Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 9, 151 и 152, член 153, параграфи 1 и 2 от него, както и член 173 от него, който засяга промишлената политика на ЕС и се позовава, наред с другото, на конкурентоспособността на промишлеността в Съюза,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 5, параграф 3 от него и Протокол № 2 към него относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ (COM(2019)0640),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (COM(2020)0067),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020)0102),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 март 2020 г., озаглавено „Стратегия за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа“ (COM(2020)0103),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2020 г., озаглавено „Нов план за действие относно кръговата икономика – За по-чиста и по-конкурентоспособна Европа“ (COM(2020)0098),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юли 2020 г., озаглавено „Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“ (COM(2020)0301),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавено „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“ (COM(2021)0350),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 юли 2021 г., озаглавено „Подготвени за цел 55“ („Fit for 55“): постигане на целта на ЕС в областта на климата до 2030 г. по пътя към неутралност по отношение на климата“ (COM(2021)0550),

–  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 януари 2022 г., озаглавено „Промишлени екосистеми, стратегическа автономност и благосъстояние“,

–  като взе предвид становището на Европейския комитет на регионите от 2 декември 2021 г., озаглавено „Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.: изграждане на по-силен единен пазар за възстановяването на Европа“(1),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавен „Годишен доклад за единния пазар за 2021 г.“ (SWD(2021)0351),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавен „Стратегически зависимости и капацитет“ (SWD(2021)0352),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 5 май 2021 г., озаглавен „Към конкурентоспособна и чиста европейска стомана“ (SWD(2021)0353),

–  като взе предвид доклада от 2019 г. на групата на високо равнище на Комисията по въпросите на енергоемките отрасли, озаглавен „Генерален план за конкурентоспособна трансформация на енергоемките промишлени отрасли на ЕС – Създаване на условия за неутрална по отношение на климата кръгова икономика до 2050 г.“,

–  като взе предвид специалния доклад на Международната агенция по енергетика от 2021 г., озаглавен „Нулеви нетни емисии до 2050 г.: пътна карта за световния сектор на енергетиката“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 ноември 2018 г., озаглавени „Бъдеща стратегия за промишлената политика на ЕС“,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 27 май 2019 г. относно стратегия за промишлената политика на ЕС: визия за 2030 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2020 г. относно възстановяване, осигуряващо напредък в прехода към една по-динамична, по-издръжлива и по-конкурентоспособна европейска промишленост,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 17 декември 2020 г. относно постигането на кръгово и екологично възстановяване,

–  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2020 г. относно Европейския зелен пакт(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 април 2020 г. относно координирани действия на ЕС за борба с пандемията от COVID-19 и последиците от нея(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2020 г. относно нова промишлена стратегия за Европа(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2020 г. относно нова стратегия за европейските МСП(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2021 г. относно новия план за действие за кръгова икономика(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно Европейска стратегия за водорода(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно европейска стратегия за интеграция на енергийните системи(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2021 г. относно европейска стратегия за суровините от изключителна важност(9),

–  като взе предвид споразумението, прието на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21) в Париж на 12 декември 2015 г. (Парижкото споразумение),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2020 г., озаглавено „Ново ЕНП за научни изследвания и иновации“ (COM(2020)0628),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 ноември 2020 г., озаглавено „Фармацевтична стратегия за Европа“ (COM(2020)0761),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2022 г., озаглавено „Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие“ (COM(2022)0027),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 8 април 2019 г., озаглавен „Технологични инфраструктури“ (SWD(2019)0158),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2016 г. относно последователна политика на ЕС по отношение на културните и творческите индустрии(10),

–  като взе предвид Препоръка (ЕС) 2021/1749 на Комисията от 28 септември 2021 г. относно принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място: от принципите към практиката – Насоки и примери за прилагането на принципа при вземането на решения в енергийния сектор и извън него,

–  като взе предвид доклада от 4 април 2022 г. на Междуправителствения комитет по изменението на климата на ООН, озаглавен „Изменение на климата, 2022 г.: смекчаване на последиците от изменението на климата“,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по международна търговия, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по транспорт и туризъм и комисията по регионално развитие,

–  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A9-0214/2022),

А.  като има предвид, че е от решаващо значение да се даде възможност на промишлеността да осъществи двойния преход, като същевременно се създават висококачествени работни места и се гарантират конкурентоспособността и капацитетът за разработване и създаване на чисти продукти, услуги и производствени процеси;

Б.  като има предвид, че промишлената стратегия трябва да има за цел също така да укрепи единния пазар и да насърчава революционни технологични постижения, за да се превърне ЕС в световен лидер в областта на екологосъобразните и цифровите технологии;

В.  като има предвид, че промишлените и производствените процеси представляват гръбнакът на пазара на труда в ЕС и следва да насърчават създаването на висококачествени работни места;

Г.  като има предвид, че в променящ се геополитически свят е жизненоважно да се укрепи стратегическата автономност и да се намали зависимостта на ЕС от материали, продукти, енергия, производствен капацитет и технологии от критично значение, като същевременно се поддържа икономиката отворена – доколкото е възможно, и затворена – доколкото е необходимо;

