Египет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кор.; форматиране: 2x URL (ползвайки Advisor)
към версия от 03:19, 4 април 2024 на Carbonaro.
Етикет: Ръчна отмяна
(Не са показани 12 междинни версии от 6 потребители)
Ред 38:
| площ-място = 29-о
| води% = 0,632
| население-година = 20222023
| население = 107113 770356 524
| население-място = 14-тоо
| население-градско = 42,7
| население-градско-място = 139-о
| население-гъстота-място = 118-о
| население-оценкаБВП-година = 20172023
| БВП = 1,809 трлн. [[щатски долар|USD]]
| население-оценка = 94 798 827
| БВП-годинамясто = 202218-о
| БВП -на-човек = 1,493 трлн.17 [[щатски123 долар|USD]]
| БВП-на-човек-място = 2193-вото
| БВП-наном-човек година = 14 226 USD2023
| БВП-наном-човек-мястообщо = 99-о398,397 млрд. USD
| БВП-ном-годинамясто = 202238-о
| БВП-ном-общо на-човек = 438,348 млрд.3770 USD
| БВП-ном-на-човек-място = 36127
| БВПДжини-ном-на-човекгодина = 4176 USD = 2021
| БВП-ном-на-човек-място = 118-о
| Джини-година = 2017
| Джини = 31,5
| Джини-категория = {{color|orange|среден}}
Ред 148 ⟶ 146 :
Към края на 13 век Египет лежи на пътя от Европа и Средиземно море към Червено море, Индия, Малая и Индокитай.<ref name="Abu-Lughod">{{cite book|last=Abu-Lughod|first=Janet L.|title=Before European Hegemony: The World System A.D. 1250 – 1350|location=New York|publisher=Oxford University Press|year=1991|origyear=1989|pages=243 – 244|isbn=978-0-19-506774-3|chapter=The Mideast Heartland|url=https://books.google.com/books?id=rYlgGU2SLiQC&pg=PA244}}</ref> Избухналата [[Черната смърт|чумна епидемия]] в средата на 14 век унищожава около 40% от населението на страната.<ref>{{cite web|url=http://countrystudies.us/egypt/57.htm|title=Egypt – Major Cities|publisher=Countrystudies.us|accessdate=8 февруари 2013}}</ref>
 
Мамелюците управляват Египет като [[сюзеренвасал]]и на [[Абасиди]]те до 15XV век. Те се включват във войната срещу османските турци, които превземат Кайро през 1517 г.
 
=== Османски Египет (1517 – 1867) ===
Ред 154 ⟶ 152 :
Османският владетел Селим I поставя неголям гарнизон в Кайро и Египет става част от [[Османската империя]] като [[еялет]] ''Египет и Судан'' ({{lang|tr|Eyālet-i Mıṣr}}) (1517 – 1867).
 
В състава на Османската империя Египет се управлява от паши наместници, изпращани от Константинопол. Въпреки това, мамелюците запазват известна автономност и власт като сформират военните отряди на 24-те египетски провинции. Те се командват от началници (бейове), които на свой ред са под контрола на ''диван'' от седем местни чиновника. Пашата е посредник между двете власти, и главната му задача е контрол над събирането на данъците.
 
Египет остава почти автономен регион на Османската империя до нахлуването на френските войски под командването на Наполеон при неговата [[Египетска кампания]] през 1798 г. Целта му е да прекъсне британските пътища към Индия. Франция се стреми към френско господство в Близкия изток, за да може да се свърже с мюсюлманския враг на британците в Индия – Типу Султан. След поражението, нанесено на французите от британския флот в Абукирския залив, при което почти всички френски кораби са пленени или потопени, в Египет започва вътрешна борба за надмощие между [[Османски турци|османските турци]], египетските мамелюци, управлявали от векове и [[Арнаути|албански наемници]], наети от Османската империя. Египетската кампания на Наполеон повишава интереса към древната история на Египет. Тя е не само военно, но и научно начинание: генералът организира екип от 167 учени, инженери, печатари, геометри, астрономи, художници, журналисти и др. По време на експедицията са събрани и изнесени във Франция много паметници на историята и образци на древноегипетското изкуство
Ред 178 ⟶ 176 :
През 1875 г. Египет успява да избегне [[банкрут]] едва след като Исмаил паша продава държавния дял от акциите в канала на британското правителство. Тежкото финансово положение на страната след три години довежда до акредитирането на френски и британски пратеници ревизори към правителството, които „притежавайки финансовата власт и подкрепени от акционерите на канала, упражняват реалната власт.“<ref>Nejla M. Abu Izzeddin, ''Nasser of the Arabs'', стр. 2</ref> Европейците придобиват все по-голямо влияние и се радват на големи привилегии в сравнение с местното население. Допълнителни несгоди като епидемии по добитъка през 1880-те, наводнения и войни влошават още повече икономиката и увеличават зависимостта на Египет от чуждестранни заеми.<ref>{{cite book|author=Baten, Jörg|title=A History of the Global Economy. From 1500 to the Present.|date=2016|publisher=Cambridge University Press|page=217, p.224 Figure 7.6: „Height development in the Middle East and the world (male)“ and p.225|isbn=9781107507180}}</ref>
 
Владетелите от династията на Мохамед Али управляват Египет като квази независима държава, сюзеренвасал на Османската империя, но към края на управлението им чуждестранната намеса силно нараства.<ref name="Nejla M. Abu Izzeddin 1973, p 2">{{cite book|last=Izzeddin|first=Nejla M. Abu|title=Nasser of the Arabs: an Arab assessment|year=1981|publisher=Third World Centre for Research and Publishing|isbn=978-0-86199-012-2|page=2}}</ref> Например през 1879 г. под британско влияние султанът заменя Исмаил паша с Тефик паша. Египтяните ненавиждат все по-нарастващото европейско влияние в търговията и вътрешните работи. Ситуацията се утежнява от лошото управление на Тефик и ширещата се корупция.
 
НедоволствотоСлед 1879 г. недоволството на местното население води след 1879 г. до първите [[националистически]] прояви, като най-изявената фигура сред бунтовниците е [[Ахмед Араби паша]], който ръководи въстание срещу Тефик през 1882 г. Опасявайки се от загубване на контрола си, Великобритания обстрелва Александрия от военни кораби и това дава начало на Англо-египетската война. [[Фердинанд дьо Лесепс]] на борда на един от френските кораби се опитва да се противопостави на адмирал Хаскинс, но англичаните дебаркират в [[Исмаилия]] през август и занапред, независимо от протестите на французите, контролът над Египет е в английски ръце. Египетската армия е разбита в битката при Тел ел-Кебир през септември. В резултат от загубата на войната между 1883 и 1914 г. Египет се управлява от английскияанглийски дипломатически агент и главен консул и става негласноде факто английски [[протекторат]].<ref>De facto protectorate: Joan Wucher King, ''Historical Dictionary of Egypt''. Metuchen, New Jersey, USA; 1984; Scarecrow. стр. 17</ref> Франция получава като компенсация [[Тунис]].
 
=== Британски протекторат (1882 – 1952) ===