Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за извършена простъпка.
  2. Болезнено притеснение; свян.
  3. Постъпка, която е в разрез с общоприетия морал; позор, безчестие, излагане.

Етимология

старобълг. срамъ. Сродни думи: авест. fšarǝma, новоперс. šаrm „срам“, англ. harm „вреда“, хет. karmalassai „схванат съм“ от ие. *k'Arm-. старобълг. > рус. срам.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: shame (en); disgrace (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: сорам (be)
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: verecundia (la)
  • литовски: [[]]
  • немски: Scham (de); Schande (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: срам (ru), сором (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: sram (sl)
  • сръбски: срам (sr)
  • тайландски: [[]]
  • турски: rezil (tr), rezillik (tr)
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи