Направо към съдържанието

Курт Тухолски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Курт Тухолски
Kurt Tucholsky
Роден9 януари 1890 г.
Починал21 декември 1935 г. (45 г.)
Професияпоет, белетрист, публицист
Националност Германия
Подпис
Уебсайт
Курт Тухолски в Общомедия

Курт Тухолски (на немски: Kurt Tucholsky) е германски поет, белетрист и публицист.

Роден е в Берлин. Израства в дома на заможен директор на търговско дружество и получава възпитание в еврейска среда.

Следва юридически науки в Берлин, Женева и Йена и става доктор по право. В Берлин Тухо (както го наричат) завързва приятелство с Франц Кафка и заедно предприемат излети.

Още съвсем млад публикува сатирични гротески в списание „Шаубюне“. Но журналистическата му дейност е прекъсната от избухването на Първата световна война. В 1915 г. поетът е мобилизиран и пратен на Източния фронт, където издава войнишкия вестник „Дер Флигер“.

Тухолски в Париж през 1928 г.

След края на войната Тухолски е вече убеден пацифист и започва да публикува антимилитаристични статии в списание „Велтбюне“ и от 1924 г. до края на двадесетте години е негов кореспондент в Париж. Подобно на своя литературен образец Хайнрих Хайне и Курт Тухолски пребивава до края на живота си предимно в чужбина.

Своята поезия и проза Тухолски обединява в сборниците „С 5 конски сили“ (1928), „Усмивката на Мона Лиза“ (1929) и „Научи се да се смееш, без да плачеш“ [1] (1931). Когато през 1933 г. в Германия идват на власт националсоциалистите, Тухолски загубва германското си гражданство, а книгите му са забранени и публично изгаряни. Поетът изпада в дълбоко отчаяние от подема на фашизма в Европа и, достигнал върха на литературната си слава, в навечерието на Коледа, в жилището си недалеч от Гьотеборг, Швеция, слага край на живота си чрез свръх доза сънотворно.

Гробът на Тухолски в Марифред, Швеция

Курт Тухолски е сред най-ярките сатирически пера на Германия. Публикувал е под четири псевдонима – Игнац Вробел (критик на съвременния живот), Петер Пантер (критик на театъра и литературата), Теобалд Тигер (агресивен и ироничен поет) и Каспар Хаузер (малък човек, който не може да се справи с живота). Поезията на Тухолски го представя наред с Ерих Кестнер като създател на модерния немски градски шансон. Неговите изпъстрени с жаргон и просторечни изрази стихове са образец на езиково майсторство и блестящ хумор.

В чест на поета са учредени две награди „Курт Тухолски“ – през 1984 г. от шведската секция на международния ПЕН клуб, присъждана на писатели, които са преследвани в родината си и живеят в изгнание, и през 1995 г. от фондацията „Курт Тухолски“ за публицистика.

Усмивката на Мона Лиза

От тебе не отвръщам аз лице.

Защото над пазача си застиваш
с изящно сплетени ръце
            и се подсмиваш.

Прочута си като онази кула в Пиза,
в усмивката ти виждат иронично тържество.

Но да... Защо се смееш, Мона Лиза?
На нас, заради нас, въпреки нас, със нас -
            или пък за какво?

Без думи учиш ни какъв е земният ни дял.

Понеже, Лизхен, от портрета ти личи,
            че който на света премного е видял,
            усмихва се, ръцете на корема скръства
                        и мълчи.

1929 [2]

  • Rheinsberg – ein Bilderbuch für Verliebte, 1912
  • Der Zeitsparer. Grotesken von Ignaz Wrobel, 1914
  • Fromme Gesänge. Von Theobald Tiger mit einer Vorrede von Ignaz Wrobel, 1919
  • Träumereien an preußischen Kaminen. Von Peter Panter, 1920
Пощенска марка в памет на Тухолски (1985)
  • Ein Pyrenäenbuch, 1927
  • Mit 5 PS, 1928
  • Deutschland, Deutschland über alles. Ein Bilderbuch von Kurt Tucholsky und vielen Fotografen. Montiert von John Heartfield, 1929
  • Das Lächeln der Mona Lisa, 1929
  • Lerne lachen ohne zu weinen, 1931
  • Schloß Gripsholm. Eine Sommergeschichte, 1931
  • Walter Hasenclever, Kurt Tucholsky: Christoph Kolumbus oder Die Entdeckung Amerikas. Komödie in einem Vorspiel und sechs Bildern. Von Walter Hasenclever und Peter Panter, 1932

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Стихотворението „Тя, към него“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Усмивката на Мона Лиза“ от Курт Тухолски, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.