Д.  като има предвид, че руската военна агресия срещу Украйна отново показа, че ЕС е силно зависим от доставките на енергия от трети държави; като има предвид, че ЕС трябва да промени акцента на своите промишлени и енергийни политики, с цел да диверсифицира възможно най-бързо своите източници на енергия, да засили мерките си за икономии на енергия и за енергийна ефективност, както и да внедри мащабни количества възобновяеми източници и да възприеме много по-силно изразен подход за кръгова икономика в отделните промишлени отрасли, основаващ се на стабилни и устойчиви вериги на доставки;

Е.  като има предвид, че високата степен на зависимост от доставки на енергия, например от Русия, и високите цени на енергията могат да навредят на производствения капацитет на европейските дружества; като има предвид, че наличието на материали и компоненти и на производствен капацитет в Европа е от основно значение, за да се избегне заместването на енергийната зависимост на ЕС с увеличена зависимост от доставките на редкоземни минерали и други метали, оборудване или производствен капацитет от изключителна важност;

Ж.  като има предвид, че ЕС разполага с водещи на световно равнище научноизследователски институти, дружества и квалифицирани хора и има потенциала да бъде световен лидер в промишлените иновации;

З.  като има предвид, че Комисията, след като установи неговите стратегически зависимости в най-чувствителните промишлени екосистеми, съобщи, че ще предложи конкретни системни (икономически и регулаторни) мерки за намаляване на тези зависимости, включително чрез гарантиране и насърчаване на производството и инвестициите в Европа;

И.  като има предвид, че ЕС трябва да предприеме мерки във връзка с устойчивостта на веригите на доставки, като същевременно създаде привлекателна и иновативна екосистема с висока стойност за производство и доставки, която е в съответствие с целите на Европа в областта на научноизследователската и развойната дейност (НИРД), иновациите, климата и околната среда;

Й.  като има предвид, че емисиите на CO2 от промишлеността са се понижили с 35% от 1990 г. насам, което отчасти се дължи на преместването на производството;

К.  като има предвид, че по приблизителни оценки икономическият потенциал за намаляване на крайното потребление на енергия до 2030 г., в сравнение с продължаването на обичайните практики, е 23,5% за европейската промишленост(11);

Л.  като има предвид, че Комисията призна, че редица икономически сектори, като например здравеопазването, хранително-вкусовата промишленост, минната промишленост, добивът на суровини и секторът на цифровите технологии, са от решаващо значение за постигането на стратегическата автономност на ЕС;

М.  като има предвид, че Комисията призна в новата актуализирана промишлена стратегия, че неустойчивите пазарни политики, включително в областта на обществените поръчки, могат да доведат до пазарна консолидация;

1.  приветства актуализирането на промишлената стратегия; подчертава, че за да бъде Зеленият пакт истинска стратегия за устойчив и преобразуващ растеж, да намали зависимостите и да поддържа еднакви условия на конкуренция за европейската промишленост по време на двойния преход, той трябва да бъде придружен от амбициозна промишлена политика, с цел да се превърне в конкурентоспособен лидер в областта на нулевите нетни емисии на парникови газове и устойчивата икономика, както и за да се създадат полезни взаимодействия между дружествата, малките и средните предприятия (МСП) и стартиращите предприятия, и че трябва да бъде подкрепен от амбициозна политика в областта на НИРД и благоприятна за МСП рамка; подчертава, че тази необходимост е нараснала значително в резултат на настоящата климатична и енергийна криза и агресивната война на Русия срещу Украйна; във връзка с това подчертава необходимостта от целенасочени мерки за облекчение за уязвимите клиенти в контекста на промишлеността, и по-специално уязвимите МСП и микропредприятия, които също бяха силно засегнати от последиците от пандемията от COVID-19;

2.  призовава Комисията и държавите членки да отчитат въздействието на руската агресивна война срещу Украйна върху европейската промишленост и нейния капацитет в настоящите и бъдещите инициативи и цели и да възприемат цялостен подход при създаването на стимули за подкрепа на стратегическите промишлени сектори и техните вериги на доставки, които са изправени пред рязко увеличение на разходите за енергия, транспорт и суровини; признава, че съществуват множество мерки, които могат да спомогнат за намаляването на тези въздействия, като същевременно се намалят емисиите на парникови газове и замърсяването на въздуха;

3.  подчертава, че наличието на функциониращ европейски единен пазар е важен елемент за укрепването на устойчивостта на промишлеността, привлекателността на Европа като инвестиционна дестинация и конкурентоспособността на ЕС, както и за ускоряване на двойния преход като основа за нов растеж в промишлените отрасли;

4.  подчертава, че ЕС не може да бъде зависим от държави извън ЕС по отношение на продукти, енергия , производствен капацитет и технологии, които са от съществено значение за нашата икономика и за нашето общество на бъдещето; подчертава, че ЕС трябва да си възвърне силна позиция в ключовите световни вериги за създаване на стойност и да гарантира доставките на суровини от изключителна важност по време на кризи, включително чрез повишено използване на кръгови бизнес модели; подчертава ползата от по-късите вериги на доставки за устойчивостта на нашата икономика и за постигането на амбициите на ЕС в областта на климата;

5.  подчертава значението на международното сътрудничество, равнопоставените партньорства и отворената справедлива търговия в световен мащаб за европейската икономика, като отбелязва, че един от най-ефикасните начини за засилване на устойчивостта на европейската промишленост и за намаляване на зависимостите е да се диверсифицират веригите на доставки чрез амбициозни мерки в областта на търговската политика, включително стратегически търговски и инвестиционни споразумения;

