Направо към съдържанието

Железопътна линия Шумен – Комунари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железопътна линия 26
Информация
Типнормална (1435 mm)
Статусдействаща
Крайни гариШумен, Комунари
Започва отКомунари
Свързани линииЛиния 2 и Линия 3
Станции10
Номер линия26
Пусната1939 г.
Разширение1941 г.
СобственикНКЖИ
Дължина50,344 km
Брой линииединична
Междурелсие1435 mm
Електрификация25 кV, 50 Hz
Работна скорост60 km/h
Максимален наклон15 ‰
Минимален радиус300 m

Железопътната линия Шумен – Комунари е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в източна България, на територията на област Шумен и област Варна.

Въпросът за построяването на железопътна линия от Шумен до Карнобат се повдига веднага след Освобождението на България и се урежда със „Закона за проектиране и построяване на железопътната мрежа в България“ от 14 януари 1895 г. Съгласно този закон линиите се подразделят на първостепенни линии с нормално междурелсие – това са главните линии на железопътната мрежа, и на второстепенни – с широчина на пътя 750 – 800 mm – линии от чисто местно значение или клонове на главните линии. Съгласно забележката към закона второстепенните линии могат да се строят с нормална широчина, ако разходите по построяването им не бъдат увеличени с повече от 30 % в сравнение с теснопътните.

Към второстепенните линии с междурелсие под нормалното спада и железопътната линия Шумен – Карнобат. Първите проучвания за строителство се извършват през 1911 г. Държавните и военните интереси през Европейската война налагат да се побърза с нейното построяване, тъй като се чувства голяма нужда от железопътна връзка между Северна и Южна България в източната част на страната. По нареждане на Щаба на армията линията от Шумен до Комунари се трасира за междурелсие 1435 mm и през 1916 г. започва строежът ѝ от Комунари към Шумен, но заради липса на средства е преустановено. Узаконяването на тази линия за нормално междурелсие става със „Закона за разширение на железопътната мрежа“ от 1925 г.

Строителството на линията с дължина от около 53 km е възобновено отново през 1937 г. и е предадено за експлоатация на два етапа:

- Шумен-Смядово – през 1939 г., с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰. Положените релси са втора употреба тип „РПШ“ с дължина 9,55 m;

- Смядово-Комунари – през 1941 г. с минимален радиус на кривите 400 m и максимален наклон 12 ‰. Положените релси са тип „ЮЛ“ с дължина 15 m.

През 1980-те години целият участък е електрифициран.

Технически съоръжения по железопътната линия

[редактиране | редактиране на кода]
Шумен – Комунари
Линия 2 (Варна)
0+000 (436+659) Шумен
Линия 2 (София)
7+200 Дибич
12+450 Радко Димитриево
15+875 Ивански
24+864 Смядово
33+586 Бял бряг
39+019 Желъд
41+176 Арковна
47+152 Партизани
Линия 3 (Варна)
50+344 Комунари
Линия 3 (София)


име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Шумен 7 815 552 МРЦ
Смядово 4 576 511 МРЦ
Комунари 5 660 481 МРЦ
междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Шумен – Смядово 14+443 20,60 стомана река
Шумен – Смядово 17+004 93,20 стомана река
Шумен – Смядово 22+247 21,90 стоманобетон река
Смядово – Комунари 25+527 10,00 стоманобетон река
Смядово – Комунари 26+727 79,00 стоманобетон река
Смядово – Комунари 38+431 7,00 стоманобетон река
Смядово – Комунари 41+572 42,35 стоманобетон река

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

[редактиране | редактиране на кода]
от гара до гара скорост
Шумен Смядово 60
Смядово Комунари 80
  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.