Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774): Разлика между версии
Rescuing 7 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5 |
|||
(Не са показани 6 междинни версии от 2 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Световно културно и природно наследство|Година=2011|Регион=Европа и Северна Америка|име_ЮНЕСКО=Longobards in Italy. Places of the Power (568 – 774 A.D.)|ID=1318|Място={{ITA}}|Тип=Културно|Критерий=ii, iii, vi|площ=14,08 ha|буферна зона=306,22 ha}} |
{{Световно културно и природно наследство|Година=2011|Регион=Европа и Северна Америка|име_ЮНЕСКО=Longobards in Italy. Places of the Power (568 – 774 A.D.)|ID=1318|Място={{ITA}}|Тип=Културно|Критерий=ii, iii, vi|площ=14,08 ha|буферна зона=306,22 ha}} |
||
'''Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774)''' ({{Lang|it|Longobardi in Italia: i luoghi del potere}}) са |
'''Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774)''' ({{Lang|it|Longobardi in Italia: i luoghi del potere}}) са 7 групи от исторически постройки, които отразяват постиженията на германското племе [[лангобарди]], установили се в Италия през [[6 век]] и създали [[Лангобардско кралство|Лангобардското кралство]], просъществувало до [[774]] г. сл. н.е. |
||
Групите включват [[манастир]]и, църковни сгради и крепости |
Групите включват [[манастир]]и, църковни сгради и крепости. През юни [[2011]] г. се превръща в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|обект на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство]], тъй като свидетелстват за „главната роля на лангобардите в духовното и културно развитие на средновековното европейско християнство“.<ref>[https://whc.unesco.org/en/list/1318 Longobards in Italy – UNESCO World Heritage Centre]</ref> |
||
== Район Гасталдага и Епископски комплекс в Чивидале == |
== Район Гасталдага и Епископски комплекс в Чивидале == |
||
Районът Гасталдага (''Gastaldaga'') и Епископският комплекс в [[Чивидале дел Фриули]] ([[Удине (провинция)|Провинция Удине]]) включват:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/cividale/descrizione.asp?seza=1&sezb=1|заглавие="Cividale del Friuli: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014}}</ref> |
Районът Гасталдага (''Gastaldaga'') и Епископският комплекс в [[Чивидале дел Фриули]] ([[Удине (провинция)|Провинция Удине]]) включват:<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/cividale/descrizione.asp?seza=1&sezb=1|заглавие="Cividale del Friuli: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014|архив_дата=2012-09-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120921061001/http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/cividale/descrizione.asp?seza=1&sezb=1}}</ref> |
||
* Район Гасталдага с Малкия лангобардски храм. Малкият храм, който в момента е [[ораторий]] „Санта Мария ин Вале“, е най-важното и най-добре запазеното архитектурно свидетелство от лангобардската епоха. Той е особено важен, тъй като отбелязва съвместното съществуване на чисто лангобардски мотиви и представлява възраждане на класическите модели, създавайки нещо като непрекъснато продължение между класическото изкуство, лангобардското изкуство и [[Каролинско изкуство|каролинското]] и [[Отонско изкуство|отонското]] изкуство. |
* Район Гасталдага с Малкия лангобардски храм. Малкият храм, който в момента е [[ораторий]] „Санта Мария ин Вале“, е най-важното и най-добре запазеното архитектурно свидетелство от лангобардската епоха. Той е особено важен, тъй като отбелязва съвместното съществуване на чисто лангобардски мотиви и представлява възраждане на класическите модели, създавайки нещо като непрекъснато продължение между класическото изкуство, лангобардското изкуство и [[Каролинско изкуство|каролинското]] и [[Отонско изкуство|отонското]] изкуство. |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
== Монументална зона с монашески комплекс „Сан Салваторе-Санта Джулия“ в Бреша == |
== Монументална зона с монашески комплекс „Сан Салваторе-Санта Джулия“ в Бреша == |
||
Монументалната зона с монашеския комплекс „Сан Салваторе-Санта Джулия“ в [[Бреша]] включва манастира „Санта Джулия“, базиликата „Сан Салваторе“ и археологическата зона на Римския форум. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/brescia/descrizione.asp?seza=2&sezb=6|заглавие="Brescia: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014}}</ref> |
Монументалната зона с монашеския комплекс „Сан Салваторе-Санта Джулия“ в [[Бреша]] включва манастира „Санта Джулия“, базиликата „Сан Салваторе“ и археологическата зона на Римския форум. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/brescia/descrizione.asp?seza=2&sezb=6|заглавие="Brescia: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014|архив_дата=2016-03-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303190655/http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/brescia/descrizione.asp?seza=2&sezb=6}}</ref> |
||
Основана през [[753]] г. като църква за манастира от [[Дезидерий]] – херцог на Бреша и бъдещ крал на лангобардите и съпругата му [[Анса]], манастирът „Сан Салваторе“, характеризиращ се със съвременното използване на лангобардски стил и класически и богато украсени декоративни мотиви, е един от най-добрите примери за [[Ранно средновековие|ранносредновековна]] религиозна архитектура. През вековете той е модифициран многократно и става част от новия монашескин комплекс, чиято църква, посветена на Света Юлия, е завършена през [[1599]] г. |
Основана през [[753]] г. като църква за манастира от [[Дезидерий]] – херцог на Бреша и бъдещ крал на лангобардите и съпругата му [[Анса]], манастирът „Сан Салваторе“, характеризиращ се със съвременното използване на лангобардски стил и класически и богато украсени декоративни мотиви, е един от най-добрите примери за [[Ранно средновековие|ранносредновековна]] религиозна архитектура. През вековете той е модифициран многократно и става част от новия монашескин комплекс, чиято църква, посветена на Света Юлия, е завършена през [[1599]] г. |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
== Каструм с кула Торба и църква извън стените (Санта Мария foris portas) в Кастелсеприо == |
== Каструм с кула Торба и църква извън стените (Санта Мария foris portas) в Кастелсеприо == |
||
[[Каструм]]ът с кулата Торба и църквата извън стените в [[Кастелсеприо (село)|Кастелсеприо]] ([[Варезе (провинция)|провинция Варезе]]) включва [[Манастир Торба|манастира Торба]], църквата „Санта Мария foris portas“ с нейните стенописи и руините на базиликата „Свети Йоан Кръстител“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/castelseprio/descrizione.asp?seza=3&sezb=11|заглавие="Castelseprio: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014}}</ref> Лангобардите превръщат Каструм Кастелсеприо, който преди това е бил [[Римска империя|римски]] военен аванпост и [[Остроготи|остроготски]] отбранителна бастион, първоначално в място за търговия, а след това в манастир ([[8 век]]). |
[[Каструм]]ът с кулата Торба и църквата извън стените в [[Кастелсеприо (село)|Кастелсеприо]] ([[Варезе (провинция)|провинция Варезе]]) включва [[Манастир Торба|манастира Торба]], църквата „Санта Мария foris portas“ с нейните стенописи и руините на базиликата „Свети Йоан Кръстител“.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/castelseprio/descrizione.asp?seza=3&sezb=11|заглавие="Castelseprio: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014|архив_дата=2012-09-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120921061213/http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/castelseprio/descrizione.asp?seza=3&sezb=11}}</ref> Лангобардите превръщат Каструм Кастелсеприо, който преди това е бил [[Римска империя|римски]] военен аванпост и [[Остроготи|остроготски]] отбранителна бастион, първоначално в място за търговия, а след това в манастир ([[8 век]]). |
||
