- Г-н Николов, кои са най-актуалните нарушения на Закона за защита на потребителите в момента?
- От няколко месеца в България излезе модата на продажби по време на презентации. Звънят ви по телефона и ви канят да участвате в представянето на някакъв привлекателен продукт. Обещават, че ще получите подарък, ако отидете. Отивате и започват да ви предлагат домакински, почистващи и други уреди, които ги няма в магазина. Имаше и една масажна пелерина, която звучеше атрактивно и привличаше хората. Търговците са изкусни майстори да хипнотизират потребителите... И накрая хората си тръгват с подписан договор за кредит за по 4-5 хиляди лева за стоки, които като занесете в къщи, семейството, като ги види, като ги пробва и преспи една нощ, иска да ги върне. Тъй като това е продажба извън търговския обект, хората са напълно в правото си да върнат тази стока. Но оттук започват перипетиите.
Богомил Николов
- Какви са те?
- Търговците възпрепятстват връщането. Пращате я с куриер. Връща ви се стоката. Пак я пращате, отново се връща. Или просто отказват да ви го върнат, или ако успеете да пробиете, се оказва, че не можете да развалите банковия кредит. Въпреки че по закон, ако единият договор се анулира, имате право на отказ до 14 дни и може да се анулира и банковият кредит, тъй като той е потребителски кредит и това са свързани договори. Много често банките отказват да анулират кредита. Въпреки че сделката е развалена, стоката е върната, те просто отказват. Това е много опасна търговска практика. Много хора ни се оплакаха. Някои казват: взимат ни личната карта, телефоните на входа, преди да влезем на презентацията. Трябва да ви светне сигналната лампа, ако някой ви поиска личната карта, телефона още на входа. Значи той иска да ви постави в изолация... Разбира се, най-добре е изобщо да не ходите. Предлагат най-различни „сиренца“, за да закарат хората. Най-тревожното е, когато ви звъннат по телефона и ви кажат, че ви канят на презентация във вашия град. Тогава си задавате въпроса: „Добре, откъде имат телефона ми и знаят, че съм от този град?“. Телефонните номера се придобиват неособено законно. От „Активни потребители“ сме подали много жалби. Има и няколко дела, които вървят в съда. Но най-важното е да предупредим повече хора да са много внимателни на тези презентации. Защото след това започва ходене по мъките.
.Асоциация Активни потребители прави проверки на различни стоки и продукти и обявява разкритите нарушения. Д-р Сергей Иванов прави изследване на зеленчуци за съдържание на нитрати и други вредни елементи.
- Вие като потребителска асоциация имате ли право да поискате наказание, санкция за такава практика?
- Срокът за транспониране на директивата за представителните съдебни искове в българския закон изтече преди година и половина – декември 2021 година. Оттогава два законопроекта бяха провалени в тези кратко живеещи народни събрания и все още директивата не е въведена. Съмнявам се, че и това Народно събрание ще я приеме. В най-добрия случай отиваме на късна есен, две години след срока. Когато този закон бъде приет, вероятно ние ще можем да организираме групови искове от засегнати хора по такива казуси. Но поради някаква причина няма воля или лобито на бизнеса е силно – това нещо се бави.
- А какви са проблемите при кредитите?
- Единият проблем е с т.нар. бързи кредити. В България беше въведена горна граница на цената на кредита преди повече от 10 години. Ние още тогава предупредихме, че това няма да се спазва. С времето фактите изцяло ни подкрепят. Горната граница е 5 пъти законовата лихва. Законовата лихва дълго време беше около 10-ина процента. Сега е някъде около 13 процента. Умножете 13 по 5 и се получава 60 и няколко. Това е горната граница на цената на кредита. На всичките разходи. Така нареченият годишен процент на разходите. Обаче дружествата се изучиха да залагат най-различни допълнителни такси – такса за експресно разглеждане, такса за поръчител, такса за удължаване на срока на вноските и т.н. Всички тези такси се начисляват след датата на подписване. Заемодателите твърдят, че не трябва да ги включват, защото годишният процент на разходите се изчислява към момента на подписване на договора или предварително. Но не и преди това. Само че това е очевидно заобикаляне на изискванията на закона. Прекалено очевадно е. Според нас проблемът идва, първо, от лицензионния режим - БНБ не упражнява такъв надзор спрямо финансовите къщи, които дават бързи кредити, както при банките. Ако ние претендираме нелоялна търговска практика и КЗП наложи санкция, тя също ще бъде много малка, защото законът има недостатък, че санкциите са малки и те не възпират изобщо тези практики.
