Направо към съдържанието

Лудвиг Кюблер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лудвиг Кюблер
германски генерал

ЗваниеГенерал от планинските войски
Години на служба1908 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Военно формированиепланински войски
Командвания4-та армия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст
Сребърни пластинки към ордена Железен кръст
Кръст на честта
Източен фронт

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
18 август 1947 г. (57 г.)
РодстваБаща: Вилиам Кюблер
Подпис
Лудвиг Кюблер в Общомедия

Лудвиг Кюблер (на немски: Ludwig Kübler) (1889 – 1947) е немски офицер изгубил и тримата си братя през Първата световна война, кавалер на отличието Рицарски кръст през Втора световна война.

Ранен живот и постъпване в армията

[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг Кюблер е роден на 2 септември 1889 г. в Мюнхен, провинция Бавария, Германска империя.[1] Син е на градски лекар.

През 1908 г. се присъединява към армията като офицерски кадет и служи в пехотни подразделения. През октомври 1910 г. е повишен в чин лейтенант и е преместен в щаба на Баварския 15 пехотен полк Фридрих-Август.

Първа световна война (1914 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Участва с полка си в Първа световна война, в боевете на германо-френския фронт, като част от артилерийска рота. Бива сериозно ранен. След възстановяването си се издига до полкови адютант, а през средата на август 1918 г. до командир на батальон и в същото време до чин капитан.

Междувоенен период

[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. се присъединява към Райхсвера, където от 1932 г. е подполковник и командир на 98 планински полк, а до началото на войната и на 1-ва планинска дивизия.

Втора световна война (1939 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втора световна война е удостоен с отличието Рицарски кръст (1939). Участва в операция „Барбароса“ през 1941 г. като командир на 49 планински корпус, част от група армии „Юг“. След това последователно е командир на 4-та армия (1941), 97 армейски корпус (1943) и военните части на Вермахта в района на адриатическото крайбрежие (1944).

През 1945 г., в края на войната, е заловен от съюзниците. Предаден е на югославските власти, чийто съд го осъжда на смърт. Екзекутиран е на 18 август 1947 г. в Любляна, Югославия.

  • Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (16 септември 1914) и I степен (17 ноември 1914)
  • Германска „Значка за раняване“ (1914) – черна (7 юни 1918)
  • Германски орден „Кръст на честта“ (15 декември 1934)
  • Германско отличие „За заслуга във Вермахта“ (?) – IV и I степен

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • ((fr)) Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935 – 1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.
  • ((ru)) Залесский К. А. Кто был кто в Третьем Рейхе.- М.: АСТ, 2002. ISBN 5-17-015753-3
  1. Lannoy 2001, стр. 33