С ерия от снимки на новия патриарх Даниил от връх Миджур се превърнаха в хит в социалните мрежи. Хиляди хора ги споделят с възклицания и одобрителни коментари по адрес на новия глава на Българската православна църква (БПЦ). „Телеграф: Чудеса и Вяра“ се свърза с автора на фотосите – планинския водач Красимир Танков. Той сподели изумителни неща, в които мнозина християни биха разчели дори поличба свише.
Красимир Танков
- Г-н Танков, вашите снимки на новия патриарх се превърнаха в хит и в момента са едни от най-споделяните в Интернет. Бихте ли споделили на свой ред тяхната история?
- Те са от лятото на миналата година. Случката за мен е много интересна и знаменателна. Датата е 5 август. Водих група от 4 човека и трябваше да отидем в местността Мартинова чука. Стигнахме на едно място, от което вече трябваше да се отклоним към едноименния връх. Границата със Сърбия минава през него, като височината му е към 2000 метра. Моите туристи обаче ненадейно поискаха да сменим маршрута и да поемем към връх Миджур. Ще поясня, че на 5 август се прави масовото изчакване на този връх. Изглежда, те видели тогава една или две групи да вървят към него, след което ми казват: „Абе не може ли и ние да идем на Миджур, пък на Мартинова чука – друг път?“. Хубаво, но основният проблем бе, че нямахме достатъчно вода за такъв преход. А, знаете, в летните дни си трябват над 3 литра. Аз бях така преценил нещата, за да не носим излишно, че имахме по около литър. Отделно веднага след като свиехме наляво, т.е. на юг, трябваше да стигнем до местността Гърдъвец, където има страхотен извор. Чипровчани считат, че оттам извира река Огоста. Ние обаче трябваше да поемем сега в друга посока, а и нямаше време един час да ходим до този извор, защото до Миджур ни чакаха още поне 3 часа. След като всичко това мина през ума ми, заключих: „Нямаме достатъчно вода!“. От моята група ми отговориха: „Направи нещо по въпроса“. Огледах се и за щастие това е последното място, до което стигат високопроходимите джипове. По това време имаше боровинкари. Реших да проверя колите им за вода. За наш късмет в една от тях открих няколко бутилки и ги взех.
- Взели сте, без да ги питате, така ли?
- Не, това не е кражба. Ние се знаем, тези, които ходим в планината. Все пак аз правя по 150 прехода на година. Още повече взех вода от джип, за който зная, че хората вече са към Миджур и няма да я ползват.
Така, след като осигурихме водата, стигнахме до върха. Там за моя голяма изненада видях Негово високопреосвещенство Видинския митрополит Даниил. Той беше дошъл с кола до Вандина чука заедно със Слави Цветанов – опитен водач и шофьор. Именно той ме запозна с Негово светейшество. Заговорихме се и аз между другото на шега му споделям: „Откраднах и наруших Осмата от Десетте Божи заповеди“. Като чу това, той сериозно ме попита: „Какво си направил“. Обясних му обстоятелствата, при които взехме водата. Бъдещият патриарх доста сериозно се замисли и ми рече: „Не - това не е кражба, ти си се нуждаел от водата заради хората, които са разчитали на тебе в този миг. Освен това не си ощетил другиго, който да се е нуждаел от нея“. Каза всичко това някак си доста отговорно, очевидно бе приел въпроса ми присърце. Това ми направи изключително впечатление - какъв принципен и строг човек стоеше срещу ми.
Аз обичам да наблюдавам хората. Затова гледах внимателно духовника как разговаря с другите планинари. Бе горд, но без да си придава излишна важност. Той освети мястото. Там имаше около 100 човека, между които и доста сърби. Понеже те ме познават, ме запитаха - „Какъв е тоя поп“. Аз им обясних, че той не е обикновен свещеник, защото стои доста високо в нашата духовна йерархия. Те също се отнесоха доста уважително към него. Тогава го снимах - все пак не всеки ден човек от толкова висок църковен ранг се виждаше горе. Когато вече го избраха за патриарх, аз споделих снимките на моя профил във Фейсбук, защото това бе човекът, който ми бе направил изключително добро впечатление.
- С какво?
- Впечатли ме се духовността си, с човещината си, с държанието и словото си. Изглеждаше горд, но говореше умно и смирено. Бяхме общо около 3 часа заедно, тъй като на връщане до Орлова чука вървяхме заедно. Той, разбира се, си беше с антуража, аз просто слушах и го наблюдавах. След това се разделихме, като пак се събрахме в местността Мартиница – много красиво място. Там сме направили един заслон, през лятото се опъват палатки. Даниил отново освети мястото.
- Сега покрай патриарха стана модно, та и други духовници хванаха туристическите геги за преходи. Вие други владици или въобще клирици виждали ли сте в планината?
- Аз лично не и затова тогава ми направи такова впечатление. Конкретно този преход е доста тежък - около 3 часа. А групата на Даниил на връщане мина и по по-трудния път към Орлова чука – те са три - има слизане, качване и пак слизане.
- Каква беше екипировката на владиката?
- Той не бе облечен със специална скъпа екипировка, обувки, панталони, каквито ние имаме. Ходеше си с расото (което заради тъмния си цвят даже привлича повече слънцето). Беше обут с едни обикновени груби обувки, тип кубинки, които не са най-доброто и удобно нещо за дълъг път. На фона на това вървяхме с един добър ход, но никъде не го чух да казва, че му е тежко и трябва да почине. Това е човек, към когото изпитвам уважение и се радвам, че именно той стана глава на БПЦ.
- Да, но сега в епархията, където и вие живеете, ще трябва да се избира друг митрополит, тъй като Даниил вече отиде в София?