6.  призовава Комисията да представи ясни и научнообосновани пътища за преход за промишлената екосистема възможно най-скоро, включително чрез определяне на потребностите с оглед на успешен преход по отношение на инфраструктурата, технологиите и уменията; призовава Комисията да гарантира съгласуваност, координация и полезни взаимодействия между всички инициативи, цели, финансиране и регулаторни инструменти, които ще подкрепят промишлеността по време на прехода; подчертава необходимостта да се осигури пълно съответствие между пътищата за преход, пътните карти за промишлените технологии и стратегическите програми за научни изследвания и иновации на европейските партньорства в рамките на „Хоризонт „Европа“; призовава за годишен мониторинг и докладване относно конкурентоспособността, технологичния напредък, пригодността за заетост и устойчивостта на нашите промишлени екосистеми и относно напредъка на отделните сектори при осъществяването на прехода, включително съответствието с целите на ЕС в областта на климата, така че инструментите да могат да бъдат бързо адаптирани при необходимост; подчертава, че всички заинтересовани страни във веригата за създаване на стойност, в това число гражданското общество, академичната общност, организациите на потребителите, профсъюзите и Европейският научен консултативен съвет по изменението на климата, следва да бъдат включени по прозрачен начин в процесите на преход, като се гарантира постоянно научно обосновано наблюдение на напредъка;

7.  призовава Комисията да представи стратегия, съсредоточена върху прехода на най-енергоемките отрасли, която ще им позволи да запазят своята конкурентоспособност и същевременно ще подпомага постигането на по-висока степен на стратегическа автономност на ЕС, тъй като тези отрасли често са от стратегическо значение;

8.  припомня, че конкурентоспособността на промишлеността на Европа до голяма степен зависи от нейния капацитет за иновации; отбелязва, че ЕС е изпреварен от други икономически сили в разходите за НИРД като процент от БВП; отново подчертава значението на амбициозното равнище на инвестиции в НИРД, за да се подобри конкурентната позиция на ЕС в света; изразява съжаление, че целта за инвестиции в НИРД в размер на 3% от БВП все още не е постигната в по-голямата част от държавите членки; призовава Комисията да координира усилията на държавите членки за по-нататъшен ангажимент за увеличаване на националните цели за инвестиции в НИРД, и по-специално за това националното публично и частно финансиране за промишлени иновации и научни изследвания да бъде насочено към научни изследвания, продиктувани от любопитство, и научни изследвания на ниско равнище на технологична готовност, за да се поддържа и подобрява базата от знания, която е основа за промишлените иновации в Европа; подчертава в тази връзка ролята, която партньорствата за отворена наука могат да играят; призовава Комисията да гарантира, че инвестициите в НИРД са насочени също така към осигуряване на участието на микропредприятията;

9.  посочва необходимостта работните програми на „Хоризонт Европа“ и публично-частните партньорства да вземат предвид новите обстоятелства, произтичащи от руското нашествие в Украйна, по-специално клъстери 4 и 5 относно „промишленост, цифрови технологии и космическо пространство“ и „климат, енергетика и мобилност“, и да поставят акцент при ориентираната към промишлеността НИРД върху замяната на изкопаемите горива и върху намаляването на зависимостта на промишлените отрасли на ЕС от вноса на енергия;

10.  призовава Комисията да допринесе за преодоляването на недостига на инвестиции в сравнение със световните конкуренти по отношение на главните базови технологии; във връзка с това приветства предложението на Комисията за Европейски законодателен акт за интегралните схеми и създаването на Европейски алианс за промишлени данни, периферни изчисления и изчисления в облак; призовава Комисията бързо да стартира забавените дейности на Европейския промишлен алианс за процесори и полупроводникови технологии; призовава Комисията бързо да разшири обхвата на тези инициативи, така че да се включат и други инструменти за научни изследвания, развойна дейност и иновации (НИРДИ) и главни базови технологии, като например акумулаторни батерии, изкуствен интелект, киберсигурност, автоматизация и роботика, биотехнологии, периферни изчисления, фотоника и квантови изчисления и технологии;

11.  приветства усилията на Комисията във връзка с европейската екосистема на полупроводниците, включително увеличаването на местния производствен капацитет, пилотните линии и първите по рода си производствени обекти за авангардна технология за интегрални схеми и проектиране на интегрални схеми и системи; подчертава необходимостта да се гарантира, че финансирането по линия на Европейския законодателен акт за интегралните схеми няма да доведе до намаляване на финансирането за други съществуващи свързани програми на ЕС; приветства работния документ на службите на Комисията, придружаващ Европейския законодателен акт за интегралните схеми (SWD(2022)0147); призовава обаче Комисията да изготви оценка на въздействието, включително въздействието върху околната среда, и цялостен анализ на бъдещите потребности от интегрални схеми, конкурентното предимство на различните видове и потенциала за производство на интегрални схеми в Европа;

12.  подчертава значението на цялостното изпълнение на съществуващата Стратегическа програма за научни изследвания и иновации на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“, тъй като това е ключова програма за стратегическата автономност на Съюза по отношение на редица главни базови технологии; счита, че пренасочването на финансирането на съвместното предприятие „Ключови цифрови технологии“ към научни изследвания, конкретно насочени към интегралните схеми, следва да се извършва предимно в рамките на съществуващата Стратегическа програма за научни изследвания и иновации;