Манастирът включва кулата, построена от остроготите и преработена за монашески цели от лангобардите, както и малката църква „Св. Дева Мария“. От голямата базилика на Кастелсеприо са останали само руините, три [[Неф|кораба]] с централна [[апсида]] и абсидиум, но „Санта Мария foris portas“ е непокътната, включително големи части от нейните абсидални стенописи, които са едни от най-големите стенописи, намерени през цялото [[Ранно средновековие]].<gallery mode="NoLines" heights="180px" widths="180px"> |
Манастирът включва кулата, построена от остроготите и преработена за монашески цели от лангобардите, както и малката църква „Св. Дева Мария“. От голямата базилика на Кастелсеприо са останали само руините, три [[Неф|кораба]] с централна [[апсида]] и абсидиум, но „Санта Мария foris portas“ е непокътната, включително големи части от нейните абсидални стенописи, които са едни от най-големите стенописи, намерени през цялото [[Ранно средновековие]].<gallery mode="NoLines" heights="180px" widths="180px"> |
||
Ред 48: | Ред 48: | ||
== Базилика „Сан Салваторе“ в Сполето == |
== Базилика „Сан Салваторе“ в Сполето == |
||
Базиликата „Сан Салваторе“ в [[Сполето]] ([[Перуджа (провинция)|провинция Перуджа]]) е раннохристиянска [[базилика]] от [[4 век|4]] – [[5 век|5]] век, върху която лангобардите извършват обширни ремонти през 8 век.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/spoleto/descrizione.asp?seza=4&sezb=16|заглавие="Spoleto: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014}}</ref> Базиликата е построена с три кораба: и презвитериумът е тристранен и е покрит от свод с осмоъгълна основа. [[Апсида]]та е полукръгла и е затворена от външната страна с права стена. От двете страни на фланга са разположени две апсидни зони с оребрен свод. Интериорът е загубил оригиналните си декорации от [[Щукатура|мазилки]] и [[Живопис|картини]], но е запазил богат [[антаблеман]] с [[Дорийски стил|дорийски]] [[фриз]], поставен върху дорийски и [[Коринтски стил|коринтски]] колони. На оригиналната фасада от 8 век, маркирана с [[Пиластър|пиластри]] и разделена на две секции от единия ъгъл, са запазени само ъглите на прозорците и трите портала, изваяни с класически мотиви.<gallery mode="NoLines" heights="180px" widths="180px"> |
Базиликата „Сан Салваторе“ в [[Сполето]] ([[Перуджа (провинция)|провинция Перуджа]]) е раннохристиянска [[базилика]] от [[4 век|4]] – [[5 век|5]] век, върху която лангобардите извършват обширни ремонти през 8 век.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/spoleto/descrizione.asp?seza=4&sezb=16|заглавие="Spoleto: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014|архив_дата=2016-03-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303224105/http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/spoleto/descrizione.asp?seza=4&sezb=16}}</ref> Базиликата е построена с три кораба: и презвитериумът е тристранен и е покрит от свод с осмоъгълна основа. [[Апсида]]та е полукръгла и е затворена от външната страна с права стена. От двете страни на фланга са разположени две апсидни зони с оребрен свод. Интериорът е загубил оригиналните си декорации от [[Щукатура|мазилки]] и [[Живопис|картини]], но е запазил богат [[антаблеман]] с [[Дорийски стил|дорийски]] [[фриз]], поставен върху дорийски и [[Коринтски стил|коринтски]] колони. На оригиналната фасада от 8 век, маркирана с [[Пиластър|пиластри]] и разделена на две секции от единия ъгъл, са запазени само ъглите на прозорците и трите портала, изваяни с класически мотиви.<gallery mode="NoLines" heights="180px" widths="180px"> |
||
Файл:Spoleto SSalvatore facciata Down1.jpg|Фасада на базиликата „Сан Салваторе“. |
Файл:Spoleto SSalvatore facciata Down1.jpg|Фасада на базиликата „Сан Салваторе“. |
||
Ред 59: | Ред 59: | ||
== Малък храм „Клитуно“ в Кампело сул Клитуно == |
== Малък храм „Клитуно“ в Кампело сул Клитуно == |
||