- Дано пак да се избере такъв достоен човек като него. Аз познавах и предишния Видински митрополит - дядо Дометиан, който си беше доста бохем, което не е тайна. Имам един случай с него във връзка със строителство, което не бе направил както трябва. И изпратиха един мой приятел от ДНСК в Монтана, за да направи проверката. Той добронамерено идва, че да помогне, и му казва: „Дядо Дометиане, строено е незаконно“. А той в неговия стил му отвръща: „Незаконно, но Богоугодно“. Докато за Негово светейшество Даниил не вярвам, че някога би се изказал по този начин. В негово лице поне аз виждам един принципен човек.
- Интересно е, че на фона на парламентарната криза хората в интернет форуми си пожелават такъв човек като него да застане начело и на държавата. Свещеници пък споделят с изненада как миряни се надявали именно патриархът да е един коректив – да надигне глас за сваляне на безбожните цени на тока или храните, това възможно ли е?
- Нашата църква поне досега е по-затворена. Общуването с хората съвсем не й е силата, камо ли да се застъпва за решаване на техните проблеми. Ето вие отивате на някаква служба, там се говори на един почти неразбираем език. Много рядко в края на службата духовникът да каже някакви думи по-човешки и разбираеми. А, знаете, в Полша революцията срещу комунистическото правителство почна именно от църквата. Така че църквата може много, стига да има правилните хора. Ето аз се гордея, че живея на улица „Патриарх Евтимий Търновски“ - духовно лице, което организира защитата на Търново срещу поробителя.
Какво ли е виждал от върха бъдещият патриарх на България...
След това имаме един Васил Друмев - митрополит Климент, който два пъти става министър-председател и спасява България. Така че едно духовно лице може да поведе България в този труден момент. Ами да вземем Иван Вазов, наричан Патриарха на българската литература. При такива кризи хората са ходили при него, плачейки, и той е излизал и също е започвал да плаче. Гърците си имаха фигура като Микис Теодоракис, който поведе народа си в страшния военен режим – хунтата, която управляваше страната. Искам и сега да имаме такъв човек, на когото народът да има доверие, да се обедини около него.
- Повечето от вашите снимки са от Стара планина, защо?
- Аз съм родом от Монтана и искам да популяризирам този край. За нас казват, че сме Северозападнала България. Един от експертите на природозащитната организация WWF обаче каза, че живеем в Северозапазена България. Природата наистина се е запазила, един път, поради труднодостъпната част на Стара планина тук, и втори – заради граничната зона. Преди 1989 г. чак до 1994-1995 не се разрешаваше случайни хора да минават тук.
- Разкажете за себе си, откога тръгнахте по Балкана?
- Роден съм 1953 година и съм на 71 години, но се чувствам много по-млад. На планинско бягане ме бият само професионалистите. Иначе по професия съм електроинженер. Най-много съм работил в едно софийско предприятие, после и в АЕЦ „Козлодуй“ по въвеждането на новите ядрени мощности - 5-и и 6-и блок. След промените от 1989 г се занимавах с частен бизнес, строителна фирма и такива машини. Иначе от дете съм турист.
Владиката намерил общ език с всеки турист.,
Обичам планината. Роден съм в едно монтанско село - Смоляновци. При нас е Широка планина. Тя е сравнително ниска, най-високият й връх е към 950 метра. Та планината ме плени от малък. Дядо и баба бяха билкари. От тях съм научил цветята и растенията. Освен това съм катерач и се занимавам доста успешно с пещернячество.
- Защо човекът асоциира планината и върховете с близостта до Бога, а пещерите с ада?
- Още в предхристиянските времена в първите религии е властвала светлината. След това обаче са се надигнали тъмните сили, които са се нахвърлили върху нея. Оттогава добрите сили – демиурзите - се опитват да победят Сатаната и да възстановят хармонията и светлината навсякъде. И дано тя да възцари и у нас. Аз за съжаление считам себе си за атеист, безбожник, но уважавам вярващите хора. Аз също вярвам, че ние имаме създател. Моите деди също са били православни християни и когато влизам в църква, паля свещ, като отдавам почит на нашия Създател. Та такива са моите разбирания и дано победи доброто и светлината не само в световен мащаб, но и в нашето българско общество.
- Вие се определяте като атеист, но влизате от време на време в черква, както повечето българи. В същото време живеете на улица с името на наш патриарх светец и ето че снимахте новия български патриарх и така му помогнахте да се настани в сърцата на българите, които реално не го познаваха. Как мислите - доста знаменателно, нали?
- Ами не зная, наистина голяма случайност бе – как ние бяхме тръгнахме в една посока, но така се случи да отидем в посоката, където беше той – на връх Миджур.
Видинският митрополит Даниил на връх Миджур (2169 м).
- Чува се, че дядо Даниил доста неща е направил във вашата епархия, докато бе митрополит, съживил е църкви дори в селцата. Конкретно във вашия край Монтана е открил църквата „Свети Дух“?
- Тази църква бе започната преди него, така че не е само негова заслугата. Доколкото зная, Бойко Борисов бе отпуснал около 2 милиона, за да се завърши. Защото знаете в България как се работи - имаш 1/3 от парите и започваш къщата. Та така и с този храм. Но това, което чувам, също ме впечатлява. Например на катедралния храм във Видин - „Свети Димитър“ (втория по големина в България), се е ремонтирал покривът. И митрополит Даниил се е качил горе също да работи. Това е похвално, защото обикновено болшинството от българските монаси са мързеливи.
Красивата църква Свети Дух е една от емблемите на Монтана.
Споделих с монахините от Клисурския манастир как съм се срещнал с него, те също с голямо уважение говореха. Въобще, ако трябва най-кратко да кажа нещо за него, е: Обичаме го.
Любомир Старидолски