13.  подчертава необходимостта от укрепване на „Произведено в ЕС“ и от ускоряване на приемането на технологиите в областта на „Индустрия 4.0“, особено от страна на МСП; призовава Комисията да включи партньорството „Произведено в Европа“ като важен елемент от програмата „Хоризонт Европа“ и за тази цел да укрепва сътрудничеството на МСП с университетите и с организациите за научни изследвания и технологии; подчертава, че „Произведено в Европа“ следва да бъде не само синоним на качество и иновации, но и на високо устойчиви и социално справедливи промишлени продукти, процеси и услуги, и да насърчава възстановяването на качествената заетост и възможностите за производство в целия Съюз, за да се подкрепи балансираното и устойчиво развитие на всички региони на ЕС;

14.  подчертава значението на Промишления форум, създаден заедно с промишлената стратегия, и отбелязва, че от петте работни групи, които бяха създадени, една е пряко свързана с единния пазар и анализира хоризонталните аспекти на единния пазар и премахването на пречките, а друга е специално насочена към авангардното производство като хоризонтален фактор, способстващ за широк спектър от екосистеми;

15.  подчертава значението на амбицията на Съюза за нулево замърсяване и на напълно интегрирана кръгова икономика за създаването на ефективна и декарбонизирана промишленост; призовава Комисията да извърши анализи на рециклирането и повторното въвеждане в рамките на жизнения цикъл на продуктите; призовава Комисията да обърне специално внимание на възможностите за финансиране и обществени поръчки за проекти на дружества, които са водещи иновативни участници в кръговата икономика, както и на необходимостта от стимулиране на развитието на водещи пазари; счита, че предотвратяването на образуването на отпадъци и намаляването на свързаното с отпадъците потребление на енергия и ресурси, както и рециклирането в затворена верига в цели промишлени сектори са абсолютно необходими за кръговата икономика; освен това подчертава значението на стандартите, мандатите за закупуване, квотите, устойчивостта и възможностите за ремонт още при проектирането, като се улеснява рециклирането и повторната употреба на суровини от (изключително) важно значение, както и по-голямото използване и дълготрайност на продуктите;

16.  приветства обявяването от страна на Комисията на издаването на насоки относно обществените поръчки и нейните усилия за насърчаване на реципрочността при достъпа до пазарите на обществени поръчки; подчертава, че обществените поръчки са основен инструмент за национална и икономическа сигурност, промишлена политика, социална и екологична устойчивост и за подпомагане на навлизането и търсенето на устойчиви продукти и услуги; подчертава, че механизмите за възлагане на обществени поръчки следва допълнително да подкрепят трансформацията на европейската промишленост чрез насърчаване на производството на екологично иновативни, икономически ефективни и устойчиви стоки и услуги и увеличаване на търсенето на вторични суровини, произтичащи от внедряването на кръгови производствени процеси; във връзка с това призовава Комисията да преразгледа правилата за обществените поръчки и конкуренцията, когато това е необходимо, като същевременно осигури доброто функциониране на единния пазар; припомня значението на разработените от Комисията насоки относно начина, по който държавите членки следва да включват във възлаганите обществени поръчки цели за изпълнение и критерии за качество, както и критерия за икономически най-изгодната оферта; призовава Комисията да гарантира достъпа на МСП и да се бори срещу критериите за възлагане на обществени поръчки, които определят изисквания или квалификации извън основните елементи на закупуваните услуги или стоки, така че МСП да имат справедливи възможности да участват в значителния пазар на обществени поръчки; призовава за най-високо равнище на бдителност по отношение на неевропейските участници, които стават собственици на критична инфраструктура;

17.  припомня ролята на устойчивите практики за възлагане на обществени поръчки, за да се предотвратява недостигът на лекарства, да се гарантира сигурността на доставките и да се осигуряват инвестиции в производството; настоятелно призовава Комисията да подкрепи държавите членки чрез разработването на целенасочени правила на ЕС относно обществените поръчки за лекарства в съответствие с действащата Директива за обществените поръчки, така че да се обезпечат дългосрочна устойчивост, конкуренция и сигурност на доставките и да се стимулират инвестициите в производството;

18.  призовава Комисията да направи оценка на съвместните обществени поръчки, стартирани по време на пандемията от COVID-19, да ги сравни със споразумението за предварително закупуване и да използва извлечените поуки, за да подобри този инструмент, като се избягват смущения на вътрешния пазар;

19.  подчертава, че е важно да се включат образованието, повишаването на квалификацията и преквалификацията в пътищата за преход като важни инструменти в трансформацията на промишлеността на ЕС, а също и в усилията за постигане на по-висока производителност, като се вземат предвид потребностите на пазара на труда на регионите в процеса на икономическо съживяване, с цел да се предотврати обедняването на регионите; призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегия за партньорства в областта на професионалното образование и между бизнеса и образованието, заедно със социалните партньори, по-специално в рамките на регионалните промишлени клъстери, за да се повишат уменията и да се засили възприемането от МСП на готови за пазара иновации, и като се създават стимули за МСП да обучават и подобряват уменията на своя персонал и работници, по-специално в областта на цифровите умения; подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството между научноизследователската и развойната дейност и промишлеността, особено под формата на трансфер на технологии към МСП; подчертава, че насърчаването на равенството между половете, интегрирането на принципа на равенство между половете, равните възможности и участието на жените на пазара на труда и предприемачеството следва да бъдат гарантирани;

