالعربيّة}}
| девиз =
| химн = [[Химн на Египет|بلادي، بلادي، بلادي]]
| химн-файл = Bilady, Bilady, Bilady.ogg
| демоним = [[египтяни]]н
| карта = EGYEgypt (orthographic projection).svg
| карта-описание = Местоположение на Египет (тъмнозелено) и [[халаибски триъгълник|халаибският триъгълник]] (светлозелено)
| столица = [[Кайро]]
| столица-координати = {{Coord|30|2|N|31|13|E}}
| най-голям-град = Кайро
| религия = 90,3% [[ислям]]<br>9,6% ({{small|85 – 90[[християнство]]<br>0,1%}}) други
| официален-език = [[Арабски език|арабски]]
| управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Полупрезидентска република|полупрезидентска]] [[република|конституционна република]]
| религия = [[ислям]] ({{small|85 – 90%}})
| управление = [[Унитарна държава|унитарна]] [[Полупрезидентска република|полупрезидентска]] [[република|конституционна република]]
| лидер1 = [[Президент на Египет|Президент]]
| настоящ-лидер1 = [[Абдел Фатах Сиси]]
| лидер2 = [[Министър-председател на Египет|Министър-председател]]
| настоящ-лидер2 = [[Мустафа Мадболу]]
| законодателна-власт = Парламент
| горна-камара = Сенат
| долна-камара = Камара на представителите
| събитие-вид = Формиране
| събитие-бел = *
| събитие1 = [[Първа династия на Древен Египет|Първа династия]]
| събитие-дата1 = ок. 3150 г. пр.н.е.
| събитие2 = Хедиват
| събитие-дата2 = [[8 юни]] [[1867]] г.
| събитие3 = [[Египетски султанат|Султанат]]
| събитие-дата3 = [[19 декември]] [[1914]] г.
| събитие4 = [[Кралство Египет|Независимост]]
| събитие-дата4 = [[28 февруари]] [[1922]] г.
| събитие5 = [[Юлска революция в Египет|Юлска революция]]
| събитие-дата5 = [[23 юли]] [[1952]] г.
| събитие6 = Конституция
| събитие-дата6 = [[18 януари]] [[2014]] г.
| площ = 1 010 407
| площ-място = 29-о
| води% = 0,632
| население-година = 20202023
| население = {{повишение}}113 100356 075 480524
| население-място = 1314
| население-градско = 42,7
| население-градско-място = 139-о
| население-гъстота-място = 83118-тоо
| население-оценкаБВП-година = 20172023
| БВП = 1,809 трлн. [[щатски долар|USD]]
| население-оценка = 94 798 827
| БВП-годинамясто = 201918-о
| БВП -на-човек = {{повишение}}17 $1,391123 трлн.USD
| БВП-на-човек-място = 1993-ото
| БВП-наном-човек година = {{повишение}} $14 0232023
| БВП-наном-човек-мястообщо = 94-то398,397 млрд. USD
| БВП-ном-годинамясто = 201938-о
| БВП-ном-общо на-човек = {{повишение}} $302,2563770 млрд.USD
| БВП-ном-на-човек-място = 40127
| БВПДжини-ном-на-човекгодина = $30472021
| Джини-година = 201531,5
| БВП-ном-на-човек-място = 126-о
| Джини-година = 2015
| Джини = {{понижение|g}} 31,8
| Джини-категория = {{color|orange|среден}}
| Джини-място = 5146-воо
| ИЧР-година = 20182021
| ИЧР = {{повишение}} 0,700731
| ИЧР-категория = {{color|green|висок}}
| ИЧР-място = 11697
| продълж-живот = 71,8 години
| продълж-живот-място = 111-о
Ред 68 ⟶ 70 :
| валута = [[Египетска лира]]
| валута-код = EGP
| часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]]EGY
| отместване-UTC = +2
| формат-дата =
| климат = [[Горещ пустинен климат|горещ пустинен]]
| организации = [[ООН]], [[Африкански съюз|АС]] и др.
Ред 76 ⟶ 79 :
| TLD = [[.eg]], [[مصر.]]
| телефонен-код = +20
| ITU префикс = SSA-SSM; <br>SUA-SUZ; <br>6AA-6BZ
| сайт =
| забележки =
}}
'''Арабска република Египет''' ({{lang|ar|جمهورية مصر العربية}}, ''джумхурийят миср ал арабийя'')<ref>{{икона|ar}} [http://www.sis.gov.eg/Newvr/consttt%202014.pdf Конституция на Арабска Република Египет (2014 г.)]</ref> или само '''Египет''' е [[държава]] в североизточната част на [[Африка]] с населени места, съсредоточени предимно край течението на река [[Нил]]. Голяма част от страната се заема от пустинята [[Сахара]]. На юг достига пясъчните пустини на [[Судан]], на север граничи със [[Средиземно море]], на запад с Либия, а на изток с [[Червено море]], известно с кораловите си рифове.
Ред 85 ⟶ 90 :
 
== Имена ==
Името на проституткатабългарски ''Египет'' произлиза от [[древногръцки език|древногръцкото]] ''Aígyptos'' (Αἴγυπτος), вероятно навлязло от френски ''Égypte'', [[среднофренски]] ''Egypte'' и [[латински]] ''Aegyptus''. Отразено е в [[Микенски език|ранногръцките]] ([[Линеар Б]]) плочки като ''a-ku-pi-ti-yo''. Прилагателното ''aigýpti-, aigýptios'' е заето от коптски като ''gyptios'', а от там в арабски като ''qubṭī'', обратно формирано в قبة ''qubṭ'', откъдето в български ''[[копт]]''. Гръцките форми са заети от [[Египетски език|късноегипетски]] ''(Amarna) Hikuptah'' „Мемфис“, изопачаване на по-ранното [[Египетски език|египетско]] име ''Hwt-ka-Ptah'' (ḥwt-k-ptḥ) ({{lang|egy|ḥwt-kȝ-ptḥ}}, означаващо „дом на [[Душа#Древен Египет|ka]] (душа) на Птах“, името на храма на бог [[Птах]] в [[Мемфис]].<ref>{{икона|en}} {{cite journal|last= Hoffmeier|first =James K| title =Rameses of the Exodus narratives is the 13th B.C. Royal Ramesside Residence| journal = Trinity Journal | page = 1| date = 1 октомври 2007|url=http://www.galaxie.com/article/13430|ref= harv}}</ref> [[Страбон]] приписва думата на [[народна етимология]], при която ''Aígyptos'' (Αἴγυπτος) еволюира като сложна дума от ''Aigaiou huptiōs'' (Aἰγαίου ὑπτίως), означаваща „под [[Егейско море|Егея]]“.
 
Народите на [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]] и Близкия Изток използват друго название – „Миср“ ({{lang|ar|مِصر}}; {{lang|he|מִצְרַיִם}}, ''населено място, град''). Възможно е етимологията му да е свързана с населеността на Египет и големия брой близко разположени градове. На съвременен [[египетски арабски език]] то звучи като „Маср“ ({{lang|arz|مَصر}}).
 
В Древен Египет неговите жители наричали страната си Та-Кемет ({{lang|egy|km.t}}, ''черна земя''), по цвета на плодородната почва в долината на [[Нил]], противоположно на ''червената земя'' ({{lang|egy|dšṛt}}) на [[пустиня]]та. В съвременния [[коптски език]] това се е съхранило и се произнася като „Кеме“ ({{lang|cop|ⲕⲏⲙⲉ}}).<ref>Н. С. Петровский, В. В. Матвеев „Египет – сын тысячелетий“. Детгиз. Ленинград. 1959. ИС.7 край с проститутките{{Ref|lang|ru}}</ref>
 
== История ==
Ред 108 ⟶ 113 :
В [[Трети преходен период на Древен Египет|третия преходен период]] се редуват времена на възход и упадък, управляват фараоните от 21 до 24 династия. През 945 г. пр.н.е либийският военачалник [[Шешонк I]] се провъзгласява за фараон, а за своя резиденция избира град [[Бубастис]]. Той превзема [[Йерусалим]] и го разграбва.
 
