Направо към съдържанието

Банки в България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SDI95 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 89.252.250.51 (б.), към версия на Nk
Етикет: Отмяна
(Не са показани 27 междинни версии от 11 потребители)
Ред 1: Ред 1:
'''Банковата система в България''' към 2015 г. е двустепенна, с [[централна банка]] [[Българска народна банка|Българската народна банка]] (БНБ) (която от 1997 г. функционира в условията на [[валутен съвет]]), и търговски банки. Собствеността е преобладаващо частна и системата работи на [[Пазарна икономика|пазарен принцип]].
'''Банковата система в България''' към 2015 г. е двустепенна, с [[централна банка]] [[Българска народна банка|Българската народна банка]] (БНБ) (която от 1997 г. функционира в условията на [[валутен съвет]]), и търговски банки. Собствеността е преобладаващо частна и системата работи на [[Пазарна икономика|пазарен принцип]].

== Банки и банкови клонове ==
Всички стойности са в хиляди [[български лев]]ове.
{| class="wikitable"
|-
! Място
(2023)
! Наименование
! SWIFT (BIC)
! Активи, септември 2023<ref name=":1">{{Cite web |title=Банките в България, юли - септември 2023 |url=https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_b_in_b_2023_09_bg.pdf}}</ref>
! Собственик, септември 2023<ref name=":1"/>
|-
!1.
|[[Обединена българска банка]]
|UBBSBGSF
|32 535 403
|{{флагче|белгия}} [[Ка Бе Се]]
|-
! 2.
| [[Банка ДСК]]
|STSABGSF
|31 071 709
| {{флагче|Унгария}} [[ОТП Банк]]
|-
! 3.
| [[Уникредит Булбанк]]
|UNCRBGSF
|30 828 060
|{{флагче|Италия}} [[Уникредит]]
|-
! 4.
|[[Пощенска банка|Юробанк България (Пощенска банка)]]
|BPBIBGSF
|18 336 093
|{{флагче|Гърция}} [[Юробанк Ергасиас]]
|-
! 5.
|[[Първа инвестиционна банка]]
|FINVBGSF
|13 186 654
| {{флагче|България}} [[Цеко Минев]] (27,33%)<br>{{флагче|България}} [[Ивайло Мутафчиев]] (27,33%)<br>{{флагче|България}} [[Българска банка за развитие]] (18,35%)
|-
! 6.
| [[Централна кооперативна банка]]
|CECBBGSF
|8 017 131
| <!-- CCB Group EAD, {{flagdeco|Bulgaria}} Republic of Bulgaria – 61.05% -->
|-
! 7.
| [[ПроКредит Банк (България)]]
|PRCBBGSF
|4 096 606
| <!-- ProCredit Holding AG, {{flagdeco|Germany}} Federal Republic of Germany – 100% -->
|-
! 8.
| [[Алианц Банк България]]
|BUINBGSF
|3 916 914
| {{флагче|германия}} „[[Алианц]]“ (66%)<br>{{флагче|българия}} Димитър Желев (34%)
|-
! 9.
| [[Инвестбанк]]
|IORTBGSF
|3 016 658
