Направо към съдържанието

Шахматна олимпиада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпиада.

Шахматната олимпиада е голямо международно отборно състезание по шахмат. Организира се от ФИДЕ. Първата официална шахматна олимпиада е проведена през 1927 г. в Лондон. Участват само мъже. От 1957 г. се провеждат и олимпиади за жени. Състезанията за мъже са отворени и за жени.

Главната награда е преходна златна купа на Хамилтон-Ръсел и всеки участник от победилия отбор получава златен медал. Всеки мач се провежда на 4 дъски. Съставът на отбора е от 4 основни и 2 резервни шахматисти, до 1950 година и от 2008 г. – 1 резервен. От 1931 г. се провежда редовно 1 път на 2 години по уточнен регламент. Втората световна война 1939 – 1945 г. прекъсва провеждането на олимпиадите и те се възобновяват през 1950 година.

Поради нарастване броя на участниците и увеличаване на организационните разходи по провеждането на състезанието ФИДЕ започва да провежда олимпиадите от 1976 година не по кръговата, а по швейцарската система. В олимпиадите са участвали всички световни шампиони, започвайки от Капабланка, а също така и повечето водещи гросмайстори.

Нарастване на участниците в Шахматните олимпиади
16-те държави, участвали на I Шахматната олимпиада, 1927 г.
На 41-вата Шахматната олимпиада, 2014 г. участват 172 нации.

Най-доброто класиране на българския отбор при мъжете е третото място през 1968 г. в Лугано, Швейцария (състав: Милко Бобоцов, Георги Трингов, Никола Пъдевски, Атанас Коларов, Иван Радулов, Пейчо Пеев с треньор Павел Иванов). Тогава Георги Трингов печели индивидуален златен медал на втора дъска.

Най-доброто класиране при жените е второ място през 1984 г. в Солун, Гърция (състав: Маргарита Войска, Румяна Гочева, Павлина Чилингирова, Стефка Савова с треньор Румен Ангелов). През 1974 г. в Меделин, Колумбия женския национален отбор печели бронзовите медали (състав: Татяна Лемачко, Венка Асенова, Антонина Георгиева–Драгашевич с треньор Александър Цветков).

През 1999 г. МОК приема шахмата за член на Международното олимпийско движение. Изпълнителното бюро на БОК признава шахмата за олимпийски спорт на 17 октомври 2007 г.[1]

Шахматната олимпиада в Люцерн, 1982 г.
Символ на VI шахматна олимпиада във Варшава 1935 г. от Йежи Щайфер

Шахматни олимпиади

[редактиране | редактиране на кода]
Година Поредност Домакин Мъже Жени
Gold Злато Silver Сребро Bronze Бронз Gold Злато Silver Сребро Bronze Бронз
1927 1 мъже Лондон Унгария Дания Англия
1928 2 мъже Хага Унгария САЩ Полша
1930 3 мъже Хамбург Полша Унгария Германия
1931 4 мъже Прага САЩ Полша Чехословакия
1933 5 мъже Фолкстън САЩ Чехословакия Швеция
1935 6 мъже Варшава САЩ Швеция Полша
1937 7 мъже Стокхолм САЩ Унгария Полша
1939 8 мъже Буенос Айрес Германия Полша Естония
1950 9 мъже Дубровник Югославия Аржентина ФРГ
1952 10 мъже Хелзинки СССР Аржентина Югославия
1954 11 мъже Амстердам СССР Аржентина Югославия
1956 12 мъже Москва СССР Югославия 3 Унгария
1957 1 жени Емен СССР Румъния ГДР
1958 13 мъже Мюнхен СССР Югославия Аржентина
1960 14 мъже Лайпциг СССР САЩ Югославия
1962 15 мъже Златни пясъци СССР Югославия Аржентина
1963 2 жени Сплит СССР Югославия ГДР
1964 16 мъже Тел Авив СССР Югославия ФРГ
1966 17 мъже
3 жени
Хавана
Оберхаузен
СССР САЩ Унгария
СССР

Румъния

ГДР
1968 18 мъже Лугано СССР Югославия България
1969 4 жени Люблин СССР Унгария Чехословакия
1970 19 мъже Зиген СССР Унгария Югославия
1972 20 мъже
5 жени
Скопие СССР Унгария Югославия СССР Румъния Унгария
1974 21 мъже
6 жени
Ница
Меделин
СССР Югославия САЩ
СССР