[[Късен период на Древен Египет|Късният период на Древен Египет]] е свързан с последния разцвет на местни владетели – [[Псаметих I]] успява отново да обедини Древен Египет, а неговият син [[Нехо II]] прокарва канал, свързващ Нил с [[Червено море]]. Но Египет губи могъществото си и се превръща в обект на агресия от страна на съседните народи – либийци и етиопи. През VII в. пр.н.е. той попада временно под властта на [[Асирия]], а в 525 г. е присъединен към Персийската империя на [[Ахемениди]]те и става персийска [[сатрап]]ия. През 341 г. пр.н.е. персите отново нахлуват в Египет и го подлагат на разграбване.
[[Късен период на Древен Египет|Късният период на Древен Египет]] е свързан с последния разцвет на местни владетели:
[[Псаметих I]] успява отново да обедини Древен Египет, а неговият син [[Нехо II]] прокарва канал, свързващ Нил с [[Червено море]]. Но Египет губи могъществото си и се превръща в обект на агресия от страна на съседните народи – либийци и етиопи. През VII в. пр.н.е. той попада временно под властта на [[Асирия]], а в 525 г. е присъединен към Персийската империя на [[Ахемениди]]те и става персийска [[сатрап]]ия. През 341 г. пр.н.е. персите отново нахлуват в Египет и го подлагат на разграбване.
 
През 332 г. пр.н.е. армията на [[Александър Македонски]] навлиза в Египет. След разделянето на империята му между [[диадохи]]те, Древен Египет се пада на пълководеца [[Птолемей I|Птоломей Лаг]] – основател на гръко-македонската династия на [[Птолемеи]]те (305 – 30 г. пр.н.е.).
Ред 115 ⟶ 119 :
=== Елинистичен и римски Египет ===
[[Файл:Denderah3_Cleopatra_Cesarion.jpg|мини|Царица [[Клеопатра VII]] и синът ѝ от Юлий Цезар, [[Цезарион]], в храма Дендера]]
[[ЕлинистическиЕлинистичен Египет]] е силна [[ЕлинистическаЕлинистична епоха|елинистическаелинистична]] държава, която се простира от [[Сирия]] на изток до [[Кирена]] на запад, и на юг до границата с Нубия. През 3 век пр.н.е. [[Александрия]] става столица и се превръща в основно научно средище и център на елинистичната култура и търговия. При Птоломеите Египет става главна житница за елинистичния свят, а египетският флот господства в [[Средиземно море]]. За да получат признание от страна на египетския народ, владетелите от династията на [[Птолемеи]]те наричат себе си наследници на фараоните, като разширяват египетската бюрократична система и ограничават властта на жреците. По-късните членове на династията възприемат египетските традиции, започват да се появяват на изображенията облечени в египетски стил и вземат участие в египетския религиозен живот.<ref>{{cite book|last=Bowman|first=Alan K|title=Egypt after the Pharaohs 332 BC – AD 642|publisher=University of California Press|location=Berkeley|year= 1996|edition=2nd|pages=25 – 26|isbn=0-520-20531-6}}</ref><ref>{{cite book|last=Stanwick|first=Paul Edmond|title=Portraits of the Ptolemies: Greek kings as Egyptian pharaohs|publisher=University of Texas Press|location=Austin|year=2003|isbn=0-292-77772-8}}</ref>
 
Последният владетел от династията на Птолемеите е [[Клеопатра VII]], която извършва самоубийство, след като [[Октавиан Август]] завладява Александрия и нейната армия от наемници се разбягва. По време на управлението на Птолемеите често избухвали въстания сред египтяните срещу нежелания чужд режим и тези граждански войни спомагат за упадъка на царството и анексирането му от Рим през 30 пр.н.е. Римската провинция [[Египет (римска провинция)|Египет]] включва по-голямата част от днешен Египет без [[Синайски полуостров|Синайския полуостров]]. Египет граничи с провинциите [[Крит и Киренайка]] на запад и [[Юдея (римска провинция)|Юдея]] и [[Арабия (римска провинция)|Арабия]] на изток. За отбелязване е, че [[елинистическаелинистична култура|елинистическатаелинистичната култура]] продължава да процъфтява в Египет по време на римляните и византийците и дори и след [[Арабско завоюване на Египет|завладяването му от арабите]].
 
[[Християнство]]то идва в Египет чрез [[Марк (евангелист)|Св. Марко Евангелист]] през 1 век.<ref name="georgetown">{{cite web |url=http://berkleycenter.georgetown.edu/resources/countries/egypt |title=Egypt |publisher=Berkley Center for Religion, Peace, and World Affairs |accessdate=14 декември 2011 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20111220145046/http://berkleycenter.georgetown.edu/resources/countries/egypt |archivedate=20 декември 2011 |dead-url=yes |df=dmy-all }}|архив_дата=2011-12-20 {{Webarchive|urlархив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111220145046/http://berkleycenter.georgetown.edu/resources/countries/egypt |date=2011-12-20 }} See drop-down essay on „Islamic Conquest and the Ottoman Empire“</ref> УправлениенетоУправлението на [[Диоклециан]] (284 до 305 г.), ознаменува прехода от [[Римска империя|римската]] към [[Византийска империя|византийската]] епоха на Египет, и се отличава с преследването на голям брой египетски християни. Към онзи момент [[Нов завет|Новият Завет]] вече е преведен на египетски. След [[Четвърти вселенски събор|Халкедонския събор]] през 451 г. е основана [[Коптска православна църква|египетската коптска църква]].<ref>Kamil, Jill. ''Coptic Egypt: History and Guide''. Cairo: American University in Cairo, 1997. стр. 39</ref>
 
=== Египет през Средновековието (7 век – 1517) ===
Ред 134 ⟶ 138 :
==== Абасиди ====
[[Файл:ساحة_مسجد_احمد_بن_طولون.jpg|мини|Джамията Ibn Tulun Mosque в Кайро]]
Периодът на управление на [[Абасидски халифат|Абасидите]] е запомнен с въвеждането на нови данъци и въстание на коптите[[копти]]те още в четвъртата година на тяхното управление. В началото на IX век е възобновена практиката да се назначава губернатор, но назначеният ''Abdallah ibn Tahir'', решава да остане в [[Багдад]], изпращайки свой заместник в Египет. През 828 избухва ново въстание, а малко по-късно към коптите се присъединяват и местни мюсюлмани. В крайна сметка загубата на власт от страна на Абасидите води до непрекъсната смяна на военни управители в Египет, които все пак запазват лоялността си към Абасидската династия.
 
==== Фатимидски халифат и мамелюци ====
Ред 142 ⟶ 146 :
Към края на 13 век Египет лежи на пътя от Европа и Средиземно море към Червено море, Индия, Малая и Индокитай.<ref name="Abu-Lughod">{{cite book|last=Abu-Lughod|first=Janet L.|title=Before European Hegemony: The World System A.D. 1250 – 1350|location=New York|publisher=Oxford University Press|year=1991|origyear=1989|pages=243 – 244|isbn=978-0-19-506774-3|chapter=The Mideast Heartland|url=https://books.google.com/books?id=rYlgGU2SLiQC&pg=PA244}}</ref> Избухналата [[Черната смърт|чумна епидемия]] в средата на 14 век унищожава около 40% от населението на страната.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/egypt/57.htm|title=Egypt – Major Cities|publisher=Countrystudies.us|accessdate=8 февруари 2013}}</ref>
 
Мамелюците управляват Египет като сюзерени[[васал]]и на [[Абасиди]]те до 15XV век. Те се включват във войната срещу османските турци, които превземат Кайро през 1517 г.
 