Малък храм „Клитуно“ в [[Кампело сул Клитуно]] (Провинция Перуджа) е малка църква, посветена на Светия Спасител, под формата на коринтски храм в [[Древногръцки храм|древногръцки стил.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/campello/descrizione.asp?seza=5&sezb=22|заглавие="Campello sul Clitunno: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014}}</ref> Конструкторите са вероятно са използвали повторно останки от древен [[Езичество|езически]] [[сацелум]] (малък храм), както и материал от [[сполии]]. Повечето скулптурни орнаменти обаче са оригинални творения и не са били направени от повторно използвани материали от римската епоха. На [[архитрав]]а има квадратни римски квадратни [[Капител|капители]], изписани от северната, южната и западната страна – рядък пример за монументална ранносредновековна [[епиграфика]]. Интериорът се състои от голямо помещение, покрито с цилиндричен свод и с [[едикула]], която оформя долната [[апсида]]. Има и стенописи от [[7 век]].<gallery mode="NoLines" heights="180px" widths="180px"> |
Малък храм „Клитуно“ в [[Кампело сул Клитуно]] (Провинция Перуджа) е малка църква, посветена на Светия Спасител, под формата на коринтски храм в [[Древногръцки храм|древногръцки стил.]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/campello/descrizione.asp?seza=5&sezb=22|заглавие="Campello sul Clitunno: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014|архив_дата=2016-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160304064514/http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/campello/descrizione.asp?seza=5&sezb=22}}</ref> Конструкторите са вероятно са използвали повторно останки от древен [[Езичество|езически]] [[сацелум]] (малък храм), както и материал от [[сполии]]. Повечето скулптурни орнаменти обаче са оригинални творения и не са били направени от повторно използвани материали от римската епоха. На [[архитрав]]а има квадратни римски квадратни [[Капител|капители]], изписани от северната, южната и западната страна – рядък пример за монументална ранносредновековна [[епиграфика]]. Интериорът се състои от голямо помещение, покрито с цилиндричен свод и с [[едикула]], която оформя долната [[апсида]]. Има и стенописи от [[7 век]].<gallery mode="NoLines" heights="180px" widths="180px"> |
||
Файл:Trevi.Clitumno007.jpg|Фасадата на Малкия храм „Клитуно“. |
Файл:Trevi.Clitumno007.jpg|Фасадата на Малкия храм „Клитуно“. |
||
Ред 70: | Ред 70: | ||
== Комплекс „Санта София“ в Беневенто == |
== Комплекс „Санта София“ в Беневенто == |
||
Комплексът „Санта София“ в [[Беневенто]] ([[Кампания]]) е разположен около църквата „Санта София", която преди това е била дом на най[[Херцогство Беневенто|-важния лангобардски херцог]] на [[Мала Лангобардия]] и е основана от херцог [[Аричис II]] около [[760]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/benevento/descrizione.asp?seza=6&sezb=27|заглавие="Benevento: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014}}</ref> Той се основава на модела на палатинския параклис на [[Лиутпранд (лангобард)|Лиутпранд]] в [[Павия]]; централният план се основава на този на [[Света София (Константинопол)|едноименната църква в Константинопол]], но в центъра има шест колони, които поддържат купола, разположени във всеки от ъглите на шестоъгълник и свързани с арки. След това вътрешният шестоъгълник е заобиколен от десетоъгълен пръстен с осем пиластъра от бял [[варовик]] и две колони от двете страни на входа, всеки разположена успоредно на съответната стена. От двете странични апсиди остават фрагменти от оригинални стенописи, които по-рано са покривали цялата вътрешност на църквата. |
