Направо към съдържанието

Павел Павлов (летец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Павел Павлов.

Павел Павлов
български офицер, летец-изтребител
Роден
Починал
село Дивля (Пернишко), Царство България

Националност България
Учил вНационален военен университет
Работиллетец-изтребител
Семейство
ДецаОрлин Павлов – старши

Павел Лазаров Павлов е български офицер, полковник, летец-изтребител.

Павел Павлов е роден на 25 декември 1911 г. или 1912[1] в с. Тръстеник, Плевенско. Основно образование завършва в Плевен, а средно в Средно реално училище с VIII педагогически клас „Цар Борис III“, Ловеч (1932). Кратко време работи като учител в родното си село.[2]

Ориентира се към военното поприще. Завършва Военното училище в София с 55-и „Тракийски випуск“ и военна специалност летец-изтребител (1936). От 1936 г. започва службата си в учебен орляк. На следващата година е назначен за конструктор в пилотското училище. Служи във военното летище в Казанлък и изтребителната школа в Карлово. От 1939 г. е командир на крило летищен орляк.

По време на Втората световна война е командир на ято от VI Изтребителен полк въоръжен с френски самолети Девоатин 520. Отбранява небето над София по време на англо-американските бомбардировки. На 10 декември 1943 г. капитан Павлов атакува американски бомбардировач, при което самолетът му е засегнат и се разбива между с. Дивля и с. Одраница, Трънско. Повишен е във военно звание майор и е награден с Орден „За храброст“ IV ст. II кл. (посмъртно).

На Павел Павлов е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).

През 1992 г. е повишен във военно звание полковник (посмъртно). Името му е вписано в „Златната книга на Българските военновъздушни войски“. На 9 януари 2003 г. в родния му град е открит негов бюст-паметник. Улица в кв. Манастирски ливади на София е наименувана „Майор Павел Павлов“.

Дядо е на известния певец и актьор Орлин Павлов.[3]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 8.
  2. Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, с. 235
  3. Орлин Павлов чака зарята на всеки 3 март, за да чуе името на дядо си
  • Киранов Й., Дичев Н, Горещо небе, Издателство „Вион“, Пд., 1999