Направо към съдържанието

Картвелски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Картвелски езици
Картвелските езици по групи
РазпространениеЗападното Закавказие, Североизточна Анатолия
Говорени от5,2 милиона души
Систематизация по Ethnologue виж
-Картвелски езици
Картвелски езици в Общомедия

Картвелските езици (груз. ქართველური ენები, картвелури енеби) са част от така наречените кавказки езици, говорени в района на планините Кавказ, най-вече в Грузия, големи групи в Русия, Иран, САЩ, Европейския съюз, Израел и североизточните части на Турция. Броят на хората, говорещи картвелски езици, е около 5,2 милиона. Не са свързани с нито едно друго езиково семейство, правейки ги отделна езикова група. Първият литературен източник на картвелски език е надпис на грузински език, написан на старогрузински в грузински манастир близо до Витлеем, който датира от 430 г. сл. Хр.

Грузинската азбука е писмеността, която се използва във всички езици от това семейство.

Социален и културен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Грузинският е официален език в Грузия (говорен от 99% от населението) и основен език в литературата и медията в страната. Пише се с оригинална и отличителна азбука, а най-старият литературен текст датира от V век – единственият кавказки език, който притежава древна литературна традиция. Старата грузинска азбука вероятно е произлязла староарамейски с гръцко влияние.

Мегрелският също използва грузинската азбука от 1864, особено през периода 1930 до 1938 г.

Лазкият е изписван най-вече през 1927 и 1937, а сега в Турция най-често се използва латинската азбука. Езикът обаче е на изчезване, тъй като неговите говорители се интегрират към турското общество.

Семейството на картвелските езици се състои от четири сходни езика:

  • Карто-зан
    • Грузински (ქართული ენა, картули ена) с около 4,5 милиона говорещи, главно в Грузия. Има грузиноговорещи общности в Русия, Турция, Израел, Иран и в страните от ЕС, но настоящият им брой не е известен.
    • Зански
      • Мегрелски (მარგალური ნინა, маргалури нина) с около 500 000 говорещи, главно в западните региони на Грузия – Мегрелия и Абхазия. Броят на говорещите мегрелски в Абхазия значително намалява през 1990-те.
      • Лазки (ლაზური ნენა, лазури нена) с около 220 000 говорещи през 1980, най-вече в крайбрежната зона на Черно море на североизточна Турция, както и с около 30 000 говорещи в Аджария, Грузия.


 
 
 
 
 
 
пракартвелски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
пракартозански
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
зански
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
свански
 
мегрелски
 
лазки
 
грузински
 
 


Връзката между тези езици за първи път е била съобщена от лингвиста Йохан Гюлденщед в неговата класификация на кавказките езици от 1773, а по-късно от Мари Босе, Франц Боп и други през 1840-те. Занският е групата, която се състои от езиците мегрелскии лазки.

Въз основа на глотохронологичния анализ, Георги Климов датира разделението на пракартвелския на свански и картозански езици през XIX в. и по-нататъчното им разделение на зански и грузински.

По-старото име „южнокавказки“ вече не се употребява, тъй като произлиза от идеята, че картвелският произлиза от абхазо-адигейскитеи нахско-дагестанските езици, твърдение, което вече е опровергано.

Граматически особености

[редактиране | редактиране на кода]

Фонологични съвпадения

[редактиране | редактиране на кода]
Гласни[1]
пракартв. груз. зан. сван.
*ა (*a)
[ɑ]
a
[ɑ]
o
[ɔ]
a
[ɑ]
*ე (*e)
[ɛ]
e
[ɛ]
a
[ɑ]
e
[ɛ]
*ი (*i)
[i]
i
[i]
i
[i]
i
[i]
*ო (*o)
[ɔ]
o
[ɔ]
o
[ɔ]
o
[ɔ]
*უ (*u)
[u]
u
[u]
u
[u]
u
[u]
Съгласни[2]
пракартв. груз. зан. сван.
*ბ
[b]
*b
[b]
b
[b]
b
[b]
b
[b]
*პ
[pʼ]
*ṗ
[pʼ]

[pʼ]

[pʼ]

[pʼ]
*ფ
[p]
*p
[p]
p
[p]
p
[p]
p
[p]
*გ
[ɡ]
*g
[ɡ]
g
[ɡ]
g
[ɡ]
g / ǯ
[ɡ] / [d͡ʒ]
*კ
[kʼ]
*ḳ
[kʼ]

[kʼ]

