Енергия от възобновяеми източници: как ЕС стимулира сектора

Енергетиката е отговорна за много от емисиите на парникови газове. ЕС полага усилия за промени в сектора чрез инвестиции във възобновяемите източници.

Електрически автобус на станция за зареждане. На заден фон преминава модерен влак, движещ се върху надземна железница
Електрически автобус на станция за зареждане

Добивът и потреблението на енергия генерират повече от три четвърти от емисиите на парникови газове в ЕС. Производството на електричество, отоплението и транспортът са неразделна част от съвременния начин на живот, но трябва да се променят драстично, за да постигне ЕС амбициите си за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.

Възобновяемите източници на енергия ще играят ключова роля в започналия зелен преход. Те са също така начин страните в ЕС да станат по-малко зависими от вноса на енергийни ресурси и от смущения на пазара на енергия, които повишават цените.

В същото време ЕС разработва и други мерки, насочени към спестяването на енергия.

Все по-широко използване на енергията от възобновяеми източници


Повече от 20% от потребяваната в ЕС енергия идва от възобновяеми източници като слънцето и вятъра. Този дял се е увеличил повече от два пъти от 2004 г.

До 2023 г. целта за дела на потреблението на енергия от възобновяеми източници в ЕС към 2030 г. беше 32%, но тя подлежеше на преразглеждане заедно с отделни цели за потреблението от сградите, отоплението и охлаждането и потреблението в промишлеността.

През септември 2023 г. Парламентът одобри споразумение със Съвета, което определя като цел 42,5% от енергията към 2030 г. да идва от възобновяеми източници. Държавите членки следва да се стремят да постигнат дори 45%.

През 2022 г. енергията от възобновяеми източници съставляваше 23% от енергийното потребление в ЕС, а през 2021 г. тя беше 21,8%.


Ускорено предоставяне на разрешения


Руското нашествие в Украйна накара страните в ЕС да преосмислят зависимостта си от руски изкопаеми горива като нефт и природен газ. Европейският парламент гласува през декември 2022 г. допълнителни мерки за ускоряване на прехода към възобновяеми енергийни източници.

Депутатите настояват за по-бързо издаване на разрешения за нови инсталации от слънчеви панели, вятърни турбини и други възобновяеми източници на енергия. Инсталации в обособени зони ще трябва да получават разрешение в рамките на 9 месеца; ако срокът изтече без решение на компетентния орган, разрешението ще се счита за дадено.

Извън тези зони на ускорено внедряване разрешението ще трябва да бъде давано в рамките на 18 месеца, а за подновяване на разрешения периодът ще трябва да бъде не по-дълъг от 6 месеца.

Развитието на обособени зони трябва да избягва нанасянето на вреди на природата, като тези зони не трябва да се разполагат на защитени места. Парламентът иска хората да имат глас при вземането на решения за инсталиране на централа и обособяване на зони за възобновяеми енергийни източници.

Депутатите също така искат страните в ЕС да предоставят разрешение за инсталиране на слънчеви панели върху сгради в рамките на месец, а за малки инсталации до 50 kW да бъде достатъчна проста процедура за уведомление.

Инсталирането на слънчево оборудване ще бъде освободено от изискването за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Срокът на издаване на разрешение за инсталиране на термопомпи ще трябва да бъде един месец.

Използване на водород от възобновяеми източници


Когато водородът се използва като енергиен източник, той не причинява емисии на парникови газове. По оценки той може да задоволи между 20 и 50% от енергийните потребности в транспорта и между 5 и 20% от потребностите в промишлеността към 2050 г.

Въпросът е как се добива водородът – дали по устойчив начин или чрез използването на изкопаеми горива. Европейският парламент настоява, че е нужно да се прави ясно разграничение между методите за производство и да се заложи на онези, които не причиняват емисии.

В измененията на правилата за енергията от възобновяеми източници депутатите настояват за засилване на използването на водород и за разработване на по-проста система за удостоверяване на начина, по който той е добит.

Енергия от възобновяеми източници в морето


В момента вятърът е единственият възобновяем източник на енергия в моретата, който се използва в промишлен мащаб, но ЕС търси и други алтернативи – например, енергия от приливите, големи соларни инсталации във водни басейни и използване на водорасли за биогорива.

Европейската комисия предлага стратегия за значително увеличаване на произвежданата енергия от възобновяеми източници в моретата. Капацитетът само на вятърните турбини, разположени отвъд сушата, следва да нарасне от 12 гигавата към момента на 300 гигавата към 2050 г. Парламентът ще изрази позиция по стратегията.

Алтернативни горива


Сухопътният транспорт отговаря за около една пета от общите емисии на парникови газове в ЕС. Замяната на горивата от полезни изкопаеми като нефта с алтернативни горива – от биомаса или от горива, произведени от възобновяеми източници на енергия, би имало голям ефект върху емисиите.

Преходът към използване на автомобили с нулеви емисии е свързан с изграждането на всеобхватна мрежа от станции за зареждане с алтернативни горива.

През юли 2023 г. Парламентът прие правила за развитието на нужната инфраструктура в Европа. До 2026 г. ще трябва да има зони за презареждане на електрически автомобили на всеки 60 км по основните пътища в ЕС, а зони за презареждане на камиони и автобуси ще трябва да има на всеки 120 км до 2028 г.

Финансиране на зелена енергийна инфраструктура


Свързването на енергийната инфраструктура между страните в ЕС може да помогне за намаляване на зависимостта от един доставчик и да намали риска от смущения в мрежата.

ЕС има правила за финансиране на трансгранични енергийни проекти. На всеки две години се избират ключови проекти, които след това могат да кандидатстват за европейски средства и да получат по-лесно нужните разрешителни за реализация.

През юни 2022 г. влязоха в сила правила за постепенно спиране на финансирането на проекти за природен газ и за пренасочване на средствата към изграждане на инфраструктура за използване на водород, както и за улавяне и съхранение на въглероден двуокис.

Всички нови инфраструктурни проекти трябва да допринасят за постигането на целите на ЕС за намаляване на емисиите към 2030 и 2050 г., което на практика слага край на подкрепата от ЕС за инфраструктура, базирана на изкопаеми горива.

Справедлив енергиен преход за всички


Европейският съюз ще помогне на уязвими домакинства и на малки фирми за осъществяване на зеления преход с финансиране от Социалния фонд за климата. Общият бюджет на фонда, който ще започне фукциониране през 2026 г., се оценява на 86,7 млрд. евро.

Той следва да насърчава преминаване към енергия от възобновяеми източници и ще включва мерки като намаляване на данъците и таксите върху енергията, реновиране на сгради, споделено използване на автомобили и изграждане на пазар на използвани електрически автомобили.

През април 2023 г. Парламентът одобри споразумение със страните в ЕС по правилата за функционирането на фонда.

Зелени технологии


Производството и съхраняването на възобновяема енергия изисква развитието на зелени технологии като соларни системи и батерии. През април 2024 г. Парламентът прие законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии, който цели да стимулира напредъка на тези индустрии и да облекчи административните изисквания към компаниите.