Добре помним как през 2020 г. чухме група ALI и първия им сингъл "I Come from the Future". Бяхме толкова впечатлени, че дълго време отказвахме да повярваме, че парчето е на българска банда, защото нейният инди рок звучеше така сякаш наистина идва някъде от бъдещето.

За изминалите вече четири години момчетата доказаха, че имат собствено характерно звучене. И въпреки че с времето песните им доста се различават като стил една от друга, продължават да звучат все така безкомпромисно във всяко едно отношение.

"Има професионалисти, които могат много по-добре да боравят с думи", свенливо споделя китаристът Петар. Но макар (според нас) лириките им сами по себе си да са истинско изкуство, сме съгласни с вокалиста Али, който казва, че "хиляда думи не са в състояние да представят музиката им, така както самата тя може да го направи".

Али Абдала

Източник: Прожектор Плюс

Али Абдала

Али Абдала (вокали, китара) всъщност е основният двигател в групата. Макар по професия да е графичен и уеб дизайнер, музиката е онова, на което посвещава времето си извън офиса. Той събира таланта и вдъхновението си с това на Антони Иванов и Петар Шварц (китари), Орлин Станчев (барабани), Емил Доков (беквокали) и Калоян Димитров (бас китара и музикален продуцент), за да създадат Аspiring Laid-back Independents (ALI) - авторска офисна банда, както вокалистът я нарича.

"Няколко разнообразни колеги и приятели, свързани чрез музика, вдъхновени от възможността да я създават", пък допълва Петар.

Hayes & Y, Press. Go. Move. Slow. и какво споделиха за първия си дългосвирещ албум момчетата от групата

От Първа английска до BBC1 - дългият път до сбъдването на една мечта

Hayes & Y за името, създаването и любимите песни от дебютния им албум Press. Go. Move. Slow.

Труднодостъпни между 9 и 17 ч., вероятно защото по това време трупат стаж в IT сферата, всеки в бандата минава през различни трудности в живота. Засвирят ли заедно обаче, предизвикателствата, макар и за броени минути, се превръщат в нещо стойностно и красиво.

"Способни сме да пренасяме и физически тежки неща на далечни разстояния - ако някой е в нужда, да пише", шеговито приканя Петар.

Петар Шварц

Източник: Прожектор Плюс

Петар Шварц

И ако при Али Фреди Меркюри е "виновникът", който разпалва любовта му към музиката, вдъхновението си днес черпи от Том Йорк, Дейвид Боуи, Кийт Ричардс и не на последно място - от своята банда

Петар допуска като напълно възможно страстта му към музиката да е провокирана от The Beatles, които са звучали от плочите на баща му. Емоциите, предизвикани от интересни хармонични решения или пък сурови, искрени изпълнения на какъвто и да е инструмент или вокал, са нещото, което продължава да го вдъхновява в музикален аспект. "Всичко, от което настръхвам", обобщава Петар.

Пътят на ALI от колеги на работното място до колеги на музикалната сцена всъщност върви като по ноти. Една от тайните им за успех е, че няма много его и йерархия в отношенията им - всеки има изграден респект както към останалите, така и към себе си. Любовта към музиката ги събира, песните им дават посока, а преживяванията - гориво да вървят напред.

"За мен тайната за "успех" (в кавички, защото все още сме отчайващо далеч от тази дума) е, че сме едновременно безнадеждни мечтатели, с акъл на 15-годишни пикльовци, и сериозни като некролог чичаци, здраво стъпили на земята и осъзнаващи, че 90% от успеха е якото бачкане", смята Али.

Що се отнася до творческия им процес, той протича горе-долу по следния начин: Али вади демо от бездънното си ковчеже и момчетата заедно започват да надграждат идеята в просвирвания в репетиционната или по време на продукция в студиото. Всеки и всичко може да допринесе във всеки един момент.

"Чуйте ни, прочетете няколко текста и сами ще разберете дали звънчетата ни (и ви) звънят в синхрон", подканя Али.

И докато с огромно вълнение се настройваме за предстоящото им турне, което стартира тази събота, 13 юли, в Маймунарника, и минава през Hills of Rock в Пловдив, Barabar в Бургас и Rebel Rebel By The Sea във Варна, ги молим да ни направят един кратък летен плейлист с парчетата, които те самите харесват.

Снимка 674010

Източник: Прожектор Плюс

При Али този плейлист звучи по следния начин :

При Петар песните се подреждат така:

Cool Den - българската група, която знае как се прави заразително свежа музика

Несериозно сериозни - Cool Den знаят как се прави заразително свежа музика

Готини, зареждащи и с ново лятно парче

Като стана дума за любими песни, имате ли такива от вашите си?

