Направо към съдържанието

Пъстрогор

Пъстрогор
България
41.843° с. ш. 26.1982° и. д.
Пъстрогор
Област Хасково
41.843° с. ш. 26.1982° и. д.
Пъстрогор
Общи данни
Население144 души[1] (15 март 2024 г.)
6,14 души/km²
Землище23,471 km²
Надм. височина120 m
Пощ. код6519
Тел. код037705
МПС кодХ
ЕКАТТЕ59183
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Свиленград
Анастас Карчев
(ГЕРБ; 2019)

Пъстрогор е село в област Хасково, намиращо се в югоизточна България, което е част от община Свиленград.

Село Пъстрогор е с равнинно-хълмист релеф, на метри от къщите на селото тече местна малка река, а извън селото се намира и новопостроен язовир. Селото е на десетина километра от Свиленград. Около Пъстрогор има плодородни почви, на които се отглеждат разнообразни култури.

В книгата „РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА“ академик Любомир Милетич посочва, че до 1913 г, в селото живеят 100 семейства. В проучването на „Българските християнски селища в Източна Тракия“ на Димитър Шалапатов, населението на селото през 1913 г. е отбелязано със 100 къщи българи екзархисти. През юли 1913 г. Османската империя извършва реокупацията на Тракия в нарушение на Лондонския мирен договор от 17 май 1913 г. Във всяко селище, което завземали, за да избегнат въоръжена съпротива, турските власти събирали оръжието, наличните храни и добитъка, мъжкото българско население избивали, а жените и децата отвличали към Мала Азия или прогонвали от родните им места. Заедно с Мустафа паша са изгорени още селата Аладагъ, Ения, Мезекъ, Куртуленъ, Деведере, Черменъ, Караагачъ от армията на Османската империя през лятото на 1913 г. Селото остава на българска територия и съгласно последвалите договори.[2] Жители на Пъстрогор взимат участие в Балканската, Първата и Втората световна война, някои от тях не се връщат никога.

В Пъстрогор над 99% от жителите са православни християни.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

През селото минава рекичка, пълна с риба „мряна“.

През 2011 г. в селото е изграден транзитен център за бежанци според изискванията на ЕС. За довършването му правителството отделя 450 хил. лв.[4]

През 2017 г. транзитният център е преустроен в бежански център от затворен тип, ставайки първият такъв в България. Изграждането му струва близо 2 млн. лева и е финансиран с европейски средства. В него ще бъдат настанявани само извършилите нарушение на вътрешния ред.[5]

  • „Тавалък“ (бял ориз с пилешко или пуешко).
  • Атанас Иванов Атанасов. Пъстрогор. Кратка история и родове. С., Автоспектър, 2011.
  1. www.grao.bg
  2. Милетич, Любомир. РАЗОРЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТѢ БЪЛГАРИ ПРѢЗЪ 1913 ГОДИНА,. София, Българска Академия на Науките, Държавна Печатница 1918 г., 1914. с. 49.
  3. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  4. Кабинетът дава 450 хиляди за бежански център, monitor,bg, 24 август 2011
  5. Първият бежански център от затворен тип вече е готов, чака обзавеждане, dnevnik.bg, 2 септември 2017 г.