Либретото (от италианското libretto, „книжка“) е литературен текст на голямо музикално-сценично произведение (опера, оперета, мюзикъл и др).[1][2] Либретото е предимно в стихотворна форма. Повечето композитори използват либрето, съставено от друг автор, но някои сами пишат литературния текст – такива са Рихард Вагнер, Модест Мусоргски и други.[1]

Страници от либретото на операта „Ернани“ (1859)

Либретото бива оригинално или върху произведение от художествената литература.

Думата се използва и за литературно изложение на съдържанието на балет или пантомима.[1]

Източници

редактиране
  1. а б в Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. София, Наука и узкуство, 1973. с. 553.
  2. Речник на българския език // ibl.bas.bg.

Литература

редактиране
  • Smith, Patrick J. The Tenth Muse: a Historical Study of the Opera Libretto. First ed. New York: A.A. Knopf, 1970. xxii, 417, xvi p. + [16] p. of b&w ill.
  • Portinari, Folco (1981). Pari siamo! Io la lingua, egli ha il pugnale. Storia del melodramma ottocentesco attraverso i suoi libretti. Torino: E.D.T. Edizioni. ISBN 88-7063-017-X

Външни препратки

редактиране