Направо към съдържанието

Пещера (град)

Вижте пояснителната страница за други значения на Пещера.

Пещера
Знаме
      
Герб
Центърът на град Пещера, юни 2008 г.
Центърът на град Пещера, юни 2008 г.
България
42.034° с. ш. 24.3025° и. д.
Пещера
Област Пазарджик
42.034° с. ш. 24.3025° и. д.
Пещера
Пещера
42.034° с. ш. 24.3025° и. д.
Пещера
Общи данни
Население19 918 души[1] (15 март 2024 г.)
221 души/km²
Землище90,245 km²
Надм. височина450 m
Пощ. код4550
Тел. код0350
МПС кодРА
ЕКАТТЕ56277
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Пещера
Йордан Младенов
(независим политик; 2019)
Адрес на общината
ул. „Дойранска епопея“ 17

тел.: 0350/6-22-01
Пещера в Общомедия

Пѐщера е град в Южна България, област Пазарджик. Той е административен център на община Пещера. Градът е трети по големина в областта след Пазарджик и Велинград.

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 19 957 души по настоящ адрес и 21 544 души по постоянен адрес.[2]

Град Пещера се намира в предпланината (461 m н.в.), на границата с Горнотракийската низина, в близост до градовете Батак и Брацигово, на 17 km от Пазарджик, 36 km от Пловдив и на 123 km от София. На 0,5 km от града в североизточна посока се отделя пътят за областния център, чрез който се осъществява пряка транспортна връзка със селищата от общината с. Радилово и с. Капитан Димитриево.

Климатът в общината е умерен, без резки температурни колебания. Средната надморска височина на град Пещера е 461 m. Средната годишна температура е 12,6 °С. Валежите са сравнително добри: 670 – 680 l/m² годишно.

Панорама към града
Панорама към града
Ранна история

Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха пещерите Снежанка и Юбилейна са били обитаеми. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на римляни и византийци.

Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на IV век пр. Хр. Най-трайно е взаимодействието по-късно на траки, българи и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура – кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, мостове, останки от калдъръмени пътища и от крепостите Киево кале, Перун, Тъмра, Св. Никола, Св. Петка и др.

Няколко са предположенията за името на град Пещера, но надделява това за пещерите в околностите. Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името „Пещера“ е от 1479 г. По онова време Пещера е в тимара на някой си Мустафа, заедно с още 41 селища.

Църквата „Св. Петка“
Възраждане

В края на XVIII век притеснени от албанските насилия в Пещера се заселват българи от костурските села Омотско и Орешче и образуват горната Габер махала.[3]

Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви „Св. Димитър“, „Св. Петка“ и „Св. Богородица“ в Пещера, „Св. Марина“ в Пловдив, „Св. Богородица“ в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848 г., а читалището „Надежда“ – през 1873 г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров – учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски, баща на българския генерал Атила Зафиров.

В хайдушката чета на войводата Тодор Банчев от село Радилово от Пещера стават хайдути: Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко. В националноосвободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В Опълчението участват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов. Градът е освободен в Руско-турската освободителна война на 6 януари 1878 г. от 17-а рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава 8-а рота на кап. Сафонов от 123-ти Козловски полк.

През 1876 г. Пещера има над 800 къщи, от които около 500 български, около 60 арумънски и около 250 турски и цигански. През 1880 г., при първото официално преброяване на града след Освобождението, той има 758 къщи и 3871 жители, от които 2618 българи, 856 турци, 341 гърци (повечето арумъни), 53 цигани и 1 каракачанин. 5 години по-късно населението на града е 4704 души, а къщите – 876.

Населението на Пещера включва много етнически общности. Преобладаващо е българското население, но има и голям брой турци, роми, гърци и власи (арумъни), като последните имат своя културна организация. Броят на ромите в общината е близо 4000. В Пещера те са разпределени в 2 ромски квартала, като единият е изцяло ромски, а другият е със смесено население. Етносите в Пещера винаги са живели в разбирателство и толерантност.

В Пещера живеят 20 493 души. От тях около 16 500 са българи, има още 2800 цигани, 800 турци, 250 власи и 150 души от други народности.

Пещера е център на архиерейско наместничество на Пловдивската епархия на Българската православна църква.

Кмет на община Пещера е Йордан Младенов, заместник-кмет е инж. Николай Атанасов

Икономиката на град Пещера се гради на няколкото индустриални завода, които се намират на територията на града. Пещера е известна с обувната си индустрия.