20.  подчертава значението на проактивните политики за образование и обучение, които насърчават привличането и задържането на таланти в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да помагат на изследователите и преподавателите от световна класа в ЕС да играят водеща роля в програмата за образование, научни изследвания, развитие и обучение на бъдещата работна сила и да засилят сътрудничеството между образованието и обучението, научните изследвания и стопанския сектор;

21.  подчертава необходимостта държавите членки да прилагат Пакта за уменията и другите инициативи на Съюза за създаване на възможности за преквалификация и повишаване на квалификацията на работната сила, с цел да се предоставят на хората необходимите умения, водещи до професионална диверсификация, да се преодолее недостигът на работна ръка и умения и да се ускорят преквалификацията и повишаването на квалификацията на работниците и безработните, по-специално на работниците, които са най-уязвими по отношение на прехода; подчертава необходимостта от изпълнение на инициативите, които целят укрепване на европейското научноизследователско пространство, европейското пространство за образование и европейските екосистеми за иновации, насочени към изграждането на силен европейски вътрешен пазар за научни изследвания и иновации;

22.  подчертава, че по-слабо квалифицираните работници са особено уязвими; подчертава във връзка с това значението на Фонда за справедлив преход, въпреки ограничения му обхват;

23.  подчертава, че МСП и стартиращите предприятия изпълняват централна роля в промишлените екосистеми на ЕС, по-специално в цифровизацията на ЕС, и имат решаващо значение като източник на устойчиви и социално отговорни бизнес модели и продуктови иновации; подчертава, че е необходимо да се подобри техният достъп до национално финансиране и финансиране от ЕС, по-специално в традиционните сектори, в които цифровизацията все още не е развита; изразява съжаление относно недостига на финансиране за предприемачите, обусловен от пол, сексуална ориентация или произход; подчертава ролята на Европейския съвет по иновациите за насърчаване на европейска екосистема за стартиращи и инвестиционни предприятия, която да благоприятства в по-голяма степен развитието на високотехнологични, високорискови и носещи големи ползи иновации;

24.  счита, че инициативите за постигане на цифровото десетилетие ще допринесат за цифровата трансформация на предприятията, особено на МСП, които все още изостават от големите дружества по отношение на цифровите умения и цифровизацията на дейностите;

25.  подчертава необходимостта от преодоляване на съществуващите пречки в рамките на единния пазар, които възпрепятстват растежа на МСП и стартиращите предприятия в Европа, както и необходимостта от подобрена правна и регулаторна рамка, а следователно и от въвеждане на благоприятни за МСП политики;

26.  подчертава, че е необходимо регулаторната рамка да бъде модернизирана и адаптирана към бъдещето, за да се осигурят регулаторната стабилност и предвидимост, които улесняват иновациите, инвестициите и одобряването на иновативни продукти и услуги и дават възможност за преход към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове и да се гарантират конкурентоспособността и висококачествените работни места в Европа, като същевременно се вземат предвид икономическите, екологичните, свързаните с пола и социалните аспекти; призовава Комисията да включи пътни карти в стратегиите за прехода с обвързващи качествени и количествени цели, след като извърши оценка на въздействието, и да намали ненужната административна тежест за европейските предприятия, особено за МСП; изтъква принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови;

27.  подчертава необходимостта от намаляване на ненужната административна тежест за предприятията, особено за МСП и стартиращите предприятия, като същевременно се запазват най-високи стандарти за потребителите и работниците и за опазване на здравето и на околната среда; подчертава, че Европа се намира в повратна точка в резултат на агресивната война на Русия срещу Украйна и последиците от пандемията от Covid-19; призовава Комисията да прецени дали новите законодателни предложения биха довели до ненужна регулаторна или административна тежест за дружествата;

28.  припомня ролята на публичната администрация за гарантиране на благоприятна за бизнеса икономическа среда и за намаляване на ненужната административна тежест за предприятията, като същевременно се гарантират най-високите стандарти за прозрачност и безопасност на работниците; счита, че инструментите за електронно управление, политиките за цифрови иновации и усъвършенстването на цифровите умения следва да бъдат насърчавани в рамките на публичния сектор и сред наетите в него лица;

29.  подчертава националното и регионалното измерение на индустриалната политика и ролята на регионалните стратегии за интелигентна специализация, по-специално по отношение на заетостта и икономическото и промишленото развитие на цялата територия на държавите членки; във връзка с това призовава за анализ на постиженията на стратегиите за интелигентна специализация като платформа за бъдещи мерки на регионално равнище; подчертава необходимостта от прозрачно участие на всички местни заинтересовани лица, включително гражданското общество и представители на общността, в подготовката и изпълнението на регионалните стратегии за интелигентна специализация; призовава Комисията да включи инструменти за увеличаване на използването на „Произведено в ЕС“ на регионално равнище;

30.  призовава Комисията да изгражда регионални екосистеми, които се съсредоточават върху собствената си интелигентна специализация, спомагат за преодоляване на регионалните неравенства и осигуряват участието на публичната администрация, висшите учебни заведения, учените, гражданското общество и промишлеността, за да съчетаят техните знания и да създават съвместно съдържание, контекст и учебен опит;