=== Османски Египет (1517 – 1867) ===
Ред 148 ⟶ 152 :
Османският владетел Селим I поставя неголям гарнизон в Кайро и Египет става част от [[Османската империя]] като [[еялет]] ''Египет и Судан'' ({{lang|tr|Eyālet-i Mıṣr}}) (1517 – 1867).
 
В състава на Османската империя Египет се управлява от паши наместници, изпращани от Константинопол. Въпреки това, мамелюците запазват известна автономност и власт като сформират военните отряди на 24-те египетски провинции. Те се командват от началници (бейове), които на свой ред са под контрола на ''диван'' от седем местни чиновника. Пашата е посредник между двете власти, и главната му задача е контрол над събирането на данъците.
 
Египет остава почти автономен регион на Османската империя до нахлуването на френските войски под командването на Наполеон при неговата [[Египетска кампания]] през 1798 г. Целта му е да прекъсне британските пътища към Индия. Франция се стреми към френско господство в Близкия изток, за да може да се свърже с мюсюлманския враг на британците в Индия – Типу Султан. След поражението, нанесено на французите от британския флот в Абукирския залив, при което почти всички френски кораби са пленени или потопени, в Египет започва вътрешна борба за надмощие между [[Османски турци|османските турци]], египетските мамелюци, управлявали от векове и [[Арнаути|албански наемници]], наети от Османската империя. Египетската кампания на Наполеон повишава интереса към древната история на Египет. Тя е не само военно, но и научно начинание: генералът организира екип от 167 учени, инженери, печатари, геометри, астрономи, художници, журналисти и др. По време на експедицията са събрани и изнесени във Франция много паметници на историята и образци на древноегипетското изкуство
Ред 172 ⟶ 176 :
През 1875 г. Египет успява да избегне [[банкрут]] едва след като Исмаил паша продава държавния дял от акциите в канала на британското правителство. Тежкото финансово положение на страната след три години довежда до акредитирането на френски и британски пратеници ревизори към правителството, които „притежавайки финансовата власт и подкрепени от акционерите на канала, упражняват реалната власт.“<ref>Nejla M. Abu Izzeddin, ''Nasser of the Arabs'', стр. 2</ref> Европейците придобиват все по-голямо влияние и се радват на големи привилегии в сравнение с местното население. Допълнителни несгоди като епидемии по добитъка през 1880-те, наводнения и войни влошават още повече икономиката и увеличават зависимостта на Египет от чуждестранни заеми.<ref>{{cite book|author=Baten, Jörg|title=A History of the Global Economy. From 1500 to the Present.|date=2016|publisher=Cambridge University Press|page=217, p.224 Figure 7.6: „Height development in the Middle East and the world (male)“ and p.225|isbn=9781107507180}}</ref>
 
Владетелите от династията на Мохамед Али управляват Египет като квази независима държава, сюзеренвасал на Османската империя, но към края на управлението им чуждестранната намеса силно нараства.<ref name="Nejla M. Abu Izzeddin 1973, p 2">{{cite book|last=Izzeddin|first=Nejla M. Abu|title=Nasser of the Arabs: an Arab assessment|year=1981|publisher=Third World Centre for Research and Publishing|isbn=978-0-86199-012-2|page=2}}</ref> Например през 1879 г. под британско влияние султанът заменя Исмаил паша с Тефик паша. Египтяните ненавиждат все по-нарастващото европейско влияние в търговията и вътрешните работи. Ситуацията се утежнява от лошото управление на Тефик и ширещата се корупция.
 
НедоволствотоСлед 1879 г. недоволството на местното население води след 1879 г. до първите [[националистически]] прояви, като най-изявената фигура сред бунтовниците е [[Ахмед Араби паша]], който ръководи въстание срещу Тефик през 1882 г. Опасявайки се от загубване на контрола си, Великобритания обстрелва Александрия от военни кораби и това дава начало на Англо-египетската война. [[Фердинанд дьо Лесепс]] на борда на един от френските кораби се опитва да се противопостави на адмирал Хаскинс, но англичаните дебаркират в [[Исмаилия]] през август и занапред, независимо от протестите на французите, контролът над Египет е в английски ръце. Египетската армия е разбита в битката при Тел ел-Кебир през септември. В резултат от загубата на войната между 1883 и 1914 г. Египет се управлява от английскияанглийски дипломатически агент и главен консул и става негласноде факто английски [[протекторат]].<ref>De facto protectorate: Joan Wucher King, ''Historical Dictionary of Egypt''. Metuchen, New Jersey, USA; 1984; Scarecrow. стр. 17</ref> Франция получава като компенсация [[Тунис]].
 
=== Британски протекторат (1882 – 1952) ===
Ред 211 ⟶ 215 :
==== Управление на Садат (1970 – 1981) ====
[[Файл:Egyptianbridge.jpg|мини|ляво|250п|Египетски войски прекосяват Суецкия канал към синайската пустиня по време на [[Война от Йом Кипур|войната от Йом Кипур]], 1973]]
Насър умира през 1970 г. и на негово място е избран [[Ануар Садат]]. Дотогава Египет е на страната на Съветския съюз в [[Студена война|Студената война]], но Садат преминава към страната на САЩ и прогонва съветските съветници през 1972. Той стартира икономически реформи, като същевременно ограничава действията на религизоната и гражданската опозиция. През октомври 1973, Египет и Сирия започват изненадващо [[Война от Йом Кипур|войната от Йом Кипур]], целяща възвръщане на завзетата 6 години по-рано територия от страна на Израел. Първоначално израелците губят позиции, но впоследствие вземат надмощие и войната изпада в патова ситуация. След приета резолюция от [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] военните действия са спрени и започват преговори.<ref>{{cite web|title=The 1973 Arab-Israeli War: Arab Policies, Strategies, and Campaigns|url=http://www.globalsecurity.org/military/library/report/1997/Jordan.htm|author=[[USMC]] Major Michael C. Jordan|publisher=GlobalSecurity.org|year=1997|accessdate=20 април 2009}}</ref> С посредничеството на САЩ е подписан египетско-израелски мирен договор, останал в историята като договор от [[Кемп Дейвид]], а подписалите го Ануар Садат и [[Менахем Бегин]] получават [[Нобелова награда за мир]].
[[Файл:Begin,_Carter_and_Sadat_at_Camp_David_1978.jpg|мини|Подписването на договора от Кемп Дейвид: Менахем Бегин, [[Джими Картър]], [[Ануар Садат]]]]
След 1975 г. Садат променя икономическата политика в посока на намаляване на правителствената регулация и насърчаване на чуждестранните инвестиции. Чрез намалени данъци и вносни мита са привлечени инвеститори, но те са предимно в нискорискови печеливши сектори като туризма и строителството.<ref>Amin, Galal. ''Egypt's Economic Predicament: A Study in the Interaction of External Pressure, Political Folly, and Social Tension in Egypt, 1960 – 1990'', 1995</ref> Макар че политиката на Садат има за цел да стимулира развитието на средна класа, от нея имат полза преди всичко богатите. Поради премахването на субсидиите за основните храни през 1977 избухват хлебни бунтове.
Ред 220 ⟶ 224 :
След 1981 г. президентския пост заема [[Хосни Мубарак]] – професионален военен от Египетските военновъздушни сили, останал на поста почти тридесет години. Считан е за един от най-влиятелните лидери в региона, известен с умерената си позиция по палестинско-израелския конфликт. По време на неговото управление политическата сцена се доминира от Националната демократическа партия, основана през 1978 от Садат. През 1990-те години е прието законодателство, което ограничава свободата на сдружаване и изразяване и въвежда драконовски мерки за нарушенията. В резултат почти цялата власт е в ръцете на военните, парламентарните действия губят значение, а възможностите за политически прояви са силно ограничени. Зачестяват терористичните атаки срещу християни копти, чуждестранни туристи и правителствени чиновници. Основна движеща сила за нарастване на насилието е ислямистката група Ал-Гамаа ал-исламия, която се свързва с атаките срещу известни писатели и интелектуалци, и срещу чуждите туристи.
 
