Направо към съдържанието

Марк Теренций Варон Лукул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марк Теренций Варон Лукул
Marcus Terentius Varro Lucullus
римски политик
Роден
116 г. пр.н.е.
Починал
около 56 г. пр.н.е. (60 г.)

РелигияРелигия в Древен Рим
Политика
ПартияОптимати
Семейство
БащаЛуций Лициний Лукул,[1][2] неизв.
МайкаЦецилия Метела Калва[1][3]
Братя/сестриЛукул

Марк Теренций Варон Лукул (на латински: Marcus Terentius Varro Lucullus; * 116 г. пр. Хр.; † 56 г. пр. Хр.) е римски политик и генерал на късната Римска република.

Варон Лукул е по-младият брат на Луций Лициний Лукул. Той е роден като Марк Лициний Лукул, после е осиновен от Марк Теренций Варон.[4]

Варон Лукул поддържа Сула, чиято жена е негова братовчедка. Той служи при братовчед си Квинт Цецилий Метел Пий като легат в Северна Италия и става през 81 г. пр. Хр. понтифекс.

През 79 г. пр. Хр. Варон Лукул заедно с по-стария си брат е едил и организира внушителни игри. Три години по-късно става претор и председател на съда за неримски жители. През 73 г. пр. Хр. е избран заедно с Гай Касий Лонгин за сеньор консул.

Мраморна плоча, разказваща за събитията, свързани с похода на Марк Теренций Варон Лукул срещу западнопонтийските гръцки колонии през 1 век пр.н.е. Експонат на Бургаския археологически музей

През 72 г. пр. Хр. е проконсул на провинция Македония. Там води война срещу племето на бесите и завоюва черноморските полиси Аполония (днес Созопол), Калатис (днес Мангалия), Томис (днес Кюстенджа) и Олбия за което през 71 г. пр. Хр. празнува триумф.

Марк Теренций Варон Лукул се връща от Македония по-рано, заради войната на Спартак. През 66 или 65 г. пр. Хр. е съден за активността си при диктатор Сула, но е освободен. През 57/58 г. пр. Хр. се застъпва за връщането на Цицерон от изгнание.

  • Апиан, Bürgerkriege 1,92; 120
  • Плутарх, Lucullus 1,37; 43
  • Салустий, Historiae 4,18 f.
  • Arkenberg, J. S. Licinii Murenae, Terentii Varrones, and Varrones Murenae. Historia 42 (1993) 326 – 51.
  • Keaveney, Arthur. Lucullus. A Life. London/New York: Routledge, 1992. ISBN 0-415-03219-9.
  1. а б M. Terentius (Licinius 109) M. f. Varro Lucullus // Посетен на 10 юни 2021 г.
  2. 1759 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. 3947 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  4. Keaveney, стр. 8; Arkenberg, стр. 333