На днешната дата се навършват 30 години от най-голямата победа на българския национален отбор. На 10 юли 1994 г. трикольорите подчиняват с 2:1 действащия шампион Германия на четвъртфинал на световното първенство в САЩ, което им отваря пътя към бронзовите медали и историческото четвърто място. Красимир Балъков е един от лидерите на нашите, а признание за класата му е включването му в идеалния отбор на мондиала.
Специално за читателите на telegraph.bg магическият халф върна спомените си от незабравимото американско лято.
- Г-н Балъков, изминаха 30 години от най-голямата победа в историята на българския футбол. Връщате ли се често към мача с Германия на „Джайънтс Стейдиъм“ в Ню Джърси?
- Ако не се върна аз, много като вас ме връщат. Разбира се, спомените са още пред мен, защото това е една от най-великите победи на българския национален отбор. Заедно с успеха във Франция да победиш две световни футболни сили е нещо изключително. Спомените са много хубави и приятни и те ще бъдат до края на живота ми. Надявам се в близко бъдеще да ги сменим, но се съмнявам, че ще стане.
- Кое е най-силното нещо, което ви изплува в съзнанието от този двубой?
- Най-силното бе краят на мача. Последните минути бяха много напрегнати, много очаквани и когато съдията свири края, за нас беше най-хубавият момент.
- Много се говори за подготовката ви за мача, част от която е разпускане в басейна. Помогна ли това най-вече да се свали напрежението?
- Явно е помогнало. Всичко, което сме правили, е било от помощ, защото в този мач играхме много освободено. Всички футболисти бяха готови да дадат най-доброто от себе си. И, разбира се, след тази невероятна победа бяхме най-щастливите на света.
- В историята ще останат острите думи, които си разменяте със Стоичков на полувремето, и ходът на селекционера Димитър Пенев, който ви отделя в друга стая. Какво се случи в тези 15 минути?
- Казахме си, че трябва да влезем в отбора на света и след първенството го направихме. В кръга на майтапа, разбира се (смее се). Всичко, което се е случило между нас, е било заради огромното ни желание за успех и амбиция. Не е било на база лични интереси и лични виждания. Смятам, че този момент ще остане в историята на футбола ни като нещо много позитивно, защото след като Ицо вкара изравнителния гол, аз бях първият, който му се метна на гърба.
Бях първият, който се метна върху Ицо след изравнителния му гол срещу Германия, спомни си Бала.
Скоро ще разберете, че разделенията между нас са били временни, защото животът е такъв. Голямото, което ние сме постигнали, винаги ни е обединявало, независимо кой какви проблеми е имал. Това ще се види на 16 юли, когато ще правим събирането по случай 30 г. от САЩ ’94.
- Как отпразнувахте победата над Германия?
- Отпразнувахме я, както се полага. С много настроение, с танци. Всички, които бяхме там, много се веселихме.
- Можеше ли България да победи Италия и да се класира на финал?
- Ако имаше ВАР, 100 процента. За съжаление ВАР беше въведен много по-късно. Явно се вижда, че Костакурта удря топката с ръка и нищо друго не може да се отсъди освен дузпа. Нещата се променяха коренно, ако резултатът бе станал 2:2.
- Със Стоичков попаднахте в идеалния отбор на мондиала. Това е нещо уникално, какво е за вас признанието на специалистите?
- За мен е голямо признание и голямо удоволствие. Влязох в идеалния отбор на световното първенство, и то без да отбележа гол. Легенди като Пеле и Боби Чарлтън са видели нещо в мен, което им е харесало, че дори и головете не са били важни.
Балъков не отбеляза гол на Мондиал"94, но класата му бе оценена и попадна в идеалния отбор на първенството.
- Кой беше основният фактор за четвъртото място на световното първенство в САЩ?
- Това беше колективът ни, всички, които играхме. Има обаче трима човека, които в много важни моменти изиграха уникална роля за това да станем Златната генерация. Разбира се, винаги казваме, че всички сме допринесли. Без когото и да е от нас този успех нямаше да се случи. Но тези трима човека са: Емо Костадинов, който отбеляза най-важните голове, за да стигнем до американското лято. Христо Стоичков, който стана голмайстор на световното първенство. И, разбира се, Михайлов, който много пъти ни даде шанса да продължим напред, като най-силно това се видя на мача с Мексико (спечелен с дузпи – б.а.). Това са тримата, които маркираха по някакъв начин придвижването ни до тази позиция, за да бъдем Златната генерация. Но пак казвам, на базата на всички нас, които в този момент сме работили усилено за достигането до полуфинал на световното първенство.
