Направо към съдържанието

Зайчар

Тази статия е за града в Източна Сърбия. За селото в Югоизточна България вижте Зайчар (село).

Зайчар
Зајечар/Zaječar
Знаме
      
Герб
Централната част на града.
Централната част на града.
43.9042° с. ш. 22.2847° и. д.
Зайчар
Страна Сърбия
ОкръгЗайчарски окръг
ОбщинаЗайчар
Площ1068 km²
Надм. височина137 m
Население39 800 души (2002)
Пощенски код19000
Телефонен код019
МПС кодZA
Официален сайтwww.zajecar.info
Зайчар в Общомедия

За̀йчар (на сръбски: Зајечар или Zaječar) е град в Тимошко, Източна Сърбия, близо до границата с България.

Според последното преброяване от 2002 година има население от 39 800 жители. Градът е административен център на Зайчарски окръг.

За първи път Зайчар се споменава през 1466 г. в турски документ във връзка с броя на българското население на Видинския пашалък. Разположен е в Зайчарската котловина, при сливането на Църни и Бели Тимок в река Тимок. От средните векове та чак до първите десетилетия на ХХ век населението на Зайчар е западнобългарско по своите етнографски особености, признати и от сръбския етнограф Милан Миличевич („Кнежевина Србија“, Београд, 1876 г.) Част от местните българи сами себе си наричат торлаци или още старинци, докато друга част са преселници от Тетевенско в края на XVIII век, говорят източнобългарски диалект и носят типичните тетевенски носии.

Градът влиза в пределите на Сърбия на 27 април 1833 по силата на Одрински мирен договор (1829), слагащ край на Руско-турската война (1828 – 1829).[1] Тимошката или Зайчарската буна (на сръбски: Тимочка буна или Timočka buna) е селски бунт в Тимошко, Източна Сърбия, организиран в 1883 година от Народната радикална партия.

По време на Първата световна война (1915 – 1918), от 13 октомври 1915 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 9500 души.[1] Край града са погребани 367 български войници и офицери от Първата световна война.[2]

Край околностите на Зайчар се намират останките на римски императорски палат от ІІІ век, Felix Romuliana, който е обявен за част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО.

Населението на града е 39 491 души през 2002 година.

(2002)

Родени в Зайчар

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]

На Зайчар е наречена улица в София (Карта).

  1. а б Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29-30
  2. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
  3. Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 227 – 228.