Петар: В различни моменти резонират различни. Ненужно е да се разбере защо. Всяка една от нашите песни в някой момент ми е била любима. Надявам се, никоя за последен път.

Али: Имате ли си любимо дете? Ако да, кое и защо?

Как еволюира музиката на ALI с времето?

Петар: Еволюира заедно с уменията ни като инструменталисти, като членове на банда, като слушатели и критици на собствената си работа. Али и Калоян, които вършат основната продуцентска работа, откриват нови и нови начини да обогатяват звука в студиото и да създават все по-комплексни съчетания. И го правят с вкус.

Снимка 674011

Източник: Прожектор Плюс

Ежедневната работа на повечето от вас не е свързана с музиката. Това плюс или минус е за бандата?

Петар: Както и всичко останало - понякога е плюс, понякога е минус. Плюс като разнообразие, ресурс и житейски опит. Минус като време, което не е отишло за бандата.

Али: Това е плюс, докато не стане минус и обратното. Много зависи в каква фаза сме и колко от нас е необходимо да бъдат мобилизирани, дали в студиото, за репетиции, или в офиса. Но ултимативната "зареждачка" са изпълненията на живо и резултатът, когато сме готови със следващата песен. Затова и чакаме с нетърпение всеки следващ концерт.

Какво според вас липсва на голяма част от българската музика, за да звучи на световно ниво?

Петар: Същото, което липсва на музика, създадена в която и да е друга страна. Или пък нищо.

Али: Липсва ѝ географията. Колкото и да си говорим, един от основните проблеми на съвременната музика по света е неволната дискриминация спрямо не-английски и не-американски банди сред големите медии и платформи, което за мен, лично, е напълно разбираемо. Решение - здраво бачкане, винаги, по всяко време, неазависимо как и какво правиш, винаги да бъде с мисъл за бандата ти, до края на живота ти, без никакво обещание за успех и с едничката надежда - някой ден звездите да се наредят в твоя полза.

Снимка 674008

Източник: Прожектор Плюс

Труден ли е пътят на прохождащите банди на родния пазар? Кои са най-големите пречки пред музикантите?

Петар: Основното, което може да се промени на локалната сцена за мен, е приемственост. Прохождаща банда трябва да има към кого да се обърне за помощ с репетиционна, техника или съвет. Да има възможност да подгрее по-напреднала банда, без да се притеснява. Да получи искрено мнение без риск да накърни изграденото вече доверие. Здравословна сцена е нищо повече от хора, които работят заедно и комуникират откровено. Опитни и неопитни.

Ето, на концерта ни в Маймунарника на 13 юли, преди нас като съпорт ще излезе съвсем младата банда Sunblinds, които доста харесваме и решихме, че това е начинът да ви я представим. Днес като публика, утре от сцената. Медии и клубове с ясна и откровена позиция. А колко ще е труден (и удовлетворяващ) пътят - зависи само от амбициите ти. На тукашния пазар и ние сме добър пример, не е толкова трудно да привлечеш някакво внимание колкото би било примерно в Нашвил. От друга страна, малкият пазар носи по-малко предизвикателства и понякога твърде бързо става твърде удобно. Някои стилове нямат толкова публика, колкото други жанрове. Това също е нещо нормално.

Снимка 674007

Източник: Прожектор Плюс

На концерта на The Smile дойдоха около четири хиляди човека. Това, струва ми се, е близко до лимита за алтернативната сцена. Със сигурност би било вълнуващо да свирим пред десетки хиляди хора в България, но просто не е реалистично. Ако това ни беше целта - пречките щяха да са едни. За нашата цел, а именно да търсим публика и извън България - пречките са други.

Hug or handshake разкриват подробности за музиката си и последната им песен "SLOWBOY"

Прегръдка или ръкостискане - или кои са момчетата от hug or handshake

Антон Георгиев и Петър Трифонов за вдъхновението, за любимите песни и за последния сингъл "SLOWBOY"

Готвите се за дебютен албум наесен и ви предстои турне - има ли още нещо, което да очакваме от вас?

Петар: Това е напълно достатъчно. От самото начало на групата един от принципите ни е да се съсредоточим на следващата стъпка. Ще действаме доколкото ни стигат времето и силите. Цялото нещо е особено преживяване и привилегия, което малцина имат възможност да усетят и трябва да проявим уважение към този факт.

Али: На мен лично, това ми стига за момента.

ALI ще свирят в Маймунарника на 13 юли от 20 ч. Билети на ticketstation.bg