Направо към съдържанието

Траян Драганов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Траян Драганов
български генерал
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1904 – 1934
Род войскиИнженерни войски
КомандванияТехническа бригада
Инженерна инспекция
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Траян Недялков Драганов е български офицер, генерал-майор от инженерните войски, командир на Техническата бригада (1931 – 1933) и инспектор на Инженерните войски (1932 – 1934).

Траян Драганов е роден на 12 декември 1883 г. в Русе, Княжество България. През 1904 г. завършва Николаевско инженерно училище в Санкт Петербург[1] и на 7 октомври е произведен в чин подпоручик. Като подпоручик е адютант-ковчежник на 6 пионерна дружина от състава на 6 пеходна бдинска дивизия. Служи във 2-ра сборна пионерна дружина. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин поручик. През 1911 г. е произведен в чин капитан и същата година, като капитан от 3-та пионерна дружина е командирован за обучение в Николаевска инженерна академия в Санкт Петербург, но през септември 1912 г. се завръща преждевременно поради избухването на Балканската война (1912 – 1913).[1]

На 16 март 1917 г. е произведен в чин майор, на 25 юни 1920 в чин подполковник и на 6 май 1926 г. в чин полковник. Служи в 10 пионерна дружина, 2-ра инженерна дружина и 2-ри пехотен искърски полк. В периода 1 април 192426 март 1926 г. е назначен за директор на Държавното железопътно училище. През 1929 г. е назначен на служба в Техническата част. През 1931 г. поема командването на Техническата бригада, а на 15 ноември 1932 г. е назначен на най-висшата военно-инженерна длъжност – инспектор на Инженерни войски. На 1 май 1934 г. с Царска заповед № 24[2] е произведен в чин генерал-майор и на 19 същия месец е уволнен от служба.

  • Николаевско инженерно училище в Санкт Петербург (до 1904)
  • Николаевска инженерна академия в Санкт Петербург (1911 – 1912)
  1. а б Танчев, с. 93 (Цит: ВИ, № 113, 16 октомври 1904; № 48, 7 май 1911; №20, 20 април 1913; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 257)
  2. Тодор Попнеделев – Историкът. Гражданин и учен: Сб. в чест на академик Илчо Димитров, София, 2001, Университетско издателство Св. Климент Охридски, с. 206
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 287.
  • Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491.