Направо към съдържанието

Баня (област Сливен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.

Баня
Читалище „Петко Енев-1932“
Читалище „Петко Енев-1932“
България
42.6062° с. ш. 25.9905° и. д.
Баня
Област Сливен
42.6062° с. ш. 25.9905° и. д.
Баня
Общи данни
Население1840 души[1] (15 март 2024 г.)
42,3 души/km²
Землище43,517 km²
Надм. височина231 m
Пощ. код8914
Тел. код04567
МПС кодСН
ЕКАТТЕ02734
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Нова Загора
Галя Захариева
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Баня
Радомир Велев
(ДПС)
Баня в Общомедия

Бàня е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен. Известно е и като Кортенски минерални бани, Новозагорски минерални бани.[2]

Село Баня се намира на около 29 km запад-югозападно от областния център град Сливен, около 13 km северно от общинския център град Нова Загора и около 36 km североизточно от град Стара Загора. Разположено е в югоизточните разклонения на рида Межденик, в Межденишкия пролом на река Тунджа, на 3 – 4 km североизточно от стената на язовир Жребчево.[2] Надморската височина в селото при сградата на кметството, в близост до реката, е около 217 m, нараства на север и северозапад до около 260 – 270 m, а на юг отвъд реката – до около 250 – 270 m. Климатът е преходно-континентален, а почвите са предимно наносни[2].

Минералните води при село Баня са каптирани в алувиалните наноси край десния бряг на река Тунджа, които покриват гранити. Температурата им е 42 – 57°C, дебитът е около 8 L/s. Водите са азотни, сулфатно-хидро-карбонатни, натриеви, флуорни, с минерализация 0,94 g/L, високо съдържание на флуор – до 16 mg/L, и на силициев двуокис. Използват се за профилактика и лечение при заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и при гинекологични заболявания.[3]

Природните условия позволяват развиване на оранжерийно зеленчукопроизводство, лозарство, овощарство, овцевъдство. Голяма част от землището на селото е покрита от широколистни и иглолистни гори.[2]

Общински пътища от селото водят: на изток – до кръстовище с третокласния републикански път III-662 (Нова Загора – Твърдица – Елена) с продължение отвъд кръстовището на изток към село Червенаково; на юг – до южна връзка с път III-662; на запад – към язовир Жребчево.

Землището на село Баня граничи със землищата на: село Сборище на север; град Шивачево на север и североизток; село Червенаково на североизток; село Съдийско поле на изток; село Кортен на юг; село Асеновец на югозапад; село Крива круша на югозапад; село Паничерево на запад; град Твърдица на запад; село Оризари на северозапад.

Населението на село Баня, наброявало 830 души при преброяването към 1934 г. и 998 към 1956 г., нараства временно до 1446 души към 1965 г. (вероятно поема част от населението на селата Жребчево, Запалня и Долно Паничерево, залети през 1965 г. от водите на язовир Жребчево и закрити), намалява до 1175 през 1975 г. и към 2021 г. наброява 1539 души (по служебен документ на НСИ от 2021-12-31).[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1479 лица, за 887 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 309 – към „турска“, за 8 – към „ромска“, за 38 – към „други“, за 27 – „не се самоопределят“ и за 210 – „не отговорили“.[5]

В околностите на село Баня има останки от антично селище (открита е колективна находка от антични монети от Аполония) и от средновековната крепост Калето[6] (южно от селото). Сведения за селото има от времето на османското владичество – споменато е като турско село с името Лъджите[7]. След Освобождението в него се заселват българи.[2][3]

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.[2][8]

Училище в село Баня е открито през 1891 г. с учител Кольо Петров от село Долно Паничерево. През 1907 г. обучаваните от един учител класове стават четири, наема се и втори учител и така продължава до 1921 г., когато е открита непълна прогимназия с първи прогимназиален клас. През учебната 1922/1923 г. се открива втори клас, през 1923/1924 г. – трети и прогимназията става пълна. Тук са учили и ученици от селата Жребчево, Червенаково, Близнец, Сърцево, Оризари и Шивачево.[9] Непосредствено след 9 септември 1944 г. в село Баня функционира основно училище с пълна сборна прогимназия. Началният курс е набирал ученици от село Баня, а средният курс – ученици и от село Жребчево. От 1952 г. училището се нарича Основно училище „Злати Терзиев“ – на името на загиналия като партизанин съселянин Злати Динев Терзиев.[10]

Читалище „Пробуда“ в село Баня е основано през 1911 г. В него членуват предимно учители и друга местна интелигенция. Поради войните[11], обаче, дейността му е прекратена. През 1932 г. учители и прогресивни младежи от селото свикват общо събрание, на което отново основават читалище. Избрано е читалищно настоятелство от 4 души, контролна комисия от трима и неплатен библиотекар (Злати Динев Терзиев). Читалището е изнасяло сказки[12], реферати[13] и представления. Необходимите му парични средства читалището набира от: членски внос; 5% от прихода на училищните недвижими имоти; представления и дарения. Книжният фонд на читалищната библиотека в началото се състои от 50 тома, съхранявани в библиотечен шкаф в училищната канцелария, от където са раздавани книги за прочит.[14] През 1953 г. по решение на общо събрание на членовете читалище „Пробуда“ е преименувано на читалище „Петко Енев“. През 1971 г. е открита нова читалищна сграда. В края на 1957 г. библиотеката има книжен фонд около 1300 тома, нараснал през 1982 г. на около 8600, а впоследствие – на повече от 10000 тома.[15]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Село Баня към 2023 г. е център на кметство Баня.[16][17]

В село Баня към 2023 г. има:

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

От 2016 г. в първата седмица (неделя) на месец април се провеждат конни състезания. Те стават като емблема на празника на селото.

В южната част на селото отвъд реката се намират (към 2023 г.):

  • минерална баня;
  • дом за стари хора;
  • лагер за бежанци.

Учителят Цанко Стоев е написал история за село Баня.

  1. www.grao.bg
  2. а б в г д е Голяма енциклопедия „България“, том 1, стр. 186, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
  3. а б Енциклопедия "България", том 1, стр. 214, Издателство на БАН, София, 1978 г.
  4. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Баня, общ. Нова Загора, обл. Сливен
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Баня, община Нова Загора, област Сливен
  6. Български крепости > Обекти в България > Област Сливен > Общ. Нова Загора; С. Баня – крепост Калето
  7. Речник на редки, остарели и диалектни думи. Лъджа – топъл минерален извор или баня
  8. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. БАНЯ – ..., Сл (Справка към 24 юли 2023)
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 131К „Народно основно училище – с. Баня, Сливенско (1924 – 1944)“. История на фондообразувателя
  10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 137 „Народно основно училище „Злати Терзиев“– с. Баня, Сливенско (1944 – )“. История на фондообразувателя
  11. Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война.
  12. Речник на българския език. СКА̀ЗКА ж. Изложение пред слушатели по някой въпрос; беседа, доклад. Държа сказка. Научна сказка. Популярна сказка.
  13. Речник на българския език. РЕФЕРА̀Т м. 1. Доклад по научен въпрос, предназначен за изнасяне пред слушатели. 2. Кратко представяне на съдържанието на книга, научно съчинение и др.
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 143К „Народно читалище „Пробуда“– с. Баня, Сливенско (1932 – 1944)“. История на фондообразувателя
  15. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 160 „Народно читалище „Петко Енев“– с. Баня, Сливенско (1944 – )“. История на фондообразувателя
  16. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Баня
  17. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Баня
  18. Детайлна информация за читалище „Петко Енев – 1932“, село Баня, община Нова Загора, област Сливен
  19. Информационна карта за 2022 г., читалище „Петко Енев – 1932“, село Баня, община Нова Загора, област Сливен
  20. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Злати Терзиев“, село Баня, община Нова Загора, област Сливен
  21. Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Св. безсребреници Козма и Дамян“ – с. Баня
  22. Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8914 Баня // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-07-25.