Ценни суровини: Европа има нужда от устойчиви доставки

Европейският парламент иска да бъде намалена зависимостта на ЕС от вноса на суровини, които имат ключово значение за стратегически индустрии.

Мъж работи във фабрика за производството на слънчеви панели във Франция
При производството на слънчеви панели се използват редица редки суровини като силиций, германий и индий ©CHARLY TRIBALLEAU / AFP

Европейската икономика се нуждае от суровини като литий и кобалт, за да произвежда батерии и електрически двигатели. Тези материали позволяват развитието на стратегически сектори като цифровите технологии, електрическите коли и производството на енергия от възобновяеми източници.

Глобалните вериги на доставка изпитваха трудности още преди избухването на пандемията от COVID-19. Сега много индустрии се сблъскват с изострен недостиг на ресурси, а руското нашествие в Украйна и все по-агресивната търговско-промишлена политика на Китай превръщат достъпа до кобалт, литий и други редки суровини в геополитически въпрос.

Преодоляване на зависимостта от внос


До голяма степен проблемът е свързан със зависимостта от внос от само един източник.

ЕС внася 100% от нужните количества от тежки редкоземни метали от Китай, 98% от нуждите си от химичния елемент бор от Турция и 71% от платината от Южна Африка.

Макар че Китай остава важен доставчик за ЕС на много суровини, част от елементите се набавят от страни в рамките на блока. Например, Полша осигурява коксови въглища и мед, Белгия – арсен, Франция – хафний, Испания – стронций, а Финландия – никел.

През декември 2023 г. Европейският парламент одобри нови правила за развитието на капацитет в ЕС за добив и преработка на критично важни суровини. По-рано през годината депутатите постигнаха предварително споразумение по текста със Съвета. Целта на законодателството е повече суровини да бъдат добивани, преработвани и рециклирани в ЕС.

Правилата залагат няколко ориентировъчни цели за годишното потребление на ЕС към 2030 г,:

  • ЕС би следвало да добива поне 10% от суровините, които ползва;
  • ЕС би трябвало да произвежда чрез преработка поне 40% от годишното си потребление на стратегически суровини;
  • Чрез рециклиране на отпадъци ЕС би трябвало да произвежда поне 25% от годишното си потребление.


До 2030 г. нито една страна не би трябвало да осигурява повече от 65% от годишното потребление в ЕС на която и да е стратегическа суровина, независимо дали в преработен или непреработен вид.

Законодателството създава условия за разнообразяване на източниците на суровини и изграждане на стратегически партньорства със страни извън ЕС.

Освен това се предвижда намаляване на бюрократичните изисквания в сектора, повече подкрепа за малките предприятия в сектора, стимули за компании, които искат да инвестират и произвеждат в Европа, повече изследвания за алтернативи и по-екологични методи на добив и преработка.

Рециклиране на суровини в ЕС


Друг източник на суровини може да бъде рециклирането на стари и непотребни продукти. Новото законодателство задава стимули за рециклирането и оползотворяването на суровини от отпадъците от минното дело, от преработката и от търговския сектор. Въвеждат се и цели за рециклиране на ключови суровини и използване на заместители.

Към 2017 г. в ЕС около 3,5 милиона души са работели в сектора на суровините. Преминаването към кръгова икономика би могло да доведе до нетно увеличение на работните места в ЕС със 700 000 до 2030 г.

Пътят на законодателното предложение


Европейската комисия предложи законодателен акт за критично важните суровини през март 2023 г. Европейският парламент одобри текста на предварителното споразумение със Съвета на 12 декември. Съветът също трябва да даде своето одобрение, за да може да влезе законодателството в сила.

Прочетете повече по теми, свързани с кръговата икономика: