Направо към съдържанието

Александър Малинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за политика. За дееца на ВМОРО вижте Александър Малинов (революционер).

Александър Малинов
български политик
Роден
Починал
20 март 1938 г. (70 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вКиевски университет
Политика
Професиясъдияпрокурорадвокат
ПартияДемократическа партия
Народен представител в:
XI ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   
17-и министър-председател на България
16 януари 1908 – 16 март 1911 (ст.ст.)
21 юни – 28 ноември 1918
29 юни – 12 октомври 1931
Семейство
СъпругаЮлия Малинова
ДецаАна, Вера, Мария, Павел и Александър
Александър Малинов в Общомедия

Александър Павлов Малинов е виден български политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия. Той е министър-председател на България в 30-ото (1908 – 1910), 31-вото (1910 – 1911), 36-ото (1918), 37-ото (1918) и 47-ото (1931) правителство. Той е председател на XXIII обикновено народно събрание (1931 – 1934).

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Пандъкли, Бесарабия. Александър Малинов е възпитаник на Южнославянския пансион на Тодор Минков в Николаев.[1] Завършва право в Киев през 1891.

Професионална и политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]
47-ото правителство на България с председател Ал. Малинов. Източник: ДА „Архиви“

След идването си в България работи като съдия, прокурор и адвокат в Пловдив.

Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на Петко Каравелов през 1903. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908 – 1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са подготвени[2] измененията в Търновската конституция от 1911, увеличаващи дипломатическите правомощия на цар Фердинанд I.

В края на Първата световна война Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват Солунското примирие и потушават Войнишкото въстание. По време на управлението на Александър Стамболийски е изпратен в затвора (1922), заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат е освободен и се включва в новосъздадения Демократически сговор, но през 1924 г. го напуска и преминава в опозиция.

Като водач на Демократическата партия Александър Малинов е сред инициаторите за създаването на коалицията Народен блок, която печели изборите през 1931 г. Той е за кратко министър-председател, но се оттегля и става председател на парламента. В това качество става кръстник на княгиня Мария Луиза. Малинов умира по време на предизборно събрание в София.

Александър Малинов е женен за Юлия Малинова, имат три дъщери и двама синове: Ана, Вера, Мария, Павел и Александър.

На Александър Малинов е наречен булевард в София (Карта).

  1. ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, стр. 46. ISSN 0204 – 8906
  2. Георгиева, Станка. Промените в конституцията, наложени от обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. Научни трудове на Русенския университет 2008, том 47, серия 5.2, с. 157 – 158 (достъп 21 февруари 2015)