Елена Маринова: ИТ бизнесът се пребори за система на обучение, която извежда най-добрите на върха

Откъде идва проблемът с недостига на кадри в IT сферата? Малко са училищата, в които се подготвят бъдещите специалисти или след това те по-скоро търсят бърза реализация, но извън България. Защото заплатите...

Заплатите в България вече на практика, като покупателна способност, са изравнени със Западна Европа и Щатите, а като абсолютни стойности все още не е определено. 

То няма и необходимост. 

Но никога не е достатъчно. Разбира се, че е привлекателен сектор от гледна точка на условия за работа. Ако е твоето нещо, ако не е твоето нещо – не е окей да отидеш само заради парите. Има и други начини да изкараш пари, не е нужно да си в IT сектора. Но откъде идва недостигът? Той не е само в България и ние от емиграция не страдаме особено много. Напротив – има връщане на хора към България през доста от последните години. Ние започваме да привличаме хора от трети държави.

Да, обърнахте тенденцията в положителна посока донякъде...

Първо, че се връщат и българи и второ, че привличаме хора от трети страни, което смятам, че е страхотно. Но има огромно търсене и аз абсолютно вярвам, че то поне в обозримия, дори да не е дългосрочен, но средносрочен план ще продължи да бъде голямо. Разбира се, че сега имаше някаква криза, уволнения и т.н., но това е нещо моментно.

В крайна сметка трендът върви нагоре и ще продължи в тази посока.

Още в началото беше така – аз помня от 2010 г. примерно - 2006, 2007, 2010 г., когато говорехме с българското правителство и години наред с браншовите организации – ние им казахме, че има недостиг от хиляди хора. Първо бяха хиляди, после станаха десетки хиляди и накрая стотици хиляди в България – и те отричаха и казваха, че и преди е имало недостиг и на счетоводители, на адвокати, на бизнесмени, а сега колко много има. И беше огромна борба да се работи за отварянето на специалности в IT сектора. Разбира се тази война я спечелихме,  беше си война – не битка, но след доста време. А пък продуктът от тези университети, защото ние в крайна сметка спечелихме битката на университетите – на него му е нужно някакво време. Трябва да се създадат нови места, да влязат хората в тях, след това трябва да завършат образованието си, да влязат в сектора и да бъдат продуктивни. Това е един 5 – 7-годишен цикъл. Какво се получи накрая? Ние спечелихме тази война, но се оказа, че няма кой да влезе – на входа имаме проблем. Това, което ти каза преди малко за математиката – няма как на входа да влязат хора със слаба математика и да излязат хора, които са силни за IT сектора ни. Съответно се оказа, че ние всъщност имаме дупка в средното образование и така започна още по-трудната битка, която продължава и до момента. Въпреки това имаме първия успешен пример на IT гимназия в Бургас – общинско училище, което вече изпраща втори випуск. Невероятен проект на кмета на Бургас със страхотен директор. В борда сме хора от бизнеса, така че с всеки опит да се отиде към полезни специалности, ние се върщаме към сериозния и тежкия проблем, че по-трудно се учи и съответно не се намират лесно деца, които да влязат в това училище, но в крайна сметка е много, много успешен проект. Трябват ни сигурно  поне 5-6 такива училища в България – имам предвид нови. Разбира се, стоят си и другите силни училища, математически гимназии, като дори не споменавам Софийската математическа гимназия, която е на друго ниво. Имаме добри примери, но са малко на брой и затова трябва да се мултиплицират . В момента в който и системата за средно образование стане достатъчно мащабна, за да може да създава кадрите, които ще дойдат в нашия бизнес, трябва да се затвори един 10-15 годишен цикъл – т.е. децата да влязат след 7 клас, след това да отидат в университета и след това да дойдат в бизнеса – тук говорим за истински, дългосрочни проекти.

Значи говорим за един много положителен пример как щом бизнесът и държавата, в случая общинските власти в Бургас, работят заедно – нещата се получават?

Да, това е много добър пример, абсолютно. Пример са и другите силни училища като математическите гимназии, където също на много места е започнат диалог за комуникация между бизнеса и училищата, защото компаниите влязоха в училищата постепенно.

Заели сте се и с друго интересно начинание – става дума за състезанието по програмиране CoDIT.