Мубарак отстъпва властта след 18-дневни протести по време на [[Египетска революция (2011)]]<ref>{{cite news|title=Egypt Calls In Army as Protesters Rage|url=http://www.nytimes.com/2011/01/29/world/middleeast/29unrest.html |work=New York Times|accessdate=28 януари 2011| first=David D.|last=Kirkpatrick|date=28 януари 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110612130620/http://www.nytimes.com/2011/01/29/world/middleeast/29unrest.html|archive-date=2011-06-12}}</ref>, когато на 11 февруари 2011 г., вицепрезидентът [[Омар Сулейман]], обявява, че Мубарак подава оставка и предава управлението на Върховния съвет на въоръжените сили.<ref name="Kirkpatrick">{{cite news|url=http://www.nytimes.com/2011/02/12/world/middleeast/12egypt.html|title=Mubarak Steps Down, Ceding Power to Military|last1=Kirkpatrick|first1=David D.|last2=Shadid|first2=Anthony|last3=Cowell|first3=Alan|work=New York Times|date=11 февруари 2011|accessdate=11 февруари 2011|archive-url=https://web.archive.org/web/20110211081712/http://www.nytimes.com/2011/02/12/world/middleeast/12egypt.html|archive-date=2011-02-11}}</ref><ref name="BBC">{{cite news|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-12433045|title=Egypt crisis: President Hosni Mubarak resigns as leader|publisher=BBC|date=11 февруари 2010|accessdate=11 февруари 2011}}</ref> През април президентът и неговите синове са задържани за 15 дни по обвинения в корупция, злоупотреба с власт и престъпна небрежност по време на протестите.<ref name="Detention">{{cite news|url=http://www.nytimes.com/2011/04/14/world/middleeast/14egypt.html?_r=1|title=Prosecutors Order Mubarak and Sons Held|work=The New York Times|date=13 март 2011|first1=David D. |last1=Kirkpatrick|first2=Liam|last2=Stack|archive-url=https://web.archive.org/web/20110416093740/http://www.nytimes.com/2011/04/14/world/middleeast/14egypt.html?_r=1|archive-date=2011-04-16|access-date=2018-12-23}}</ref> Процесът започва на 3 август 2011 г.<ref>{{cite news|url=http://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-14384691|work=BBC|title=Trial of Egypt's Hosni Mubarak starts}}</ref> По-късно Мубарак е осъден за корупция, но впоследствие е оправдан.
 
==== Революция и последици (2011 – 2014) ====
Ред 233 ⟶ 237 :
На 25 януари 2011 започват [[Египетска революция (2011)|масови протести]] срещу правителството. На 11 февруари 2011 президентът Мубарак подава оставка и напуска Кайро. При новината на площад [[Тахрир]] хората ликуват.<ref name="Egypt State Information Service">{{cite web|url=http://www.sis.gov.eg/En/Story.aspx?sid=53709|title=The Supreme Council of the Armed Forces: Constitutional Proclamation|date=13 февруари 2011|publisher=Egypt State Information Service|accessdate=5 март 2011|quote=The Chairman of the Supreme Council of the Armed Forces shall represent it internally and externally.}}</ref> След това властта е взета от [[Въоръжени сили на Египет|военните]].<ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-12443678|title=Egyptian Parliament dissolved, constitution suspended|publisher=BBC|date=13 февруари 2011|accessdate=13 февруари 2011}}</ref><ref>{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-12433045|title=Egypt crisis: President Hosni Mubarak resigns as leader|publisher=BBC|date=11 февруари 2010|accessdate=11 февруари 2011}}</ref> [[Мохамед Хусейн Тантауи]], председател на Върховния съвет на въоръжените сили, става ''de facto'' временен [[държавен глава]].<ref name="Egypt State Information Service"/><ref>{{cite journal|last=Hope|first=Christopher|last2=Swinford|first2=Steven|date=15 февруари 2011|title=WikiLeaks: Egypt's new man at the top 'was against reform'|journal=The Daily Telegraph|accessdate=5 март 2011|url=https://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/wikileaks/8326225/WikiLeaks-Egypts-new-man-at-the-top-was-against-reform.html|ref=harv}}</ref> На 13 февруари 2011 военните разпускат парламента и суспендират конституцията.<ref>{{cite web|last=Memmott|first=Mark|url=https://www.npr.org/blogs/thetwo-way/2011/11/28/142840895/egypts-historic-day-begins-peacefully-turnout-high-for-elections|title=Egypt's Historic Day Proceeds Peacefully, Turnout High For Elections|publisher=Npr.org|date=28 ноември 2011|accessdate=8 февруари 2013}}</ref>
 
През март е проведен конституционен референдум и през ноември 2011 г. са проведени парламентарни избори. Изборната активност е висока и места в парламента (Учредително събрание) получават [[Ислямизъм|ислямистки]] групи: Партията на свободата и справедливостта, свързана с [[Мюсюлмански братя|Мюсюлманско братство]], печели 47%, а хардлайнерите от партия Нур – 25%. Основна задача на парламента е приемането на нова конституция. На 24 юни 2012 г. за президент е избран [[Мохамед Морси]].<ref name="Associated Press">{{cite news|url=https://news.yahoo.com/rallies-against-egypt-presidents-powers-104941461.html|title=Rallies for, against Egypt president's new powers|work=Associated Press|date=23 ноември 2012|accessdate=23 ноември 2012|archive-url=https://web.archive.org/web/20121129033632/http://news.yahoo.com/rallies-against-egypt-presidents-powers-104941461.html|archive-date=2012-11-29}}</ref>
 
Либералните и светски ориентираните депутати напускат парламента и предприемат съдебно оспорване на законността му, защото смятат, че в конституцията ще бъдат възприети строго ислямистки практики, докато религиозните привърженици на Мюсюлманско братство застават зад Морси.<ref name="Associated Press"/> На 22 ноември 2012 президентът Морси издава декрет, с който всички негови нормативни актове не подлежат на съдебно оспорване и премахва възможността работата на парламента да бъде прекратена от съда.<ref>{{cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/9699801/Violence-breaks-out-across-Egypt-as-protesters-decry-Mohammed-Morsis-constitutional-coup.html|first=Richard|last=Spencer|date=23 ноември 2012|accessdate=23 ноември 2012|title=Violence breaks out across Egypt as protesters decry Mohammed Morsi's constitutional 'coup'|work=The Daily Telegraph|location=London}}</ref>
 
На 30 ноември събранието приема проект за конституция без гласовете на отсъстващите депутати и президентът определя дата за референдум, с който да бъде приета. Това предизвиква мащабни протести в страната.<ref>{{cite news|url=https://www.telegraph.co.uk/news/9699801/Violence-breaks-out-across-Egypt-as-protesters-decry-Mohammed-Morsis-constitutional-coup.html|first=Richard|last=Spencer|date=23 ноември 2012|accessdate=23 ноември 2012|title=Violence breaks out across Egypt as protesters decry Mohammed Morsi's constitutional 'coup'|work=[[The Daily Telegraph]]|location=London}}</ref> На 5 декември 2012 стават сблъсъци между десетки хиляди привърженици и противници на Морси.<ref>{{cite web|url=https://foreignpolicy.com/2013/01/28/think-again-the-muslim-brotherhood/|title=Think Again: The Muslim Brotherhood|publisher=Al-Monitor|date=28 януари 2013|accessdate=7 декември 2016}}</ref> Морси предлага „национален диалог“ с лидерите на опозицията, но отказва да отмени референдума.<ref>{{cite news|url=https://www.nytimes.com/2013/07/04/world/middleeast/egypt.html|title=Army Ousts Egypt's President; Morsi Denounces 'Military Coup'|work=The New York Times|date=3 юли 2013|accessdate=3 юли 2013|first=David D.|last=Kirkpatrick|archive-url=https://web.archive.org/web/20130704010457/http://www.nytimes.com//2013//07//04//world//middleeast//egypt.html|archive-date=2013-07-04}}</ref>
 
На 26 декември 2012 г. Мюсюлманско братство се опитва да институционализира спорната конституция. В обществения референдум на 15 – 22 декември 2012 г. конституцията получава 64% подкрепа, но в гласуването вземат участие само 33% от електората.<ref>{{Cite news|title=Egyptian constitution 'approved' in referendum|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-20829911|work=BBC News|date=23 декември 2012|accessdate=23 декември 2012}}</ref> Тя заменя временната конституция на Египет от 2011 г., приета след революцията.
Ред 243 ⟶ 247 :
На 3 юли 2013, след вълна от протести военните извършват [[Държавен преврат в Египет (2013 г.)|държавен преврат]], свалят Морси и установяват извънредно положение. Главният съдия на Висшия конституционен съд на Египет, Адли Мансур, става временен президент на Египет.
 