Комплексът „Санта София“ в [[Беневенто]] ([[Кампания]]) е разположен около църквата „Санта София", която преди това е била дом на най[[Херцогство Беневенто|-важния лангобардски херцог]] на [[Мала Лангобардия]] и е основана от херцог [[Аричис II]] около [[760]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/benevento/descrizione.asp?seza=6&sezb=27|заглавие="Benevento: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014|архив_дата=2012-09-21|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120921060947/http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/benevento/descrizione.asp?seza=6&sezb=27}}</ref> Той се основава на модела на палатинския параклис на [[Лиутпранд (лангобард)|Лиутпранд]] в [[Павия]]; централният план се основава на този на [[Света София (Константинопол)|едноименната църква в Константинопол]], но в центъра има шест колони, които поддържат купола, разположени във всеки от ъглите на шестоъгълник и свързани с арки. След това вътрешният шестоъгълник е заобиколен от десетоъгълен пръстен с осем пиластъра от бял [[варовик]] и две колони от двете страни на входа, всеки разположена успоредно на съответната стена. От двете странични апсиди остават фрагменти от оригинални стенописи, които по-рано са покривали цялата вътрешност на църквата. |
||
Манастирът също е част от комплекса, въпреки че е запазен, след като е бил преустроен през [[13 век]], заменяйки оригиналната лангобадска сграда с друга по-късна добавка на четириъгълна обител.<gallery mode="NoLines" heights="180px" widths="180px"> |
Манастирът също е част от комплекса, въпреки че е запазен, след като е бил преустроен през [[13 век]], заменяйки оригиналната лангобадска сграда с друга по-късна добавка на четириъгълна обител.<gallery mode="NoLines" heights="180px" widths="180px"> |
||
Ред 83: | Ред 83: | ||
== Светилище „Сан Микеле“ в Монте Сант Анджело == |
== Светилище „Сан Микеле“ в Монте Сант Анджело == |
||
Светилището „Сан Микеле“ в [[Монте Сант'Анджело]] ([[Фоджа (провинция)|провинция Фоджа]]) се намира в [[Херцогство Беневенто]] и е основано преди пристигането на лангобардите, но е прието от тях като национално светилище като завладяват [[Гаргано]] през [[7 век]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/montesantangelo/descrizione.asp?seza=7&sezb=32|заглавие="Monte Sant'Angelo: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014}}</ref> Светилището – свидетелство за почитането на [[Михаил (архангел)|Свети Михаил]] е било обект на монументалното покровителство на двамата херцози на Беневенто, които се заселват в [[Павия]], и е подобрено с множество ремонти, за да се улесни достъпът до пещерата на първото видение и за настаняване на поклонниците. „Свети Архангел Михаил“ става в една от основните дестинации за поклонение на християните – това е етап на един от вариантите на [[Via Francigena|Виа Франчиджена]], който води до [[Свети земи|Светите земи]]. |
Светилището „Сан Микеле“ в [[Монте Сант'Анджело]] ([[Фоджа (провинция)|провинция Фоджа]]) се намира в [[Херцогство Беневенто]] и е основано преди пристигането на лангобардите, но е прието от тях като национално светилище като завладяват [[Гаргано]] през [[7 век]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/montesantangelo/descrizione.asp?seza=7&sezb=32|заглавие="Monte Sant'Angelo: description of heritage" on Italialangobardorum.it|достъп_дата=2 May 2014|архив_дата=2016-03-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20160303224938/http://www.italialangobardorum.it/eng/sito/montesantangelo/descrizione.asp?seza=7&sezb=32}}</ref> Светилището – свидетелство за почитането на [[Михаил (архангел)|Свети Михаил]] е било обект на монументалното покровителство на двамата херцози на Беневенто, които се заселват в [[Павия]], и е подобрено с множество ремонти, за да се улесни достъпът до пещерата на първото видение и за настаняване на поклонниците. „Свети Архангел Михаил“ става в една от основните дестинации за поклонение на християните – това е етап на един от вариантите на [[Via Francigena|Виа Франчиджена]], който води до [[Свети земи|Светите земи]]. |
||
Светилището е основно реконструирано, особено по-високите му части; през лангобардската епоха само [[Крипта|криптите]] осигуряват достъп до пещерата, където според традицията се е явил архангел [[Михаил (архангел)|Михаил]].<gallery mode="NoLines" heights="180px" widths="180px"> |