CoDIT е състезание по програмиране, което създадохме в Musala, което също е за ученици. То е още от старта на компанията през 2000 г., което в момента го прави най-старото частно състезание по програмиране в света. Не е олимпиада – то е отворено за всеки и всеки може да участва в него - няма възрастови ограничения. Имали сме и много малки участници и много възрастни такива, но основните от тях са ученици. В последните години се включват и студенти в първата си година на обучение – не за друго, а защото имат повече време. CoDIT има шест задочни и един присъствен кръг за най-добрите състезатели в София. Преди години направихме и джуниър група в него. То се провежда под патронажа на последните три президента на България. Вече е и международно състезание. Това е един от много любимите ми проекти в Musala, а паралелно с това сме ангажирани и по друг проект, тъй като ти казах, че темата с образованието ми е много интересна. Става дума за младежката олимпиада по програмиране от 2017 г., по която работим с проф. Манев, доц. Йовчева и Алексей Христов. Четиримата създадохме младежката Европейска олимпиада по програмиране, която е за ученици до 16 години и половина. Идеята ни беше, че трябва да обърнем внимание на Европа като цяло, тъй като изостава с вкарването на STEM образованието – в частност информатиката, програмирането, компютърните науки при ниската възрастова група, за разлика от Америка и особено Азия, където проникването е на много, много ниска възраст. И това е олимпиада в пълния смисъл на думата. Това, което се разбира под олимпиада в тези среди е състезание, при което има национална селекция. Има училищен кръг, след това областен и накрая има национален кръг. От националния кръг се избира разширен отбор. След националния кръг се избира това, което се нарича разширен отбор в различните науки – грубо между 10 и 15 деца. След това те минават много тежка подготовка от професори в България – от БАН, от Софийския университет, бивши състезатели – общо взето една солидна група от хора подготвя младежите. След това им се правят допълнителни контролни подбори, при които в рамките на три дена се избира вече националният отбор. Той се състои от между 4 и 6  човека – зависи отново от науката. Тази година го правим с други хора, сред които е и дългогодишният ръководител на отбора ни по лингвистика – Александър Велинов и още трима колеги - Лора, Ива и Роси. Става дума за Олимпиада по изкуствен интелект, която ще се проведе за първи път в Бургас и започва на 9 август тази година. До края на май имахме 35 отбора регистрирани, което е огромно постижение за първа година на олимпиада – няма друга такава. Ejoy беше предишният рекордьор с 24 отбора. 

Какви ще бъдат задачите? И кой ще бъде победителят?

Аз надявам победителят да е България, но колегите се шегуват с това, че не трябва да е България, за да не си помислят, че има нещо задкулисно ако спечелят нашите младежи. Колкото до това какво ще трябва да направят, за да спечелят това първо място – тази олимпиада е малко по-различна от останалите. Състои се от два сегмента. Единият е по-научен, другият е по-практически. И всъщност това обединява двете ни големи цели за олимпиадата. Едната е да изградим по-добри специалисти, по-добри експерти, по-добри учени, които ще работят заедно с технологията в бъдеще – към това е насочен първият кръг. Има научно жури от хора от университети от цял свят, което създава задачите. Става въпрос за тежки, теоретични, научни задачи. Отборите ще имат няколко седмици, в които решават задачите, подадени им от журито. Съответно могат да използват различни съвети, ресурси и т.н. И когато се явят на олимпиадата ние им даваме още един модул – сегмент, който се явява завършващ за това, по което са работили по-рано от разстояние. Неговата цел е и да докаже, че младежите могат и сами да се справят, защото дистанционно биха могли да използват всякаква помощ. Това е и частта, която не е толкова публична и която трудно би могла да се обясни медийно. Втората ни голяма цел е да обърнем внимание на перспективите пред изкуствения интелект - проблемите, предизвикателствата, възможностите от гледна точка на обществото като цяло. И там искахме да направим нещо, което да е максимално достъпно и разбираемо за широката общественост. Съответно вторият елемент от олимпиадата отново ще има по-трудни и по-научни елементи в него, но много по-приложен резултат – т.е. там ще има аудио, видео, снимки – нещо, което да може да бъде показано. Ще използваме готови инструменти, като всеки един човек би могъл да направи нещо с тях, за да можем да го популяризираме към широката общественост.

А готови ли са участниците да работят с AI?

Не – никой не е готов. 

Това ще бъде предизвикателство...

Разбира се, че е предизвикателство, защото даже какво е AI? Кои са инструментите? В момента всичко се развива толкова бързо. ChatGPT беше пробивът, разбира се, но никой не е напълно готов. Дори не са избрани всички отбори във всички държави, но в тях ще бъдат едни много умни, талантливи деца, които със сигурност ще се справят по максимално ефективен и оптимален начин със задачите – това е едно от предизвикателствата. Между другото, тъй като в момента изкуственият интелект изисква огромна мощност и ресурси, едно от предизвикателствата е как да се справиш оптимално със задачата с ресурсите, които използваш. Децата съм сигурна, че ще се справят по най-добрия начин.

Спомена STEM образованието. Докъде стигнахме с модела и въвеждането му в България? От време на време излизат новини за някоя друга оборудвана, модерна зала, но общата картина каква е?

