Направо към съдържанието

Михаил Воин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Воин
български светец
Стенописна икона от Захарий Зограф, Преображенски манастир, средата на XIX век
Роден
неизв.
Починал
предполага се XI век
Потука, Византийска империя
Канонизация
Празник22 ноември

Михаил Воин е византийски военачалник и български светец. Паметта му се отбелязва от Православната църква на 22 ноември.[1]

Единствените сведения за него са от няколко български агиографски текста от XIII-XIV век. Според тях той е българин от Потука, живял в средата на IX век, но съвременните изследователи отнасят живота му по-скоро към XI век. Местоположението на Потука изглежда е северно от Пловдив, но някои свързват името с днешния град Батак. Според агиографите му Михаил е с добър произход и е благочестив християнин, като млад мъж става примикюр на военна част и с нея се проявява във война с мюсюлманите (според някои интерпретации – в Южна Италия). На връщане от войната той убива дракон, освобождавайки тормозено от него селище, но е тежко ранен и умира след завръщането си в Потука.[1][2]

През 1206 година, след като превзема Пловдив, българският цар Калоян пренася тържествено мощите на Михаил Воин от Потука в Търново, където те са положени в църквата „Свети Четиридесет мъченици“, а след това в патриаршеската катедрала „Възнесение Господне“. През следващите два века Търново е център на активен култ към светеца, като от XIII век са запазени посветени на него „Проложно житие“ и „Служба“ от неизвестни автори, които стават основа за „Похвално слово“ от патриарх Евтимий.[1][2]

Изхождайки от отделни детайли в първичните източници, филологът Анчо Калоянов предлага хипотезата, че Михаил Воин е павликянин и обект на почитане от павликяните в Тракия. Той тълкува култа към него като опит на българските владетели да интегрират преселени от Калоян в Северна България павликяни.[3]

Макар да не е сред най-популярните светци в България, култът към Михаил Воин се запазва и през Възраждането. Известни са две идентични стенописни икони на светеца, рисувани от Захарий Зограф – в Преображенския и в Троянския манастир.[4]

Цитирани източници