Активни потребители отново организират колективно закупуване на климатици за потребителите.
- Какво да се прави тогава?
- Остава единствено да предупреждаваме хората: „Много внимавайте и си сметнете цената, която плащате!“. Защото се оказва, че един бърз кредит струва десетина пъти повече, отколкото кредитът по една кредитна карта, да речем. Много хора в България, които имат трудов договор, имат редовни доходи, могат да си извадят лесно кредитна карта, където цената на кредита е в рамките на 20 процента, докато бързите кредити са над 100, някъде и над 200 процента. Тук обаче ни пречи и финансовата култура. Първо е маменето от търговците, после е финансовата култура. Тя може да се противопостави на маменето. Но може да си доцент по финанси и пак да те излъжат. Защото в крайна сметка договорите ги пишат тези дружества. Не можем да прочетем всичко в 80 страници договори и да ги получаваме впоследствие. Използват най-различни мръсни трикове. Например, ако тръгнете да се жалвате или ако кредитът ви е онлайн, в един момент се оказва, че те ви изтриват профила, нямате достъп до него и дори нямате копие от договора. Ако искате да си извадите копие от договора, трябва да си играете някой път с часове, защото е направено да ви е много неудобно да копирате страница по страница. А пък договора за поръчител в случаите, когато има такса „поръчител“, няма да го видите. Няма го. Не го прикачат. Има само договор за кредит. Има различни начини, с които дружеството се опитва да затрудни хората. Затова ви казвам, че финансовата култура тук няма да помогне. Изисква се сериозна намеса на регулатор със заплаха за отнемане на лиценза. Към момента най-ефективно е завеждането на дело. Защото масово съдилищата съдят в полза на потребителите и фактически договорите стават недействителни.
- Какво означава това?
- Като стане недействителен един договор, вие трябва върнете само главницата по договора. Примерно взел си 1000 лева и трябва да върнеш 2000 лева. Завеждаш дело. Съдът присъжда в твоя полза и връщаш само 1000 лева. Само че колко от нас имат възможностите, нервите, търпението да минават през съдебни процедури. В интерес на истината тези дела минават бързо. Но не е реалистично да очакваме, че стотици хиляди хора ще тръгнат да водят дела. БНБ трябва с регулаторни мерки да прекрати подобни практики.
- Кои са рисковите хранителни стоки в момента?
- В последната година има рязко покачване на цените на какаото и на зехтина по света. Това означава, че тези стоки стават рискови. Когато се покачи цената на дадена суровина, моментално различни производители започват да добавят заместители и да товарят продукта... Сега смятаме, че при какаото и зехтина рисковете нарастват и Агенцията по храните трябва фокусирано да прави проверки в тези сектори. Ако аз бях директор на БАБХ или на Центъра за оценка на риска в Министерството на земеделието, което трябва да дава фокус на работата на БАБХ, щях първо да отворя данните от митницата, за да видя откъде влизат тези продукти. Не може да не ми направи впечатление, че има тонове внос на зехтин от Румъния. Колко маслини и колко маслобойни има в Румъния. Веднага щях да го проследя, проверя и мога да ви кажа резултата от проверката предварително... В момента тези два сектора са в световна криза и органите в другите държави действат целенасочено. Това трябва да прави и нашата БАБХ, за да може да предпазва хората да не ядат ментета и боклуци.
- Лято е, тръгнахме по почивки. Има ли нови измами в практиката на туроператорите и транспортните фирми?
Сезонът е съвсем в началото. Ще ви дам актуална препоръка за лоша практика от миналата година. Трябва да се внимава много с онлайн резервациите. Миналата година се появиха фалшиви сайтове, които продават нощувки във вили, къщи, апартаменти. Вие плащате, отивате на място и се оказва, че никой не е чувал за вас. Платили сте на някакъв фалшив сайт, който е взел снимките от реална обява. Затова трябва много да се внимава, особено ако цените са много атрактивни. Измамниците обикновено свалят цената наполовина, за да стане атрактивно, и хората резервират като луди. Ама накрая пият студена вода.
- Ако сравните нелоялните търговски практики в България с тези в Европа, какви са изводите?