[kʼ]
ḳ / č'
[kʼ] / [t͡ʃʼ]
*ქ
[k]
*k
[k]
k
[k]
k
[k]
k / č
[k] / [t͡ʃ]
*დ
[d]
*d
[d]
d
[d]
d
[d]
d
[d]
*ტ
[tʼ]
*ṭ
[tʼ]

[tʼ]

[tʼ]

[tʼ]
*თ
[t]
*t
[t]
t
[t]
t
[t]
t
[t]
*ზ
[z]
*z
[z]
z
[z]
z
[z]
z
[z]
*ზ₁
[ʐ]
*z₁
[ʐ]
z
[z]
ž
[ʒ]
ž
[ʒ]
*ს
[s]
*s
[s]
s
[s]
s
[s]
s
[s]
*ს₁
[ʂ]
*s₁
[ʂ]
s
[s]
š
[ʃ]
š
[ʃ]
*შ
[ʃ]

[ʃ]
š
[ʃ]
šk / sk
[ʃk] / [sk]
šg / sg
[ʃɡ] / [sɡ]
*ც
[t͡s]
*c
[t͡s]
c
[t͡s]
c
[t͡s]
c
[t͡s]
*ც₁
[t͡ʂ]
*c₁
[t͡ʂ]
c
[t͡s]
č
[t͡ʃ]
č
[t͡ʃ]
*ჩ
[t͡ʃ]

[t͡ʃ]
č
[t͡ʃ]
čk
[t͡ʃk]
čk / šg
[t͡ʃk] / [ʃɡ]
*ძ
[d͡z]

[d͡z]
ʒ
[d͡z]
ʒ
[d͡z]
ʒ / z
[d͡z] / [z]
*ძ₁
[d͡ʐ]
*ʒ₁
[d͡ʐ]
ʒ
[d͡z]
ǯ
[d͡ʒ]
ǯ / ž
[d͡ʒ] / [ʒ]
*ჯ
[d͡ʒ]

[d͡ʒ]
ǯ
[d͡ʒ]
ǯg / ʒg
[d͡ʒɡ] / [d͡zɡ]
ǯg / sg
[d͡ʒɡ] / [sɡ]
*წ
[t͡sʼ]

[t͡sʼ]
ċ
[t͡sʼ]
ċ
[t͡sʼ]
ċ
[t͡sʼ]
*წ₁
[t͡ʂʼ]
*ċ₁
[t͡ʂʼ]
ċ
[t͡sʼ]
čʼ
[t͡ʃʼ]
čʼ
[t͡ʃʼ]
*ჭ
[t͡ʃʼ]
*čʼ
[t͡ʃʼ]
čʼ
[t͡ʃʼ]
čʼḳ / ċḳ
[t͡ʃʼkʼ] / [t͡sʼkʼ]
čʼḳ / šḳ
[t͡ʃʼkʼ] / [ʃkʼ]
*ღ
[ɣ]

[ɣ]
ɣ
[ɣ]
ɣ
[ɣ]
ɣ
[ɣ]
*ყ
[qʼ]
*qʼ
[qʼ]

[qʼ]
qʼ / ʔ / ḳ
[qʼ] / [ʔ] / [kʼ]

[qʼ]
*ხ
[x]
*x
[x]
x
[x]
x
[x]
x
[x]
*ჴ
[q]
*q
[q]
x
[x]
x
[x]
q
[q]
*უ̂
[w]
*w
[w]
v
[v]
v
[v]
w
[w]
*რ
[r]
*r
[r]
r
[r]
r
[r]
r
[r]
*ლ
[l]
*l
[l]
l
[l]
l
[l]
l
[l]
*მ
[m]
*m
[m]
m
[m]
m
[m]
m
[m]
*ნ
[n]
*n
[n]
n
[n]
n
[n]
n
[n]
*ლʿ
[ɬ]
*lʿ
[ɬ]
s
[s]

[∅]
l
[l]
*ლʼ
[t͡ɬʼ]
*ɬʼ
[t͡ɬʼ]
ċ
[t͡sʼ]
č'
[t͡ʃʼ]
h
[h]

Съществителни имена

[редактиране | редактиране на кода]

Класификация на съществителните

[редактиране | редактиране на кода]

Картвелските езици класифицират имената като „интелигентни“ или кой-клауза и „неинтелигентни“ или какво-клауза. В тези езици граматичен род липсва.

