Направо към съдържанието

Жан Сибелиус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ян Сибелиус)
Жан Сибелиус
Jean Sibelius
финландски композитор

Роден
Починал
Ярвенпяя, Финландия

Учил вАкадемия Сибелиус
Хелзинкски университет
НаградиНаграда „Вихури Сибелиус“ (1953)
Музикална кариера
ПсевдонимJean Sibelius
Стилкласическа музика,[1][2] опера,[3][4][5] симфония, театрална музика[6][7][8]
Инструментицигулка, пиано
Активностот 1892 г.
Участник вAcademy of Arts of the GDR, Grand Lodge of Finland, „Американска академия за изкуство и наука“, Lake Tuusula Artist Community
Семейство
Деца6

Подпис
Уебсайтwww.sibelius.fi
Жан Сибелиус в Общомедия

Жан Сибелиус (в български източници по-известен като Ян Сибелиус[9]) е един от великите финландски композитори, считан за основател на финската национална музикална школа. Автор е на 7 симфонии, симфоничните поеми „Финландия“ (1899), „Дъщерята на Севера“ (1906), „Тапиола“ (1926); концерт за цигулка и оркестър (1903).

През 1953 година получава първата Награда „Вихури“, която по-късно получава неговото име. Автор е и на 4 легенди от финландския народен епос Калевала (между тях „Туонелският лебед“, 1893 г.), на сюити, песни и др. В негова чест в Хелзинки има издигнат паметник.

Родният дом на Жан Сибелиус в Хямеенлина

Сибелиус е най-известен със симфониите си и симфоничните си поеми. Репутацията му във Финландия нараства през 90-те години на XIX в., с хоровата симфония Кулерво, която, като много тогавашни произведения, е изградена върху епическата поема на Елиас Льонрот, „Калевала“. Първата му симфония прозвучава премиерно през 1899, когато започва да се развива финландският национализъм.

Освен още 6 симфонии, популярност на Сибелиус в родината му и в чужбина носят и симфоничните му поеми. Пише още и произедения за цигулка и оркестър, за хор, песни, пиеси за оркестър, камерна музика, музика за цигулка и пиано и една опера – „Девица в кулата“. През средата на 20-те години на XX век той композира „Тапиола“. До 1957, когато умира, не публикува нищо повече. Работи върху 8-ата си симфония, но изгаря нотите и тя не съществува на хартиен носител.

Присъствието на Чайковски се усеща в ранните му произведения, като Първата му симфония и Концерта му за Цигулка и оркестър. За известен период той е под огромно влияние на Вагнер, особено когато композира операта си. В музикалния му стил трайна следа остават Бузони и Брукнер. За симфоничните си поеми е повлиян главно от Лист.

Сибелиус постепенно се отклонява от сонатната форма в творчеството си. Вместо няколко контрастни теми, той се фокусира върху концепцията за фрагменти от тематичен материал, които се развиват във времето и достигат кулминация чрез цялостното осъществяване на музикалната идея. По-късните му произведения са забележителни заради характерното чувство на непрекъснато развитие, което се осъществява чрез тематични изменения, прерастващи в отклонения. Някои смятат, че тази цялостност е резултат от композиционна ретроградност – започване от точката, до която се цели да се достигне – от края към началото. Анализи показват, че развитието на въпросните тематични фрагменти, състоящи се най-често от три или четири ноти, до цялостни теми, доказва противното.

Негов главен конкурент в композирането в симфоничен стил е Малер. Двамата творци имат различни идеи за оформлението на произведенията – докато Малер използва рязко сменящи се, контрастиращи теми и смята, че симфонията е като света – трябва да погълне всичко, Сибелиус внимателно развива елементите на темата и се възхищава на вътрешната връзка на всички мотиви, създадена от дълбоката логика на развитието.

След 7-те симфонии и Концертът за Цигулка и оркестър, 13-те симфонични поеми са едни от най-значителните в творчеството на композитора, и заедно с тези на Щраус, са едни от най-големите постижения в този жанр след тези на Лист. Като години те обхващат цялата кариера на Жан – първата е написана 1892, а последната – 1925. В тях се изразяват възхищението му към природата и финландската митология.

Жан Сибелиус и съпругата му

En sagaФея – за първи път е представена през 1893, като е дирижирана от самия композитор. Тя е поема от една част. Въпреки че според някои тя е вдъхновена от митологичното произведение Едда, Сибелиус я описва като състояние на съзнанието си.

Дървесната нимфа, отново едночастна, е написана през 1894. Премиерата ѝ е през април 1895 в Хелзинки, като диригент отново е Сибелиус. Инспирирана е от произведение на шведския поет Виктор Ридберг, носещо същото име. Изградена е от 4 големи части, с преобладаващи настроения – героична жизненост, превъзбуденост, третото – задушевна любов и четвъртото – неутешима мъка.

Сюитата на Lemminkäinen е композирана в началото на 1890. Замислена е като митологична опера, но след това, под влияние на Вагнер, Сибелиус я прави симфонична поема в 4 части. Посветена е на героя от финландския епос „Калевала“ – Леминкейнен. Смята се, че в самата поема има още няколко поеми – Лебедът на Туонела – 2– 3 част, се изпълнява и отделно.

Финландия, най-известната му поема, е силно патриотична пиеса, която за първи път е изпълнена през 1899. Премиерата за публика се състои през юли 1901. Въпреки че Сибелиус държи произведението да е оркестрово, то се превръща в любимо хорово такова, заради епизода с химн.

Океаниди, Нимфата на морето (Дъщерята на океана – Гръцка митология), е едночастна поема, композирана през 1913 – 1914. Премиерата ѝ е на 4 юни 1914 в Норфолк, Кънектикът, САЩ като Сибелиус я дирижира.

Тапиола, последното произведение на Сибелиус за оркестър, е поръчано от Уолтър Дамрош за Нюйорската филхармония, където се състои и премиерата му през декември 1926. Вдъхновена е от Тапио, горски дух от епоса „Калевала“. Тази поема е възхвалена от много критици, като композиторът и биограф Сесил Грей казва, че „дори Сибелиус да не беше написал нищо друго през живота си, това произведение щеше да го провъзгласи като един от най-великите майстори на всички времена“.

Други важни произведения
  • Valse triste – кратко оркестрово произведения, което е композирано за пиесата „Куолема“ – „Смърт“, написана от доведения му брат.
  • Концертът за цигулка и оркестър, ре минор.
  • Кулерво – понякога наричано хорова симфония, е сюита от пет симфонични части. Премиерата ѝ е на 28 април 1892. През живота на композитора произведението е изпълнявано само пет път, но след смъртта му става много известно.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за