Централната улица „Михаил Такев“
Фонтаните на центъра на града
  • „Биовет Пещера“ – завод за антибиотици и лекарства
  • „Винпром Пещера“ – завод за алкохолни напитки, известен най-вече с ракията си „Пещерска гроздова“ и с „Мастика Пещера“
  • „Херкал“ ЕООД – завод за производство на тежки метални конструкции
  • „Грибаш“ ООД – завод за производство на боза
  • „Comyp“ – обувен завод
  • „Nota Bene Shoes“ – обувен завод
  • „ГИДО“ ООД – обувен завод
  • ”Тара” ЕООД – обувен завод
  • „Bari“ – обувен завод
  • „Ingiliz“ – обувен завод
  • „Свик“ – обувен завод
  • „Adi Shoes“ – обувен завод
  • „GOTTI“ – обувен завод
  • Лазур – хранителна верига
  • Герканд - производител на камини, горивни камери и печки
  • Гудекс
  • „Фреш Клийн Систем“ – строително-предприемаческа фирма
  • „Прототип Пещера“ – проектантска фирма
Туристически
  • Късноантичната и средновековна крепост Перистера („Гълъбовата крепост“) се намира на 0,8 km северно по права линия от центъра на град Пещера, в самия край на града вляво от пътя за град Пазарджик. В центъра на мястото има по-стар комплекс от камъни на вероятно тракийско светилище с изсечени скални стъпала. В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито е трудно да се открият при повечето тракийски погребения. Цитаделата на крепостта се разпростира на 3 декара, а вторият пояс крепостни стени загражда 12 декара. Има и трети, най-външен пояс, който тепърва ще се установява. Хълмът, на който е разположена, е известен като Св. Петка, а името Перистера (гълъб, гълъбово място) е споменато за първи път от Иван Попов в неговото изследване „Страници из миналото на Пещера“. Името на крепостта и хълма идват от намиращата се в подножието им църква „Св. Петка“. За останките от крепостта съобщават Ст. Захариев и К. Иречек съответно през 1845 – 1850 г. и 1883 г. Обявена е за паметник на културата с национално значение (2012 г.) По проект по програма „Регионално развитие“ за реставрация, консервация и социална адаптация е извършена частична реставрация на крепостните стени, пълно възстановяване на южната кула (превърната в музей), изградена е съпътстваща инфраструктура. Изградени са 4 беседки за отмора на посетителите и допълнителна пътека за хора в неравностойно положение. Открита е за посещения от 22.05.2014 г.
  • Пещера Снежанка е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз (лятно работно време от 9 до 17:15 ч., зимно от 10 до 16 ч., без почивни дни, има печат на БТС). Тази труднодостъпна пещера се намира в местността Лилова скала на левия бряг на Новомахаленска река, на 380 м над речното легло, на 5 км югозападно от град Пещера в Баташката планина, Западните Родопи. Тя е сред 7-те най-големи благоустроени пещери в България. Открита е на 3 януари 1961 г. Кръстникът е професор Алекси Петров от БАН, дал името ѝ на основание фигурите, напомнящи вълшебната приказка и снежнобяла красота на залите. Дължината ѝ е 220 m и заема площ 3130 m². Има над 600 000 сталактита. Наричана подземен дворец, тя има няколко чудно красиви зали: Зала на гълъбите, Зала на китайските фенери, Голяма зала, Каменната гора.[4] През 1979 г. пещера Снежанка е обявена за природна забележителност. Годишно се посещава от около 10 000 души.
  • Пещера Юбилейна се намира на 600 m надморска височина. Дължината ѝ е около 1000 m. Открита е на 12 февруари 1974 г. Веднага е затворена с врата и е запазена. Има разнообразни образувания. Няма пещерна форма на подземния карст, която да липсва в тази пещера. По думите на бившия председател на Българската федерация по пещерно дело тази пещера е училище по спелеология.
Часовниковата кула
  • Часовникова кула (Саха̀та). Точната дата на строежа не е установена, но по всяка вероятност е свързана с времето на общото икономическо издигане на града. Регулирането на работния ден в занаятчийските работилници и търговските дюкяни и избягването на нелоялната конкуренция в Пещера е изисквало едновременно „вдигане и спускане на кепенците“ в цялата чаршия под ударите на „Сахата“. Към тези причини за необходимостта от построяване на „Сахата“ в Пещера има и друга. Часовниковата кула не е обслужвала само работещите наблизо и преминаващите, но и мюсюлманското богослужение. Според Иван Попов кулата е построена около годината, когато е изградена джамията в Пещера – 1650 г., и има еднакъв градеж с нея; може би е построена и във връзка с джамията. Според други източници кулата е строена, за да не протестират турците, че в тяхната махала се строи българска църква.