| <!-- Festa Holding JSC, {{flagdeco|Bulgaria}} Republic of Bulgaria – 83.8%
Petia Ivanova Barakova-Slavova, {{flagdeco|Bulgaria}} Republic of Bulgaria – 10.68% -->
|-
! 10.
|[[Българска банка за развитие]]
|NASBBGSF
|2 829 432
| <!-- Ministry of Innovation and Growth, {{flagdeco|Bulgaria}} Republic of Bulgaria – 100% -->
|-
! 11.
|[[Ти Би Ай Банк]]
|TBIBBGSF
|2 663 458
| <!-- TBIF Financial Services B.V., {{flagdeco|Netherlands}} Kingdom of the Netherlands – 100% -->
|-
! 12.
| [[Интернешънъл Асет Банк]]
|IABGBGSF
|2 426 817
| <!-- Dynatrade International Ltd, {{flagdeco|Bulgaria}} Republic of Bulgaria – 33% -->
|-
! 13.
| [[Българо-американска кредитна банка]]
|BGUSBGSF
|2 398 432
| <!-- CSIF JSC, {{flagdeco|Bulgaria}} Republic of Bulgaria – 45.67%
LTBI HOLDINGS LLC, {{flagdeco|USA}} USA – 33.45% -->
|-
! 14.
| [[Общинска банка]]
|SOMBBGSF
|2 221 322
| <!-- NOVITO OPPORTUNITIES FUND AGMVK, {{flagdeco|Liechtenstein}} Principality of Liechtenstein – 96.51% -->
|-
! 15.
|[[Ситибанк Европа]], клон България
|CITIBGSF
|2 009 098
| <!-- Citibank Europe Plc., {{flagdeco|Ireland}} Republic of Ireland – 100% -->
|-
! 16.
| [[Търговска банка Д]]
|DEMIBGSF
|1 744 060
| <!-- Fuat Güven (Fuat Hyusniev Osmanov), {{flagdeco|Bulgaria}} Republic of Bulgaria – 55.52%
FORTERA EAD, {{flagdeco|Bulgaria}} Republic of Bulgaria – 44.48% -->
|-
! 17.
| [[ИНГ Банк]], клон София
|INGBBGSF
|1 371 093
| <!-- ING Bank N.V., {{flagdeco|Netherlands}} Kingdom of the Netherlands – 100% -->
|-
! 18.
| [[БНП Париба]], клон София
|BNPABGSX
|768 516
|<!-- [[BNP Paribas|BNP Paribas S.A.]], {{flagdeco|France}} Republic of France – 100% -->
|-
! 19.
|[[Тексим Банк]]
|TEXIBGSF
|608 090
|<!-- Web Finance Holding AD, {{flagdeco|Bulgaria}} Republic of Bulgaria – 17.93% -->
|-
! 20.
| [[Токуда Банк]]
|CREXBGSF
|473 680
| <!-- Tokushukai Incorporated, {{flagdeco|Japan}} Japan – 99.94% -->
|-
! 21.
| [[Те-Дже Зираат Банкасъ]], клон София
|TCZBBGSF
|363 903
| <!-- T.C. Ziraat Bankasi A.Ş., Ankara, {{flagdeco|Turkey}} Republic of Turkey – 100% -->
|-
!22.
|[[Варенголд Банк]], клон София
|VGAGBGSF
|89 539
|<!-- Varengold Bank AG, {{flagdeco|Germany}} Federal Republic of Germany – 100% -->
|-
! 23.
|БНП Париба Пърсънъл Файненс, клон България
|BPEFBGSF
|80 220
|<!-- [[Bulgarian Postbank|Eurobank Bulgaria (Postbank)]] – 100% -->
|-
!24.
|[[Бигбанк]], клон България
|BIGKBGSF
|16 820
|<!-- Bigbank AS, {{flagdeco|Estonia}} Estonia – 100% -->
|}