31.  настоява, че е необходимо да се гарантира социална справедливост на индустриалния преход и да се разработят подходящи мерки в подкрепа на реиндустриализацията на регионите в преход чрез стратегически междурегионални инвестиционни проекти и чрез планове за повторно развитие за уязвимите региони, особено селските и отдалечените райони;

32.  подчертава, че е необходимо основно преориентиране на нашата европейска енергийна политика в отговор на агресивното нашествие на Русия в Украйна; призовава за значително намаляване на енергийната зависимост на ЕС, по-специално от руски газ, нефт, въглища и ядрено гориво; призовава Комисията и държавите членки да ускорят производствения капацитет за устойчива, достъпна, сигурна и изобилна енергия от възобновяеми източници и преходна нисковъглеродна енергия, както и да увеличат икономиите на енергия и мерките за енергийна ефективност; призовава Комисията да подкрепя по-ефективно развитието на енергийни източници, които ще позволят да се удовлетворят повишените нужди от електричество, и да засили координацията на планирането и финансирането на необходимата инфраструктура, по-специално за необходимата електроенергия, енергия, интелигентни мрежи, водород, CO2 и отопление/охлаждане;

33.  подчертава, че правилното функциониране на европейската промишлена екосистема изисква стабилни енергийни доставки; предупреждава, че свиването на доставките на енергия може да има вредни последици за производствената инфраструктура; във връзка с това подчертава, че е необходима система за координация, която систематично да наблюдава наличието на газ по време на криза, за да се улеснят общите европейски стратегии за справяне с кризата;

34.  посочва факта, че отоплението и охлаждането продължават да бъдат едно от най-значимите приложения на енергията в промишления сектор; подчертава, че за да се ускори намаляването на емисиите на парникови газове в промишлеността, е необходимо потенциалът за енергийна ефективност в областта на отоплението и охлаждането в промишлеността да бъде използван в пълна степен; подчертава необходимостта от по-добро използване на неизбежната отпадна топлина и студ, както и на промишлените клъстери и симбиози, които предлагат значителни полезни взаимодействия и потенциал за икономии на енергия в много сектори, включително текстил, химикали, преработка на храни и машини;

35.  призовава Комисията да увеличи усилията си по отношение на отключването на потенциала на кръговата биоикономика, където се използват устойчиви и възобновяеми ресурси, за да се насърчават конкурентоспособни и устойчиви промишлени отрасли в дългосрочен план; във връзка с това подчертава, че използването на отпадъци от биомаса може ефективно да замести изкопаемите горива, като същевременно позволява да се намали отпечатъкът на CO2; поради това настоятелно призовава органите на ЕС, националните и местните органи да насърчават такъв кръгов подход във всички политики;

36.  призовава Комисията и държавите членки да съкратят времето, необходимо за издаване на разрешения, в значителна степен и да създадат ускорени процедури за издаване на разрешения за инфраструктура, която подкрепя промишлеността в прехода към неутрална по отношение на климата кръгова икономика, без да се засягат прозрачността, легитимността и законността на съществуващите процедури; подчертава в този контекст, че е необходимо да се развие опорна мрежа за водород в Европа, да продължат да се развиват междусистемните връзки на нашия континент и да се оказва подкрепа за широкото внедряване на енергоспестяващи технологии, например инсталирането на високоефективни местни съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници и комбинирано производство, по-специално за МСП;

37.  отново изтъква необходимостта от благоприятна рамка за развитие на устойчива мобилност и подпомагане на свързването на сектори;

38.  призовава държавите членки и Комисията по интелигентен и избирателен начин да ускорят изпълнението на всички програми и инструменти на ЕС в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, инфраструктурата и цифровата сфера, включително важни проекти от общоевропейски интерес, насочени към неефективността на пазара, а също и промишлените съюзи и технологичните инфраструктури за изпитване, валидиране и разширяване на мащаба на нови технологични решения, по-специално тези, които разработват новаторски революционни технологии, необходими за двойния преход, особено тези, свързани с производството на енергия, горивата и главните базови технологии, както и за прилагането на ефективна кръгова икономика, например чиста стомана, чисто въздухоплаване, горива на основата на електроенергия, чисти торове и електрически крекинг;

39.  подчертава, че за устойчивостта на европейската промишленост е от решаващо значение Комисията бързо да оценява важните проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ); призовава Комисията да установи ясни, ефективни, прости и всеобхватни насоки по отношение на ВПОИ; отново подчертава значението на намаляването на риска за финансирането, например чрез InvestEU или Фонда за иновации, което е от съществено значение за повишаване на производствения капацитет на ЕС в ключови стратегически сектори като соларната промишленост и ѝ дава възможност да изгради отново стабилна европейска производствена база;

40.  подчертава големия потенциал на договорите за разлика в цената на въглеродните емисии (ДЗРЦВЕ) като жизненоважен инструмент за стимулиране на намаляването на емисиите и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива в промишлеността; счита, че те са особено важни за секторите, в които намаляването на емисиите е трудно, за подобряването на технологиите и за подпомагането на тяхното разпространение в различните сектори; подчертава, че ДЗРЦВЕ следва да бъдат пропорционални, да са в съответствие със законодателството на ЕС, да отговарят на изискванията на СТО и да не водят до неоправдано нарушаване на вътрешния пазар на ЕС;

