0

П роф.Божидар Ангелов е преподавател в СУ „Св. Климент Охриски” във Факултета по начална и предучилищна педагогика. Научните разработки на проф. Ангелов са свързани главно с педагогиката, психолингвистиката и социологията, като работи и върху проблемите на социализацията и масовите комуникации. Автор е на програми за образователната работа в детската градина, а също и на редица книги. С него разговаряме за това трябва ли да има педагози в яслите, какви са проблемите на образователната система и как да се тушира агресията при децата.

- Проф. Ангелов, напоследък се дебатира темата за ранното детско развитие, вие какво мислите?

- Този въпрос стои много отдавна както пред висшето образование, така и пред педагогическата и здравната практика, става дума за връзката между Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването.

СУ

Аз дълги години бях ръководител на катедра по предучилищна, а впоследствие и на медийна педагогика, и там също се е обсъждал този въпрос. С колегите от факултета, в който дълги години работя, направихме едно доста сериозно проучване, от което излезе и доклад. То е свързано с последваща оценка на въздействието на резултатите от прилагането на Закона за предучилищното и училищното образование в периода 2017-2020 г.

Именно там, във връзка с многобройните анкети с учители, педагози и здравни кадри, стана дума за този проблем, ако можем да го наречем така. Надделява мнението, че тези първи три години, които се определят като ранно детство, не са някаква научна приумица или някой го е измислил като теория, класификация или нещо подобно, а е реалност, която има обективни критерии. Всички проучвания и изследователски проекти имат чисто практическа реализация. 

- Смятате ли, че в яслите трябва да работят педагози?

- В детските градини, едно време те бяха обединени детски заведения, в тях винаги е имало и ясленски групи. Когато съм работил в края на миналия век имаше и нощни групи. Така че в тази област се търси един мултидисциплинарен екип, който ще проследява и провежда дейности, свързани с личностното развитие на децата в тази възраст.

Най-важното е, че в крайна сметка имаме промоция и профилактика на детското здраве и тя не се осъществяват от педагози, а от квалифицирани здравни специалисти. Но в детските ясли винаги е присъствал и педагог. Колкото и странно да звучи, моята кариера започна преди много години в ОДЗ №4 на Гара Искър в София и още тогава тези проблеми бяха поставени. Работата, която съм имал като методист, беше да имаме повишаване на квалификацията на здравните специалисти, но те бяха ръководени от педагог.

СУ

Тоест в детските ясли винаги е имало педагози, а директорът на детското заведение винаги е осъществявал контрол по отношение и на ранното детско развитие. Смятам, че нещата малко насилствено са насочени към една промяна в Закона за здравето, както и в Закона за предучилищното и училищното образование. Мнението, че не трябва да се бърза с промените, е залегнало и в доклада, за който споменах.

От опита, който имам, посещавайки образователни институции във Великобритания, Франция, в Германия и Дания, за развитието на децата до 5-годишна възраст се грижат както педагози, така и здравни специалисти. Там нещата опират не толкова до някакво педагогическо взаимодействие, колкото до здравното развитие на децата. Целта е с игри и други методи да имаме едно наистина качествено личностно развитие. 

- А как според вас може да се тушира агресивното поведение както на малките деца, така и на учениците?

- Проблемът с агресията при децата много често не е проблем на децата, а на техните родители. Разбира се, той е и на образователната система, за съжаление в последните години. Много фактори има, които влияят на този процес. Ще подчертая и факта, че всички средства, които се отпускат, както за детските градини, така и за началното училище, а и в горните степени, следват детето, ученика.

Оказва се, че образователните институции едва ли не са длъжни от чисто собствен или личен интерес, или от финансов интерес, да задържат колкото се може повече деца. От това следва, че се търсят варианти и методи, чрез които да се тушира възможността да възникне реален конфликт между образователната институция, родителите и примерно някои неправителствени организации. От тази гледна точка страда както образованието, така и отношението и към родителите, и към учителите.

Да го кажем в един много прост контекст: началният учител не може да напише ниска оценка или да изрази някакво отрицателно мнение за даден ученик, в по-горен курс не може да пише двойка, за да не изостане или да отпадне ученикът. И така сякаш има вътрешна цензура по отношение на действията на училищните власти. Оттам възникват много сериозни проблеми. Но във всички образователни институции психологът, ресурсният учител присъства, тоест така нареченото приобщаващо образование и възпитание е налице. Друг е въпросът доколко и как се осъществява – с какви кадри, до колко те са квалифицирани и дали могат да се справят с възникналите проблеми.

- Предлагат се непрекъснато промени, но все нещо липсва на образователната ни система. Защо? 

- Това, което смятам за голям проблем на нашата образователна система, е прекаленото й теоретизиране. По теория можем да сме на първо място в европейски и дори световен мащаб, просто защото необятна е практическата насоченост. Много пъти се е коментирало противоречието между така наречените програми, учебници, учебни помагала и всичко останало, което също влияе на този процес.

Няма да забравя през 2016 г., когато се правеше съответната наредба за държавните стандарти за изискванията за предучилищното образование и подготовката за училище, нещата опираха до нещо много интересно. Това, което беше дадено като задача на цялата комисия, в която присъстваха много учители и директори, беше да се потърси конкретната връзка с онова, което е реалният живот. Оказа се, че по-голямата част от директорите и учителите дадоха невероятни теоретични разработки, които просто противоречаха на онова, което ние в живота виждаме всекидневно.

Правя едно сравнение между Наредба №4 от 2000 г., която обхваща точно държавните изисквания по отношение на предучилищното възпитание и подготовката за училище и тази, която е от 2016 г. В първата всички образователни изисквания са в рамките на около няма и десетина страници. В следващата наредба са над 50 страници с всички приложения. За около 15 години драстично нарастват теоретичните и дисертационни изисквания. Оттам нататък авторите на програми, учебници и помагала трябва да се съобразяват с тези изисквания.

Онова, което комисиите оценяват, е доколко едното съответства на другото. И тук се получава големият парадокс. По цял свят нещата са много по-елементарни, не бих казал по-прости, но с една изключителна практическа насоченост. Работи се с ключови думи, с методи, които дават възможност на учителя той да започне да търси материали, които ще съответстват на неговото амплоа. Основният проблем на нашата образователна система е прекаленото теоретизиране.