Направо към съдържанието

Любен Беров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любен Беров
български политик и икономист
Роден
Починал
7 декември 2006 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Учил вСофийски университет
Работиликономист, политик
Научна дейност
Областстопанска история
Работил вВисш икономически институт „Карл Маркс“
Институт по балканистика на БАН
Политика
Партиянезависим
43-ти министър-председател на България
30 декември 199217 октомври 1994
83-то правителство на България
Министър на външните работи30 декември 199223 юни 1993
Семейство
СъпругаТаня Берова
Деца2
Любен Беров в Общомедия

Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 83-тото правителство на България.

Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София.[1] Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. – икономика в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.[1]

Преподавателска и научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно става доцент (1962), професор (1971) и защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки (1976),[1] посветена на революцията на цените на Балканите през XVI–XVII век. Той е ръководител на катедра „Стопанска история“, заместник-декан и декан.

След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките.[1] Избран е за „старши член“ на колегията на колежа „Сейнт Антъни“ при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Носител е на орден „Кирил и Методий“, I степен (1980).

Политическа и стопанска дейност

[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство,[1] подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия.

По времето на управлението на Любен Беров избухва Българо-северномакедонския езиков спор. На 13 април 1994 просветният министър Марко Тодоров се намира в Скопие за подписване на протокол за сътрудничество между министерствата на образованието на двете държави. Текстът е предварително съгласуван, но в последния момент домакините изрично настояват подписването му да стане на „македонски и български език“. Българският министър отказва и прекратява визитата си. Само седмица по-късно, на 21 и 22 април, в София пристига делегацията на Република Северна Македония (РСМ), водена от президента Киро Глигоров, за сключване на редица двустранни споразумения. Отново поради спор на какви езици да се извърши това не е подписан нито един официален документ. Отказът на делегацията на РСМ да приеме компромисната формула „на официалните езици“ довежда до отказ на Беров да се срещне с Киро Глигоров, което води до скандал.[2]

От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София.

Любен Беров е женен за Таня Берова. Има син и дъщеря.

Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.

  • Монополистическият капитализъм в България“ (1958; в съавторство)
  • Печалбата на капитала в България до 1944 г.“ (1961)
  • Курс по стопанска история на България“ (1964; в съавторство)
  • Положение на работническата класа в България при капитализма“ (1968)
  • Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война“ (1969; в съавторство)
  • Икономическото развитие на България през вековете“ (1974)
  • Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в.“ (1976)
  • Икономически проблеми на развиващите се страни“ (1977)
  • България“ (1984)
  • История на кооперативното движение в България“ (1986; в съавторство)
  • Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век“ (1989)
  • Развитието на индустрията в България 1884 – 1947 г.“ (1989)
  • Стопанска история“ (1994)
  • История на света“ (1996)
  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 52 – 53.
  2. Красимира Тодорова: Опити за разрешаване на езиковия спор с Република Македония (1995 – началото на 1997 година) в. Исторически преглед, 2023, стр. 134