Направо към съдържанието

Итайпу

Итайпу
Изглед от въздуха
Изглед от въздуха
Местоположение
-25.4078° с. ш. -54.59° и. д.
Местоположение в Бразилия
МестоположениеФоз до Игуасу, Хернандариас
( Бразилия
 Парагвай)
Построен1971 – 1984
Стойност19,6 млрд. долара
СобственикItaipu Binational
Язовирна стена
Височина196 m
Дължина7919 m
Езеро
Дължина7700 m
Площ1350 km²
Воден обем12 300 000 m³
Водосб. басейн1 350 000 km²
ВЕЦ
Видконвенционална
Напор118 m
Турбини20 × 700 MW тип Франсис
Капацитет14 GW
Уебсайтwww.itaipu.gov.br/en
Итайпу в Общомедия

Итайпу̀ (на испански: Represa de Itaipú; на португалски: Barragem de Itaipu; на гуарански: Yjoko Itaipu) е язовир в Южна Америка, на който е построена втората по големина водноелектрическа централа в света (след китайската Три клисури). Намира се на река Парана, на границата между Бразилия и Парагвай, на 14 km северно от „Моста на дружбата“. Съоръжението е наричано „инженерна красота“ и е част от Седемте чудеса на модерния свят. Язовирната стена е дълга 7919 m и висока 196 m. Строителството на стената първоначално се оспорва от Аржентина, но преговорите и разрешаването на спора водят до установяването на основа за аржентинско-бразилска интеграция по-късно.[1]

Водноелектрическата централа на язовира Итайпу е най-голямата в света и представлява съвместен проект на Бразилия и Парагвай. Инсталираната ѝ мощност е 14 000 MW (20 генераторни турбини по 700 MW), близо 4 пъти повече, отколкото на 6-те блока на АЕЦ Козлодуй. През 2016 г. централата поставя своя рекорд, като произвежда 103,1 млрд. kW/h[2] и генерира 75% от консумираната електроенергия на Парагвай и 17% от тази на Бразилия.

Язовирната стена е туристически обект и от 1977 до 2015 г. е посетена от 19 милиона туристи от 188 страни.

Водноелектрическата централа Итайпу
  • Височината на язовирната стена от 196 m се равнява на 65-етажен небостъргач
  • В строителството на язовира участват около 40 хил. души
  • По време на строежа е трябвало да бъдат преместени повече от 50 милиона тона пръст и камъни
  • 20 години трае въвеждането в експлоатация на турбините на Итайпу, като първата е пусната на 5 май 1984 г., а последната започва да работи през месец май 2004 г.
  • Името „Итайпу“ произлиза от името на близкия остров и в превод от гуарански език означава „пеещите камъни“.[3]
  1. Schenoni, Luis. Regional Power Transitions: Lessons from the Southern Cone // GIGA Working Papers. 2016.
  2. Brasil retiró casi 92 millones MWh de la producción récord de Itaipú
  3. Energy // Itaipu Binacional, 2014. Посетен на 4 юли 2014.