С подкрепата на военните властите започват преследвания на ислямистите и техните поддръжници, като пращат в затвора и убиват хиляди протестиращи.<ref name="Reuters">{{cite web|title=Egyptian court sentences Muslim Brotherhood leader to life in prison|url=https://af.reuters.com/article/topNews/idAFKBN0FA0BL20140705|publisher=Reuters|date=4 юли 2014|accessdate=29 юли 2014|архив_дата=2014-07-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140729133559/http://af.reuters.com/article/topNews/idAFKBN0FA0BL20140705}}</ref><ref>{{cite web|title=Abuse claims rife as Egypt admits jailing 16 000 Islamists in eight months|url=https://www.independent.co.uk/news/world/africa/abuse-claims-rife-as-egypt-admits-jailing-16000-islamists-in-eight-months-9195824.html|publisher=The Independent|date=16 март 2014|accessdate=29 юли 2014}}</ref> Много от водачите и активистите на Мюсюлманско братство са осъдени на смърт или затвор след серия от масови съдебни процеси.<ref name="Reuters"/><ref>{{cite web|title=Egypt sentences 683 to death in latest mass trial of dissidents|url=https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/egypt-sentences-683-to-death-in-latest-mass-trial-of-dissidents/2014/04/28/34e0ca2c-e8eb-4a85-8fa8-a7300ab11687_story.html|publisher=The Washington Post|date=28 април 2014|accessdate=29 юли 2014}}</ref><ref>{{cite web|title=Egyptian court sentences 529 people to death|url=https://www.washingtonpost.com/world/egypt-sentences-529-to-death/2014/03/24/a4f95692-6992-461e-aaf1-9bc84908a429_story.html|publisher=The Washington Post|date=24 март 2014|accessdate=29 юли 2014}}</ref>
 
На 18 януари 2014 г. временното правителство приема нова по-светска конституция след референдум, в който тя е одобрена от 98,1% от гласувалите при 38,6% избирателна активност<ref name="bbc.com">{{cite web|title=Egypt election: Sisi secures landslide win|url=https://www.bbc.com/news/world-middle-east-27614776|publisher=BBC|date=29 май 2014|accessdate=29 юли 2014}}</ref> – по-висок процент от 33% активност на референдума по време на Морси. Според нея президентът се избира за срок от четири години и може да изпълнява 2 мандата. Парламентът може да отстрани президента. Конституцията дава гаранция за равенство между половете и [[свобода на религията]]. Военните запазват правото да назначат националния министър на отбраната за следващите два пълни президентски мандата след влизането на конституцията в сила. Според конституцията политическите партии не могат да се основават на „религия, раса, пол или география“.<ref name="BBC2">{{cite news|url=https://www.bbc.co.uk/news/world-middle-east-25796110|title=BBC News – Egypt referendum: '98% back new constitution'|last=BBC|date=18 януари 2014|work=BBC Online|accessdate=19 януари 2014}}</ref>
Ред 255 ⟶ 259 :
[[Файл:Crop_limit,_Nile_Valley-2.jpg|мини|[[Нил]]ската долина в близост до [[Луксор]]]]
[[Файл:Qesm_Marsa_Alam,_Red_Sea_Governorate,_Egypt_-_panoramio_(6).jpg|мини|Скалист пейзаж в [[Марса Алам]]]]
Египет е разположен предимно между 22° и 32° северна ширина и 25° и 35° източна дължина. С площ от 1 001 450 km² тя е на 31-во място по територия в света.<ref>{{cite web|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html|title=World Factbook area rank order|publisher=Cia.gov|accessdate=29 декември 2018|archive-url=http://web.archive.org/web/20171123021853/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html|archive-date=2017-11-23|архив_дата=2014-02-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140209041128/https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2147rank.html}}</ref> Поради извънредно безводния климат населените места са съсредоточени по протежение на тясната долина на Нил и в делтата, като на практика около 99% от населението използва около 5,5% от общата площ на страната.<ref>{{cite web|url=http://iodeweb1.vliz.be/odin/bitstream/1834/383/1/Hamza.pdf |title=Land use and Coastal Management in the Third Countries: Egypt as a case |format=PDF |accessdate=3 ноември 2011}}</ref> По други данни 98% от египтяните живеят на 3% от територията.<ref>{{cite book|last1=Fouberg|first1=Erin H.|last2=Murphy|first2=Alexander B.|author3=de Blij|title=Human Geography: People, Place, and Culture|url=https://books.google.com/books?id=ThFncGxOrzEC&pg=PT91|accessdate=10 февруари 2013|date=4 декември 2009|publisher=John Wiley & Sons|isbn=978-0-470-57647-2|page=91}}</ref>
 
Египет граничи с [[Либия]] на запад, [[Судан]] на юг и с [[ивицата Газа]] и [[Израел]] на изток. Египет играе важна роля в геополитиката поради стратегическото си положение: той е разположен на два континента, включва Суецкия провлак между Африка и Азия и съдържа важен плавателен път ([[Суецки канал|Суецкия канал]]), който свързва Средиземно море с Индийския океан през Червено море.
Ред 263 ⟶ 267 :
По-големи населени места са съвременната египетска столица [[Кайро]], вторият по големина град [[Александрия]], градовете [[Асуан]], [[Асют]], [[Махала ел-Кубра]], [[Гиза]], [[Хургада]]; [[Луксор]]; Ком-Омбо; [[Порт Сафага]]; [[Порт Саид]]; [[Шарм еш-Шейх|Шарм ел Шейх]]; [[Суец]], [[Заказик]] и [[Миня]]. [[Оазис]]ите включват [[Бахария]], Дахла, [[Фарафра]], Харга Мура и [[Сиуа]]. [[Протекторат]]ите включват Национален парк [[Рас Мохамед]], Зараник и Сиуа.
 
На 13 март 2015 г. са обявени планове за нова столица на Египет на изток от Кайро.<ref name="BBC3">{{cite news|title=Egypt to build new administrative and business capital|url=http://www.bbc.co.uk/news/business-31874886|work=BBC News|date=13 март 2015}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.dailystar.com.lb/Opinion/Commentary/2015/Apr-20/294995-faced-with-myriad-challenges-egyptians-are-promised-a-new-capital.ashx|title=Faced with myriad challenges, Egyptians are promised a new capital|author=Maria Golia|date=20 април 2015|publisher=dailystar.com.lb|accessdate=21 април 2015|архив_дата=2018-12-29|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20181229221957/http://www.dailystar.com.lb/Opinion/Commentary/2015/Apr-20/294995-faced-with-myriad-challenges-egyptians-are-promised-a-new-capital.ashx}}</ref>
 
