Направо към съдържанието

Кварц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кварц
Кварц от Тибет
Общи
Категорияоксиден минерал
Формула
(повтаряща се единица)
SiO2
Класификация на Щрунц4.DA.05
Класификация на Дана75.01.03.01
Кристална симетриятригонално-трапецоедричен
Елементарна клеткаa = 4.9133 Å
c = 5.4053 Å
Z=3
Характеристики
Молекулно тегло60,083
Цвятбезцветен
Кристална системаα-кварц: тригонална
β-кварц: хексагонална
Цепителност{0110} неопределена
Ломмидест
Чупливостчуплив
Твърдост по Моос7
Блясъкстъклен
Цвят на чертатабяла
Прозрачностпрозрачен до матов
Плътност2,6 – 2,65 g/cm3
Оптични свойствауниаксиален
Показател на пречупванеnω = 1,543 – 1,545
nε = 1,552 – 1,554
Двойно лъчепречупване+0.009
Плеохроизъмняма
Точка на топене1670 °C
Разтворимостнеразтворим на стайна температура
Кварц в Общомедия

Кварцът (от немски: Quarz,[1]) е минерал с химична формула SiO2. Има силно изразени пиезоелектрични свойства.[2] Твърдост 7; плътност 2,65 g/cm³.

Кварцът е най-разпространеният минерал на Земята.[3] Съставлява 12% от литосферата. Силицият заема второ място след кислорода, изграждащ земната кора. Влиза в състава на силикатните минерали заедно с кислорода. Образува силициево-кислородни тетраедри (SiO4)4−, които подобно на полимерите могат да се свързват по различен начин помежду си.

Кварцът заема място в топ десет на скъпоценните камъни още от древността. Срещат се воднобистър (планински кристал), бял (млечен кварц), виолетов (аметист), черен (морион), жълт (цитрин), опушен кварц (раухтопаз) и др. Хидротермален, магматогенен. Воднобистрите кристали намират приложение в оптиката, пиезокварцът – в радиоелектрониката и др.; красиво оцветените и прозрачните – като скъпоценни камъни в бижутерията и глиптиката. Използва се и в производството на часовници. Якост на натиск 200 – 300 MPa. При 575 °C скокообразно увеличава обема си и се разрушава.

Немският термин Quarz произлиза от средногорнонемското twarc, вероятно със западнославянски корен със значение „твърд“,[4] срв. полския термин kwardy или чешкия tvrdý.[5]

Разновидности на кристалния кварц

[редактиране | редактиране на кода]
  • Планински кристал – безцветен, воднобистър, прозрачен
  • Млечен кварц – млечнобял, непрозрачен, понякога просветляващ; синоним – „ледоподобен“ кварц
  • Опушен кварц (раухтопаз) – кафяв
  • Морион – черен кварц
  • Цитрин – лимоненожълт, до оранжев
  • Аметист – виолетов
  • Розов кварц – просветляващ до прозрачен, розов до бледорозов кварц. Негова по-рядка разновидност е лавандуловият кварц.
  • Авантюрин или авантюринов кварц – непрозрачен до полупрозрачен кварцов агрегат (кварцит), съдържащ включения от дребни люспички хематит, гьотит или слюда. Цвят – зелен, кафяв, или червен, с характерни отблясъци (иризация).
  • Празиолит, зелен аметист – зелена и прозрачна разновидност, която се получава след нагряване на някои видове аметисти и цитрини от щата Минас Жерайс в Бразилия
  • Сапфиров кварц – индигово син, с микроскопични включения на иглест рутил
  • Хематоид кварцсиноними ягодов кварц, огнен кварц, Арлекин кристал, спекуларитов кварц и др. Червеникав или блед кафеникав цвят, който се дължи на включванията от хематит.

Кварцът е определяща съставка на гранита и други магмени скали. Среща се често в седиментни скали, като например пясъчник и глинести шисти. Среща се често в гнайс, кварцит и други метаморфни скали. Кварцът има най-малък потенциал за изветряне и съответно се среща много често като остатъчен материал в поточни утайки и остатъчни почви.

Докато повечето кварц се кристализира от разтопена магма, голяма част от кварца също участва химически в хидротермални жилки, понякога с руди на злато, сребро и мед. Големи кварцови кристали се намират в магмени пегматити. Добре образуваните кристали могат да достигат няколко метра на дължина и да тежат стотици килограми.

Естествените кварцови кристали с висока чистота, нужни за полупроводниковата промишленост, са скъпи и редки. Най-големият единичен кварцов кристал е намерен в щата Гояс, Бразилия. Той е с размери приблизително 6.1×1.5×1.5 m и тежи над 44 тона.[6]

Хубави образци се добиват в Швейцария, Испания (Астурия), Италия, Франция и Русия (Урал).[3]

Практическо значение

[редактиране | редактиране на кода]

Кварцът се използва в оптически прибори, генератори на ултразвук, в телефонната и радио апаратура (в качеството си на пиезоелектрик), в електронните устройства (кварцов резонатор) и други. В големи количества се използва от стъкларската и керамичната промишленост (кварцов пясък). Използва се и при производството на огнеупорни материали и кварцово стъкло. Широко приложение има в бижутерията.

Грижа за бижутата с кварц

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че кварцът има твърдост 7 по скалата на Моос, трябва да се избягват драскотини и резки удари по него. Някои видове кварц избледняват на слънце, така че най-добре е кварцовите бижута да се съхраняват в подходяща кутия, тапицирана отвътре с мека материя, когато не се използват. Кварцовите пръстени, обеци, огърлици и гривни се почистват с топла вода и задължително се подсушават с кърпа.

  1. кварц // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
  2. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 181.
  3. а б David C. Cook & Wendy L. Kirk. Minerals and Gemstones. Сан Диего, Калифорния, Thunder Bay Press, 2007. ISBN 978-1-59223-735-7. с. 100.
  4. carat-online.at. Quarze im Edelsteinlexikon von carat-online.at
  5. Origin and meaning of quartz by Online Etymology Dictionary
  6. Rickwood, P. C. The largest crystals // American Mineralogist 66. 1981. с. 885 – 907 (903).