- Сбъднаха ли се предвижданията ви за Евро 2024?
- Бях дал, че в четворката ще бъдат Англия, Франция, Германия и Португалия. Два от тези фаворити, които са ми най-любимите отбори, отпаднаха малко нещастно. Германия, след като не получи не 100, а 200 процента дузпа. Съдията си затвори очите, като ситуацията (играта с ръка на Марк Кукурея – б.а.) дори и не бе разгледана с ВАР. И Португалия, която нямаше късмет при дузпите срещу Франция. Явно на това първенство няма логика, защото най-слабо представящите се фаворити – Англия и Франция, достигнаха до полуфиналите. Тези, които играха по-добре, с изключение на Испания, пък отпаднаха.
- Защо според вас вече 20 г. не успяваме да се класираме на голям форум?
- О-о-о, аз, ако взема да обяснявам защо се получава така, ще ми отнеме два дни. Все пак това, което мога да кажа – изоставаме технологично, инфраструктурно и откъм подкрепа на държавата точно в тези два предходни фактора. Също така обучения за кадри в детско-юношеските школи. Но всичко това е комплексно.
- През миналия сезон спасихте Локомотив (Сф) от изпадане. Защо се стигна до раздялата ви с клуба?
- Много голямо желание имахме със собственика да продължа. Момчетата бяха уникални и явно отборът не беше чак толкова лош, колкото показваха резултатите, преди да дойда. За съжаление във времето, което аз приключих, бъдещето на клуба беше неясно. То и сега има проблеми, доколкото разбрах Иван Василев вече не е собственик, има друг собственик. Разбира се, при такава неяснота не можех да планирам лагер на отбора, нито можех да имам минималните условия, които се изискват за работа. Всичко трябваше да се прави в движение. При това положение няма как да бъда треньор на Локомотив. Някой ден, когато нещата се стабилизират, може пак да се срещнем. Сега им пожелавам да намерят правилния път и да имат успехи. Разполагат с опитен треньор, който познава обстановката и може да им бъде от полза.
- Предполагам, че сега ви остава повече време за внука Диего.
- През август семейството на дъщеря ми се прибира в България. Ще се съберем цялата фамилия, не сме били заедно от дълго време. Септември внукът започва училище в Германия. Ще отидем да го изпратим. Вече знае всичко за кариерата ми. Даже ме вижда и когато не играя. Като гледа европейското и постоянно вика: „Дядо там, дядо там“.
- Синът ви Красимир Балъков-младши е футболен мениджър, като представлява и вас.
- Да, работи и с много футболисти. Занимава се с тази дейност от 3 години. Аз съм го предупредил, че този бизнес е много комплициран и труден, но на него му харесва и иска да се развива. Това не му е основната работа, занимава се и с недвижими имоти. Обаче му харесва, явно кръвта вода не става.
- Да очакваме ли, че скоро може да ви намери нов отбор?
- В момента не търся това на всяка цена, защото имам малко лични ангажименти, които трябва да свърша. Все пак, ако излезе нещо, което си заслужава 100 процента, мога да го поема. Но пак казвам, сега треньорската работа не ми е приоритет и през лятото вероятно няма да се случи.
- Дадохте старт на кауза за събиране на средства за паметник на Трифон Иванов във Велико Търново. Как се роди идеята?
- При разговори с родителите на Трифчо и с ръководството на Етър се стигна до тази идея. Отдавна сме го замислили, но нямаше момент, който да използваме. Решихме, че по време на европейското първенство е перфектният вариант да съчетаем полезното с приятното. Стана много добре, защото хората откликнаха. Много бързо събрахме основните средства. Остават още малко и се надявам догодина вече да дадем повече информация къде и как ще бъде. Градът в лицето на кмета също даде пълен картбланш, така че скоро ще има развитие.
Иво Цукев
