Направо към съдържанието

Анастасиос Малтос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анастасиос Малтос
Αναστάσιος Μάλτος
гръцки просветен деец
Роден
1851 г.
Починал
1927 г. (76 г.)

Учил вАтински университет
Семейство
ДецаОрестис Малтос

Анастасиос Малтос (на гръцки: Αναστάσιος Μάλτος) е гръцки филолог, писател, просветен деец от XIX–XX век.[1][2]

Анастасиос Малтос е роден в 1871 година в битолското влашко село Магарево. Син е на Николаос Малтос, а негов племенник е лекарят Алкивиадис Малтос. Учи филология в Атинския университет и завършва обучението си в университетите на Лайпциг и Мюнхен. През 1879 година получава докторска степен по философия от Цюрихския университет.[1] Тогава той се установява в продължение на 25 години в Одеса, където работи като преподавател в женското училище Родоканикио и в гръцкото мъжко търговско училище[1] (1880 - 1919), на което е директор. Преподава и музика в педагогическото училище на Григорий Маразли. По молба на Маразли поема организацията и управлението на Библиотека Маразли, чрез които публикува няколко произведения на древните гръцки и чуждестранни писатели.[3] През октомври 1905 година по повод двадесет и пет годишнината на преподавателската му дейност, гръцкото правителство го награждава с „Ордена на Спасителя“. Той е бил член на Дружество за разпространение на полезни книги.

През 1919 година напуска със семейството си Одеса и се установява за кратко в Солун, където преподава, и най-накрая се установява в Атина. Там той преподава Шеста атинска гимназия (1921 - 1926). Умира в Атина през 1927 г. Женен е за Марина Коандзаки, с която имат три деца, Ифигения Малту, съпруга на Йоанис Фавиатос - Коколис, Александрос Малтос, химик, и Орестис Малтос – архитект.

Малтос е автор на ръководства по френски, немски, руски, гръцки и италиански език. Превежда творби на чуждестранни автори. Издава колекциите от песни и „Терпсихори“ и „Мелпомени“. Сътрудничи на „Иконографимена“ (Ню Йорк) и „Мусики“ (Цариград). Привърженик е на димотики в езиковия въпрос в Гърция.

  • Τα περί συμποσίων των αρχαίων Ελλήνων[4] (докторска дисертация, 1880)
  • Συλλογή δίφωνων και τρίφωνων ασμάτων (1881)
  • Τερψιχόρη[4] (сбирка народни песни за използване в училищата, 1883), преиздадена в 1893 и 1911 г.
  • Μελπομένη[4] (сбирка детски песни, 1885)
  • Γερμανικοί διάλογοι: Νέος μεθοδικός οδηγός προς εκμάθηνσιν της γερμανικής γλώσσης[4] (Хайделберг, 1892)
  • Ιστορία Ελληνικής μουσικής (1893)
  • Ιστορίας της Μουσικής (Превод на книгата на Хайнрих Адолф Кьостлин, 1908)
  • Επίτομος γραμματική της ρωσσικής γλώσσας[4] (1911)
  • Γερμανικά αναγνώσματα: Επεξειργασμένα προς χρήσιν των Ελλήνων[4] (Хйделберг, 1914)
  • Επίτομος γραμματική της γερμανικής γλώσσας: θεωρητική άμα και πρακτική μετά πολλών ασκήσεων διαλόγων και αναγνωσμάτων διασκευασθείσα προς χρήσιν των Ελλήνων[4] (1923)
  • Γραμματική της γαλλικής γλώσσας (1923)
  • Ιταλική γραμματική (1924)