Почва
Тази статия е за земния пласт. За земната основа в строителството вижте строителна почва.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Почва е повърхностният рохкав изветрен пласт на земната кора, в който се развиват растенията.[1] Разораната почва се нарича още „пръст“ (само ед. число, ж. род).[2] Почвата има сложен състав и структура.
.jpg)
Състав на почвата
редактиранеСвойства
редактиранеОбщи физични свойства
редактиранеКъм общите физични свойства на почвата се отнасят:
- Обемна плътност (обемно тегло) на почвата — маса на единица обем (1 см3) суха почва в естествено (ненарушено) състояние, измерва се в грамове (г). Колкото по-глинеста е почвата, толкова по-високо е обемното ѝ тегло. Този показател се колебае от 1 – 1,1 г/см3 за леките до 1,6 г/см3 за тежките глинести почви.
- Относителна плътност на почвата – отношение между масата на определен обем почва към масата на същия обем вода. Варира в границите 2,4 – 2,8. Колкото по-богата на хумус е почвата, толкова по-нисък е този показател. Използва се за изчисляване на порьозността на почвата.
- Порьозност на почвата – отношение между общия обем на порите в почвата към общия обем на почвата. Изчислява се по формулата: Р = (D-Do)/D*100, където Р е порьозността в %; D и Do са, съответно относителната и обемната плътност на почвата. Показателят варира между 25 и 80%, най-често в диапазона 40 – 60%.
Физико-механични свойства
редактиранеОсновните физико-механични свойства на почвата са:
- Пластичност – свойство на почвата да променя формата си във влажно състояние под влияние на външни механични сили и да я запазва след прекратяване действието на тези сили. Пластичността е отрицателно свойство на почвата, тъй като влошава качеството на обработката – такива почви не се раздробяват, а се обръщат на ленти.
- Лепливост – свойство на влажната почва да полепва към различни предмети. Това е отрицателно свойство на почвата, което се проявява при глинестите почви. Полепването на почвата към оръдията за обработка увеличава съпротивлението, респективно разходите за извършване на обработка, и влошава качеството. Полепването по сеещите апарати влошава качеството на сеитбата.
- Набъбване и свиване – свойство на почвата да увеличава обема си при навлажняване и да го намалява при изсъхване. Това са негативни качества, които най-силно се проявяват при глинестите почви. При свиване тези почви образуват пукнатини, които причиняват разкъсване на корените на растенията и допълнително просушаване.
- Свързаност – способност на почвата да се съпротивлява на външни сили, които се стремят да разединят агрегатите ѝ. Най-голяма свързаност проявяват глинестите и безструктурните почви.
- Съпротивление при обработка – съпротивлението, което почвата оказва на почвообработващите оръдия, което е равно на теглителната сила, необходима за извършване на обработката. Измерва се в кг/кв.см, а измерването му е необходимо за правилно изчисляване на натоварването на тракторите. По-голямо съпротивление оказват влажните, много сухите, глинестите и безструктурните почви. Оптималната влажност за отделните почви се нарича „физическа зрялост“ на почвата за извършване на обработка.
Почвено плодородие
редактиране
Основното свойство на почвата е нейното плодородие – способността ѝ да осигурява хранителни вещества, вода, въздух и топлина на растенията, безусловно необходими за растежа, развитието и продуктивността им. Почвеното плодородие е резултат от едновременното протичане на две големи групи от процеси: изветряне и почвообразуване.
Почвата представлява местообитание, освен на корените на растенията, на милиони видове микроорганизми, хиляди насекоми и десетки дребни млекопитаещи (най-вече гризачи).
Структура
редактиранеПочви в България
редактиранеПочвите в България са: чернозем, смолници, алувиално-ливадни, ливадни, кафяви горски, сиви горски, канелени горски, псевдоподзолисти, както и засолени, и заблатени почви.