== История ==
== История ==
Ред 5: Ред 164:
{{раздел-мъниче}}
{{раздел-мъниче}}


За първа частна банка след Освобождението се счита банка „[[Гирдап]]“, основана през 1881 година в Русе. Тя развива дейност до средата на 20-те години, но фалира. Нейната известност и влияние се дължат на дълбоките връзки с [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. Малко след „Гирдап“ на сцената се появява и нейният основен конкурент [[Българска търговска банка|Българската търговска банка]] (БТБ), която се ръководи от братя Бурови и не крие дълбоките си връзки с [[Народна партия|Народната партия]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.5corners.eu/2014/09/banki-2/ | заглавие = Политическите фалити на банки в България не започват с КТБ и няма да свършат с нея | достъп_дата = 27 май 2015 | фамилно_име = Биков | първо_име = Тома | дата = 9.9.2014}}</ref>.
За първа частна банка след Освобождението се счита банка „[[Гирдап]]“, основана през 1881 година в Русе. Тя развива дейност до средата на 20-те години, но фалира. Нейната известност и влияние се дължат на дълбоките връзки с [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. Малко след „Гирдап“ на сцената се появява и нейният основен конкурент [[Българска търговска банка|Българската търговска банка]] (БТБ), която се ръководи от братя Бурови и не крие дълбоките си връзки с [[Народна партия|Народната партия]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.5corners.eu/2014/09/banki-2/ | заглавие = Политическите фалити на банки в България не започват с КТБ и няма да свършат с нея | достъп_дата = 27 май 2015 | фамилно_име = Биков | първо_име = Тома | дата = 9.9.2014 | архив_дата = 2015-05-27 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150527184344/http://www.5corners.eu/2014/09/banki-2/ }}</ref>.


Други български банки от първата половина на 20 век са [[Българска земеделска и кооперативна банка]] и [[Българска кредитна банка]].
Други български банки от първата половина на 20 век са [[Българска земеделска и кооперативна банка]] и [[Българска кредитна банка]].
Ред 14: Ред 173:


=== 1989 – 1996 ===
=== 1989 – 1996 ===
През 1989 г. банковата система е двустепенна, състояща се от централна банка и 59 търговски банки, повечето от които създадени чрез трансформиране на бившите клонове на [[БНБ]] (до 1992 г. създаването на банки става с постановление на Министерски съвет). Към края на 1990 г. общият брой на държавните банки достига 70. Повечето от тях са малки и средни, но има и няколко големи държавни банки, които държат основната част от активите в банковата система и обслужват големите индустриални предприятия от определени сектори, като им отпускат кредити на планово-административен принцип. След загубата на значителна част от пазарите на бившия СИВ и след ценовата и търговска либерализация тези предприятия се оказват неефективни и започват да генерират загуби, затова през 1990 г. повече от половината от банковите кредити на държавните предприятия не се обслужват и се превръщат в ''лоши кредити''<ref name = „Anatomia“>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ime.bg/bg/articles/anatomiq-na-prehoda/ | заглавие = Анатомия на прехода | дата = 2004 | издател = [[ИПИ]] }}</ref>.
През 1989 г. банковата система е двустепенна, състояща се от централна банка и 59 търговски банки, повечето от които създадени чрез трансформиране на бившите клонове на [[БНБ]] (до 1992 г. създаването на банки става с постановление на Министерски съвет). Към края на 1990 г. общият брой на държавните банки достига 70. Повечето от тях са малки и средни, но има и няколко големи държавни банки, които държат основната част от активите в банковата система и обслужват големите индустриални предприятия от определени сектори, като им отпускат кредити на планово-административен принцип. След загубата на значителна част от пазарите на бившия СИВ и след ценовата и търговска либерализация тези предприятия се оказват неефективни и започват да генерират загуби, затова през 1990 г. повече от половината от банковите кредити на държавните предприятия не се обслужват и се превръщат в ''лоши кредити''<ref name="Anatomia">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://ime.bg/bg/articles/anatomiq-na-prehoda/ | заглавие = Анатомия на прехода | дата = 2004 | издател = [[ИПИ]] }}</ref>.


През 1991 г. е приет ''Закон за БНБ'', която получава статут на национална банка със значителна степен на автономия и независимост. Това обаче е само формално, защото до 1997 г. нейната независимост е систематично нарушавана чрез оказване на законов натиск върху БНБ да кредитира правителството чрез ''Закона за държавния бюджет''. През 1992 е приет ''Законът за банките и кредитното дело'' и се поставя основата за изграждане на модерна банкова система. Създадена е и [[Банкова консолидационна компания]] с цел консолидиране на държавната собственост в банковия сектор и в резултат на нейната дейност общият брой на банките намалява до 35 през 1996. Частни банки се създават най-активно през 1991 – 1993 г., когато има благоприятни фактори като либерален режим на лицензиране и нисък размер на необходимия начален капитал, както и липса на специални изисквания по отношение на произхода на средствата, използвани като стартов капитал. Така много от частните банки стартират дейност с взети назаем пари, в много случаи – от държавата. Например Първа частна банка е създадена като акционерно дружество въз основа на Указ 56 с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми „[[Кореком]]“ и „Металхим“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/kak-byaha-sazdadeni-balgarskite-banki-news163965.html | заглавие = Как бяха създадени българските банки | достъп_дата = 18 април 2015 | дата = 9 април 2010 | издател = mediapool.bg }}</ref>.
През 1991 г. е приет ''Закон за БНБ'', която получава статут на национална банка със значителна степен на автономия и независимост. Това обаче е само формално, защото до 1997 г. нейната независимост е систематично нарушавана чрез оказване на законов натиск върху БНБ да кредитира правителството чрез ''Закона за държавния бюджет''. През 1992 е приет ''Законът за банките и кредитното дело'' и се поставя основата за изграждане на модерна банкова система. Създадена е и [[Банкова консолидационна компания]] с цел консолидиране на държавната собственост в банковия сектор и в резултат на нейната дейност общият брой на банките намалява до 35 през 1996. Частни банки се създават най-активно през 1991 – 1993 г., когато има благоприятни фактори като либерален режим на лицензиране и нисък размер на необходимия начален капитал, както и липса на специални изисквания по отношение на произхода на средствата, използвани като стартов капитал. Така много от частните банки стартират дейност с взети назаем пари, в много случаи – от държавата. Например Първа частна банка е създадена като акционерно дружество въз основа на Указ 56 с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми „[[Кореком]]“ и „Металхим“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/kak-byaha-sazdadeni-balgarskite-banki-news163965.html | заглавие = Как бяха създадени българските банки | достъп_дата = 18 април 2015 | дата = 9 април 2010 | издател = mediapool.bg }}</ref>.
Ред 20: Ред 179:
Чужди банки са допуснати на българския пазар едва през 1994 г. Те са най-прекият път към внасяне на ноу-хау, технологии, организация и силна конкуренция в банковия сектор и недопускането им на банковия пазар през първите 5 – 6 години от прехода води до значително забавяне на преструктурирането и модернизирането на банковата система.
Чужди банки са допуснати на българския пазар едва през 1994 г. Те са най-прекият път към внасяне на ноу-хау, технологии, организация и силна конкуренция в банковия сектор и недопускането им на банковия пазар през първите 5 – 6 години от прехода води до значително забавяне на преструктурирането и модернизирането на банковата система.


Част от новосъздадените частни банки се ориентират към обслужване (предимно кредитиране) на фирмите на своите акционери или на свързани лица, което води до кредитна експанзия и нарастване на дела на лошите кредити. Например Банката за земеделски кредит отпуска на свързани фирми с основния ѝ акционер [[Атанас Тилев]] необезпечени кредити в размер на над 40 млн. долара и общият размер на раздадените от нея големи кредити надхвърля почти 38 пъти собствения ѝ капитал. Към края на 1995 г. 41% от всички кредити, отпуснати от държавните и частните банки на предприятия са на практика несъбираеми и само 39 % от кредитите, отпуснати от частни банки, се обслужват редовно. Това натрупване на лоши кредити води до трайна декапитализация на банковия сектор, загуба на доверие в банковата система и масово изтегляне на депозити от банките.<ref name = „Anatomia“/>
Част от новосъздадените частни банки се ориентират към обслужване (предимно кредитиране) на фирмите на своите акционери или на свързани лица, което води до кредитна експанзия и нарастване на дела на лошите кредити. Например Банката за земеделски кредит отпуска на свързани фирми с основния ѝ акционер [[Атанас Тилев]] необезпечени кредити в размер на над 40 млн. долара и общият размер на раздадените от нея големи кредити надхвърля почти 38 пъти собствения ѝ капитал. Към края на 1995 г. 41% от всички кредити, отпуснати от държавните и частните банки на предприятия са на практика несъбираеми и само 39 % от кредитите, отпуснати от частни банки, се обслужват редовно. Това натрупване на лоши кредити води до трайна декапитализация на банковия сектор, загуба на доверие в банковата система и масово изтегляне на депозити от банките.<ref name="Anatomia"/>


