Направо към съдържанието

Абдул Азис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Абдул Азис
عبد العزيز
султан на Османската империя
Роден
Починал
4 юни 1876 г. (46 г.)
ПогребанТюрбе на Махмуд II, Турция

Религияислям
Управление
Период25 юни 1861 – 30 май 1876
ПредшественикАбдул Меджид I
НаследникМурад V
Герб
Семейство
РодОсманска династия
БащаМахмуд II
МайкаПертевниял валиде султан
Братя/сестриАбдул Меджид I
ДецаАбдул Меджид II
Юсуф Изеддин
Подпис
Абдул Азис в Общомедия

Абдул Азис (османски турски: عبد العزيز; на турски: I. Abdülaziz) е 32-рият султан на Османската империя от 25 юни 1861 до 30 май 1876 година, когато е свален с държавен преврат.[1]Роден в двореца Ейюп, Константинопол (днешен Истанбул),[2][3] на 8 февруари 1830 г., Абдул Азис получава османско образование, но въпреки това е пламенен почитател на материалния напредък, постигнат на Запад. Той е първият османски султан, който пътува до Западна Европа, посещавайки редица важни европейски столици, включително Париж, Лондон и Виена през лятото на 1867 година.

Освен страстта си към османския флот, който е бил третия по големина флот в света през 1875 г. (след британския и френския флот), султанът се интересува от документирането на Османската империя. Интересува се и от литература и е талантлив композитор на класическа музика. Някои от композициите му, заедно с тези на останалите членове на османската династия, са събрани в албума "Европейска музика в османския двор" в Лондонската академия за османска придворна музика.[4] Той е свален от власт на 30 май 1876 г. поради лошо управление на османската икономика и е намерен мъртъв шест дни по-късно при мистериозни обстоятелства.

Син е на султан Махмуд II и Пертевниял валиде султан[5]. Брат е на Абдул Меджид I. През 1857 г., още преди да се възкачи на трона, му се ражда син – Юсуф Изеддин. Неговата баба и дядо по бащина линия са султан Абдул Хамид I и Накшидил валиде султан.

През 1868 г. майка му Пертевнял пребивава в двореца Долмабахче. Същата година Абдул Азис завел на гости Евгения де Монтихо, императрица на Франция, за да види майка си. Пертевнял смятала присъствието на чужденка в личните й помещения на сарая за обида. Съобщава се, че тя е ударила Евгения по лицето, което почти е причинило международен инцидент.[6] Според друг разказ, Пертевнял била възмутена от напредничавостта на Евгения да вземе ръката на един от синовете й, докато той обикалял дворцовата градина, и тя ударила на императрицата шамар по корема като вероятно по-фино намерено напомняне, че те не са във Франция.[7]

Султанската джамия Пертевнял Валиде е построена под патронажа на майка му. Строителните работи започват през ноември 1869 г., а джамията е завършена през 1871 г. [8]

Османската империя през 1862

Наследява брат си Абдул Меджид на 25 юни 1861. През 1867 г. предприема пътуване до Великобритания, Франция и Австро-Унгария, през 1869 г. присъства на откриването на Суецкия канал. Привърженик е на танзимата, по-късно провежда реакционна политика.

През неговото управление е разрешен българският църковен въпрос (1870), но вътрешното и международното положение на Турция се влошават. Жестоко потушава въстанието в Босна и Херцеговина и Априлското въстание в България през 1875 – 1876 г. През май 1875 г. Абдул Азис обявява финансовия банкрут на Османската империя. Това е една от причините да бъде детрониран от Младотурската партия през 1876. Свален е с преврат на либералните кръгове. Детрониран е на 30 май 1876 г. заради неуспехи в управлението, Априлското въстание и убийството на консулите в Солун. На трона го наследява племенникът му Мурад V – обявен за луд и детрониран няколко месеца по-късно.

Самоубива се или е убит 6 дни след детронирането, на 4 юни 1876 година.

Султан Абдул Азис

1. от Дюрюнев:

2 . от Едадил:

3. от Хайранидил:

4. от Несрин:

5. от Гевхери:

6. от неизвестна майка:

  • Фатма
  • Мюнире
  1. Abdülaziz // Encyclopædia Britannica. 15th. Т. I: A-ak Bayes. Chicago, IL, Encyclopædia Britannica Inc., 2010. ISBN 978-1-59339-837-8. с. 21.
  2. Britannica, Istanbul Архив на оригинала от 2007-12-18 в Wayback Machine.: When the Republic of Turkey was founded in 1923, the capital was moved to Ankara, and Constantinople was officially renamed Istanbul in 1930.
  3. Finkel, Caroline, Osman's Dream (Basic Books, 2005), 57; "Istanbul was only adopted as the city's official name in 1930."
  4. European Music at the Ottoman Court, London Academy of Ottoman Court Music. CD album released on 6 November 2000. ASIN: B0000542KD.
  5. Daniel T. Rogers, "All my relatives: Valide Sultana Partav-Nihal"
  6. "Women in Power" 1840-1870, entry: "1861-76 Pertevniyal Valide Sultan of The Ottoman Empire"[неработеща препратка]
  7. Duff, David. Eugenie and Napoleon III. New York, William Morrow, 1978. ISBN 0688033385. с. 191.
  8. Pertevniyal Valide Sultan Mosque Complex // Discover Islamic Art. Посетен на 26 January 2008.