Направо към съдържанието

Людмила Исаева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Людмила Исаева
българска поетеса
Родена
Починала
Семейство
СъпругМладен Исаев

Людмила Антонова Исаева е българска поетеса, втора съпруга на поета и деец на БКП Младен Исаев.

Родена е на 1 март 1926 г. в Провадия. Завършва Педагогическия институт в Шумен през 1948 г. Участва в бригардирското движение. От 1949 г. работи като сътрудник на Радио София. През 1964 г. става редактор в издателство „Български писател“. Членува в Съюза на българските писатели. През 1970 г. при преглед в Париж откриват, че е болна от левкопения. На 15 септември 1991 г. изпива голямо количество рудотел и други лекарства, разбъркани в чаша коняк. Намират я вече изпаднала в кома. Умира в болница „Пирогов“ в София два дни по-късно.[1][2]

Автор е на стихосбирките:

  • 1957 – „Сърцето говори“
  • 1963 – „Лирична биография“
  • 1967 – „Истина“
  • 1970 – „Не позволявайте света да остарява“
  • 1975 – „Сърцевина“
  • 1976 – „Изповед“
  • 1979 – „Съдба“
  • 1984 – „Писма от бялата къща“
  • 1986 – „Чувства“
  • Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1982