Направо към съдържанието

Върба (квартал на Радомир)

Вижте пояснителната страница за други значения на Върба.

Върба
— квартал —
България
42.525° с. ш. 22.956° и. д.
Върба
Област Перник
42.525° с. ш. 22.956° и. д.
Върба
Страна България
ОбластОбласт Перник
ОбщинаОбщина Радомир
Част отРадомир

Върба е бивше село в Западна България, присъединено като квартал към град Радомир.

Върба е разположено на юг от центъра на града.

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Върба са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

През януари 1978 година селото е присъединено към Радомир.[2]

По време на Втората световна война край Върба функционира полево военно летище. През април 1941 г., при германското нападение срещу Югославия, на него е разположена 2-ра група от 27-а изтребителна ескадра на Луфтвафе, състояща се от 40 изтребители Месершмит 109 Е.[3] През следващите години летището продължава да се ползва от германски части, които участват в противодействието на англо-американските въздушни нападения над България. На 18 август 1944 година германските изтребители от летище Върба са предислоцирани на летище Ниш.[4] През септември 1944 година на летището се прехвърля българският 3-ти въздушен полк.[5]

Родени във Върба
  • Апостол Митов (1866/1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[6]
  • Васил Тошев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[7]
  • Димитър Дойчинов (1870 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина[8]
  • Сотир М. Попов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на Кюстендилската дружина[9]
  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София, 1989, с. 65.
  3. Миланов, Йордан. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945, Част втора, София 1997, с. 72, 214.
  4. Руменин, Румен. Летящи крепости над България, София 1990, с. 130, 133.
  5. Въздушни части Архив на оригинала от 2010-03-11 в Wayback Machine., сайт на Националния военноисторически музей, посетен на 29.09.1944
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 449.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 721.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 245.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 582.