Светилището е основно реконструирано, особено по-високите му части; през лангобардската епоха само [[Крипта|криптите]] осигуряват достъп до пещерата, където според традицията се е явил архангел [[Михаил (архангел)|Михаил]].<gallery mode="NoLines" heights="180px" widths="180px"> |
||
Ред 93: | Ред 93: | ||
Файл:Monte Sant'Angelo-Basilika03.jpg|Пещерата, където се твърди, че се е явил [[Архангел Михаил]]. |
Файл:Monte Sant'Angelo-Basilika03.jpg|Пещерата, където се твърди, че се е явил [[Архангел Михаил]]. |
||
</gallery> |
</gallery> |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Ред 101: | Ред 98: | ||
* [[Лангобардско кралство]] |
* [[Лангобардско кралство]] |
||
* [[Лангобарди]] |
* [[Лангобарди]] |
||
* [[Лангобарско изкуство]] |
|||
* [[Манастир Торба]] |
* [[Манастир Торба]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{ОСН Италия}} |
{{ОСН Италия}} |
||
Ред 108: | Ред 109: | ||
{{нормативен контрол}} |
{{нормативен контрол}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Обекти на световното наследство в Италия]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Манастири в Италия]] |
[[Категория:Манастири в Италия]] |
||
[[Категория:Музеи в Италия]] |
[[Категория:Музеи в Италия]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Ломбардия]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Обекти на световното наследство в Италия]] |
Текуща версия към 07:31, 11 октомври 2023
Лангобардите в Италия: места на властта | |
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
В регистъра | Longobards in Italy. Places of the Power (568 – 774 A.D.) |
---|---|
Регион | Европа и Северна Америка |
Местоположение | Италия |
Тип | Културно |
Критерии | ii, iii, vi |
Вписване | 2011 (35-а сесия) |
Площ | 14,08 ha |
Буферна зона | 306,22 ha |
Лангобардите в Италия: места на властта в Общомедия |
Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774) (на италиански: Longobardi in Italia: i luoghi del potere) са 7 групи от исторически постройки, които отразяват постиженията на германското племе лангобарди, установили се в Италия през 6 век и създали Лангобардското кралство, просъществувало до 774 г. сл. н.е.
Групите включват манастири, църковни сгради и крепости. През юни 2011 г. се превръща в обект на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство, тъй като свидетелстват за „главната роля на лангобардите в духовното и културно развитие на средновековното европейско християнство“.[1]
Район Гасталдага и Епископски комплекс в Чивидале
[редактиране | редактиране на кода]Районът Гасталдага (Gastaldaga) и Епископският комплекс в Чивидале дел Фриули (Провинция Удине) включват:[2]
- Район Гасталдага с Малкия лангобардски храм. Малкият храм, който в момента е ораторий „Санта Мария ин Вале“, е най-важното и най-добре запазеното архитектурно свидетелство от лангобардската епоха. Той е особено важен, тъй като отбелязва съвместното съществуване на чисто лангобардски мотиви и представлява възраждане на класическите модели, създавайки нещо като непрекъснато продължение между класическото изкуство, лангобардското изкуство и каролинското и отонското изкуство.
- Епископски комплекс, който включва останките от Патриаршеския дворец в долното ниво на Националния археологически музей на Чивидале дел Фриули. Епископският комплекс на патриарх Калист е основният религиозен комплекс в силната столица на Фриулското херцогство и включва базиликата, баптистерия „Свети Йоан Кръстител“ и Патриаршеския дворец. Археологическите разкопки показват само няколко следи от архитектурни дейности, но позволяват възстановяването на някои от най-изисканите лангобардски артефакти и скулптури като Кръщелния купел на патриарх Калист и Олтарът на херцог Ратчис.
-
Фасада на катедралата.
-
Църква „Санта Мария ин Вале“ в район Гасталдага.
-
Малък лангобардски храм.
-
Паладийският Палацо Преторио в Епископския комплекс.
