Железопътна мрежа на България
Облик
Железопътната мрежа в Република България се състои от три самостоятелни жп мрежи:
- мрежа за движение на междуселищни жп превозни средства,
- трамвайна мрежа в София,
- мрежа на метрополитена в София.
Общата дължина на всички жп линии в експлоатация в България е 4423 километра.
- 52 километра метрополитенови линии[1]
- 308 километра трамвайни линии[2]
- 4072 километра влакови линии[3]
Влакови линии
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно „Наредбата за категоризация на железопътните линии в Република България“ железопътните линии се делят на следните категории:
- железопътни магистрали;
- железопътни линии първа категория;
- железопътни линии втора категория;
- железопътни линии трета категория.
№ | Преминава през | Гари | Спирки | км | Състояние |
---|---|---|---|---|---|
1 | Калотина-запад – Свиленград | гари
|
спирки
|
355,65 | удвоена Волуяк – Крумово, Катуница – Поповица, електрифицирана |
11 | Калотина – Станянци | гари
|
спирки
|
15,9 | неелектрифицирана, само товарни влакове |
12 | Алдомировци – мина Бели брег | гари
|
спирки
|
11,2 | неелектрифицирана, само товарни влакове |
13 | София – Банкя | гари
|
спирки
|
10,85 | електрифицирана |
14 | Софийска околовръстна жп линия | неелектрифицирана, само товарни влакове | |||
15 | Вакарел – мина Чукурово | гари
|
спирки
|
12,96 | маневрен район „Чукурово“, неелектрифицирана, закрита за експлоатация |
16 | Септември – Добринище (междурелсие 760 mm) | гари
|
спирки
|
125 | неелектрифицирана |
17 | Пазарджик – Варвара (междурелсие 760 mm) | гари
|
спирки
|
16,703 | закрита и демонтирана |
18 | Стамболийски – Пещера | гари
|
спирки
|
28,24 | неелектрифицирана |
19 | Крумово – Асеновград | гари
|
спирка
|
10,04 | електрифицирана |
2 | София – Горна Оряховица – Варна | гари
|
спирки
|
543,56 | удвоена (без участъка Ресен – Поликраище – Горна Оряховица), електрифицирана |
21 | Червен бряг – Оряхово (междурелсие 760 mm) | гари
|
спирки
|
102 | закрита и демонтирана |
22 | Червен бряг – Златна Панега | гари
|
спирки
|
33 | неелектрифицирана, движение само на товарни влакове |
23 | Ясен – Черквица | гари
|
спирки
|
43 | неелектрифицирана |
24 | Свищов – Троян | гари
|
спирки
|
130 | неелектрифицирана |
24.1 | Ореш – Белене | гари
|
спирки
|
12 | неелектрифицирана, движение само на товарни влакове |
25 | Левски – Троян | гари
|
спирки
|
83 | неелектрифицирана |
26 | Шумен – Комунари | гари
|
спирки
|
50 | електрифицирана |
27 | Хан Крум – Велики Преслав | гари
|
– | 6 | движение само на товарни влакове, маневрен район „Преслав“ |
28 | Каспичан – Нови пазар | гари
|
– | 5 | само товарни влакове, маневрен район „Каспичан“ |
29 | Повеляново – РП Разделна – Кардам – Кардам – граница с Румъния | гари
|
спирки
|
111 | електрифициран е участъка Разделна – Девня |
3 | Илиянци – Карлово – Варна-фериботна | гари
|
спирки
|
484 км | удвоени участъци Тулово – Дъбово, Зимница – Лозарево, Прилеп – Люляково, Струя – Аспарухово, Комунари – Юнак, електрифицирана |
31 | Световрачене – Курило | гари
|
– | 5 км | електрифицирана |
32 | Кремиковци – Яна – Столник – Мусачево | гари
|
– | 23 км | електрифицирана |
33 | Столник – Казичене | гари
|
спирка
|
16 км | електрифицирана |
34 | Юнак – Старо Оряхово | гари
|
спирки
|
24 км | закрита за движение |
4 | Русе – Подкова | гари
|
спирки
|
415 км | неелектрифициран е участъка Димитровград – Подкова |
41 | Горна Оряховица – Елена | гари
|
спирки
|
43 км | неелектрифицирана, закрит за движение е участък Лясковец – Елена |
42 | електрифицирана Царева ливада – Габрово | гари
|
спирки
|
17 км | електрифицирана |
5 | София – Кулата | гари
|
спирки
|
209 км | електрифицирана, удвоена в участъците София – Захарна фабрика, Перник-разпределителна – Перник, Батановци – Радомир |
51 | Дупница – каменовъглена мина „Бобов дол“ | гари
|
спирки
|
18 км | електрифицирана, движение само на товарни влакове |
52 | Генерал Тодоров – Петрич | гари
|
спирки
|
8 км | електрифицирана |
53 | Кочериново – Рилски манастир (36 км, междурелсие 600 мм) | гари
|
спирки
|
36 км | закрита за движение |
6 | Волуяк – Гюешево | гари
|
спирки
|
134 км | електрифицирана до Радомир |
61 | Разменна – Перник-разпределителна – Кракра – Батановци | гари
|
– | 16,61 | електрифицирана |
7 | Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин | гари
|
спирки
|
181 км | електрифицирана |
71 | Бойчиновци – Берковица | гари
|
спирки
|
38 км | електрифицирана |
72 | Брусарци – Лом | гари
|
спирки
|
22 км | електрифицирана |
73 | Видин – Кошава | гари
|
спирки
|
27 км | неелектрифицирана, движение само на товарни влакове |
8 | Пловдив – Бургас | гари
|
спирки
|
294 км | електрифицирана, удвоена в участъците Пловдив – Скутаре, Михайлово – Стара Загора, Кермен – Ямбол, Зимница – Бургас |
81 | Филипово – Панагюрище | гари
|
спирки
|
71 км | неелектрифицирана |
82 | Филипово – Карлово | гари
|
спирки
|
60 км | електрифицирана |
82.1 | Долна махала – Хисаря | гари
|
спирка
|
15 км | електрифицирана |
83 | Нова Загора – Симеоновград | гари
|
спирки
|
61 км | електрифицирана |
84 | Ямбол – Елхово | гари
|
спирки
|
43 км | неелектрифицирана, маневрен район „Ямбол–юг“ |
85 | Долно Езерово – Дебелт | гари
|
– | 22 км | неелектрифицирана, движение само на товарни влакове |
86 | Владимир Павлов – Сарафово – Поморие | гари
|
– | 16 км | неелектрифицирана, без пътническо движение, демонтирана в участъка Сарафово – Поморие |
9 | Русе – Самуил – Каспичан | гари
|
спирки
|
137 км | електрифицирана |
91 | Самуил – Силистра | гари
|
спирки
|
112 км | неелектрифицирана |
92 | Каспичан – Тодор Икономово междурелсие 600 mm | гари
|
спирки
|
72 | закрита за движение |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Трамваи в София
- Софийско метро
- Национална компания „Железопътна инфраструктура“
- Български държавни железници
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Трамваен транспорт
- Интернет сайт на Метрополитен ЕАД Архив на оригинала от 2018-01-10 в Wayback Machine.
- Интернет сайт на НКЖИ
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Схема на действащите участъци от метрото в София
- ↑ История на софийския трамвай // Център за градска мобилност. Посетен на 13.10.2012.
- ↑ Дължина на железопътните линии към 31.12.2011 // Национален статистически институт на РБ. Посетен на 13.10.2012.