Схема за класификация на съществителни имена
Конкретни предмет] Абстрактни предмети
Живи Неживи
човешки и „човекоподобни“ същества (човек, Бог, ангел и т.н.) животни неживи физически обекти абстрактни предмети
интелигентни неинтелигентни
„кой“-клауза „какво“-клауза
Означаване на падежни форми
падеж ед. ч. мн. ч.
мегрелски ласки грузински свански мегрелски ласки грузински свански
номинатив -i -i/-e -i -i -ep-i -ep-e -eb-i -är
ергатив -k -k -ma -d -ep-k -epe-k -eb-ma -är-d
датив -s -s -s -s -ep-s -epe-s -eb-s -är-s
генитив - - -is - -ep-iš -epe-š -eb-is -are-š
латив -iša -iša н/д н/д -ep-iša -epe-ša н/д н/д
аблатив -iše -iše н/д н/д -ep-iše -epe-še н/д н/д
интрументал -it -ite -it -šw -ep-it -epe-te -eb-it -är-šw
адвербиалис -o(t)/-t -ot -ad/-d -d -ep-o(t) н/д -eb-ad -är-d
финалис -išo(t) н/д -isad -išd -ep-išo(t) н/д -eb-isad -är-išd
вокатив н/д н/д -o (/-v) н/д н/д н/д -eb-o н/д
Примери за склонение на имена
корен: ǯveš- (мин.), mǯveš- (лас.), ʒvel- (гру..), ǯwinel- (сван.) – „стар“
падеж ед. ч. мн. ч.
мегрелски ласки грузински свански мегрелски ласки грузински свански
номинатив ǯveš-i mǯveš-i ʒvel-i ǯwinel ǯveš-ep-i mǯveš-ep-e ʒvel-eb-i ǯwinel-är
ергатив ǯveš-k mǯveš-i-k ʒvel-ma ǯwinel-d ǯveš-ep-k mǯveš-epe-k ʒvel-eb-ma ǯwinel-är-d
датив ǯveš-s mǯveš-i-s ʒvel-s ǯwinel-s ǯveš-ep-s mǯveš-i-epe-s ʒvel-eb-s ǯwinel-är-s
генитив ǯveš- mǯveš- ʒvel-is ǯwinl- ǯveš-ep-iš mǯveš-epe-š ʒvel-eb-is ǯwinel-är-iš
латив ǯveš-iša mǯveš-iša н/п н/д ǯveš-ep-iša mǯveš-epe-ša н/д н/д
аблатив ǯveš-iše mǯveš-iše н/д н/д ǯveš-ep-iše mǯveš-epe-še н/д н/д
инструментал ǯveš-it mǯveš-ite ʒvel-it ǯwinel-šw ǯveš-ep-it mǯveš-epe-te ʒvel-eb-it ǯwinel-är-šw
адвербиалис ǯveš-o mǯveš-ot ʒvel-ad ǯwinel-d ǯveš-ep-o н/д ʒvel-eb-ad ǯwinel-är-d
финалис ǯveš-išo н/п ʒvel-isad ǯwinel-išd ǯveš-ep-išo н/д ʒvel-eb-isad ǯwinel-är-išd
вокатив н/д н/д ʒvel-o н/д н/д н/д ʒvel-eb-o н/д

Картвелските глаголи могат да посочват един, два или три граматически лица. Извършителят на действието се нарича подлог, а повлияното от него лице е допълнението (пряко или непряко). Лицето може да бъде единствено или множествено. Според броя на лицата, глаголите се класифицират като еднолични, двулични и трилични.

  • Едноличните глаголи имат само един подлог и винаги е непреходен.
  • Двуличните глаголи имат подлог и едно допълнение, което може да бъде пряко или непряко. Глаголът е:
    • преходен, когато допълнението е пряко;
    • непреходен, когато допълнението е непряко.
  • Триличните глаголи имат подлог, както и пряко и непряко допълнение и са двупреходни.
Глаголи и лица
еднолични двулични трилични
непреходни преходни непреходни двупреходни
подлог + + + +
пряко допълнение + +
непряко допълнение + +

Подлозите и допълненията се означават със специални афикси.

Означаване на лица
Подлог
ед. ч. мн. ч.
старогруз. груз. мегр./лас. сван. старогруз. груз. мегр./лас. сван.
П1 v- v- v- xw- v-...-t v-...-t v-...-t xw-...-(š)d (отст.)

l-...-(š)d (вмет.)