  • Летовище „Свети Константин“ – на 18 km от града, известно със своя мек климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир „Батак“ – за летен плаж и риболов.
  • Резерват „Купена“ се намира на 3 km южно от Пещера. Богат е на застрашени от изчезване растителни и животински видове.
  • Чинарът пред общината, висок около 26 m, е засаден през пролетта на 1954 г. При засаждането е бил 10-годишен.
Музеи
Историческият музей
  • Исторически музей – помещава се в сградата на някогашния метох на Кричимския манастир, непосредствено до църквата „Св. Петка“. Експозицията е разположена в 5 зали. Притежава богата колекция от над 8000 експоната, разкриващи живота на територията на общината от периода на неолита. През последните години особено внимание се обръща на археологията в раздел „Праистория“. Находки от този период участват в национални и международни изложби.
  • Художествена галерия „Проф. Веселин Стайков“ – създадена е през 1996 г. Фондът и наброява над 350 картини, графики, скулптури, малка пластика, дърворезба и др. Във фонда на галерията се съхраняват творби на проф. Веселин Стайков, доц. Стоян Раканов, Мира Лихчанска, Тодор Хаджиниколов, Никола Димитров, Елена Грънчарова, Владимир Рилски и др.
  • Музей в крепостта Перистера (южната кула)
Други
Църквата „Св. Димитър“
  • Църквата „Св. Димитър“ е сред малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 – 1831 г. от известните пещерски строители архитектон Кузман Мичов и първомайстор Питър Казов (Казоолу). Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа ѝ е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 г., но иконите са от 19 век. Особено ценни със своите иконописни достойнства са иконите: „Богородица Одигитрия“ (17 – 18 век), „Велик архангелски събор“ (1830 година), „Св. Димитър“ (19 век). Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма. В централния купол е изписан Христос, а в олтарната част впечатляват богатите композиции „Богородица ширшая“, „Благовещение“ и някои старозаветни пророци.
Църквата „Света Петка“
  • Ансамбъл „Славейче“ – общински ансамбъл за народни песни и танци, създаден през 1995 г., наследник на ансамбъл „Здравец“. В него танцуват и пеят 4 възрастови групи и обхващат над 100 деца. Имат изнесени над сто концерта в страната и чужбина. Лауреати са на много фестивали.
  • Културен дом – основан през 1980 г. В клубните и кръжочни форми на културен дом Пещера участват над 250 деца. Особено внимание се отделя на развитието на танцовото и музикално изкуство и новите информационни технологии.
  • Читалища – на територията на община Пещера има 3 читалища със 100-годишна история. Всички те са с много добри комплектувани библиотечни фондове. В читалищата работят над 20 форми на художествената самодейност и клубове по интереси. в които са заети над 350 самодейци. Материалната база е в много добро състояние.
  • Творчески групи – в община Пещера съществуват следните творчески групи: клуб на художниците „Петър Стайков“, литературен клуб „Искри“, клуб на историците и клуб на дейците на културата. Всяка от групите участва със собствени инициативи и прояви в културния календар на общината.
  • Паметник костница на загинали за свободата на България.

Денят на Пещера се отбелязва ежегодно на 6 май (Гергьовден).

Възобновено е провеждането на ежегоден събор на летовище „Св. Константин“ в последната събота на юли. Събира хора от цяла България.

Съдебната палата в град Пещера

От Пещера и цялата община тръгват към върховете на науката и културата: 2 академици, 23 професори, 10 доценти, 3 ректори на ВУЗ, декан и 2 заместник-декани. Прославят името на България учени като:

Паметник на революционерите Димитър Горов и Атанас Горов
Учени
Политици
Други

На Пещера е наречена улица в квартал „Триъгълника-Надежда“ в София (Карта).

  1. www.grao.bg
  2. www.grao.bg
  3. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  4. Материали от исторически музей в Пещера
  5. Тодор Балкански: Осман Нури Ефенди – Големият помак на българите
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 595.