Иран избира президент на балотаж

И ран провежда втория тур на предсрочни президентски избори след смъртоносната катастрофа с хеликоптер, при която загина бившият лидер на страната Ебрахим Раиси по-рано тази година.

(Във видеото: Иран гласува на предсрочни президентски избори)

На 28 юни иранците гласуваха на първи тур, избирайки измежду строго контролирана група от четирима кандидати, верни на върховния лидер. На балотажа отиват двама - Масуд Пезешкиан и Саид Джалили.

Днешните избори се следят зорко от наблюдатели поради ескалиращото напрежение в района и значимата роля на Иран в конфликтите в Близкия изток, активната им подкрепа за „Хамас“ в Газа, „Хизбула“ в Ливан и хутите в Йемен. Както и демонстрираното и помощта за Русия във Войната с Украйна. Не трябва да се забравя и растящото напрежение, което съществува заради ядрената програма на Иран.

Изборите се провеждат в ключов период за Иранската държава заради отслабения авторитет на Ислямската Република.

Iranian citizens in Oman cast their votes today in the second round of the presidential elections at the embassy in Muscat.

Read the full article here: https://t.co/6zZ5hd9NAk pic.twitter.com/BvnMBWzWTX

— The Arabian Stories (@arabian_stories) July 5, 2024

• Кои са кандидатите?

Масуд Пезешкиан е единственият реформаторски кандидат на тазгодишните избори. На първия тур миналата седмица, въпреки че е сравнително непознат сред иранското общество, той печели най-много гласове - 44.36%. Пезешкиан е роден в Махабад, Западен Азербайджан през 1954 г. Майка му е от кюрдски произход, а баща му е от азерски. Работи като сърдечен хирург и от 2008 г. е член на парламента на Иран - „Меглиж”. Пезешкиан не е радикален реформатор като Мир Хосеин Мусави, участвал в изборите през 2009. Той е против задължителния облекло наложено от „Моралната полиция”, според който всяка иранка е задължена да носи забрадка независимо от религията си или своята воля. По време на президентския дебат на 21 юни Пезешкиан обяви, че „няма да можем да принудим жените да носят хиджаб“. Кандидатът е и критик на насилственото потушаване на протестите през 2022 г. , когато според ООН са били убити над 300 протестиращи. Пезешкиан подкрепя затоплянето на отношенията на Иран със Запада и иска да сложи край на изолацията на държавата си на световната сцена, но той е против затоплянето на отношенията с дългогодишния враг на Иран- Израел.

Саид Джалили е ултра консервативен хардлайнер, който се изправя на балотажа с Пезешкиан след като спечели 40.35% от вота на първия тур. Роден е през 1965 г. в град Машхад в североизточен Иран. Между 2007 и 2013 е служил като „Главния ирански ядрен преговарящ” по време на преговорите между САЩ и Иран за ядрената програма на Иран, където заема непримирима позиция спрямо САЩ. От 2013 насам Джалили е член на „Съвета за разпознаване на целесъобразността”, най-висшия орган за сигурност в страната. Кампанията му е съсредоточена върху противопоставянето на запада и Съединените Американски Щати. Джалили няма остри позиции за задължителното облекло в Иран, но неговите съюзници и членове на кампанията му подкрепят строгото прилагане на законите и виждат жените, които не носят забрадки като „по-зле от к..ви”. Джалили получава подкрепа от кандидатите отпаднали на първия тур - Мохамед Багер Галибаф и Мустафа Пурмохамади,, което увеличава шансовете му за победа, при същата избирателна активност. Според някои наблюдатели заради своите консервативни и анти-западни позиции Джалили е де факто наследника на Ебрахим Раиси и неофициално подкрепен от Върховния водач на Иран - Али Хаменей.

Iranian Supreme Leader Casts Vote in Presidential Elections Runoffhttps://t.co/e67qTNea3q pic.twitter.com/TNZ8pijyWS

— Fars News Agency (@EnglishFars) July 5, 2024

• Ролята на президента в Ислямска република Иран?

Президентът на Иран влияе върху вътрешната и външната политика, както и на правителството. Но президентът е едва втори по ранг след Върховния водач Али Хаменей, който контролира иранското правителство. Кандидатите за президент трябва да бъдат одобрени от 13 членния „Съвет на пазителите”, чиито членове са назначени от Върховния водач на Иран и трябва да бъдат шиити. Така само определени кандидати одобрени от Върховния водач могат да участват в президентските избори. Независимо дали Джалили или Пезешкиан печели изборите тяхната власт ще бъде ограничена и в случая на Пезешкиан мащабни реформи вероятно няма да бъдат осъществени..

• Недоволството в Иран

В последните години много иранци са загубили вяра в държавата, поради трудното икономическо положение. След Ислямската революция през 1979 г., която сваля светското и западно настроеното правителство на Шах Мохамед Реза Пахлави, Иран поема по пътя на ислямската теокрация. Новото правителство ограничава социалните права на гражданите си, забраняват алкохола, поп музиката, както и определени западните дрехи. Въпреки че правила днес не са толкова строги, иранците и до днес са ограничавани. През 2022 арестуваната от “моралната полиция” 22 годишна Маша Амини припада и изпада в кома след като е била обвинена в неправилно носене на забрадката си. Смъртта ѝ два дни по-късно и твърдения от очевидци, че е била бита, видят до протести в Иран, на които се призовава за сваляне на Ислямската република. Тези протести биват насилствено потушени от иранските власти.

Leader of the Islamic Revolution Ayatollah Seyyed Ali Khamenei after casting his ballot in the second round of presidential elections hoped that the Iranian people would make the best choice in the election, urging them to have maximum turnout in election run-off. https://t.co/0NT2fU83tF pic.twitter.com/bgmVuAVtQr

— Iran Daily (@IranDailyWeb) July 5, 2024

Държавата страда и от тежко икономическо положение. След Кризата с американските заложници между 1979 и 1981, както и ядрената програма на Иран, страната се превръща в държава парий и е подложена на тежки санкции. Това комбинирано със слабата икономическа политика на духовниците и Войната в Украйна довеждат до слаба икономика, висока над 40%инфлация. Сривът на Иранския риал прави живота по-труден за иранците и води мнозина до бедност.

Тези обстоятелства пораждат масово недоволство сред иранците, което се забелязва и от ниската избирателната активност на първия тур. Миналият петък на първия тур на президентските избори избирателната активност достигна исторически спадове - едва 39.93%, най-ниската в историята на Ислямската република. По-голямата част от иранските граждани бойкотираха изборите, а хаштага „#изборицирк” събра популярност в иранските социални мрежи. Не е ясно дали днес либералният ирански електорат ще се мобилизира, за да гласува за Пезешкиан или ще продължи с бойкота си, смятайки го за фалшива опозиция. Това което определено може да се каже е, че победа за Пезешкиан, въпреки че не е радикален реформатор, ще предизвика статуквото в Иран, демонстрирайки ясно желанието за промяна сред иранците.Автор: Йоан Александър Странджалиев

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase