Направо към съдържанието

Стефан Гевгалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Гевгалов
български просветен деец

Роден
Починал
19 май 1956 г. (73 г.)

Учил вЦюрихски университет
Научна дейност
ОбластПедагогика
Стефан Гевгалов в Общомедия

Стефан Георгиев Гевгалов е български просветен деец, кмет на Пловдив.

Стефан Георгиев Гевгалов е роден на 4 декември 1882 година в Казанлък. Баща му е майстор строител. Родът му произхожда от град Гевгели, Македония. Гимназиално образование получава в Казанлъшкото педагогическо училище. Следва философия и педагогика в Софийския университет. През 1907 г. продължава образованието си в Йена, Германия и през 1908 - 1910 г. в Цюрих, Швейцария. През май 1910 г. се дипломира във Философския факултет на Цюрихския университет.[1] В Швейцария Гевгалов се сближава с архимандрит Стефан, бъдещия екзарх, който се подготвя да специализира богословие в Женева.

След завръщането си в България Стефан Гевгалов е назначен за учебната 1911-1912 година като учител в Държавната мъжка априловска гимназия, Габрово. От 1912 г. живее в Пловдив. През Европейската война е преводач от немски език в Гюмюрджина, която тогава е в границите на България. Дълги години е директор на учителската продоволствена кооперация „Напред“ в Пловдив.

Стефан Гевгалов, кмет на Пловдив

Като широк социалист Стефан Гевгалов е избран за 24-ти кмет на Пловдив (председател на тричленна комисия) [2] и участва в управлението на града от 19 юни 1919 г. до 3 октомври 1919 г. Продължава работата по преодоляване на последиците от Първата световна война.[3]

Културна и просветна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

През периода 1922-1934 г. Стефан Гевгалов се изявява като журналист във в-к „Учителско дело“ и в-к „Юг“[4], а също оставя име като театрален критик, оратор и сказчик. Превежда от немски език художествена и философска литература.[5]

Става учител по български и немски език в Търговската гимназия при Пловдивската търговско-индустриална камара, днес Национална търговска гимназия – Пловдив. Също така е заместник-директор и учител по български език в пловдивското Deutsche Schule.

През зимата на 1931 г. заминава за Берлин, а през 1932 г. като български представител взима участие в тържествата във Ваймар по случай 100-годишнината от смъртта на Йохан Волфганг Гьоте – заедно с д-р Хосе Ортега и Гасет от Мадридския университет.[6]

Стефан Гевгалов обнародва трудове по педагогически и философски въпроси. Активно участва в културния живот на Пловдив. Свири добре на цигулка.

През 1941 г. се преселва в София.

След Девети септември 1944 г. е предупреден да не развива никаква политическа дейност.

Умира от апоплектичен удар на 19 май 1956 г. в София.

Негов внук е писателят и преводач Венцеслав Константинов.

  • От и за Стефан Гевгалов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
  • Летопис на пловдивските кметове, Аз обичам Пловдив – личности
  • П. Цончев, П. Ив. Харлаков, Никола Калчев, Ст. Гевгалов: Годишник на Държавната мъжка априловска гимназия в Габрово за учебната 1911-1912 година (1912)
  • Ст. Д. Стамболов, Стефан Гевгалов, Н. Чобанов: Отчет на Работническата кооперация „Напред“ в гр. Пловдив за 1923 година и за периода 1919-1923 година (1924)
  • Кръстю Пастухов, Ангел Гечев, Кирил Чапаров, Стефан Гевгалов: Отчет на Кооперативна централа „Напред“ Съюз на потребителните кооперации в България за 1919-1939 (1936)
  • Стефан Обрейков, Личо Личев, Милош Ив. Данов, Стефан Гевгалов: Юбилеен сборник по случай 25-годишнината на Търговската гимназия при Пловдивската търговско-индустриялна камара 22.XII.1935 година: 1910-1935 г. (1937)
  1. Matrikeledition der Universität Zürich
  2. Кметове на Пловдив
  3. Кметове на Пловдив Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., Исторически музей – Пловдив
  4. Алманах на забравените български журналисти-Лука Говедаров, Bulgarian Connection
  5. Българо-немски културни отношения 1806-1966. Библиография. София, 1968, с. 150
  6. Die Goethe-Feier in Frankfurt und Weimar, Frankfurter Allgemeine Zeitung, den 22. März 1932