Монументална зона с монашески комплекс „Сан Салваторе-Санта Джулия“ в Бреша
[редактиране | редактиране на кода]Монументалната зона с монашеския комплекс „Сан Салваторе-Санта Джулия“ в Бреша включва манастира „Санта Джулия“, базиликата „Сан Салваторе“ и археологическата зона на Римския форум. [3]
Основана през 753 г. като църква за манастира от Дезидерий – херцог на Бреша и бъдещ крал на лангобардите и съпругата му Анса, манастирът „Сан Салваторе“, характеризиращ се със съвременното използване на лангобардски стил и класически и богато украсени декоративни мотиви, е един от най-добрите примери за ранносредновековна религиозна архитектура. През вековете той е модифициран многократно и става част от новия монашескин комплекс, чиято църква, посветена на Света Юлия, е завършена през 1599 г.
На запад от монашеския комплекс се намира монументалната зона, състояща се от Капитолия, Републиканското светилище и Римския театър, тясно свързана с историите за Светия Спасител и Света Юлия. Най-старата религиозна сграда на римския форум датира от края на 1 век пр.н.е.. Изключителното ниво на съхранение на архитектурните и декоративни аспекти прави този археологически район уникален пример в Северна Италия.
-
Капитолия в монументалната зона на Римския форум.
-
Базилика „Сан Салваторе“.
-
Църква „Санта Мария ин Соларио“.
-
Монашеският хор на манастира „Сан Салваторе-Санта Джулия“.
Каструм с кула Торба и църква извън стените (Санта Мария foris portas) в Кастелсеприо
[редактиране | редактиране на кода]Каструмът с кулата Торба и църквата извън стените в Кастелсеприо (провинция Варезе) включва манастира Торба, църквата „Санта Мария foris portas“ с нейните стенописи и руините на базиликата „Свети Йоан Кръстител“.[4] Лангобардите превръщат Каструм Кастелсеприо, който преди това е бил римски военен аванпост и остроготски отбранителна бастион, първоначално в място за търговия, а след това в манастир (8 век).
Манастирът включва кулата, построена от остроготите и преработена за монашески цели от лангобардите, както и малката църква „Св. Дева Мария“. От голямата базилика на Кастелсеприо са останали само руините, три кораба с централна апсида и абсидиум, но „Санта Мария foris portas“ е непокътната, включително големи части от нейните абсидални стенописи, които са едни от най-големите стенописи, намерени през цялото Ранно средновековие.
-
Кула Торба.
-
Останки от базиликата „Свети Йоан Кръстител“.
-
Църква „Санта Мария foris portas“.
-
Църква „Санта Мария foris portas“, детайл от стенописите.
Базилика „Сан Салваторе“ в Сполето
[редактиране | редактиране на кода]Базиликата „Сан Салваторе“ в Сполето (провинция Перуджа) е раннохристиянска базилика от 4 – 5 век, върху която лангобардите извършват обширни ремонти през 8 век.[5] Базиликата е построена с три кораба: и презвитериумът е тристранен и е покрит от свод с осмоъгълна основа. Апсидата е полукръгла и е затворена от външната страна с права стена. От двете страни на фланга са разположени две апсидни зони с оребрен свод. Интериорът е загубил оригиналните си декорации от мазилки и картини, но е запазил богат антаблеман с дорийски фриз, поставен върху дорийски и коринтски колони. На оригиналната фасада от 8 век, маркирана с пиластри и разделена на две секции от единия ъгъл, са запазени само ъглите на прозорците и трите портала, изваяни с класически мотиви.
-
Фасада на базиликата „Сан Салваторе“.
-
Детайли от портала.
-
Вътрешен изглед от базиликата.
-
Презвитерият.
Малък храм „Клитуно“ в Кампело сул Клитуно
[редактиране | редактиране на кода]Малък храм „Клитуно“ в Кампело сул Клитуно (Провинция Перуджа) е малка църква, посветена на Светия Спасител, под формата на коринтски храм в древногръцки стил.[6] Конструкторите са вероятно са използвали повторно останки от древен езически сацелум (малък храм), както и материал от сполии. Повечето скулптурни орнаменти обаче са оригинални творения и не са били направени от повторно използвани материали от римската епоха. На архитрава има квадратни римски квадратни капители, изписани от северната, южната и западната страна – рядък пример за монументална ранносредновековна епиграфика. Интериорът се състои от голямо помещение, покрито с цилиндричен свод и с едикула, която оформя долната апсида. Има и стенописи от 7 век.
