Направо към съдържанието

Мин (език)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Мин.

Мин
閩語/闽语
РегионКитай, Югоизточна Азия
Говорещи~ 70 млн.
ПисменостКитайска логограма
Систематизация по Ethnologue
-Китайско-тибетски
.-Синитски
..-Китайски
...→Мин

Карта на основните видове Мин
Хокиен Минан

Теочю Минан Лейжоу Минан
Хайнанесе Минан Пуксиан Мин Доон
Мин Жон Мин Бей

Шаойан Минбей
Мин в Общомедия

Мин (Mǐn или Miin[1]) (традиционен китайски: 閩語; опростен китайски: 闽语; пинин: Mǐn yǔ; БУДЗ: Bân gú; БУЦ: Mìng ngṳ̄) е името на широка група от китайски езици, често означавани като мин диалекти.[2]

Говорят се от 60 милиона души в южно-източната китайска провинция Фудзиен, както и емигранти от тази провинция в Гуандун (около Чаоджоу и Шантоу и на полуострова Лейджоу), Хайнан, 3 окръга в Южен Джъдзян и архипелаг Джоушан извън Нинбо, както и в Тайван. Има също много китайци, говорещи мин, в страни от Югоизточна Азия.

Най-разпространеният говорен вариант на мин е хокиен, който включва тайвански и амой и други диалекти. Диалектите мин запават много от архаичните произношения на старокитайски и среднокитайски.

  1. Двойното ii представя спящия тон в мандарин, като в провинция Шаанси.
  2. Jerry Norman, Chinese. Cambridge language surveys., Cambridge University Press, 1988, ISBN 0-521-29653-6
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Min Chinese в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​