Jump to content

Bulgarophiles

From Wikipedia, the free encyclopedia
(Redirected from Bulgarophilia)
Nikola Gulev, an IMRO revolutionary of Aromanian descent and son of Pitu Guli

Bulgarophiles[1] (Bulgarian: българофили, romanizedbălgarofili; Serbian and Macedonian: бугарофили or бугараши, romanized: bugarofili or bugaraši;[2] Greek: βουλγαρόφιλοι, romanizedboulgarófiloi; Romanian: bulgarofilii) is a term used for Slavic people from the regions of Macedonia and Pomoravlje[3][4][5] who are ethnic Bulgarians. In Bulgaria, the term Bulgaromans; (Bulgarian: българомани, romanizedbălgaromani; Romanian: bulgaromani) refers to non-Slavic people such as Aromanians[6] with a Bulgarian self-awareness.[7] In the 20th century, Bulgarophiles in neighboring Yugoslavia and Greece were considered enemies of the state harboring irredentist tendencies.[8][9]

See also

[edit]

References

[edit]
  1. ^ Bomb-throwers and Cookie-pushers: American Diplomats, the Macedonian Question and Perceptions of Violence, 1919-1941, Publication: Balkan Studies (4/2003), Frusetta, James; Subject: History, Issue: 4/2003
  2. ^ Boškovska, Nada (2017). Yugoslavia and Macedonia Before Tito: Between Repression and Integration. Bloomsbury Publishing. p. 281. ISBN 9781786730732.
  3. ^ Филип Панайотов, Иванка Николова, България 20-ти век: Алманах, TRUD Publishers, 1999, ISBN 9545281464, p. 1013.
  4. ^ Стела Дерменджиева, Димитър Димитров, България, българите и Европа - мит, история, съвремие, том 2 от научна конференция на Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий, 2007, p. 155.
  5. ^ Milić F. Petrović, Dokumenta o Raškoj oblasti: 1890-1899, Istorijski muzej Srbije, 1997, p. 277.
  6. ^ "Scrisoare din București" (PDF). Unirea (in Romanian). Vol. 22, no. 113. Blaj. 1912. pp. 3–4.
  7. ^ Тодор Балкански, Даниела Андрей, Големите власи сред българите, Знак 94; ISBN 9548709082, 1996.
  8. ^ Станислав Станев, Български уроци по история на Македония, 21.01.2019, сп. Култура.
  9. ^ Цочо Билярски, Гръцките жестокости и варваризъм над българите (1912 - 1923г.) Анико, София, ISBN 9789548247207. 2012.