Страната се разделя грубо на 4 области, [[Горен Египет]], [[Среден Египет]], [[Долен Египет]] и [[Нубия]].
Ред 271 ⟶ 275 :
Голяма част от валежите в Египет падат през зимните месеци.<ref>Soliman, KH. ''Rainfall over Egypt''. Quarterly Journal of the Royal Meteorological Society, vol. 80, issue 343, p. 104.</ref> Южно от Кайро, средногодишното количество на валежите е между 2 и 5 mm, и то през интервал от много години. На много тясна ивица на северното крайбрежие валежите може да достигнат 410 mm<ref>{{cite web|url=http://www.weatherbase.com/weather/weather.php3?s=60326&refer= |title=Marsa Matruh, Egypt |publisher=Weatherbase.com |accessdate=3 ноември 2011}}</ref> основно между октомври и март. [[Сняг]] пада на Синайската планина и част от северните крайбрежни градове като Дамиета, Балтим и Сиди-Барани, и по-рядко в Александрия. На 13 декември 2013 г. за първи път от много десетилетия в Кайро пада малко количество сняг.<ref>{{cite news |title= Biblical snowstorm: Rare flakes in Cairo, Jerusalem paralyzed by over a foot |first= Jason |last= Samenow |work= The Washington Post |date=13 декември 2013 |url= https://www.washingtonpost.com/blogs/capital-weather-gang/wp/2013/12/13/rare-snow-in-cairo-jerusalem-paralyzed-in-historic-snow/}}</ref> [[Слана]] също се образува понякога в центъра на Синай и среден Египет. Египет е най-сухата и най-слънчевата страна в света, и по-голямата част от повърхността ѝ е заета от пустиня.
[[Файл:Sand_Dunes_(Qattara_Depression).jpg|мини|В депресията Катара, северозападен Египет]]
Египет е с необичайно горещ, слънчев и сух климат. През лятото средната температура е висока в северната част на страната, но много висока в останалата част. На брега на Северно море непрекъснато духат прохлаждащи средиземноморски ветрове, които помагат температурите да са по-търпими, особено в разгара на лятото. [[Хамсин]] е горещ, сух вятър, който произлиза от безкрайните пустини на юг и духа през пролетта или началото на лятото. Той носи нажежен пясък и прах, и обикновено вдига дневните температури над 40 °C, а понякога и над 50 °C във вътрешността, при това относителната влажност на въздуха може да падне до 5% или дори по-малко. Именно когато духа Хамсинхамсин, се наблюдават абсолютните максимуми на температурата на въздуха в Египет. Времето винаги е слънчево и ясно, особено в градове като [[Асуан]], [[Луксор]] и [[Асют]]. Това е един от най-малко облачните и дъждовни райони на Земята.
 
Преди построяването на [[Асуанска язовирна стена|язовира Асуан]], Нил ежегодно наводнява големи райони (разговорно разливът се нарича ''дар на Нил'') и обогатява почвите. Това дава в продължение на много години възможност за възпроизводими реколти.
 
Евентуалното покачване на морското равнище поради [[Глобално затопляне|глобалното затопляне]] може да застраши гъсто населената крайбрежната ивица в Египет и да има сериозни последици за икономиката на страната, селското стопанство и промишлеността. В съчетание с влошаване на демографската ситуация, значително повишаване на морското равнище може да превърне милиони египтяни в екологични бежанци до края на 21 век, според някои експерти по климата.<ref>{{cite web|url=http://www.irinnews.org/Report.aspx?ReportId=77240 |title=Contingency planning for rising sea levels in Egypt &#124; IRIN News, March 2008 |publisher=Irinnews.org |accessdate=25 август 2010|archive-url = http://web.archive.org/web/20100217162425/http://www.irinnews.org/Report.aspx?ReportId=77240 |archive-date = 2010-02-17}}</ref><ref>{{cite news|last=EL DEEB and KEATH|first=Sarah and Lee|title=Islamist claims victory in Egypt president vote|url=http://hosted.ap.org/dynamic/stories/M/ML_EGYPT?SITE=AP&SECTION=HOME&TEMPLATE=DEFAULT&CTIME=2012-06-17-23-11-03|work=Associated Press|accessdate=18 юни 2012}}</ref>
 
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на Египет}}
Египет има най-старата парламентарна традиция в [[арабския свят]], като първото народно събрание е създадено през 1866 г. То е разпуснато след британската окупация от 1882 г., като британците оставят само един консултативен орган. След обявяването на независимостта през 1923 г. новоприетата конституция установява [[кралство Египет|парламентарна монархия]].<ref name="pogar">{{cite web|last=Brown|first=Nathan J.|title=Mechanisms of Accountability in Arab Governance: The Present and Future of Judiciaries and Parliaments in the Arab World|url=http://www.undp-pogar.org/publications/governance/nbrown/potential.html#foot1|publisher=Programme on Governance in the Arab Region|archiveurl=https://web.archive.org/web/20120605005203/http://www.undp-pogar.org/publications/governance/nbrown/potential.html#foot1|archivedate=5 юни 2012}} {{Webarchive|urlдостъп_дата=2019-01-16|архив_дата=2012-06-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120605005203/http://www.undp-pogar.org/publications/governance/nbrown/potential.html#foot1 |date=2012-06-05 }}</ref>
 
Според последната египетска конституция от 2014 г.<ref>[http://www.sis.gov.eg/Newvr/Dustor-en001.pdf Неофициален превод на английски на египетската конституция от 2014]</ref> Арабска република Египет е демократична [[република]], в която държавна религия е [[ислям]]ът, а официалният език е [[Арабски език|арабски]]. Конституцията признава държавна и частна форми на собственост и гарантира равенството на всички египтяни пред закона и защитата им срещу произволна намеса на държавата в съдебния процес. Утвърждава се правото на хората на мирно сдружаване и организиране на асоциации и съюзи, както и правото им на глас. Конституцията забранява основаването на партии на религиозна, расова, полова и географска основа.
Ред 300 ⟶ 304 :
== Административно деление ==
{{Основна|Административно деление на Египет}}
През 1960 е приет Закон за местната администрация, според който са предвидени три нива на административно управление: области (губернаторства), наречени мухафази (''muhafazat'', ед. число – ''muhafazah''), отделни окръзи (''марказес'' ед.число – ''markaz'') и селища ''qariyyah''. На всяко административно ниво има два съвета: изборен и назначен (изпълнителен орган), като те са под контрола на централното правителство.
 
Страната е разделена на 27 губернаторства. Пет големи града – Кайро, Александрия, Порт Саид, Суец и Луксор – имат статут на губернаторства. Губернаторът се назначава и освобождава от президента на Египет. Той има най-голямата изпълнителна власт в рамките на губернаторството, отговаря за осъществяването на политиките и ръководи държавните служители, но няма власт над съдиите.<ref name="EB"/>
Ред 306 ⟶ 310 :
== Население ==
[[Файл:Egypt 2010 population density1.png|мини|ляво|Плътност на населението в Египет през 2010 г. (души на km<sup>2</sup>)]]
Египет е страната с най-многочислено население в Близкия Изток, и трета по население на континента Африка, с около 95 милиона жители към 2017 г.<ref name="popclock">{{cite web |url=http://www.capmas.gov.eg/?lang=2 |title=Population Clock |date=27 април 2013 |publisher=Central Agency for Public Mobilization and Statistics |accessdate=27 април 2013}}</ref> Населението нараства бързо между 1970 и 2010 поради напредъка на медицината и нарастването на производителността в селското стопанство.<ref>{{cite news|url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/in_depth/6496585.stm |title=The limits of a Green Revolution? |publisher=BBC News |date=29 март 2007 |accessdate=25 август 2010}}</ref><ref>{{cite web |author=8 April 2000 by admin |url=http://www.foodfirst.org/media/opeds/2000/4-greenrev.html |title=Food First/Institute for Food and Development Policy |publisher=Foodfirst.org |date=8 април 2000 |accessdate=25 август 2010 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20090714215036/http://www.foodfirst.org/media/opeds/2000/4-greenrev.html |archivedate=14 юли 2009 |df= }}|архив_дата=2009-07-14 {{Webarchive|urlархив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090714215036/http://www.foodfirst.org/media/opeds/2000/4-greenrev.html |date=2009-07-14 }}</ref> По времето на Египетската кампания на Наполеон през 1798 г. населението на Египет е оценено на 3 милиона.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/egypt/55.htm |title=Egypt – Population |publisher=Countrystudies.us |accessdate=8 февруари 2013}}</ref>
 
