Светът почита жертвите на геноцида в Сребреница

Н авършат се 29 години от клането в Сребреница. На този ден босненски сръбски части, под командването на генерал Ратко Младич, влизат в мюсюлманския анклав. При операцията са избити над 8 хиляди мюсюлмани - мъже и момчета.

В края на май Общото събрание на ООН обяви с резолюция 11 юли за Международен ден в памет на жертвите на геноцида в Сребреница през 1995 г. по време на войната в бивша Югославия.

Сърбия, босненските сърби и Русия категорично се противопоставиха на резолюцията, която беше приета с 84 гласа "за", 19 - "против" и 68 "въздържали се". 

Тленните останки на 14 жертви на геноцида, извършен в Сребреница през лятото на 1995 г., ще бъдат погребани днес с общо погребение в Мемориалния център Сребреница - Поточари. 

Най-младата жертва, която ще бъде погребана, е седемнадесетгодишният Бериз (Омер) Муич, роден през 1978 г. в Зворник. Най-възрастната жертва, която ще бъде погребана, е Хамед (Ибрахим) Салич, роден през 1927 г.

Оцелелите от клането в Сребреница и тази година бяха начело на колоната "Поход на мира", в която се включиха около 5000 души.

Те тръгнаха на 8 юли сутринта от босненското градче Незук на път към гробището Поточари, за да отдадат почитта си към хилядите мъже и момчета, убити в геноцида в Сребреница през юли 1995 г.

***

По време на войната в Босна и Херцеговина /БиХ/ (1992-95 г.) десетки хиляди бошняци от околните райони, бягащи от атаките на босненските сръбски сили срещу техните градове и села, търсят подслон в Сребреница.

В продължение на три години босненските сръбски сили обсаждат анклава и го обстрелват. Те контролират пътищата за достъп и възпрепятстват международната хуманитарна помощ като храна и лекарства. Хората лагеруват по стълбищата и коридорите на жилищни сгради, в коли и в обществени сгради като училището и спортния център, докато други изобщо нямат подслон и се скупчват навън при температури, които падат до -25ºC през нощта през зимата.

През април 1993 г., когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „безопасна зона“.

Две години по-късно, на 11 юли, армията на босненските сърби, водена от генерал Радко Младич, превзема Сребреница, което кара десетки хиляди бежанци да избягат в комплекса на холандските сили в Поточари в покрайнините на града.

Миротворците се оттеглят безславно в базата на ООН, заедно с хиляди бежанци, предимно жени и деца.

Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се предаде, Младич обещава, че тези, които свалят оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени.

„Аллах не може да ви спаси, но Младич може“, казва осъденият в Хага военнопрестъпник пред Ибрахим Нуханович, цивилен преводач мюсюлманин, по време среща няколко часа преди началото на клането, която е записана на видео.

В следващите няколко дни следва систематично изтребление от босненските сърби. Телата на жертвите са захвърлени в масови гробове. По-късно сърбите изравят много от тях и ги препогребват, за да скрият следите. Оцелелите се броят на пръсти.

*Във видеото: Босна се готви да почете паметта на жертвите от геноцида в Сребреница

 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase