Направо към съдържанието

Георги Цанков (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Цанков.

Георги Цанков
български политик
Роден
Починал
21 ноември 1990 г. (77 г.)

Работилпартизанин
Политика
ПартияБКП (1932 – 1964)
Народен представител
VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   
Секретар на ЦК на БКП
16 януари 1950 – 19 февруари 1951
Министър на вътрешните работи на България
6 януари 1951 – 17 март 1962

Георги Цанков Веселинов е български партизанин, политик от Българската комунистическа партия (БКП) и офицер от Държавна сигурност (генерал-полковник). С работата си като вътрешен министър играе активна роля в политическите насилия и извършваните от министерството противозаконни дейности през 50-те години на XX век.[1]

Произход, образование и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]

Георги Цанков е роден на 8 април (26 март*) 1913 година в село Кътина, Софийско.[2] Няма данни дали Георги Цанков е получил някакво образование.

Ранна политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Цанков става член на БКП през 1932 година и до 1938 година е активен участник в прокомунистическите профсъюзи.[2]

Участва в партизанското движение в България по време на Втората световна война. Между 1941 – 1944 г. ръководи терористични групи, организирани от БКП за извършване на убийства и саботажи в град София.

В първите години на комунистическия режим

[редактиране | редактиране на кода]

От Деветосептемврийския преврат от 1944 година до 1948 година е главен секретар на Централния комитет на Общия работнически професионален съюз, казионният профсъюз на формиращия се тоталитарен режим.[2] От 27 февруари 1945 година е и член на Централния комитет (ЦК) на БКП, от 1946 година – народен представител, а от 9 декември 1947 до 20 януари 1950 година е член на Президиума на Народното събрание.[2]

На 16 януари 1950 година Георги Цанков е избран, едновременно с бъдещия диктатор Тодор Живков, за секретар на ЦК на БКП (по организационните въпроси) и остава на този пост до 19 февруари 1951 година, когато става кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.[3][4] По същото време, на 9 януари 1951 година оглавява Министерството на вътрешните работи (МВР),[5] а на 9 февруари получава и военизираното звание генерал-лейтенант.[6]

Цанков е поставен начело на МВР като външен за системата човек, което има за цел от една страна да постави министерството под по-непосредствен контрол от страна на партийното ръководство, а от друга страна да систематизира и подобри организацията на работата му, включително чрез ограничаване на най-бруталните форми на насилие.

След идването на власт на Тодор Живков

[редактиране | редактиране на кода]

С избирането на Тодор Живков за първи секретар на ЦК на БКП на 4 март 1954 г. Цанков става пълноправен член на Политбюро. Той запазва и ключовия пост на вътрешен министър, като Живков разчита на лоялността му за утвърждаване на позицията си начело на режима.[6] След Априлския пленум от 1956 година, когато ръководството на режима осъжда репресиите срещу бивши партийни функционери, Живков лично защитава Цанков с аргумента, че е имал смелостта да се противопостави на съветския натиск за още по-тежки репресии, стигайки дотам да иска отстраняването на съветския съветник Степан Филатов, оплаквайки се, че Филатов ръководи министерството вместо него.[7] На официална среща от 3 май 1956 г. на Георги Цанков в качеството му на министър на вътрешните работи с ръководството на МВР във връзка с изводите по работата на ДС в светлината на Двадесетия конгрес на КПСС, Цанков казва:[8][9]

Аз много време мислих и идвам до заключение, че два са основните лоста, които изкуствено могат да крепят култа към личността: Първо – пропагандата, която е много голяма сила и тя в Съветския съюз е изиграла своята роля и е била използвана в такива размери, в каквито не можем даже да си представим. Вторият лост – това са органите на сигурността, с които, където не помага пропагандата, там насилието и репресиите се явяват в допълнение и унищожават всичко, което може да пречи на една такава линия.

На 17 март 1962 година, при размествания в правителството, подготвящи поемането на ръководството му от Тодор Живков, Цанков е отстранен от поста на вътрешен министър и става заместник-председател на Министерския съвет.[5] Повод за това стават обвинения срещу него за издевателствата в концентрационните лагери „Ловеч“ и „Скравена“.[6] На 4 ноември същата година е отстранен от постовете си в Политбюро и Централния комитет на БКП,[10] като на 20 ноември е гласувано освобождаването му от правителството.[5] През 1964 г. е предсрочно прекратен и депутатският му мандат.[5]

След отстраняването му през 1962 година Георги Цанков прекарва остатъка от живота си като пенсионер.[11]

След отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП през 1989 година Цанков прави няколко публични изявления, в които се опитва да оправдае работата си в МВР и отправя нападки към Живков, който по думите му привидно отхвърля култа към личността, само за да създаде „още по-злостен и по-коварен култ“ към своята собствена личност, подтикван от „властолюбие, безчестие и коварство до безумие“. Той не вижда грешки в работата си като министър, твърдейки, че „всичко нормално е вървяло при мен, докато съм бил в министерството“.[12]

Георги Цанков умира на 21 ноември 1990 година в София.[6]

  1. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 290.
  2. а б в г Методиев 2015, с. 183.
  3. Георги Цанков // Протоколи на Политбюро и на ЦК на БКП (1944 – 1989). изд. Archives.bg, 2015. Посетен на 20 май 2015.
  4. Методиев 2015, с. 183 – 184.
  5. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 501.
  6. а б в г Методиев 2015, с. 184.
  7. Методиев 2015, с. 202 – 205.
  8. Съвместно документално издание на Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви“. Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953 – 1964) (док. № 38 от сборника) // Комисия по досиетата. Посетен на 22 март 2014 г.
  9. Марко Цветков, експерт от Комисията по досиетата. „Където пропагандата е безсилна идва Държавна сигурност“ // изд. Държавна сигурност. Архивиран от оригинала на 2014-03-22. Посетен на 22 март 2014.
  10. Методиев 2015, с. 208.
  11. Методиев 2015, с. 210.
  12. Методиев 2015, с. 208 – 209.
Цитирани източници