Сложна – то няма крайна точка, няма един момент, в който да кажа, че сме оборудвали всичко и сме постигнали перфектните програми.

Технологиите проникват навсякъде и за мен винаги е било много важно хоризонталното им проникване, а не толкова да се учат в обособен предмет.

Защото по информационни технологии в училище се изучават Word, Excel или PowerPoint. За мен това е изцяло излишно като отделна дисциплина– информационните технологии трябва да бъдат интегрирани във всички предмети. Та много е важна интеграцията - т.е. и във всеки един предмет в училище трябва да използваш технологии. И това е тежък процес, който е свързан с промяна на мисленето, обучение на служители, изживяването на страха от технологията при много от учителите и убеждаването им, че те трябва да работят заедно с децата с технологиите, защото разбира се, че за 50+, 60-годишен учител е много голям стрес да работи при тази динамика и промяна на технологиите. И вместо технологиите да се обръщат срещу учителите, които не работят с технологиите по някакъв начин да бъдат ангажирани децата, които да помагат на учителите. От друга страна има инструменти, които вече са достатъчно интуитивни и достатъчно лесни за работа, така че да могат и по-възрастните хора, които не са родени с технологията и не са работили с нея да могат да работят с тях. Но връщайки се на въпроса България докъде е, според мен е на правилен път. Да, има много оборудвани лаборатории, много такива училища, но има и други, които не са – в голяма степен зависи от предприемаческия дух на директорите, между другото. Както във всяко едно начинание - в бизнеса и неправителствения сектор, така и в образованието, и в държавната система има невероятни училища, които са прекрасно оборудвани на места, като никой дори не би подозирал, че може да има такова училище. Има и други, при които не е такава ситуацията. 

Предприемачеството трябва ли да залегне като основна дисциплина в средното образование?

То е част от него вече. Има един предмет в момента – гражданско образование, който си мисля, че е много хубав като концепция. Между другото, гледайки сина ми, който тази година завърши училище – правят супер интересни проекти по него. И част от това трябва да бъде и предприемачеството. Имаха такъв предмет и преди - названията им малко се сменят, но в крайна сметка имаха в един момент нещо подобно, може би беше съчетано с икономика.  Въпросът е как се изпълнява той, защото естествено, че да учиш предприемачество и то да ти се преподава академично от някой учител в училище може би не е най-ефективният начин. Т.е. там трябва да се влиза и от практиката в училищата – бизнесът трябва да си има има своето място. Но, мисля си, че аз съм много повече за академичното образование, отколкото за приложното такова. Приложното в крайна сметка ще го получиш впоследствие, започвайки кариерата си и ще го развиеш. Академичното – много по-трудно. Много по-рядко се случва, някой на 30, 40 или 50 години да направи една 5-годишна или 3-годишна дупка в кариерата си и да се отдаде на висша математика, при положение, че дотогава се е занимавал с предприемачество. Няма как да отделя 3 години и да уча висша математика, биология, или каквото и да било. Не е невъзможно, но е изключително рядко и в крайна сметка мозъкът до 18, 20, 25 години поема и обработва информация по много по-различен начин, отколкото впоследствие. Така, че аз съм силно за академично образование. Приложният елемент е важен, но той трябва да е 20%. Т.е. 80 на 20 – да бъде повече академично, по-малко приложно образование, което, разбира се ни поставя на лошо място в PISA. Аз не съм и голям фен на теста PISA, защото той е направен от и адаптиран за много по-различна образователна система.  Не казвам, че ни е перфектно образованието, просто казвам, че PISA може би не е точно тестът, който измерва продукта на нашето образование. 

Кои ще са професиите на бъдещето според теб?

Същите, каквито са в момента, премахвайки обаче всичко, което е рутинно и може да се автоматизира. 

Например дали ще продължи да има адвокати?

Да, ще има адвокати, но те няма да се занимават с това да ти кажат колко е глобата за превишена скорост, защото ти даже няма да има нужда да знаеш – тя ще ти се взима от парите, или каквито там средства имаш. Но ще има адвокати, които да могат да работят с по-сложните казуси и да измислят нещо, което е различно от вече поставените и миналите решения.

Ще има и повече креативност. Креативност в технологиите, защото натам вървят нещата. Някой ще трябва да създава технологии, които създават технологиите, някой ще трябва да ги регулира и да ги насочва и друг ще трябва да превежда човешки на технологичен език.

Връщайки се към програмистите – те в крайна сметка точно това правят.

Значи да приемем, че това е верижна реакция, която няма краен завършек – така ли излиза с технологиите?

