Иван Караджов (революционер)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Караджов.

Иван Христов Караджов с псевдоними Веригин, Вълков[1] и Лешков[2] е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация, един от основните привърженици на крилото на Иван Михайлов.[3]

Иван Караджов
български революционер и общественик
Роден
Починал
24 май 1934 г. (58 г.)
Научна дейност
ОбластПедагогика
Семейство
СъпругаОлга Маджарова
Подпис
Иван Караджов в Общомедия

Биография

редактиране

Караджов е роден на 8/21 декември 1875 година в горноджумайското село Лешко, което тогава е в Османската империя. Със стипендия на Българската екзархия е изпратен да учи в българското класно училище в Цариград. В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[4] В гимназията се присъединява към ВМОРО.

Става учител в Горна Джумая и по нотно пеене в Скопското българско педагогическо училище (1895 – 1898). Образованието си завършва в 1902 година в Придворната певческа школа в Санкт Петербург,[5] където в 1900 година, заедно с Кръсте Мисирков и други студенти, участва в създаването на Таен македоно-одрински кръжок.[6]

След това е назначен като учител по пеене в Солунската българска мъжка гимназия. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в затвора.

След освобождаването му в 1904 година в периода 1905 – 1907 година учителства в Сярското българско педагогическо училище и същевременно е окръжен ръководител на ВМОРО.[7] Делегат е на Серския окръжен конгрес на ВМОРО през юли - август 1906 година.[8]

Заподозрян от властите, бяга в България и учителства в Пазарджик и Дупница.

 
Отзад: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев; в средата: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров; отпред: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов, Георги Занков

След Младотурската революция в 1908 година отново става български учител в Солун.

Съучредител е на Съюза на българските конституционни клубове.[9] В 1909 година заедно с Димитър Константинов е избран от Горна Джумая за делегат на Втория конгрес на организацията.[10]

В 1909 година композира музиката на песента „Тих бял Дунав се вълнува“, заради което е преследван от властите, наказан и преместен да преподава в Солунската българска девическа гимназия. През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.[11]

 
Иван Караджов

През Балканската война Караджов е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. От 1913 година е учител в Горна Джумая.

През септември 1915 година младши подофицер Караджов завежда разузнавателен пункт № 3 в Горна Джумая на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.[12] При включването на Първата световна война навлиза в Македония и организира разузнавателна чета.[13] По-късно е началник на разузнавателния пункт във Велес.[14]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, е награден с орден „Свети Александър“.[15]

След войната до 1930 година отново преподава пеене в Горна Джумая. Включва се във възстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Горна Джумая.[16] Михаил Монев и Иван Караджов изграждат и осигуряват куриерски връзки, набавят оръжие и екипират въоръжени чети за акции във Вардарска Македония.

Преследван е от правителството на Александър Стамболийски, което прави опит да го убие заедно с Михаил Монев и Иван Попевтимов.[17] Караджов участва в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринска Македония в 1923 година и в Горноджумайската наказателна акция през септември 1924 година.

 
Партизанският отряд на Иван Караджов в Хума през Първата световна война, май 1916 г. Източник Държавна агенция „Архиви“

Влиза в настоятелството на Горноджумайското македонско благотворително братство.[18]

През юли 1928 година на Седмия конгрес на ВМРО е избран за член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров. При разцеплението след убийството на Александър Протогеров е на страната на крилото на Иван Михайлов.

Пенсионира се и спира да преподава през 1930 година, а година след това отказва поста си в ЦК на ВМРО по здравословни причини.

Иван Караджов умира през 1934 година в Горна Джумая.[19][20] За него Христо Шалдев пише:

Той беше добър и приятен събеседник, във всяка компания; беше човек с широка душа; беше, най-после, голем българин в душата и съзнанието на когото бе легнала идеята за освобождението и обединението на българското племе.[21]

Женен е за единствената дъщеря на архимандрит Йона МаджаровОлга.[22]

Паметна плоча на Иван Караджов е поставена на стената на читалището в Благоевград.[23]

Източници

редактиране
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 23, 24.
  2. Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 16.
  3. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 304.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 52.
  6. Михайлов, Иван. Истинският образ на неуравновесения Кръсте Мисирков, 1969 г.
  7. Кратка биография на Иван Караджов
  8. Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 13.
  9. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 420.
  10. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 310.
  11. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4
  12. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 138 – 139. ISBN 954-8187-10-8
  13. Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 350. ISBN 954-8187-32-9
  14. Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9
  15. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  16. Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919 – 1934“, Унив. Изд. „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001 г.
  17. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 211.
  18. Хроника // „Независима Македония“ III (99). София, СМЕО, 27 февруари 1925. с. 3.
  19. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 206.
  20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 72.
  21. Шалдевъ, Хр. Иванъ Караджовъ // Илюстрация Илиндень 7 (57). Илинденска организация, май-юний 1934. с. 5.
  22. Стоилов, А. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров // Македонски преглед (4). 2002. ISSN 0861-2277. с. 152.
  23. Лазаров, Денислав. В Благоевград откриха паметна плоча на революционера Иван Караджов // blagoevgrad.eu. 9 декември 2019. Посетен на 21 май 2024.