- В другите държави също има нелоялни практики, но има и по-възпиращи санкции. Проблемът е, че у нас санкциите са ефективни към дребните търговци и не са ефективни за големите фирми. В България санкциите не са пропорционални на търговския интерес и нямат възпиращ ефект. Има бизнесмени, които си казват, че ако печелят 200-300 хиляди лева и им наложат 20 000 лева глоба, те са всъщност на плюс. И измамата се прави с умисъл. Това ни различава от чужбина. Тук измамите се правят преднамерено, с ясното съзнание, че можеш да отнесеш глоба, но тя е част от плана, част от разходите. Това трябва да го преодолеем в България.
- Имате ли оплаквания, свързани с енергийни продукти? Сметки за парно, сметки за ток.
- В момента се подготвяме за либерализацията на тока, защото ако пазарът се освободи напълно на 1 януари 2026 г., ще имаме изключително много работа. Очакваме да тръгнат най-различни нелоялни практики, като се нароят повече търговци. Сега имаме един доставчик и когато има проблем с тока, се обръщаме към регулатора КЕВР. Но след либерализацията на пазара на ток за бита ситуацията ще бъде друга. Като започнат да ви се обаждат по телефона от колцентрове, да ви звънят на вратата, да ви омагьосват с различни атрактивни предложения, тогава проблемите ще станат различни. Тогава ние от „Активни потребители“ ще трябва да предупреждаваме хората да бъдат по-внимателни. В момента няма да ни обърнат внимание, защото е малко рано.
- Миналата година вие имахте инициатива за колективно закупуване на климатици. Какво се случи след това?
- За следващата година пак планираме. Това е практика, която се прилага от десетина години в Западна Европа. Искаме оферти от бизнеса. Дават ни намалена цена като за търговия на едро. А ние им осигуряваме голяма група потребители, които да купят продукта. Ще ви дам пример със Скандинавия. Наскоро гледах, че тяхното МВР купило с обществена поръчка 200-300 нови електромобила. Но към нея то добавило желаещите да се включат граждани. По този начин държавата взима оферта за цена на едро и гражданинът Х или фирмата У си купуват автомобил с 15-20 процента намалена цена. Защото участват в продажба на едро. В България това още звучи странно – да се прави обществена поръчка и да се присъединяват към нея граждани.
- Мнението ви за енергийните общности?
- Ние сме техни големи привърженици. Но има два проблема – единият е чисто регулаторно-административен. В България няма бърза писта за общностите, някаква облекчена процедура. Вторият е на чисто народопсихологическо ниво. Съберат ли се трима души, на втория ден ще се изпокарат. Но не би трябвало да го възприемаме като едва ли не предизвестен мач. „Няма смисъл, защото ще се изпокараме“. По-скоро трябва да се замислим защо не можем да правим заедно разни полезни работи. Защо не можем да си съберем пари за асансьора или чистачката в етажната собственост. В момента вървят някакви драми с чистотата на морската вода. Някои хора казват – ако кажете нещо лошо за морето, значи не сте патриоти, а платени агенти, родоотстъпници и т.н. Тече много крив разговор. Потребител ме попита защо в България отправят предупреждение да не се къпем в морската вода, а в другите държави издават забрана. Прегледах в „Гугъл“ и веднага ми излязоха две такива забрани в Гърция. А твърдим, че там никога не са се случвали такива неща. Там никой не атакувал имиджа на държавата и туризма. Не е вярно. Веднага ми излязоха две забрани. Едната от август миналата година за място на втория ръкав на Халкидики. А другата от септември за Волос. И там няма драми и не е пострадал имиджът на Гърция като туристическа дестинация. Защо? Защото там хората възприемат тези неща не негативно, а позитивно. Те казват: „Значи има инспекция, която се грижи за нас, която мисли за нашето здраве“. А в България става обратното. РЗИ крещи как плажовете ни са много чисти и т.н. А те дори не спазват методиката за събиране на проби, защото ги взимат с пръчици от прибоя, което е замътнена вода и се изкривяват резултатите. Нека се замислим дали негативните новини от контролните органи, от гражданските организации не са всъщност позитивни.
Това е той:
- Магистър по политология и стопанско управление от СУ “Св. Климент Охридски” и университета “Еразмус” в Ротердам
- Доктор по икономика в УНСС
- Изпълнителен директор е на Българската национална асоциация “Активни потребители” от 1999 г.
- Член е на Икономическия и социален съвет и на Европейския икономически и социален комитет в Брюксел
Таня Киркова