Аз поне не го виждам, защото ако видиш последните 10, 100, 300 години, как се развиват технологиите – при тях се наблюдава една непрестанна еволюция. Единственото, което се променя е скоростта – нещата просто стават по-бързи. И според мен всичко ще продължи да става все по-бързо и по-бързо.

И да те попитам един-два въпроса за сделката, която е и едно от големите придобивания в България. Това, което на мен ми е интересно е защо избрахте софтуерната група Aricoma? Те са чехи, а не са ли парите при американците, при някои компании в Западна Европа?

Парите са навсякъде и разбира се, че са фактор.

Правя уточнение, че Aricoma е част от голяма инвестиционна група.

Да, всъщност тя е собственост на компанията KKCG Group, което е 6-милиардна група. И един от сегментите, в които хората там работят е IT. Всъщност Aricoma се преименува на Qinshift и може би ни предстои и друг ребрандинг скоро тази година, но не това е важното в случая. Това е компания, която е млада и се създава през останалите – когато ние влязохме станахме 3500 човека. Края на миналната година те придобиха нова компания от горе-долу същия мащаб и вече говорим за компания от 6500-7000 човека, което е много бързо разрастваща се група. Интересното е, че е процес, който ние не можехме да си позволим да направим, докато бяхме четирима собственици и мениджъри в компанията по очевидни причини. Ти трябва да имаш финансовия гръб, за да можеш да го направиш. Това е интересното – ти влизаш и наблюдаваш нещо, което преди това ти е било много любопитно. Също така гледахме различни типове инвеститори от двата най-крайни случая – стратегически инвеститор и финансов инвеститор. При финансовите инвеститори е много важно какво ще покажат числата и няма абсолютно никакво значение какъв е бизнесът. Т.е. много трудно е там да изкомуникираш нещата и защо числата сега са по-лоши и как ще станат по-добри след известно време. Стратегически инвеститор е този, с когото вървиш дългосрочно и безкрайно напред. И всъщност KKCG е комбинация и от двете до някаква степен. От една страна е финансовият гръб, от който имахме нужда -  многото пари за този мащаб, който ние гоним и това е елементът на финансовия инвеститор. От друга страна го има и стратегическия елемент – там няма екзит догодина, защото свършва периодът, в който трябва да инвестирам и се очаква да изляза. Може да бъде след 10 или 100 години, или никога и това е хубаво, защото от една страна стяга компанията във финансовите рамки, които няма как да не работят във вече толкова голяма компания. От друга страна я има и свободата за развитие на бизнеса по най-добрия за него начин. Например, една от следващите цели за тази компания е да направи първично публично предлагане (IPO)  в следващите 3 до 5 години, но това може да се случи след 2, може да е и след 6. Ако пазарите не са благоприятни, тя няма да бъде форсирана да направи IPO и това на нас ни харесва. Допадна ни  отношението на бизнеса към работата, към компанията, финансово, но ни хареса и човешкият елемент – фактът, че ядрото е чешко, въпреки че компанията вече е много международна и я има в Северна и Южна Америка, имаме хора в Африка от Египет. Но са включени и Турция, и Швеция, и Чехия, Словакия, Германия – над 20 държави са, но ядрото е европейско и това на нас ни пасна много като култура.  Ние, правейки сделката и излизайки от нея – разбира се, че можехме да вземем парите и да бягаме, но когато ти си създал нещо теб те е грижа за хората и за нещото, което си създал и това то да продължи да се развива – все пак е ясно, че ще е различен, но някакъв път, който да съответства на ценностите, които си вложил в него. Така че комбинацията от всички тези фактори ни доведе до сделката, която направихме. 

На финала на разговора искам да те попитам следното – от какво трябва да разбира един предприемач, защото счетоводителят разбира от сметки, адвокатът от право, военните от отбрана, но в крайна сметка кои са тези едно или две неща, от които предприемачът трябва да разбира по твое мнение?

Мисля си, че трябва да разбира най-много от хора и от комуникация, защото предприемачът трябва да създаде екип и да продаде продукт. И това е свързано с много комуникация. Но оттам нататък – от всичко по малко. Трябва да разбираш от счетоводство достатъчно, за да можеш да се довериш на счетоводителя си, което означава да можеш да го промениш. Трябва да разбираш достатъчно от съществото на бизнеса, какъвто и да е той – дали ще е IT, дали ще е земеделиe – няма значение. Ти трябва да разбираш поне малко от съществото на бизнеса, от политика, от глобални тенденции – от всичко по малко, за да можеш да създадеш екипа, да се довериш на определени хора и в крайна сметка да надграждаш и интуицията си, защото поне за мен много голяма част от лидерството и воденето на бизнеса е интуицията, но огромният елемент при интуицията е опит, който придобиваш чрез знания.