Самуилов надпис: Разлика между версии

Самуилов надпис
	Самуилов надпис
	Самуиловият надпис от 993 г
Местоположение
	Местоположение в
Страна	Гърция
дем	Преспа
село	Герман
Археология
Вид	стела
Период	X век
Епоха	Средновековие
	Самуилов надпис в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 17:15, 25 май 2024

Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 г. Смята се, че е сред най-старите датирани надписи на кирилица.^[1] Днес се намира в Националния исторически музей в София.

История

Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 г. при строежа на църквата „Свети Герман“ при село Герман, Преспанско, днес в Гърция. Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997 – 1014) в памет на родителите му комит Никола и Рипсимия и брат му Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т. нар. стар унциал, повлиян от ръкописния литургичен унциал.

За пръв път надписът е обнародван от директора на Руския археологически институт в Константинопол Фьодор Успенски през 1899 г., като почти едновременно за него се произнасят Константин Иречек, Тимотей Флорински и Любомир Милетич. През 1916 г. надписът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия писателят Стефан Костов.

Съдържание

оригинал

„

†въ имѧ ѡтьца и съина и с҃таго дѹха азъ самоип (л) ь рабъ б҃жи полагаѫ

памѧть ѡтьцѹ и матєри и братѹ на кръстѣхъ сихъ• имєна ѹсъпъшихъ

никола рабъ б҃жи ... ѣ давдъ написа ... въ лѣто отъ сътворєния мирѹ

ѕ҃• фа҃• инъдикта ѕ҃•

"

превод

„

†В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт [6].^[2]

"

Вижте също

Църквата „Свети Герман“, в която е намерен надписът

Мраморната плоча с надписа (снимка: Успенски, 1899 г.)

Литература

Ф. Успенскиій: Надпис царя Самуила, в: Известія Руского Археологического Института в Константинополе, 1899, IV, с. 1 – 4
М. Кос: О натпису цара Самуила, в: Гласник српског научног друштва 5, 1929, с. 203 – 209
Й. Иванов: Български старини из Македония. София, 1931, с. 23 – 25

Външни препратки

Снимка на Самуиловия надпис

Бележки

↑ На 25 март 2004 г. при акция на Районното звено за борба с организираната престъпност на полицията в село Самуилово беше задържана археологическа находка (вж. Надпис на Самуил – Скандал на деня Архив на оригинала от 2007-02-16 в Wayback Machine.; Самуил – царъ и самодържецъ болгарский Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.). Изказаните предположения, че става въпрос за граничен камък на цар Самуил, са неоснователни (вж. Цеков П., Самуиловият камък бил на поп, а не на цар, Вестник „Сега“, 2005).
↑ Чолпанов Б., Гюзелев В., Бележити българи, том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 152

[1] На 25 март 2004 г. при акция на Районното звено за борба с организираната престъпност на полицията в село Самуилово беше задържана археологическа находка (вж. Надпис на Самуил – Скандал на деня Архив на оригинала от 2007-02-16 в Wayback Machine.; Самуил – царъ и самодържецъ болгарский Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.). Изказаните предположения, че става въпрос за граничен камък на цар Самуил, са неоснователни (вж. Цеков П., Самуиловият камък бил на поп, а не на цар, Вестник „Сега“, 2005).

[2] Чолпанов Б., Гюзелев В., Бележити българи, том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 152

[1]