П2 x/h- ∅,(h/s)- x-/∅ x/h-...-t ∅,(h/s)-...-t ∅-...-t x/∅-...-(š)d
П3 -s,-a/o,-n,-ed -s,-a/o -s,-u,-n (l)-...-s/(a) -an,-en,-es,-ed -en,-an,-es -an,-es (l)-...-x
Допълнение
Д1 m- m- m- m- m- (отст.)

gv- (вмет.)

gv- m-...-t,-an,-es n- (отст.)

gw- (вмет.)

Д2 g- g- g- ǯ- g- g-...-t g-...-t,-an,-es ǯ-...-x
Д3 x/h,∅- ∅,s/h/∅- ∅,x- x/h,∅- ∅,s/h/∅-...-t ∅-...-t,-an,-es ∅,x-...-x

С помощта на специални означения, картвелските езици могат да означат четири вида действия („версии“):

  • подложна – показва, че действието е предназначено за самия вършител;
  • допълнителна – действието е предназначено за другиго;
  • допълнително-пасивна – действието е предназначено за другиго и в същото време индикира пасивността на подлога;
  • неутрална – неутрално, по отношение на намерението.
Означаване на версията
Версия Мегрелски Лазки Грузински Свански
Подложна -i- -i- -i- -i-
Допълнителна -u- -u- -u- -o-
Допълнително-пасивна -a- -a- -e- -e-
Неутрална -o-/-a- -o- -a- -a-

Примери за наследен речник

[редактиране | редактиране на кода]
Бройни числителни имена
Пракартв. форма Картозански Свански
Пра-форма Грузински Мегрелски Лазки
едно н/д *erti
[ɛrti]
erti
[ɛrti]
arti
[ɑrti]
ar
[ɑr]
н/д
две *yori
[jɔri]
*yori
[jɔri]
ori
[ɔri]
žiri / žəri
[ʒiri] / [ʒəri]
žur / ǯur
[ʒur] / [d͡ʒur]
yori
[jɔri]
три *sami
[sɑmi]
*sami
[sɑmi]
sami
[sɑmi]
sumi
[sumi]
sum
[sum]
semi
[sɛmi]
четири *o(s₁)tkho
[ɔ(ʂ)tkhɔ]
*otkho
[ɔtkhɔ]
otkhi
[ɔtkhi]
otkhi
[ɔtkhi]
otkho
[ɔtkhɔ]
w-oštkhw
[w-ɔʃtkhw]
пет *khu(s₁)ti
[khu(ʂ)ti]
*khuti
[khuti]
khuti
[khuti]
khuti
[khuti]
khut
[khut]
wo-khušd
[wɔ-khuʃd]
шест *eks₁wi
[ɛkʂwi]
*eks₁wi
[ɛkʂwi]
ekvsi
[ɛvksi]
amšvi
[ɑmʃwi]
aši
[ɑʃi]
usgwa
[usɡwɑ]
седем *šwidi
[ʃwidi]
*šwidi
[ʃwidi]
švidi
[ʃvidi]
škviti
[ʃkviti]
škvit
[ʃkvit]
i-šgwid
[i-ʃɡwid]
осем *arwa
[ɑrwɑ]
*arwa
[ɑrwɑ]
rva
[rvɑ]
ruo / bruo
[ruɔ] / [bruɔ]
ovro / orvo
[ɔvrɔ] / [ɔrvɔ]
ara
[ɑrɑ]
девет *ts₁khara
[t͡ʂkhɑrɑ]
*ts₁khara
[t͡ʂkhɑrɑ]
tskhra
[t͡sxrɑ]
čkhoro
[t͡ʃkhɔrɔ]
čkhoro
[t͡ʃkhɔrɔ]
čkhara
[t͡ʃkhɑrɑ]
десет *a(s₁)ti
[ɑ(ʂ)ti]
*ati
[ɑti]
ati
[ɑti]
viti
[viti]
vit
[vit]
ešd
[ɛʃd]
двадесет n/a *ots₁i
[ɔt͡ʂi]
otsi
[ɔt͡si]
etsi
[ɛt͡ʃi]
etsi
[ɛt͡ʃi]
n/a
сто *as₁i
[ɑʂi]
*as₁i
[ɑʂi]
asi
[ɑsi]
oši
[ɔʃi]
oši
[ɔʃi]
-ir
[ɑʃ-ir]
Местоимения
Лични местоимения
Пракартв. Грузински Мегрелски Лазки Свански
Аз *me
[mɛ]
me
[mɛ]
ma
[mɑ]
ma(n)
[mɑ]
mi
[mi]
Ти *sen
[sɛn]
šen
[ʃɛn]
si
[si]
si(n)
[si]
si
[si]
Ние *čwen
[t͡ʃwɛn]
čven
[t͡ʃvɛn]
čki(n) / čkə(n)
[t͡ʃki(n)] / [t͡ʃkə(n)]
čkin / čku / šku
[t͡ʃkin] / [t͡ʃku] / [ʃku]
Вие *stkwen
[stkwɛn]
tkven
[tkvɛn]
tkva(n)
[tkvɑ(n)]
tkvan
[tkvɑn]
sgäy
[sɡæj]
Притежателни местоимения
Пракартв. Грузински Мегрелски Лазки Свански
Мой *č(w)e-mi
[t͡ʃ(w)ɛ-mi]
če-mi
[t͡ʃɛ-mi]
čki-mi
[t͡ʃki-mi]
čki-mi / ški-mi
[t͡ʃki-mi] / [ʃki-mi]
mi-šgu
[mi-ʃɡu]
Твой *š(w)eni
[ʃ(w)ɛni]
šeni
[ʃɛni]
skani
[skɑni]
skani
[skɑni]
i-sgu
[i-sɡu]
Негов/неин/негово *m-is₁
[m-iʂ]
m-is-i
[m-is-i]
mu-š-i
[mu-ʃ-i]
(h)e-mu-š-i
[(h)ɛ-mu-ʃ-i]
m-ič-a
[m-it͡ʃ-ɑ]
Наш *čweni
[t͡ʃwɛni]
čveni
[t͡ʃvɛni]
čkini / čkəni
[t͡ʃkini] / [t͡ʃkəni]
čkini / čkuni / škuni
[t͡ʃkini] / [t͡ʃkuni] / [ʃkuni]
gu-šgwey (excl.)
[ɡu-ʃɡwɛj]