41.  приветства анализа на Комисията относно стратегическите зависимости и капацитет в съответствие с целта за стратегическа автономност; призовава Комисията да завърши възможно най-скоро анализите и промишлените технологични пътни карти и да предложи действия за намаляване на зависимостта от установените продукти от изключително значение, включително мерките за рециклиране и ефективно използване на ресурсите, и от установените доставки от изключително значение, включително доставките на енергия; подчертава, че е важно да се гарантира непрекъснатият достъп на основно медицинско и здравно оборудване до общия пазар на ЕС въз основа на опита, натрупан от първоначалния недостиг в началото на пандемията от COVID-19; подчертава необходимостта от стратегия, основаваща се на допълнителен задълбочен анализ на взаимните зависимости, за да се укрепи капацитетът на ЕС в критичните вериги за създаване на стойност и производството, като същевременно се запази ангажираността по отношение на многостранното сътрудничество и свободната търговия;

42.  призовава Комисията да възприеме цялостен подход към веригата за създаване на стойност, когато анализира стратегическите зависимости в четиринадесетте критични промишлени екосистеми, които е установила в своя годишен доклад за единния пазар за 2021 г.; препоръчва тези задълбочени проучвания да бъдат разширени, така че да обхванат всички сектори, считани за стратегически; призовава Комисията да вземе предвид въздействието на извънтериториалните мерки, предприети от трети държави, върху промишлеността на ЕС, по-специално по отношение на контрола върху износа; изтъква, че за да се избегне създаването на нови зависимости и уязвимости, актуализираната нова промишлена стратегия следва да се ръководи от европейските ресурси и технологични възможности;

43.  подчертава, че рециклирането трябва да играе решаваща роля за увеличаване на доставките на суровини и вторични материали, като по този начин се намалява зависимостта на ЕС от вноса от трети държави; призовава Комисията да продължи да подкрепя мерките за ограничаване на нарастването на търсенето на първични суровини, например насърчаване на кръговата икономика, подкрепа на научните изследвания и иновациите за заместване на материали, включване на устойчиви доставки в търговските споразумения и стратегически партньорства за суровини;

44.  призовава Комисията да разшири обхвата на Обсерваторията за технологии от изключително значение, за да включва непрекъснато наблюдение, оценка и докладване относно показателите за устойчивост за промишлените отрасли на ЕС, например взаимни зависимости в областта на ключови технологии, производствен капацитет, система за ранно предупреждение при потенциален недостиг, стратегически зависимости и чуждестранни субсидии в стратегически сектори;

45.  призовава Комисията и държавите членки да създадат ad hoc стимули за инвестиции в производството на стоки от критично значение, например основни лекарства, за да се постигне отворена стратегическа автономност, както и за производствени технологии, с оглед на всякакъв вид кризи, включително война, като същевременно се гарантират дългосрочни устойчиви вериги на доставки;

46.  призовава Комисията да гарантира, че мерките, предложени във фармацевтичната стратегия на ЕС, осигуряват ролята на ЕС като иноватор в научноизследователската и развойната дейност, гарантират конкурентоспособността, предоставят надеждни и финансово достъпни доставки и достъп до модерни лекарства, както и стимулират иновациите и инвестициите в научноизследователската и развойната дейност; отбелязва, че привличането в ЕС на силна фармацевтична промишленост, основана на научни изследвания, също ще подкрепи устойчивостта на ЕС; подчертава необходимостта от подкрепа за специални инвестиции в научни изследвания и иновации, производство на лекарства и активни съставки в ЕС и поддържане на територията на ЕС на жизнеспособни, основани на научни изследвания производствени съоръжения;

47.  изразява силна загриженост относно нелоялната конкуренция, инвестициите и поглъщанията в рамките на единния пазар от страна на получаващи държавно финансиране дружества извън ЕС, особено в стратегически сектори, като например енергийните доставки, необходими за гарантиране на независимостта и енергийната сигурност на Съюза; призовава Комисията да анализира тази намеса, за да гарантира еднакви условия на конкуренция, особено за МСП, и да разработи подходящи и правно обосновани мерки за предотвратяване на такава намеса, като същевременно гарантира, че като цяло не се подкопава добре установената рамка на политиката на ЕС в областта на конкуренцията и че се насърчава лоялната конкуренция между дружествата от и извън ЕС, извършващи дейност на единния пазар на ЕС;

48.  приветства предложенията на Комисията за установяване на еднакви условия на конкуренция между европейските и неевропейските дружества; във връзка с тези предложения подчертава необходимостта от запазване на конкурентоспособността на износа на европейските дружества;

49.  призовава Комисията, с оглед на следващото преразглеждане, да разшири обхвата и определенията на уредбата относно преките чуждестранни инвестиции, за да се предприемат мерки във връзка с въздействието на чуждестранните субсидии върху икономическата сигурност в ЕС и на трансфера на технологии от дружества от ЕС в държави извън ЕС в стратегически сектори;

50.  призовава Комисията да насърчава трансфера на екологични технологии към развиващите се държави, за да се улесни екологичният преход в световен мащаб;