[2]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 | изглед          = Samuilovnadpis.jpg
 | изглед-описание = Самуиловият надпис от 993 г
-| карта           = Гърция
+| карта           =
-| гео-ширина      = 40.833
-| гео-дължина     = 21.167
 | страна          = {{Гърция}}
 | област-вид      = дем
@@ Ред 22: / Ред 20: @@
 | юнеско-ID       =
 }}
-'''Самуиловият надпис''' е [[старобългарски език|старобългарски]] [[епиграфика|епиграфски]] паметник от [[993]] година, един от най-старите датирани надписи на [[кирилица]].<ref>На 25 март 2004 г. при акция на Районното звено за борба с организираната престъпност на полицията в село [[Самуилово (Област Благоевград)|Самуилово]] беше задържана археологическа находка (вж. ''[http://www.omda.bg/BULG/news/Bulgaria%20news/Samuil.htm Надпис на Самуил - Скандал на деня]'';
-''[http://rustcukmk.blog.com.mk/node/62044 Самуил - царъ и самодържецъ болгарский]''). Изказаните предположения, че става въпрос за граничен камък на цар Самуил, са неоснователни (вж. Цеков П., ''[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1171§ionid=2&id=00015 Самуиловият камък бил на поп, а не на цар]'', Вестник "Сега", 2005).
-</ref>. Днес е в Националния исторически музей-София.
-==История==
+'''Самуиловият надпис''' е [[старобългарска епиграфика|старобългарски епиграфски]] паметник от 993 г. Смята се, че е сред най-старите датирани надписи на [[кирилица]].<ref>На 25 март 2004 г. при акция на Районното звено за борба с организираната престъпност на полицията в село [[Самуилово (Област Благоевград)|Самуилово]] беше задържана археологическа находка (вж. ''[http://www.omda.bg/BULG/news/Bulgaria%20news/Samuil.htm Надпис на Самуил – Скандал на деня] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070216231355/http://www.omda.bg/BULG/news/Bulgaria%20news/Samuil.htm |date=2007-02-16 }}''; ''[http://rustcukmk.blog.com.mk/node/62044 Самуил – царъ и самодържецъ болгарский] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070929102734/http://rustcukmk.blog.com.mk/node/62044 |date=2007-09-29 }}''). Изказаните предположения, че става въпрос за граничен камък на цар Самуил, са неоснователни (вж. Цеков П., ''[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1171&sectionid=2&id=00015 Самуиловият камък бил на поп, а не на цар]'', Вестник „Сега“, 2005).</ref> Днес се намира в [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] в [[София]].
-Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през [[1888]] година при строежа на църквата „[[Свети Герман (Герман)|Свети Герман]]“ при село [[Герман (дем Преспа)|Герман]], Преспанско, днес в [[Гърция]]. Издълбан е по нареждане на цар [[Самуил]] (997-1014) в памет на родителите му комит [[Никола (комит)|Никола]] и [[Рипсимия]] и брат му - [[Давид (болярин)|Давид]]. Състои от 11 реда, изписани в стила на т.нар. стар [[унциал]], повлиян от ръкописния литургичен унциал.
+== История ==
-За пръв път надписът е обнародван от директора на [[Руски археологически институт в Константинопол|Руския археологически институт в Константинопол]] [[Фьодор Успенски]] през [[1899]] година, като почти едновременно за него се произнасят [[Константин Иречек]], [[Тимотей Флорински]] и [[Любомир Милетич]]. През [[1916]] година надписът е пренесен в [[София]] от етнографа към Първа българска армия писателят [[Стефан Костов]].
+Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 г. при строежа на църквата „[[Свети Герман (Герман)|Свети Герман]]“ при село [[Герман (дем Преспа)|Герман]], Преспанско, днес в [[Гърция]]. Издълбан е по нареждане на цар [[Самуил]] (997 – 1014) в памет на родителите му комит [[Никола (комит)|Никола]] и [[Рипсимия]] и брат му [[Давид (болярин)|Давид]]. Състои от 11 реда, изписани в стила на т. нар. стар [[унциал]], повлиян от ръкописния литургичен унциал.
+За пръв път надписът е обнародван от директора на [[Руски археологически институт в Константинопол|Руския археологически институт в Константинопол]] [[Фьодор Успенски]] през 1899 г., като почти едновременно за него се произнасят [[Константин Иречек]], [[Тимотей Флорински]] и [[Любомир Милетич]]. През 1916 г. надписът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия писателят [[Стефан Костов (писател)|Стефан Костов]].
-== Съдържание на надписа ==
+== Съдържание ==
-;оригинал:
+; оригинал:
 {{цитат|
-:{{unicode|†въ имѧ ѡтьца и съина и с҃таго дѹха азъ самоип(л)ь рабъ б҃жи полагаѫ}}
+:†въ имѧ ѡтьца и съина и с҃таго дѹха азъ самоип (л) ь рабъ б҃жи полагаѫ
-:{{unicode|памѧть ѡтьцѹ и матєри и братѹ на кръстѣхъ сихъ• имєна ѹсъпъшихъ}}
+:памѧть ѡтьцѹ и матєри и братѹ на кръстѣхъ сихъ• имєна ѹсъпъшихъ
-:{{unicode|никола рабъ б҃жи ... ѣ давдъ написа ... въ лѣто отъ сътворєния мирѹ}}
+:никола рабъ б҃жи ... ѣ давдъ написа ... въ лѣто отъ сътворєния мирѹ
-:{{unicode|ѕ҃• фа҃• инъдикта ѕ҃•}}}}
+:ѕ҃• фа҃• инъдикта ѕ҃•}}
-;превод:
+; превод:
 {{цитат|†В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брат [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината [[от сътворението на света]] 6501 [992/93], [[индикт]] [6].<ref>Чолпанов Б., Гюзелев В., ''Бележити българи'', том I, София, 1967, Държавно военно издателство, стр. 152</ref>}}
@@ Ред 51: / Ред 46: @@
 == Литература ==
-* [[Фьодор Успенски|Ф. Успенскиій]]: ''Надпис царя Самуила'', в: [http://books.google.de/books/download/Izvi___e___st__i___a____Russkago_arkheol.pdf?id=n0kUAAAAYAAJ&output=pdf ''Известія Руского Археологического Института в Константинополе''], 1899, IV, с.1-4
+* [[Фьодор Успенски|Ф. Успенскиій]]: ''Надпис царя Самуила'', в: [https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F_%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B5._%D0%A2%D0%BE%D0%BC_4._%281899%29.djvu&page=7 ''Известія Руского Археологического Института в Константинополе''], 1899, IV, с. 1 – 4
-* М. Кос: ''О натпису цара Самуила'', в: ''Гласник српског научног друштва'' 5, 1929, с. 203-209
+* М. Кос: ''О натпису цара Самуила'', в: ''Гласник српског научног друштва'' 5, 1929, с. 203 – 209
-* [[Йордан Иванов|Й. Иванов]]: [http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu ''Български старини из Македония'']. София, 1931, с. 23-25
+* [[Йордан Иванов|Й. Иванов]]: [http://kroraina.com/NI/JI-BSM.djvu ''Български старини из Македония'']. София, 1931, с. 23 – 25
 == Външни препратки ==
-*[http://faq.macedonia.org/images/samoil.roditeli.jpg Снимка на Самуиловия надпис]
+* [https://web.archive.org/web/20110515050253/http://faq.macedonia.org/images/samoil.roditeli.jpg Снимка на Самуиловия надпис]
-==Бележки==
+== Бележки ==
+<references/>
-{{бел1}}
+{{Старобългарска епиграфика}}
-{{Портал Македония}}
+{{Портал|Археология|Македония|История на България|Гърция}}
-{{старобългарска епиграфика}}
-[[Категория:Старобългарски надписи]]
 [[Категория:Първа българска държава]]
-[[Категория:Стели в България]]
+[[Категория:Старобългарски надписи в България]]
-[[Категория:Паметници в София]]
-[[Категория:Дем Преспа]]
 [[Категория:Надписи в Гърция]]
+[[Категория:Дем Преспа]]
+[[Категория:Основани през 10 век]]