Румъния

България
1976 22 мъже
7 жени
Хайфа 1 САЩ Холандия Англия Израел Англия 3 Испания
1978 23 мъже
8 жени
Буенос Айрес Унгария СССР САЩ СССР Унгария ГДР
1980 24 мъже
9 жени
Ла Валета СССР 3 Унгария Югославия СССР Унгария Полша
1982 25 мъже
10 жени
Люцерн СССР Чехословакия САЩ СССР Румъния Унгария
1984 26 мъже
11 жени
Солун СССР Англия САЩ СССР България Румъния
1986 27 мъже
12 жени
Дубай СССР Англия САЩ СССР Унгария Румъния
1988 28 мъже
13 жени
Солун СССР Англия 3 Холандия Унгария СССР Югославия
1990 29 мъже
14 жени
Нови Сад СССР САЩ 3 Англия Унгария 3 СССР Китай
1992 30 мъже
15 жени
Манила Русия Узбекистан Армения Грузия Украйна Китай
1994 31 мъже
16 жени
Москва Русия „А“ Босна и Херцеговина Русия „Б“ Грузия Унгария Китай
1996 32 мъже
17 жени
Ереван Русия Украйна САЩ Грузия Китай 3 Русия
1998 33 мъже
18 жени
Елиста Русия „А“ САЩ Украйна Китай 3 Русия „А“ Грузия
2000 34 мъже
19 жени
Истанбул Русия Германия Украйна Китай Грузия Русия
2002 35 мъже
20 жени
Блед Русия Унгария Армения Китай Русия Полша
2004 36 мъже
21 жени
Калвия Украйна Русия 3 Армения Китай САЩ Русия
2006 37 мъже
22 жени
Торино Армения Китай САЩ Украйна Русия Китай
2008 38 мъже
23 жени
Дрезден Армения Израел САЩ 3 Грузия Украйна САЩ
2010 39 мъже
24 жени
Ханти Мансийск Украйна Русия 1 Израел Русия 1 Китай Грузия
2012 40 мъже
25 жени
Истанбул Армения 3 Русия Украйна Русия 3 Китай Украйна
2014 41 мъже
26 жени
Тромсьо Китай Унгария 3 Индия Русия Китай 3 Украйна
2016 42 мъже
27 жени
Баку САЩ 3 Украйна Русия Китай Полша 3 Украйна
2018 43 мъже
28 жени
Батуми Китай 3 САЩ 3 Русия Китай 3 Украйна Грузия
2022 44 мъже
29 жени
Ченай 2 3 Узбекистан Армения Индия 3 Украйна Грузия Индия
2024 45 мъже
30 жени
Будапеща
2026 46 мъже
31 жени
Ташкент

[2][3][4][5][6]

1 През 1976 г. голям брой държави от цял свят не участват в Олимпиадата в Хайфа в знак на бойкот поради военните действия на Израел срещу арабски страни. Повечето от тях си организират отделна „антиизраелска“ олимпиада в Либия. Съветският съюз и източноевропейските страни не участват и в двете олимпиади.
2 Събитието през 2022 г. първоначално е планирано да се проведе в Минск, Беларус, но е пренасрочено за Москва, която първоначално е трябвало да бъде домакин на Олимпиадата през 2020 г., отменена поради пандемията от Ковид-19. Въпреки това, през февруари 2022 г., още в началото на военния конфликт между Русия и Украйна, ФИДЕ прави изявление, че турнирът няма да се проведе в Москва и ще бъде преместен в Ченай, Индия.
3 Отборът има равен брой точки със следващия и е класиран по допълнителни показатели.

Неофициални олимпиади

[редактиране | редактиране на кода]
1. Чехословакия. 2. Унгария. 3. Швейцария.
1. Унгария. 2. Кралство Югославия. 3. Румъния.
1. Унгария. 2. Полша. 3. Германия.
:България взима участие в състезанието, като се класира на последното 21 място. В отбора са включени: Георги Гешев, Александър Цветков, Димитър Данчев, Александър Кипров, Найден Войнов, Юрий Тошев, Жак Франсез, Хайнрих Макс, Андрей Малчев и Фердинанд Хоринек.
  • Триполи, Либия 1976 г. Участват 34 страни от Африка, Азия, Латинска Америка и Европа (Италия, Португалия и Турция), които са бойкотирали олимпиадата в Израел. Класиране:
1. Салвадор. 2. Тунис. 3. Пакистан.
  • Виртуална, 2020 г. Провежда се кореспондентно заради пандемията от Ковид-19 със смесени отбори от мъже и жени. Класиране:
1-2. Русия и Индия. 3-4. Полша и САЩ.
  • Виртуална в Китай, 2021 г. Провежда се дистанционно заради пандемията от Ковид със смесени отбори от мъже и жени. Класиране:
1. Русия. 2. САЩ. 3-4. Китай и Индия.

Награда Гаприндашвили

[редактиране | редактиране на кода]

Трофеят е кръстен на бившата световна шампионка за жени Нона Гаприндашвили (1961–1978) и е създаден от ФИДЕ през 1997 г. Наградата се присъжда на нацията, която има най-висок общ брой мач точки в открития и женския турнири на олимпиадата, взети заедно. Има характер на трофей за комплексен олимпийски шампион.

Година Нация
1998 Русия
2000
2002
2004
2006 Китай
2008 Украйна
2010 Русия
2012
2014 Китай
2016 Украйна
2018 Китай
2022 Индия

Български шахматисти участвали на шахматни олимпиади

[редактиране | редактиране на кода]
Име Победи Ремита Загуби Точки Години Брой
Олимпиади
Богомил Андонов 4 3 1 1986 1
Киприан Бербатов 3 3 2 2010 1
Радко Бобеков 5 1 5 1954 1
Милко Бобоцов 42 65 17 74½ 1954, 1958 – 1960, 1964 – 1972 8
Саркис Бохосян 0 0 0 0 1972 1
Петър Великов 10 20 4 20 1982 – 1986, 1990 4
Петър Генов 0 3 1 2002 1
Кирил Георгиев 51 65 23 83½ 1984 – 2000, 2004 – 2010 13
Крум Георгиев 18 23 10 29½ 1980, 1986 – 1992, 2000 6
Владимир Георгиев 5 4 2 7 1996 1
Йордан Григоров 0 2 1 1 1984 1
Александър Делчев 36 34 12 55 1994, 2000 – 2012 8
Владимир Димитров 6 3 5 1994 – 1996 2
Димитър Дончев 7 8 4 11 1982, 1988 2
Евгени Ерменков 16 30 11 31 1978 – 1980, 1984, 1990 – 1992 5
Венцислав Инкьов 19 21 14 29½ 1978, 1982 – 1990 6
Валентин Йотов 8 5 2 2006 – 2008 2
Михаил Кантарджиев 8 1 2 1939 1
Емил Карастойчев 3 3 3 1939 1
Александър Кипров 2 7 4 1939 1
Нино Киров 7 8 2 11 1974, 1984 2
Атанас Коларов 22 27 10 35½ 1956, 1960 – 1962, 1966 – 1970 6
Атанас Колев 8 15 8 15½ 1992 – 1994, 1998 – 2000 4
Валентин Луков 3 2 2 4 1988 1
Здравко Милев 28 36 14 46 1954 – 1964 6
Николай Минев 21 45 18 43½ 1954 – 1962, 1966 6
Олег Нейкирх 12 20 17 22 1939, 1954, 1958 – 1960 4
Никола Пъдевски 53 85 24 95½ 1956 – 1974, 1978 11
Пейчо Пеев 8 6 3 11 1968, 1972 2
Владимир Петков 1 0 2 1 2006 1
Мариян Петров 3 3 4 2002 1
Милко Попчев 6 7 1 1992, 1998 2
Любен Попов 20 26 10 33 1962 – 1966, 1970, 1974, 1980 – 1982 7
Иван Радулов 45 51 15 70½ 1968 – 1974, 1978 – 1982, 1986 8
Юлиян Радулски 7 7 2 10½ 2002 – 2004 2
Семко Семков 4 1 4 1988 1
Любен Спасов 9 11 4 14½ 1974, 1978 – 1980 3
Васил Спасов 27 44 14 49 1990 – 1998, 2002 – 2006 8
Никола Спиридонов 4 3 2 1964 1
Антоанета Стефанова 2 2 3 3 2000 1
Веселин Топалов 27 19 6 36½ 1994 – 2000, 2008 – 2010 6
Георги Трингов 60 80 20 100 1956 – 1958, 1962 – 1974, 1978 – 1982 12
Александър Цветков 12 16 8 20 1939, 1954 – 1956 3
Борис Чаталбашев 7 7 4 10½ 1996 – 1998, 2004 3
Иван Чепаринов 14 13 12 20½ 2002 – 2010 5
Веселин Георгиев
отбор на шахматисти с увреден слух
14 12 10 20 2002, 2006 – 2008 3
Име Победи Ремита Загуби Точки Години Брой
Олимпиади
Силвия Алексиева-Кола 24 20 12 34 1994 – 2002 5
Павлина Ангелова-Чилингирова 34 23 19 45,5 1980 – 1994 8
Венка Асенова 31 26 14 44 1957 – 1974, 1978 7
Румяна Бояджиева-Гочева 23 13 14 29,5 1980 – 1986, 1990 5
Мария Велчева 22 20 19 32 1996 – 2010 8
Ива Виденова 1 6 3 4 2010 1
Маргарита Войска 65 66 38 98 1980 – 2010 16
Антонина Георгиева-Драгашевич 15 15 7 22,5 1966 – 1974 4
Емилия Джингарова 13 14 10 20 2000, 2004 – 2008 4
Антония Иванова 11 11 4 16,5 1957, 1963 2
Мая Коен 6 3 3 7.5 1992 1
Величка Крумова 3 7 1 6,5 1978 1
Татяна Лемачко 26 12 11 32 1974, 1978 – 1982 4
Адриана Николова 2 6 1 5 2010 1
Вера Пейчева-Юргенс 4 3 4 5,5 1990 1
Евгения Пейчева-Хансен 4 3 3 5,5 1988 1
Елица Раева 3 1 3 3,5 2008 1
Стефка Савова 14 6 9 17 1984 – 1988 3
Антоанета Стефанова 33 38 13 52 1992 – 1998, 2002 – 2010 9
Паунка Тодорова 1 1 2 1,5 1963 1
Евелина Троянска 5 3 6 6,5 1966 – 1969 2
Весмина Шикова 6 4 4 8 1972, 1978 2
Гергана Пейчева 3 5 1 5,5 2022 1