{{Прираст на населението
Ред 327 ⟶ 331 :
|2013 |84 314 |+2,12
|2017 |94 798 |+2,97
|footnote=Населението по години (хил.)<ref name="pop1882-2006">{{cite web|title=Population in Censuses by Sex & Sex Ratio (1882 – 2006)|url=http://www.sis.gov.eg/newvr/egyptinfigures/Tables/1-%20السكان/9.pdf|publisher=Egypt State Information Service|достъп_дата=2019-01-05|архив_дата=2019-08-19|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190819071150/http://www.sis.gov.eg/newvr/egyptinfigures/Tables/1-%20السكان/9.pdf}}</ref><ref name="capmas.gov.eg">{{cite web|title=الجهاز المركزي للتعبئة العامة والإحصاء|url=http://www.capmas.gov.eg/Pages/ShowPDF.aspx?page_id=%20/Admin/Pages%20Files/2017109143840cns.pdf|work=www.capmas.gov.eg|accessdate=13 октомври 2017}}</ref>
|align=right}}
Страната е силно [[Урбанизация|урбанизирана]], като населените места са концентрирани около Нил, неговата делта и Суецкия канал. В демографско отношение се открояват две категории: жителите на големите градски центрове и фелахите – фермери, обитаващи селата. Цялата обитаема площ е 77 041 km<sup>2</sup> (около 6% от площта), но за сметка на това е гъсто населена: демографската плътност {{lang|en|physiological density}} е над 1200 души на квадратен километър, подобна на [[Бангладеш]]. Населението в долината и делтата на Нил, които са дом на огромното мнозинство от египтяните, образува доста хомогенна група, чиито доминиращи физически характеристики са резултат от смесването на местното африканско население с тези от арабски произход.
 
99,6% от населението са етнически египтяни. 97%Етническите отмалцинства тяхвключват саабази араби(абхазци с кавказки произход), атурци, гърци, бедуински арабски племена, живеещи в източните пустини и Синайския полуостров, и други. 90% са мюсюлмани (сунити) и едва 10% са християни (повечето от тях копти). Официален език е арабският. 45% от населението живее в градовете, а 55% – в селата. Налице е голяма раждаемост. Естественият прираст е положителен.
 
== Икономика ==
[[Файл:2014_Egypt_Products_Export_Treemap.png|мини|Износ по продукти (2014)<ref>[http://atlas.cid.harvard.edu/explore/tree_map/export/egy/all/show/2014/ Харвардски атлас на икономическата сложност]</ref>]]
Основни сектори в икономиката на Египет са селското стопанство, медиите, петролната индустрия, природният газ и туризмът. В стопанството и най-важно място заема производството и преработката на [[памук]]. Отглеждат се още зърнени култури, [[захарна тръстика]] и др. Основните източници на приходи са Суецкият канал, туризмът и парични преводи от египтяните, работещи в чужбина.<ref>[http://www.undp.org.eg/Default.aspx?tabid=75 Egypt Country Profile] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130601071446/http://www.undp.org.eg/Default.aspx?tabid=75 |date=2013-06-01 }} {{cite web|url=http://lexicorient.com/e.o/egypt_2.htm|title=Egypt: Economy|publisher=LookLex Encyclopedia|accessdate=21 август 2008}} {{Webarchive|urlархив_дата=2008-12-05|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20081205024121/http://lexicorient.com/e.o/egypt_2.htm |date=2008-12-05 }}. Undp.org.eg (11 февруари 2011). Достъп 29 юли 2013.</ref> Освен това Египет получава чуждестранна помощ от САЩ от 1979 г. (средно 2,2 млрд. долара годишно) и е третият най-голям бенефициент на такива средства от САЩ след войната в Ирак. Бързонарастващото население, недостатъчната обработваема земя и зависимостта от напояване продължават да са неблагоприятни фактори за икономиката.<ref>{{Cite web|url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/01/weodata/weorept.aspx?sy=1980&ey=2023&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=694%2C469%2C528%2C542&s=PPPSH&grp=0&a=&pr.x=40&pr.y=13|title=Report for Selected Countries and Subjects|work=www.imf.org|език=en|accessdate=19 септември 2018}}</ref>
 
[[Транспорт]]ът е сравнително слабо развит. Най-големите пристанища са [[Александрия]], [[Порт Саид]] и [[Суец]]. През последните десетилетия в Египет силно се разви туризмът във връзка с много исторически забележителности – древните пирамиди, храмовете и др.
Ред 343 ⟶ 347 :
Египет има развит енергиен пазар, основан на въглища, нефт, [[природен газ]] и [[хидроенергетика]]. Значителните залежи на въглища в североизточната Синай се добиват в размер на около 600 000 тона на година. В западните райони на пустинята, [[Суецки залив|залива Суец]] и делтата на Нил се добиват нефт и газ. Египет има огромни запаси от газ, които се оценяват на 2180 km<sup>3</sup>, до към 2012 г. изнасян в много страни. През 2013 г. египетската компания за петролни продукти „General Petroleum Co“ решава да намали износа на природен газ, за да избегне енергийна криза. По този начин, макар че произвежда собствен нефт и газ, от 2008 г. Египет е нетен вносител на петрол и бързо се превръща и в нетен вносител на природен газ.<ref>{{cite web|url=http://www.ameinfo.com/egypt-reduce-natural-gas-exports-avoid-343607 |title=Egypt to reduce natural gas exports to avoid energy crisis |publisher=AMEinfo.com |accessdate=6 юли 2013 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20130803013304/http://www.ameinfo.com/egypt-reduce-natural-gas-exports-avoid-343607 |archivedate= 3 август 2013 |df= }}</ref>.
{{double image|right|San Stefano Grand Plaza, Alexandria, Egypt.jpg|220|Flickr - archer10 (Dennis) - Egypt-2A-007.jpg|220|San Stefano Grand Plaza в [[Александрия]] (ляво) и изглед от модерен [[Кайро]]}}
[[Преки чуждестранни инвестиции|Преките чуждестранни инвестиции]] (ПЧИ) в Египет се увеличават значително в периода на управлението на Хосни Мубарак, надхвърляйки 6 милиарда долара през 2006 г., поради предприетите мерки за [[Икономически либерализъм|икономическа либерализация]] и [[приватизация]]. В своя годишен доклад за 2008 г. [[Международен валутен фонд|Международният валутен фонд]] (МВФ) определя Египет като една от най-големите държави в света, провеждаща икономически реформи след 2004 г., които водят до 7% икономически растеж през 2007 г.<ref name="IMF">{{cite web|last=Enders|first=Klaus|title=Egypt: Reforms Trigger Economic Growth|url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/survey/so/2008/car021308a.htm|work=International Monetary Fund|accessdate=2 февруари 2011|}}</ref> Сред тези реформи са драматично намаляване на митата и други налози. Нов закон за данъчното облагане намалява корпоративния данък през 2005 г. от 40% на 20%, което води до 100% увеличение на данъчните приходи към 2006 година.
[[Файл:Smartvillagelandscape.JPG|ляво|мини|Смарт Вилидж, [[бизнес парк]] в град [[Мадинат ас-Садис мин Уктубар]] (''Град 6 октомври'') създаден през 2001 г. за улесняване на растежа на [[Високи технологии|високотехнологичния]] бизнес]]
След революцията от 2011 г. обаче Египет претърпява драстичен спад както на чуждестранните инвестиции, така и на приходите от туризъм, последвани от 60% спад на валутните резерви, 3% спад в растежа и бързо обезценяване на египетския паунд.<ref>{{cite news|url=https://www.theguardian.com/world/2013/may/16/egypt-worst-economic-crisis-1930s|title=Egypt suffering worst economic crisis since 1930s|publisher=Guardian|accessdate=18 юни 2013|location= London|first= Patrick|last= Kingsley|date= 16 май 2013}}</ref> Все пак през септември 2018 г. ИМФМВФ заявява, че има добър прогрес в програмата за икономически реформи, финансирана от фонда със заем от 12 милиарда долара.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.imf.org/en/News/Articles/2018/09/24/pr18355-statement-by-the-imf-managing-director-on-egypt | заглавие=Statement by the IMF Managing Director on Egypt |достъп_дата =17 януари 2019 |фамилно_име= |първо_име= |дата=23 септември 2018 |труд= |издател= |цитат= |език= en}}</ref>
 