-
Фасадата на Малкия храм „Клитуно“.
-
Страничен изглед към малкия храм.
-
Външен излед към апсидата.
-
Вътрешен изглед към апсидата.
Комплекс „Санта София“ в Беневенто
[редактиране | редактиране на кода]Комплексът „Санта София“ в Беневенто (Кампания) е разположен около църквата „Санта София", която преди това е била дом на най-важния лангобардски херцог на Мала Лангобардия и е основана от херцог Аричис II около 760 г.[7] Той се основава на модела на палатинския параклис на Лиутпранд в Павия; централният план се основава на този на едноименната църква в Константинопол, но в центъра има шест колони, които поддържат купола, разположени във всеки от ъглите на шестоъгълник и свързани с арки. След това вътрешният шестоъгълник е заобиколен от десетоъгълен пръстен с осем пиластъра от бял варовик и две колони от двете страни на входа, всеки разположена успоредно на съответната стена. От двете странични апсиди остават фрагменти от оригинални стенописи, които по-рано са покривали цялата вътрешност на църквата.
Манастирът също е част от комплекса, въпреки че е запазен, след като е бил преустроен през 13 век, заменяйки оригиналната лангобадска сграда с друга по-късна добавка на четириъгълна обител.
-
Комплекс „Санта София“.
-
Порталът на църквата.
-
Вътрешен изглед на църквата.
-
Детайл от стенописите с „Благовещение на Захарий“.
Светилище „Сан Микеле“ в Монте Сант Анджело
[редактиране | редактиране на кода]Светилището „Сан Микеле“ в Монте Сант'Анджело (провинция Фоджа) се намира в Херцогство Беневенто и е основано преди пристигането на лангобардите, но е прието от тях като национално светилище като завладяват Гаргано през 7 век.[8] Светилището – свидетелство за почитането на Свети Михаил е било обект на монументалното покровителство на двамата херцози на Беневенто, които се заселват в Павия, и е подобрено с множество ремонти, за да се улесни достъпът до пещерата на първото видение и за настаняване на поклонниците. „Свети Архангел Михаил“ става в една от основните дестинации за поклонение на християните – това е етап на един от вариантите на Виа Франчиджена, който води до Светите земи.
Светилището е основно реконструирано, особено по-високите му части; през лангобардската епоха само криптите осигуряват достъп до пещерата, където според традицията се е явил архангел Михаил.
-
Светилище „Сан Микеле“
-
Статуя на Свети Михаил с изглед към входа на светилището.
-
Осмоъгълната кула ( кампанила ) на светилището.
-
Пещерата, където се твърди, че се е явил Архангел Михаил.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Longobards in Italy – UNESCO World Heritage Centre
- ↑ "Cividale del Friuli: description of heritage" on Italialangobardorum.it // Архивиран от оригинала на 2012-09-21. Посетен на 2 May 2014.
- ↑ "Brescia: description of heritage" on Italialangobardorum.it // Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 2 May 2014.
- ↑ "Castelseprio: description of heritage" on Italialangobardorum.it // Архивиран от оригинала на 2012-09-21. Посетен на 2 May 2014.
- ↑ "Spoleto: description of heritage" on Italialangobardorum.it // Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 2 May 2014.
- ↑ "Campello sul Clitunno: description of heritage" on Italialangobardorum.it // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2 May 2014.
- ↑ "Benevento: description of heritage" on Italialangobardorum.it // Архивиран от оригинала на 2012-09-21. Посетен на 2 May 2014.
- ↑ "Monte Sant'Angelo: description of heritage" on Italialangobardorum.it // Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 2 May 2014.
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Longobards in Italy: Places of Power (568 – 774 A.D.) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |