Направо към съдържанието

Атанас Натев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Натев
български философ и изкуствовед

Роден
Починал
10 ноември 1998 г. (69 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластКултурология, литературна критика, изкуствознание
Работил вСофийски университет
Институт за литература при БАН
Атанас Натев в Общомедия

Проф. д.ф.н. д.и. Атанас Василев Натев е български философ, изкуствовед, литературен теоретик. Член-кореспондент на Българската академия на науките[1] от 1995 г.

Житейски път

Роден е на 25 април 1929 г. в с. Белозем, община Раковски, Пловдивска област. През 1951 г. завършва философия в Софийския университет. Защитава докторска дисертация в Московския университет „М. В. Ломоносов“ през 1968 г. Специализира в Лайпциг и Берлин (1957, 1962 г.) и в Москва (1962 г.). Стипендиант на фондацията „Ал. фон Хумболт“ в Германия (Кьолн и Хановер).

Научна и творческа дейност

Атанас Натев е дългогодишен преподавател в Софийския университет (Катедра по история и теория на културата). Професор е по теория на литературата в Института за литература при БАН (от 1969 г.). Ръководи секция „Естетика и изкуство“ в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Преподава естетика във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ и теория на литературата във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Проф. Натев изнася лекции по теория на драмата и по театрална естетика в Западен Берлин, Лайпциг, Амстердам, Мюнхен, Кьолн, Хановер и др.

Атанас Натев е гостуващ професор в Берлинския свободен университет, в университетите на Бон, Залцбург, Кьолн и в Хумболтовия университет в Берлин.

През 1990-1991 г. проф. Натев е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1991 г. става член на Wissenschaftskolleg и директор на Българския културен институт в Берлин.

През време на академичната си кариера, продължила повече от четири десетилетия и половина, проф. Атанас Натев оставя приноси в няколко области на хуманитаристиката: теория на драмата и театъра, литературознание, естетика, социология на изкуството, теория на културата.

Атанас Натев е автор на над двадесет книги и множество статии в български и чужди научни издания.

По-важни трудове

  • „Цел или самоцелност на изкуството. Критични наблюдения върху неокантианската естетика и нейното влияние в България“ (1960)
  • „Изкуство и общество“ (1961)
  • „Между спорното и безспорното. Литературно-теоретически и критически опити“ (1961)
  • „Съвременна западна драматургия. Насоки и тенденции“ (1965)
  • „Драматично и драматургично“ (1967)
  • „Литературознание и изкуствознание. Методологически въпроси“ (1969)
  • „За театъра като изкуство“ (1971)
  • „Das Dramatische und das Drama“ (1971)
  • „Подстъпи към теория на драмата. С оглед на някои кризисни явления в съвременната западна драматургия“ (1972)
  • „Изкуство и културна конфекция“ (1974)
  • „Залежи в познатото“ (1977)
  • „Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немската култура в България“ (съст.) (1977)
  • „Поглед върху чуждестранната художествена култура“ (съст.) (1979)
  • „Обрати на художествеността“ (1982)
  • „Култура и масово съзнание“ (съст.) (1982)
  • „Театрална идеография. Явления, проблеми, насоки в днешния чуждестранен театър“ (1983)
  • „Литературни идеи на XX век. Индивид и култура“ (1985)
  • „Култура и общуване“ (съст.) (1986)
  • „Граници и възможности на литературознанието“ (1986)
  • Макс Райнхард, „Театърът – идеал и действителност“ (съст.) (1986)
  • Стоян Михайловски, „Божествен размирник. Философска поезия и проза“ (съст.) (1987)
  • „Беседи върху самобитността на изкуството“ (1988)
  • Валтер Бенямин, „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ (съст. и встъп. студия) (1989)
  • Алберт Швайцер, „Култура и етика“ (съст.) (1990)
  • „Поетика и литературна история“ (съст.) (1990)
  • „Изкуството като антитеза на културата“ (1991)
  • „Interkulturalität aus osteuropäischer Sicht“ (1996)
  • „Историческа злина ли е националната държава? Дискусионни тезиси“ (съст.) (1998)
  • „Демокрацията – втората употреба“ (незавършена)

Отличия

През 1979 г. става носител на Международната Хердерова награда.[2]

Бележки

  1. Член-кореспонденти на БАН – Българска академия на науките
  2. „Хердерово общество“, в. „Култура“, бр. 38, 17 октомври 2003 г.

Литература

  • Атанас Натев, „Прагът на чоглавото“. – сп. Литературна мисъл, 1974, кн. 6.
  • Атанас Натев, „Прадядо ни в нас“. – в. Култура, бр.16, 1997 г.
  • Атанас Натев, „Немската култура е помогнала на българската да открие идентичността си“. Интервю на Катя Кузмова-Зографова. – Демокрация, 5 април 1997 г.
  • Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Център по културознание: Сборник, посветен на 60-год. на проф. д-р Атанас Натев. Т. 83, кн. 6, 1990. – София, 1994 г.

Външни препратки