Направо към съдържанието

Тодор Кантарджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тодор Катранджиев)
Тодор Кантарджиев
български генерал

ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1884 – 1914, 1915 – 1917
Служи на България
Род войски
Командвания16 пехотен полк
5 пехотна дивизия (1913 – 1914)
Сборна дивизия (1916 – 1918)
Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
25 януари 1945 г. (83 г.)
Родствабаща на Асен Кантарджиев
Подпис
Тодор Кантарджиев в Общомедия

Тодор Димитров Кантарджиев е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на Сборната дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Тодор Кантарджиев е роден на 10 февруари 1861 г. в Самоков. На 20 юни 1878 г. постъпва на военна служба.[1] През 1884 г. завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1-ва пехотна софийска дружина.

Сръбско-българска война (1885)

[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) подпоручик Кандарджиев командва 14 рота от 1-ви пехотен софийски полк. С полка си участва в Сливнишкото отбранително сражение и в сражението при Пирот. След войната е награден с орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас.

На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Командва рота от 1-ви пехотен софийски полк. По-късно командва 16 пехотен полк. През 1889 г. е произведен в чин капитан. През 1893 г. години по-късно завършва Военната академия в Белгия. След завръщането си в България, през 1894 г. е произведен в чин майор, а през 1899 г. в чин подполковник. През 1901 г. е назначен за командир на 16 пехотен ловчанкси полк, на която длъжност е до 1904 година. Заема длъжността началник на щаба на 1-ва дивизия, след това е преподавател във военното училище.

Военната кариера на Тодор Кантарджиев продължава – на 2 август 1903 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. командва 1-ва бригада от 9 пехотна плевенска дивизия, а от 1909 г. командва 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканските войни (1912 – 1913) полковник Тодор Кантарджиев командва 1-ва бригада от 6 пехотна бдинска дивизия, с която участва в Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава на Македонския военен театър – при Струмица, Пехчево и връх Руен.

След войната полковник Кантарджиев командва 5 пехотна дивизия (1913 – 1914), след което на 14 февруари 1914 г. е произведен в чин генерал-майор и през юли същата година преминава в запаса.

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) генерал-майор Кантарджиев е отново мобилизиран. През септември 1915 г. е назначен за началник на тиловото управление на Трета българска армия. През пролетта на 1916г. той става началник на Варненския укрепен пункт. Поема защитата на Варна и района около нея от руската военноморска агресия.

На 27 август 1916 г. Румъния обявява война на Австро-Унгария, от своя страна България, като съюзник, обявява война на Румъния на 1 септември 1916 г. С частите, които ръководи, генерал-майор Кантарджиев формира дясното крило на 3-та армия - подвижен резерв на Варненския укрепен пункт, което по-късно става основа на новосформираната Сборна дивизия. Под неговото командване дивизията води военни бойни действия в Добруджа при устието на р. Дунав. Прославя се с освобождаването на Добрич от румънската окупация.[2] Toй е освободителят на Добрич на 4 септември 1916г. Тогава влиза след победоносни сражения срещу румънците начело на войските от подвижния резерв на Варненския укрепен пункт. Воюва успешно и срещу руските войски. От 5 до 7 септември 1916г. участва в Добричката епопея и дава своя принос за разгрома на руско-румънско-сръбските войски. Още първия ден на Добричката епопея тъкмо войските под негово командване, защитаващи Добрич разгромяват руските пехотни и кавалерийски атаки.

На 14 септември 1916г. той е ранен в боя срещу руските войски при село Каралий. Евакуиран е в тила. Претърпява успешна операция във Варна. През октомври 1916г. се връща на фронта в Добруджа като отново поема командването на Сборната дивизия. Участник в битката при Кубадин. До края на 1916г. воюва успешно почти само срещу руски войски.

През зимата на 1917г. след освобождението на цяла Добруджа се прехвърля в Румъния и действа отново срещу руските войски на Серетския фронт. В боеве предимно с позиционен характер, продължили до есента на 1917г. дивизията му разгромява отново руските войски на фронта при река Серет. На 15 август същата година Кантарджиев е произведен в чин генерал-лейтенант.

През есента на 1917 г., частите на генерал-майор Кантарджиев са дислоцирани на Македонския фронт. Там той воюва срещу френски войски и достига чак до река Шкумба в Албания. Сборната дивизия е наречена още ,,Охридска'', защото защитава българския град Охрид успешно до края на войната. След пробива при Добро поле дивизията му започва отстъпление в Западна Македония. През октомври 1918г. преминава отново в запаса.

Умира на 25 януари 1945г. в София.

  • Военен орден „За храброст“ IV степен 2-ри клас
  • Военен орден „За храброст“ III степен 1 клас (Първа световна война)
  • Железен кръст II клас (Първа световна война)
  • Железен кръст I клас (Първа световна война)
  • Орден „За военни заслуги“ II клас с военна декорация, Австро-Унгария (Първа световна война)
  • Орден „Ликят“, Османска империя (Първа световна война)
  • Орден „Железен полумесец“, Османска империя (Първа световна война)
  • Княжески орден „Св. Александър“ III степен с мечове и IV степен без мечове
  • Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия
  • Народен орден „За военна заслуга“ I степен с военни отличия
  • Медал „За бойни заслуги“, Османска империя (11 май 1917)[3]
  1. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  2. Текст на телеграмата по повод успехите в Добричко: „ТЕЛЕГРАМА. (Добричъ, 7 Септемврий 1916 г.) Нашитѣ храбри войски слѣдъ като оня день разбиха ромѫнската пѣхота и руската кавалерия, вчера разбиха и руската многочислена пѣхота. Началникъ на Варн. Укрѣпенъ Пунктъ. Генералъ Майоръ. КАНТАРДЖИЕВЪ.“
  3. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 518