51.  изразява загриженост относно нарастващата зависимост от производители извън ЕС по отношение на оборудване за сигурност в жизненоважни и чувствителни области на нашето общество, например сигурността на границите, киберсигурността и сигурността на отбраната; подчертава необходимостта от определяне на технологиите и оборудването за сигурност като стратегически сектор; призовава за план за действие за стимулиране на този сектор в ЕС, включително чрез адаптирани правила за възлагане на обществени поръчки;

52.  подчертава заключенията на доклада на Европейската сметна палата относно забавянията при внедряването на 5G мрежите и рисковете, свързани с продавачи извън ЕС(12); призовава Комисията да стимулира координирано разгръщане на 5G в ЕС и да намали външните зависимости и рисковете от смущения в 5G и 6G комуникационните технологии чрез координирана подкрепа, за да се даде възможност на европейските участници да изградят капацитет за научноизследователската и развойната дейност за 6G системи и да разработят водещи пазари за 5G инфраструктура като основа за цифровата и екологичната трансформация; призовава Комисията да гарантира адекватно равнище на конкурентоспособност в областта на 5G технологиите, като същевременно гарантира сигурността на 5G мрежите;

53.  подчертава, че културните и творческите индустрии и сектори са от основно значение за движението „Нов европейски Баухаус“, което ще бъде ключова инициатива; отбелязва, че културните и творческите индустрии са движеща сила за иновациите и развитието в Европа; призовава Комисията да разработи всеобхватна, последователна и дългосрочна рамка на промишлената политика за културните и творческите индустрии;

54.  приветства предложението на Комисията за законодателен акт за данните и разработването на инициатива за общи европейски пространства на данни; подчертава ролята, която ще играят оперативно съвместимите, конкурентоспособни и общоевропейски пространства на данни за редица промишлени сектори, включително развитието на изкуствения интелект, мобилността, околната среда, здравеопазването и интелигентното производство; подчертава необходимостта от диференциран подход, който да отчита характеристиките на всеки сектор; счита, че водещата роля на дружества извън ЕС/Европейското икономическо пространство в инициативи на ЕС в областта на пространството на данни може да води до отслабване на целта за укрепване на технологичния суверенитет на ЕС; подчертава значението на основаната на данни икономика и изисква от Комисията да ускори всички инициативи, свързани с данните, и да подкрепи създаването на европейска екосистема на пространства на данни, основана на надеждност, конкурентоспособност и оперативна съвместимост, както и да насърчава създаването на споделени европейски инфраструктури за улесняване на използването и обмена на данни между промишлените сектори, укрепването на екосистемите за данни и периферни изчисления и засилването на инвестициите във високоскоростни комуникации; във връзка с това подчертава значението на правната сигурност, която е изключително важна за иновационния капацитет на дружествата от ЕС;

55.  подчертава необходимостта от гарантиране на устойчивостта на комуникационните мрежи и сигурността на пространствата на данни, като по този начин се насърчава бързото разгръщане на оптични мрежи, които биха могли да осигурят множество пътища и устойчивост на физически атаки и кибератаки;

56.  призовава Комисията да гарантира, че цифровият преход ще използва съвременни методи и най-добри практики за намаляване на емисиите на парникови газове и на изчислителната сложност и увеличаване на енергийната ефективност и ефикасността на данните на системите в условия на производство; във връзка с това подчертава необходимостта от метод, който да включва оценка на екологичната устойчивост в цифровия преход, включително по отношение на използването на енергия, през целия жизнен цикъл на продуктите и системите;

57.  призовава Комисията да въведе мерки, които да не позволяват на държави извън ЕС да притежават нотифицирани органи на ЕС, определени от държава от ЕС, за да оценяват съответствието на определени продукти с изискванията преди пускането им на пазара;

58.  приветства инициативата на Комисията за европейска стратегия за стандартизация, която има за цел да подпомогне цифровата трансформация, и споделя амбицията да се възприеме по-активен подход при определянето на стратегия за стандартите, включително на международно равнище с ключовите търговски партньори;

59.  отбелязва, че ЕС трябва да развива своите способности в областта на отбраната, за да постигне стратегическа автономност; подчертава значението на предоставянето на насоки на политиката и разработването на амбициозни публични програми за подкрепа и стимулиране на инвестициите в космическата и отбранителната промишленост; счита, че е от изключително значение да се приведе в действие надежден, скромен и ефикасен европейски пазар на отбранително оборудване, включващ висока степен на технологичен суверенитет;

60.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ C 97, 28.2.2022 г., стр. 43. (2) ОВ C 270, 7.7.2021 г., стр. 2. (3) ОВ C 316, 6.8.2021 г., стр. 2. (4) ОВ C 425, 20.10.2021 г., стр. 43. (5) ОВ C 445, 29.10.2021 г., стр. 2. (6) OВ C 465, 17.11.2021 г., стр. 11. (7) ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 56. (8) ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 45. (9) OВ C 224, 8.6.2022 г., стр. 22. (10) OВ C 238, 6.7.2018 г., стp. 28. (11) Европейска сметна палата, Специален доклад 02/2022: „Енергийна ефективност в предприятията – има известни икономии на енергия, но са налице слабости при планирането и подбора на проектите“ https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR22_02/SR_Energy-effic-enterpr_BG.pdf (12) Европейска сметна палата, Специален доклад 03/2022: „Въвеждане на 5G в ЕС: забавяне в изграждането на мрежите и нерешени въпроси, свързани със сигурността“, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2022 г.