Български шахматисти печелили индивидуални медали

[редактиране | редактиране на кода]
  • Веселин Топалов – 1994 г. златен медал на 1-ва дъска, 1998 г. сребърен медал на 1-ва дъска, 2000 г. сребърен медал на 1-ва дъска, 2008 г. бронзов медал на 1-ва дъска, 2014 г. златен медал на 1-ва дъска
  • Георги Трингов – 1956 г. бронзов медал на 4-та дъска, 1958 г. сребърен медал на 5 дъска, 1968 г. златен медал на 2 дъска, 1978 г. златен медал на 3 дъска
  • Александър Делчев – 2008 г. сребърен медал на 4-та дъска
  • Евгени Ерменков – 1990 г. бронзов медал на 4-та дъска (състезава се за България), 2004 г. златен медал на 1-ва дъска (състезава се за Палестина), 2006 г. сребърен медал на 1-ва дъска (състезава се за Палестина)
  • Милко Бобоцов – 1964 г. бронзов медал на 3-та дъска
  • Здравко Милев – 1956 г. бронзов медал на 6-а дъска, 1964 г. сребърен медал на 5-а дъска
  • Иван Радулов – 1968 г. бронзов медал на 5-а дъска
  • Владимир Георгиев – 2004 г. сребърен медал на 3-та дъска (състезава се за Македония)
  • Венка Асенова – 1966 г. бронзов медал на 1-ва дъска
  • Татяна Лемачко – 1974 г. бронзов медал на 1-ва дъска
  • Антонина Георгиева – 1969 г. бронзов медал на 3-та дъска
  • Маргарита Войска-1984 г. бронзов медал на 1-ва дъска
  • Мария Велчева – 2004 г. сребърен медал на 4-та дъска

Шахматни олимпиади за хора с увреден слух

[редактиране | редактиране на кода]

Международния комитет за тих шах (МКТШ) е организация провеждаща първенства по шахмат за хората с увреден слух. В летописа на шахматната история СГБ има трима шампиони в Олимпиадите на МКТШ – Емил Лулчев, Нешо Мустакерски и Веселин Георгиев.

  • България на шахматните олимпиади, Николай Ючормански/Николай Минев, изд. Медицина и физкултура, София 1978 г.