Една от основните пречки пред египетската икономика е ограниченото разпределение на богатство към населението, като много египтяни критикуват правителството за повишените цени на основните стоки, докато техният [[жизнен стандарт]] и покупателна способност остават относително ниски. Египтяните често посочват корупцията като основна пречка за по-нататъшен икономически растеж.<ref name="Irinnews.org">{{cite web|url=http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=27105|title=IRIN Middle East &#124; Egypt: Corruption hampering development, says opposition report &#124; Breaking News|publisher=Irinnews.org|accessdate=25 август 2010|archive-url = http://web.archive.org/web/20090930033147/http://www.irinnews.org/report.aspx?reportid=27105 |archive-date = 2009-09-30}}</ref><ref>{{cite web|author=Rania Al Malky|url=http://www.egypttoday.com/article.aspx?ArticleID=2978|title=et – Full Story|publisher=Egypttoday.com|accessdate=25 август 2010|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090208233152/http://www.egypttoday.com/article.aspx?ArticleID=2978|archivedate=8 февруари 2009}} {{Webarchive|urlархив_дата=2009-02-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090208233152/http://www.egypttoday.com/article.aspx?ArticleID=2978 |date=2009-02-08 }}</ref> Правителството обещава значителна реконструкция на инфраструктурата на страната с приходите от новопридобития трети мобилен лиценз (3 млрд. долара) от „Etisalat“ през 2006 г.<ref name="Irinnews.org"/> В [[Индекс за възприятие на корупцията|Индекса за възприятие на корупцията]] за 2013 г. Египет е класиран на 114-о място от 177 държави.<ref>{{cite web|author=Rania Al Malky|url=http://www.egypttoday.com/article.aspx?ArticleID=2978|title=et – Full Story|publisher=Egypttoday.com|accessdate=25 август 2010|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20090208233152/http://www.egypttoday.com/article.aspx?ArticleID=2978|archivedate=8 февруари 2009}} {{Webarchive|urlархив_дата=2009-02-08|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20090208233152/http://www.egypttoday.com/article.aspx?ArticleID=2978 |date=2009-02-08 }}</ref>
[[Файл:USS_America_(CV-66)_in_the_Suez_canal_1981.jpg|мини|[[Суецки канал|Суецкият канал]]]]
Най-известните мултинационални компании в Египет са „Orascom Group“ и „Raya Contact Center“. Секторът на [[Информационни технологии|информационните технологии]] (ИТ) се разширява бързо през последните няколко години, като много стартиращи фирми продават [[аутсорсинг]] услуги в Северна Америка и Европа, като работят с компании като Microsoft, Oracle и други големи корпорации, както и с много малки и средни предприятия. ИТ секторът се развива и от нови египетски предприемачи с правителствено насърчаване.
Ред 353 ⟶ 357 :
Приблизително 2,7 милиона египтяни работят в чужбина – главно в [[Либия]], [[Саудитска Арабия]], [[Персийски залив|Персийския залив]] и Европа – и допринасят за развитието на страната чрез парични преводи (7,8 милиарда долара през 2009 г., а през 2012 достигат 21 милиарда долара според Световната банка)<ref>{{cite web|url=http://gulfnews.com/business/economy/global-remittance-flow-grows-10-77-to-514-billion-in-2012-world-bank-1.1172693|title=Global remittance flow grows 10.77% to $514 billion in 2012: World Bank|author=Saifur Rahman|date=април 2013|publisher=Gulf News|accessdate=18 юни 2013}}</ref>.
 
В египетското общество разпределението на доходите е умерено неравномерно, като приблизително 35 – 40% от населението печели по-малко от еквивалента на 2 долара на ден, докато само около 2 – 3% могат да се считат богати.<ref>{{cite web|url=https://foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1|title=Egypt Over the Brink, interview with Tarek Osman|authors=Lauren E. Bohn, Sarah Lynch|publisher=Foreignpolicy.com|date=8 февруари 2011|accessdate=8 февруари 2013|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20130522032651/http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1|archivedate=22 май 2013|df=dmy-all|архив_дата=2013-05-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130522032651/http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1}}CS1 maint: Uses authors parameter {{cite web|url=https://foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1|title=Egypt Over the Brink, interview with Tarek Osman|authors=Lauren E. Bohn, Sarah Lynch|publisher=Foreignpolicy.com|date=8 февруари 2011|accessdate=8 февруари 2013|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20130522032651/http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1|archivedate=22 май 2013|df=dmy-all|архив_дата=2013-05-22|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20130522032651/http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/02/08/egypt_over_the_brink?page=0,1}}</ref>
 
== Култура ==
Ред 372 ⟶ 376 :
 
=== Музика ===
Египетската музика е богата смесица от местни, средиземноморски, африкански и западни елементи. В Античността египтяните са свирели на арфи и флейти, включително и два местни инструмента – наи[[Най (музикален инструмент)|най]] и [[уд]]. Ударната и вокалната музика също са се превърнали във важна част от местната музикална традиция. Следи в съвременната история на египетската музика оставят творци като Абдул Хамули, Алмаз и Махмуд Осман, които оказват влияние по-късно върху работата на египетски музикални гиганти като Сайед Дарвиш, Умм Култум, Мохамед Абдел Уахаб и Абдел Халим Хафез. Тези забележителни творци са последвани по-късно от Амр Диаб. Много хора го определят като „Музикалната легенда“ на новото време, който има фенове в Близкия изток и Европа. От 1970 година насам египетската поп музика става все по-важна в египетската култура, докато египетската фолклорна музика продължава да бъде изпълнявана по време на сватби и други тържества.
 
=== Фестивали ===
Ред 378 ⟶ 382 :
 
== Спорт ==
Футболът е де факто национален спорт на Египет. Египетските футболни отбори Ел Ахли и Ел Замалек са двата най-популярни отбора, които се радват на успехите си като дългогодишни регионални шампиони. Голямото съперничество между двата отбора пълни улиците на Египет, когато хората празнуват из улиците при победа на любимия отбор. Египет има богата футболна история. Този спорт е популярен в страната през последните 100 години. Страната е домакин на много африкански шампионати, като Африканската Купа на нациите. Египетският национален отбор игра на последното световно първенство по футбол в Русия през 2018 година. Печелил е Африканската Купа на нациите безпрецедентните шест пъти, включително два пъти пъти подред през 1957 и 1959 и отново през 2006 и 2008, като поставят рекорд.
 
Скуошът[[Скуош]]ът и тенисът са другите два популярни спорта в Египет. Египетският отбор по скуош е известен за това, че е силна конкуренция на международни състезания от 30-те години на 20 век. Амр Шабана е най-добрият играч на Египет и три пъти е победител на открити световни първенства и най-добър играч на 2006.
 
Египетският хандбален тим също е поставил рекорд – за състоялото се 34 пъти Африканско хандбално първенство, Египет се класира пет пъти на първо място (включително и 2008), пет пъти на второ място, четири пъти на трето място и два пъти се подрежда на четвърто място. Отборът печели 6-о и 7-о място през 1995, 1997 на Световното мъжко хандбално първенство, и два пъти печели 6-о място на олимпиадите през 1996 и 2000.