Направо към съдържанието

Самуил (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Самуил.

Самуил
България
43.5107° с. ш. 26.738° и. д.
Самуил
Област Разград
43.5107° с. ш. 26.738° и. д.
Самуил
Общи данни
Население1538 души[1] (15 март 2024 г.)
112 души/km²
Землище13,731 km²
Надм. височина501 m
Пощ. код7454
Тел. код08477
МПС кодРР
ЕКАТТЕ65276
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРазград
Община
   кмет
Самуил
Джевдет Азис
(ДПС; 2019)
Самуил в Общомедия

Самуѝл е село в Североизточна България, област Разград, административен център на община Самуил, железопътен възел.

IV селскостопански, културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Групов портрет на участниците от общините Побит камък, Разград и Гара Самуил.

Селото е разположено в Лудогорското плато сред Самуилските възвишения. През него преминава Железопътна линия 9, Републикански път III-2005 и река Война. В Самуил живеят българи, турци и цигани.

Имена

В чест на цар Самуил село Ашиклар е преименувано на Самуил (а гаровото село става Гара Самуил)[2] с МЗ № 2820, обн. 14 август 1934 г.

Гаровото село Гара Самуил и село Самуил се сливат под името Самуил (като тяхната община Гара Самуил се преименува на Самуил) на 17.12.1955 г. [2]

Железница

С построяването на железопътната линия Варна – Русе през 1866 – 1867 г. малкото дотогава селище получава гара с телеграфна станция с голямо значение за околността.[3] След Освобождението там се заселват много българи. В-к „Свободен гражданин“ съобщава за за некачествено ползване на железопътната линия, довело да застояване на стоки на Ишикларската гара през 1896 г.[4] Възниква гарово селище.

След световните войни започва строежът на първата републиканска жп линия, като свързва гарата с градовете Исперих (1948), Дулово (1960), Алфатар (1969) и Силистра (1974). Тази линия допълнително усилва значението на селото за региона и икономическото му развитие. Така близките села Хърсово, Голяма вода и Богданци се сдобиват със спирки по новопостроената линия, а на гара Самуил се прави връзка с влаковете в 3 направления – Силистра, Варна и Русе.

Основна икономическа роля за селото и общината играе транспортната инфраструктура.

Водещ отрасъл е селското стопанство с приблизително 54 % от площите в общината, засети със зърнени култури. Добивите от пшеница и ечемик са над средните за страната[5].

Водещи предприятия в селото и общината са: вагоноремонтен завод, предприятие за преработка на растително олио, маслобойна, мелничен цех и млекопреработвателни предприятия.

Приоритети за развитие на общината са подобряване на инфраструктурата, инвестиции в селското стопанство и качеството на живот в общината.

Религиите, изповядвани в Самуил, са източноправославно християнство и ислям.

  • Статуя на патрона на селото цар Самуил, разположена в центъра на селото близо до гарата.
  • Гора Колчакова кория[6].

В селото се провежда ежегоден панаир, който е през първата седмица на септември[7].

Пазарен ден за Самуил е събота.

Родени в Самуил

Работили в Самуил

  1. www.grao.bg
  2. а б Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място / Самуил (кодове: 18592 за гара Самуил, 65276 за Самуил), Национален регистър на населените места (в сайта на Националния статистически институт, София), 30.12.2022 г.
  3. Черно море - дигитално копие - 03/02/1894, No. 92, стр.1
  4. „Свободен гражданин“, седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро, ред. Коста Ранков, стр. 3, бр. 10, 02.10.1896 г.
  5. rz.government.bg // Архивиран от оригинала на 2019-07-07. Посетен на 2018-10-04.
  6. Колчаковска кория, ranica.eu
  7. Събор на село Самуил, strannik.bg