=== Банкова криза от 1996 г. ===
=== Банкова криза от 1996 г. ===
В същото време БНБ рефинансира банките, като по този начин създава [[инфлация]] (месечната инфлация през втората половина на 1996 е между 10 и 27%). Увеличеното парично предлагане и очакванията за обезценка на лева карат хората да купуват все повече и повече [[валута]] с новонапечатаните пари. Така БНБ се опитва едновременно да запази валутния курс, купувайки левове на валутния пазар, да спаси фалиралите банки, рефинансирайки ги с нови средства и същевременно да намали инфлацията, повишавайки лихвения процент. Резултатът е изчерпване на валутните резерви на централната банка и загуба на възможност за влияние върху валутния курс, поради което започва бърза обезценка на лева (курсът на лева спрямо долара спада повече от 6 пъти в рамките на календарната 1996 година). Така избухва финансовата криза от 96 – 97 г., която е от най-тежкия вид, а именно включваща банкова и валутна кризи<ref name = „Anatomia“/>
В същото време БНБ рефинансира банките, като по този начин създава [[инфлация]] (месечната инфлация през втората половина на 1996 е между 10 и 27%). Увеличеното парично предлагане и очакванията за обезценка на лева карат хората да купуват все повече и повече [[валута]] с новонапечатаните пари. Така БНБ се опитва едновременно да запази валутния курс, купувайки левове на валутния пазар, да спаси фалиралите банки, рефинансирайки ги с нови средства и същевременно да намали инфлацията, повишавайки лихвения процент. Резултатът е изчерпване на валутните резерви на централната банка и загуба на възможност за влияние върху валутния курс, поради което започва бърза обезценка на лева (курсът на лева спрямо долара спада повече от 6 пъти в рамките на календарната 1996 година). Така избухва финансовата криза от 96 – 97 г., която е от най-тежкия вид, а именно включваща банкова и валутна кризи<ref name="Anatomia"/>


=== 1997 – 2014 г. ===
=== 1997 – 2014 г. ===
Ред 31: Ред 190:
{{раздел-мъниче}}
{{раздел-мъниче}}
През юни 2014 г. в България избухва нова банкова криза, която засяга [[Корпоративна търговска банка]] (КТБ) и [[Първа инвестиционна банка]] (ПИБ)
През юни 2014 г. в България избухва нова банкова криза, която засяга [[Корпоративна търговска банка]] (КТБ) и [[Първа инвестиционна банка]] (ПИБ)

== Списък на действащи банки към 2018 г. ==
* „Алианц Банк България“ АД
* „[[Банка ДСК]]“ ЕАД
* „[[Банка Пиреос България]]“ АД
* „Българо-американска кредитна банка“ АД
* „[[Българска банка за развитие]]“ АД
* „Интернешънъл Асет Банк“ АД
* „Ти Би Ай банк“ ЕАД
* „[[Обединена българска банка]]“ АД
* „[[Общинска банка]]“ АД, гр. София
* „ПроКредит Банк (България)“ АД
* „[[Първа инвестиционна банка]]“ АД
* „[[Райфайзенбанк България]]“ ЕАД
* „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
* „Инвестбанк“ АД
* „Токуда Банк“ АД
* „Търговска банка Д“ АД
* „[[УниКредит Булбанк]]“ АД
* „[[Централна кооперативна банка]]“ АД
* „Юробанк България“ АД (бивша „[[Българска пощенска банка]]“ АД)
* ТЕКСИМ БАНК АД
* Търговска банка Виктория ЕАД
Клонове на чуждестранни банки в Република България
* ИНГ Банк Н.В. – клон София
* Ситибанк Европа АД – клон България
* БНП Париба С.А. – клон София
* Ишбанк АГ – клон София
* Те–Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ – Клон София <ref> [http://www.bnb.bg/BankSupervision/BSCreditInstitution/BSCIRegisters/BS_CI_REG_BANKSLIST_BG Списък на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в република България]</ref>

През 2013 г. българските банки приключиха с [http://economix.bg/koya-e-naj-pechelivshata-banka-za-2013-godina печалба ] от 585 млн. лв., което до голяма степен се дължи на положителния финансов резултат на Банка ДСК и УниКредит Булбанк.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 12:19, 31 юли 2024

Банковата система в България към 2015 г. е двустепенна, с централна банка Българската народна банка (БНБ) (която от 1997 г. функционира в условията на валутен съвет), и търговски банки. Собствеността е преобладаващо частна и системата работи на пазарен принцип.

Банки и банкови клонове

Всички стойности са в хиляди български левове.

Място

(2023)

Наименование SWIFT (BIC) Активи, септември 2023[1] Собственик, септември 2023[1]
1. Обединена българска банка UBBSBGSF 32 535 403 Белгия Ка Бе Се
2. Банка ДСК STSABGSF 31 071 709 ОТП Банк
3. Уникредит Булбанк UNCRBGSF 30 828 060 Уникредит
4. Юробанк България (Пощенска банка) BPBIBGSF 18 336 093 Юробанк Ергасиас
5. Първа инвестиционна банка FINVBGSF 13 186 654 Цеко Минев (27,33%)
Ивайло Мутафчиев (27,33%)
Българска банка за развитие (18,35%)
6. Централна кооперативна банка CECBBGSF 8 017 131
7. ПроКредит Банк (България) PRCBBGSF 4 096 606
8. Алианц Банк България BUINBGSF 3 916 914 ГерманияАлианц“ (66%)
България Димитър Желев (34%)
9. Инвестбанк IORTBGSF 3 016 658
10. Българска банка за развитие NASBBGSF 2 829 432
11. Ти Би Ай Банк TBIBBGSF 2 663 458
12. Интернешънъл Асет Банк IABGBGSF 2 426 817
13. Българо-американска кредитна банка BGUSBGSF 2 398 432
14. Общинска банка SOMBBGSF 2 221 322
15. Ситибанк Европа, клон България CITIBGSF 2 009 098
16. Търговска банка Д DEMIBGSF 1 744 060
17. ИНГ Банк, клон София INGBBGSF 1 371 093
18. БНП Париба, клон София BNPABGSX 768 516
19. Тексим Банк TEXIBGSF 608 090
20. Токуда Банк CREXBGSF 473 680
21. Те-Дже Зираат Банкасъ, клон София TCZBBGSF 363 903
22. Варенголд Банк, клон София VGAGBGSF 89 539
23. БНП Париба Пърсънъл Файненс, клон България BPEFBGSF 80 220
24. Бигбанк, клон България BIGKBGSF 16 820

История

След Освобождението

За първа частна банка след Освобождението се счита банка „Гирдап“, основана през 1881 година в Русе. Тя развива дейност до средата на 20-те години, но фалира. Нейната известност и влияние се дължат на дълбоките връзки с Народнолибералната партия. Малко след „Гирдап“ на сцената се появява и нейният основен конкурент Българската търговска банка (БТБ), която се ръководи от братя Бурови и не крие дълбоките си връзки с Народната партия[2].

Други български банки от първата половина на 20 век са Българска земеделска и кооперативна банка и Българска кредитна банка.

Социалистическа банкова система

В периода 1951 – 1987 банковата система на България е едностепенна. Емисионната банка изпълнява функциите на търговска банка. През 1964 г. е създадена Българска външнотърговска банка (БВТБ) с основна цел да обслужва международната търговска дейност на плановата икономика.

1989 – 1996

През 1989 г. банковата система е двустепенна, състояща се от централна банка и 59 търговски банки, повечето от които създадени чрез трансформиране на бившите клонове на БНБ (до 1992 г. създаването на банки става с постановление на Министерски съвет). Към края на 1990 г. общият брой на държавните банки достига 70. Повечето от тях са малки и средни, но има и няколко големи държавни банки, които държат основната част от активите в банковата система и обслужват големите индустриални предприятия от определени сектори, като им отпускат кредити на планово-административен принцип. След загубата на значителна част от пазарите на бившия СИВ и след ценовата и търговска либерализация тези предприятия се оказват неефективни и започват да генерират загуби, затова през 1990 г. повече от половината от банковите кредити на държавните предприятия не се обслужват и се превръщат в лоши кредити[3].

През 1991 г. е приет Закон за БНБ, която получава статут на национална банка със значителна степен на автономия и независимост. Това обаче е само формално, защото до 1997 г. нейната независимост е систематично нарушавана чрез оказване на законов натиск върху БНБ да кредитира правителството чрез Закона за държавния бюджет. През 1992 е приет Законът за банките и кредитното дело и се поставя основата за изграждане на модерна банкова система. Създадена е и Банкова консолидационна компания с цел консолидиране на държавната собственост в банковия сектор и в резултат на нейната дейност общият брой на банките намалява до 35 през 1996. Частни банки се създават най-активно през 1991 – 1993 г., когато има благоприятни фактори като либерален режим на лицензиране и нисък размер на необходимия начален капитал, както и липса на специални изисквания по отношение на произхода на средствата, използвани като стартов капитал. Така много от частните банки стартират дейност с взети назаем пари, в много случаи – от държавата. Например Първа частна банка е създадена като акционерно дружество въз основа на Указ 56 с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми „Кореком“ и „Металхим“[4].

Чужди банки са допуснати на българския пазар едва през 1994 г. Те са най-прекият път към внасяне на ноу-хау, технологии, организация и силна конкуренция в банковия сектор и недопускането им на банковия пазар през първите 5 – 6 години от прехода води до значително забавяне на преструктурирането и модернизирането на банковата система.

Част от новосъздадените частни банки се ориентират към обслужване (предимно кредитиране) на фирмите на своите акционери или на свързани лица, което води до кредитна експанзия и нарастване на дела на лошите кредити. Например Банката за земеделски кредит отпуска на свързани фирми с основния ѝ акционер Атанас Тилев необезпечени кредити в размер на над 40 млн. долара и общият размер на раздадените от нея големи кредити надхвърля почти 38 пъти собствения ѝ капитал. Към края на 1995 г. 41% от всички кредити, отпуснати от държавните и частните банки на предприятия са на практика несъбираеми и само 39 % от кредитите, отпуснати от частни банки, се обслужват редовно. Това натрупване на лоши кредити води до трайна декапитализация на банковия сектор, загуба на доверие в банковата система и масово изтегляне на депозити от банките.[3]

Банкова криза от 1996 г.

В същото време БНБ рефинансира банките, като по този начин създава инфлация (месечната инфлация през втората половина на 1996 е между 10 и 27%). Увеличеното парично предлагане и очакванията за обезценка на лева карат хората да купуват все повече и повече валута с новонапечатаните пари. Така БНБ се опитва едновременно да запази валутния курс, купувайки левове на валутния пазар, да спаси фалиралите банки, рефинансирайки ги с нови средства и същевременно да намали инфлацията, повишавайки лихвения процент. Резултатът е изчерпване на валутните резерви на централната банка и загуба на възможност за влияние върху валутния курс, поради което започва бърза обезценка на лева (курсът на лева спрямо долара спада повече от 6 пъти в рамките на календарната 1996 година). Така избухва финансовата криза от 96 – 97 г., която е от най-тежкия вид, а именно включваща банкова и валутна кризи[3]

1997 – 2014 г.

Банкова криза от 2014 г.

През юни 2014 г. в България избухва нова банкова криза, която засяга Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ)

Източници