ni-šgwey (incl.)
[ni-ʃɡwɛj]

Ваш *stkweni
[stkwɛni]
tkveni
[tkvɛni]
tkvani
[tkvɑni]
tkvani
[tkvɑni]
i-sgwey
[i-sɡwɛj]
  1. Fähnrich (2002), p. 5
  2. Fähnrich (2002), p. 5 – 6

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Boeder, W. Speech and thought representation in the Kartvelian (South Caucasian) languages. In: Güldemann, T., von Roncador, M. (Eds.), Reported Discourse. A Meeting-Ground of Different Linguistic Domains. Typological Studies in Language, vol. 52. Amsterdam/Philadelphia, Benjamins, pp. 3 – 48, 2002.
  • Boeder, W. (2005). „The South Caucasian languages“, Lingua, Vol. 115, Iss. 1 – 2 (Jan.-Feb.), Pages 5 – 89
  • Dalby, A. Language in Danger; The Loss of Linguistic Diversity and the Threat to Our Future. Columbia University Press, 2002.
  • Fähnrich, H. Kartwelische Wortschatzstudien. Jena, Friedrich-Schiller-Universität, 2002.
  • Fähnrich, H. & Sardzhveladze, Z. Etymological Dictionary of the Kartvelian Languages (in Georgian). Tbilisi, 2000.
  • Gamkrelidze, Th. (1966) „A Typology of Common Kartvelian“, Language, Vol. 42, No. 1 (Jan. – Mar.), pp. 69 – 83
  • Gamkrelidze, Th. & Ivanov, V. Indo-European and the Indo-Europeans: A Reconstruction and Historical Analysis of a Proto-Language and a Proto-Culture. 2 Vols. Berlin and New York, Mouton de Gruyter, 1995.
  • Kajaia, O. Megrelian-Georgian dictionary. Vol 1. (in Georgian). Tbilisi, 2001.
  • Kartozia, G. The Laz language and its place in the system of Kartvelian languages (in Georgian). Tbilisi, 2005.
  • Klimov, G. Etymological Dictionary of the Kartvelian Languages (in Russian). Moscow, 1964.
  • Klimov, G. Einführung in die kaukasische Sprachwissenschaft. Hamburg, Buske, 1994.
  • Klimov, G. Etymological Dictionary of the Kartvelian Languages. Berlin, Mouton de Gruyter, 1998a.
  • Klimov, G. Languages of the World: Caucasian languages (in Russian). Moscow, Academia, 1998b.
  • Lang, D. M. The Georgians. New-York, Praeger, 1966.
  • Ruhlen, M. A Guide to the World’s Languages, Vol. 1: Classification. Stanford, Stanford University Press, 1987.